Окултният Сталин

АНТОН ПЕРВУШИН

ОКУЛТНИЯТ СТАЛИН

Пролог

ЧЕРВЕНИЯТ ИЗГРЕВ НА МАГОВЕТЕ

Напоследък се появяват все повече книги, посветени на съветската идеология. Необходимостта от тях е очевидна за всеки, който поне веднъж се е опитвал да обясни на съвременните тийнейджъри с какво всъщност сме се занимавали преди двадесет години, защо така сме мразели комунистите, защо рухна великата държава Съветски съюз.

Докато блуждаех из интернет и попадах на най-различни тематични сайтове, с учудване установих, че у новото поколение (тези, които са се родили в последните години от съществуването на СССР) се оформя доста превратна представа за Страната на Съветите. Те наистина смятат, че всичко тогава е било почти както сега, плюс една голяма армия, плюс уважение от целия свят, плюс гордост за голямата силна страна. После бандитска групировка от зли чичковци начело с Горбачов и Елцин изкуствено създала дефицит на стоки от първа необходимост - буквално спирали ешелоните, отиващи към гладуващите градове, и ги ограбвали. Точно тези провокационни действия предизвикали най-сериозната криза - изоставяйки работните си места, населението се нахвърлило към магазините, заводите и фабриките спрели работа, икономиката рухнала, а СССР се разпаднал.

Подобна възстановка ще се стори безумна само на тези, които сега са над тридесетгодишна възраст. Без да имаш ясна представа за това, какво точно е да си смазана личност в тоталитарна държава, ще бъде много трудно да разбереш как се държат и как живеят хората в такава държава. Спомнете си само колко много образовани хора в същия този Запад, въпреки очевидните факти, искрено вярваха, че целият негативизъм, който западните средства за масова информация разпространяваха за СССР, е лъжа; че всъщност комунистите много повече ратуват за благосъстоянието на народите, отколкото западните президенти, че съветската държава е най-прогресивната, най-откритата и най-миролюбивата държава в света. Някои от тези интелектуалци дори са идвали у нас, гледали са, след което почти веднага са разбирали цялата чудовищност на своите заблуди. Вместо динамично развиваща се държава с процъфтяваща модернизирана икономика, с високообразовано население, с умни и опитни мениджъри, те заварваха скучна страна, където всичко живо се смазва, всичко ярко се стъпква до сивота, всичко разумно се подменя с формално.

Ето защо сега е толкова важно да се изучи идеологията на Съветския съюз - именно като феномен от неотдавнашната история която в крайна сметка доведе до гибелта на най-голямата държава на ХХ век. Като анализираме подробно идеологията, ние ще можем на най-елементарно равнище да установим и за себе си, и за всички бъдещи поколения руснаци, какво всъщност е управлявало нашия живот и защо мечтаехме да се избавим от това управление.

Важно е да отбележим, че двете революции от 1917 година бяха създали предпоставки за внедряване в общественото съзнание на най-невероятни системи на мироглед. Въпреки че болшевиките още от самото начало на своето всевластие започнали "прочистване" на идеологическото поле, вътре в самата ВКП (б) имало объркване и лутане. Сред комунистите имало не само и не единствено крайни материалисти. Имало е и гностици, приближаващи се в различна степен до признаването на хипотезата за Бог, и неоезичници, чийто мироглед се формирал под въздействието на палеофантастиката от онова време, и дори сатанисти, присъединили се към "руския бунт" от тактически съображения. Теоретично погледнато, всяка от изброените гледни точки можела да победи и да стане официална идеология на младата държава. Дошло времето на маговете - то винаги идва, когато едните основи са разрушени, а другите са в етапа на формиране. Целите тълпи от магове, езотеристи и окултисти вкупом се втурнали към властта, като виждали как болшевиките смело смачкват традиционните вероизповедания и се надявали да грабнат нещичко за себе си. Изглежда такъв тип дейци са най-адекватни за подобна епоха, защото те са сред малцината, които разбират, че обикновеният "малък човек" винаги ще има нужда от някаква вяра в нещо "голямо и светло". Утопията, предложена от комунистите като такъв идеал, обаче няма да продължи дълго. Ще й се наложи в крачка да се ретушира, да се модифицира, а след това и напълно да се промени. Те смятали, че ще им позволят да създадат и да предложат на народите на Русия нова религия. Ала жестоко сбъркали.

В края на 20-те години започнала епохата на Йосиф Висарионович Сталин. Планомерно и крайно жестоко диктаторът започнал втория етап на идеологическата чистка, като унищожавал вариантите, отклоненията и тълкуванията. Той свеждал многообразието до един-единствен набор от постулати и догми, до лично одобрената и приета от него схема на възгледи. В рамките на създаваната от него държава това бил разумен ход - езотериците с техните болни фантазии действително представлявали пречка, макар и не чак толкова сериозна, за да получиш заради нея куршум в главата. Тук въпросът се свежда само до едно - какво точно е придобил в замяна съветският човек?

След като рухна Съветският съюз, а с него и идеологическият натиск на КПСС, някои писатели и журналисти с учудване констатираха, че животът на обикновения съветски човек е преминавал през редица ритуали, които до болка напомнят на религиозните обреди.

В началото на 90-те години бяха публикувани редица трудове, в които се правеха паралели между съветската идеология и езотеричните системи. Сред тях ярко се открояват книгата на Джорджо Гали "Политика и магове", дисертацията на Николи Фумагали "Политическата и езотеричната култура на руските леви (1880-1917)", статиите на Виктор Брачев, Олег Шишкин и Андрей Никитин. Списание "Елементи" направо съобщи на читателите си, че "съветската цивилизация и на практика, и в теоретичните си предпоставки беше нещо напълно различно от едно просто прилагане на практика на сухия материалистичен марксистки догматизъм и механичния прагматизъм".

В художествената литература тези идеи бяха отразени в творчеството на московчанина Виктор Пелевин. В разказа си "Зомбификация" той, между другото, пише:

"...Магията ни преследва от самото ни детство. В началото ни украсяват с мъничка пентаграма, направена от червена пластмаса, на която има портрет на къдрокосия покровител на всички малчугани. Тогава получаваме първото от магическите имена -"октябрята"* и научаваме, че "са ни нарекли не случайно така, а в чест на победата на Октомври.**" <....> Тази първа инициация***, не носи в себе си нищо заплашително и, подобно на играта на война, е нещо като игра, която ще продължи в бъдещето.

* Октомврийчета - българският вариант е чавдарчета. - Б. пр.

** Има се предвид приемането за октомврийче. - Б. пр.

*** Инициация - термин, който в религиозните практики означава определен ритуал, отразяващ приобщаването на младежите и девойките към възрастните мъже и жени. - Б. пр.

Втората инициация е вече доста по-сложна - поотрасналите деца се обучават на основите на ритуала ("честна пионерска") и на символиката - връчва им се нова значка (пламтяща пентаграма от метална сплав) и неравнобедрен триъгълник от червена материя (неговите краища символизират отец, син и още един син), който се завързва на възел на врата Той осигурява симпатическата връзка* с Червеното знаме. <...> Дава им се вторият магически статус - "пионер". За първи път в съзнанието се въвежда страхът да не го загубиш. <...>

* Симпатическа връзка - при инициалната магия това е свързаността по подобие с предмет, приеман за свещен. - Б.пр.

Третата масова инициация - приемането в комсомола, съвпада по време с половото съзряване. <...> Още като пионери ние извършваме вътрешни ритуали, в които ни принуждават да участваме - например даваме си един на друг "честна пионерска дума". Произнасянето на това заклинание е сигурна гаранция за верността на информацията. Нещо подобно има при престъпниците. Сред тях се използва фразата "давам зъб", само че даващият зъб, ако наруши думата си, загубва зъбите си, а даващият "честна пионерска" , ако я наруши, се оказва насаме с разгневената си "пионерска съвест". Това вече е социална функция, формулирана като "интериоризация", която се създава с помощта на магия. "Интериоризацията" е продължителен процес, завършващ с така наречения "вътрешен партиен комитет", който успешно заменя външния при различни видове чиновници, редактори. <...> Интериоризацията превръща наблюдателя в участник. Новият магически статус на комсомолец вече е сериозна работа..."

И така нататък.

Пелевин е подчертано ироничен, но улучва в десетката. Всеки, който в края на 70-те години вече е бил е минал по веригата от инициации по съветски - октомврийчета, пионери, комсомолци - ако се беше замислил за смисъла на тази верига, щеше да открие, че в това има нещо от обредността, която е по-присъща на църквата, отколкото на една светска демократична държава като каквато се представяше Съветският съюз.

От това не бива да се прави изводът, че атрибутите и ритуалите на съветската епоха са се появили едва през седемдесетте години. Просто към времето на Леонид Илич Брежнев те не само придобиха окончателната си форма, но и до такава степен безвъзвратно закостеняха, че си загубиха душата. Самата изключително своеобразна мирогледна система на съветския човек е възникнала още през тридесетте години - именно тогава са заложени нейните основи. След това започнало целенасоченото насаждане на най-примитивен, почти езически култ.

Парадоксално е, но именно тъмният, изцяло пропит с мистицизъм мироглед е станал основополагащ в страната на победилия атеизъм. Защо се е случило така? Преди всичко защото привърженик на този мироглед бил първият истински ръководител на СССР - Йосиф Сталин. Новият вожд на комунистите успял да адаптира според своите доста примитивни представи сложния апарат на марксистко-ленинската философия. Да го кажем по друг начин - той успял да създаде от откъслечните парченца от онова, което успял да разбере, своя версия на марксизма. След това обявил тази своя версия за абсолютна и окончателна истина.

Дори и най-яростните съвременни критици на Сталин потвърждават, че както изглежда той е бил най-верният и последователен ученик на Владимир Ленин. Преклонението пред Ленин, умножено по неспособността да се издигне до равнището на истински мислител, подтиква Сталин да превърне живата философия в паметник. Като се започне от 30-те години, след това нито една идея, изказана от Владимир Илич, не е можела да се подлага на съмнение. В крайна сметка достатъчно развитата и научно обоснована теория на материализма от марксистко-ленински тип се е превърнала в религия, която поради своята реакционност, вътрешно присъща на всяка религия, започнала да задушава кълновете на всичко ново, което в течение на времето се появява в естествознанието. Фактически бихме могли да кажем, че Сталин с едната си ръка е изкоренявал всички прояви на религиозното съзнание, а с другата си ръка е създавал религия от нов тип.

Скрити зад баналния идеализъм, който просто се преобличал в дрехите на марксисткия мироглед, Сталин и сталинистите забравили основните принципи на "диалектическия материализъм". Заветът на Ленин, че "вървейки по пътя на марксовата теория, ние ще се приближаваме към обективната истина все повече и повече (без никога да я изчерпим)", се оказал разбълникан и погребан.

В крайна сметка тъкмо закостенелите догми на новата религия доведоха до гибелта на комунизма. Заради сталинските постановки за неприкосновеността на идеите на основоположниците, социалният строй, който беше създаден в СССР на основата на комунистическата идеология, се оказа много по-малко гъвкав и приспособим към променящите се условия, отколкото капитализма или дори феодализма. Той рухна, защото престана да отговаря на времето, не се поддаваше на широко реформиране и за младите хора изглеждаше като нещо праисторическо - нещо като да речем от епохата на динозаврите. А както сега знаем, динозаврите са измрели именно поради това, че не са успели да се приспособят към променените условия на обкръжаващата ги среда.

Именно установяването и разцвета на новата псевдоматериалистична религия на Йосиф Сталин на фона на жестокото унищожаване на езотеричните и окултните течения в Съветска Русия се опитах да представя в серия очерци, които сега са събрани в тази книга. Надявам се, че фактите, цитирани тук, ще ви помогнат да разберете защо държавата, построена от Сталин, можеше да просъществува само през ограничен период от време и беше обречена на скорошен крах и разруха.