Окултният Хитлер

Антон Первушин

ОКУЛТНИЯТ ХИТЛЕР

Предговор

Дванайсет мига от пролетта

По съветско време по телевизията даваха игрални филми сравнително рядко - та дори да бяха много популярни. За сметка на това обаче ги пускаха по график. Сто процента сигурно беше например, че на Нова година гражданите на СССР ще се срещнат с любимите си герои от комедията на Елдар Рязанов „Ирония на съдбата, или Честита баня!". А пък за Деня на победата, 9-и май, обикновено им сервираха по някоя военноисторическа епопея. Най-свестният и запомнящ се телевизионен филм на историческа тема беше дванайсетсерийният „Седемнайсет мига от пролетта", заснет по едноименния роман на Юлиан Семьонов, в който се разказва за седемнайсет дни от дейността на разузнавача Максим Исаев (Ото фон Щирлиц) в Третия райх.

Сериите бяха непривично много, не ги пускаха всеки ден, проточваха ги по три седмици, и много скоро се очерта един интересен феномен. Почитателите на Щирлиц и Кет, които бяха изгледали филма изцяло, не бяха сигурни как точно се казва сериалът и колко са сериите му. Едни твърдяха, че се казвал „Дванайсет мига от пролетта" и че сериите били седемнайсет, други напротив, запенени доказваха, че сериите били дванайсет и че името на филма си било съвсем точно. Беше абсолютно невъзможно тази изкривена представа да се пречупи и с всяко ново излъчване на сериала броят на неправите, но убедени в правотата си зрители растеше.

Днес този филм го дават много по-често. Книгата на Юлиан Семьонов също се издава непрекъснато и породените от бъркотията с числата илюзии се разсеяха. За сметка на това на мястото им се появиха много нови.

Много читатели-слушатели-зрители например са абсолютно убедени, че в историята на Третия райх са замесени свръхестествени сили. Тоест някога и някъде те са прочели-чули-видели информация, че в нацистката държава някои лица били правили окултни експерименти, призовавали дявола, влизали в контакт с тайнствени магове, пазещи древни знания някъде из Тибет - и готово, откъслечните сведения стават твърди убеждения.

За възникването на тези съвременни митове допринася една особеност на човешкото съзнание: хората се стремят към интересното, а най-интересното винаги са тайните.

Професорът от Санктпетербургския държавен университет Олег Юриевич Пленков, човек, посветил живота си на изучаването на историята на ХХ век, веднъж сподели с мен какво се опитва да внуши на студентите си: че най-интересното в Третия райх е социалната динамика, системните промени в държавата и обществото, които позволяват Германия да се реформира в изключително кратки срокове и да стане силна държава. А още по-интересното е, че студентите слушат и разбират, но продължават да носят курсови работи на теми от вида на „Окултните тайни на СС".

Окултизмът и мистиката са голяма тайна. А окултизмът в Третия райх - още по-голяма. И въпреки че историята на Хитлер и привържениците му е добре позната, е много трудно да не се правят широки обобщения и да не се подвежда всичко ставало в нацистка Германия под общ знаменател.

Да, в Третия райх с мистика и окултизъм се занимават не само маргинали-сектанти, но и уважавани почтени граждани. Нещо повече, редица високопоставени нацисти като Хайнрих Химлер и Алфред Розенберг планират формирането на нова езическа религия, която да замени християнството в покорена Европа. При един по-внимателен поглед обаче процесът на взаимодействието между езотериката и политиката в Германия изглежда много по-нееднозначен, отколкото е прието да се смята, и най-важното - в него няма някаква кой знае колко особена тайна.

В тази книга ще се опитам да направя максимално обективно изложение на историята на нацисткия окултизъм. Чрез факти и документи ще покажа как увлечението по глупави езотерични теории довежда нацистите до ръба на пропастта, под който е единствено адската бездна. Ще призова от небитието сенките на миналото, за да можете да се убедите в гибелността на пътя, избран от алчните за власт немски магове. Надявам се да успея да ви убедя, че във Втората световна война побеждават не свръхестествените сили, а обикновените войници с обикновен житейски светоглед, противопоставил се на чудовищния план за разрушаването на нашия свят.

Днес това е много важно - да се разбере какво точно е станало всъщност през пролетта на 1945 година. Защото Третият райх е жив и пак набира сили - и този път почва за отровните му семена става Русия.

Първа глава

Корените стигат до вечността

Хроника: 19 април 1945

През втората половина на топлия април 1945 година Германия е на ръба на военна катастрофа. Но Адолф Хитлер решава да брани Берлин до последния боец и на 15 април призовава немските войници към безпощадна борба.

„Бойци на Източния фронт - пише той в последната си листовка. - Нашите смъртни врагове, болшевиките-евреи, започнаха последното масирано настъпление. Те искат да стъпчат Германия и да изтрият народа ни от лицето на земята... Ако през следващите дни и седмици всеки войник изпълни дълга си на Източния фронт, азиатското настъпление ще бъде спряно... Берлин ще остане немски, Виена пак ще е немска, а Европа никога няма да е руска... В този час целият немски народ гледа вас, мои бойци, с надеждата, че вашето упорство, вашият фанатизъм, вашите оръжия и вашият героизъм ще удавят болшевишкото настъпление в кръв. Съдбата точно навреме отстрани най-големия военен престъпник на всички времена (Рузвелт) и сега във войната настъпва повратен момент..."

На берлинското направление срещу Съветската армия е съсредоточена групата армии „Висла" (милион войници), над 10 хиляди оръдия, 1500 танка, 3300 самолета. И въпреки това в 5 сутринта на 16 април войските на Първи Белоруски (Жуков) и Първи Украински фронт (Конев) започват настъпление на берлинското направление. Войските на Първи Белоруски са спрени на Зеловските възвишения, за които се водят ожесточени битки. Настъплението се активизира едва когато Жуков вкарва в бой две гвардейски танкови армии и на 18 април германците отстъпват.

Изчезналият свят

...Тази история свършва през пролетта на 1945 година на улиците на Берлин. Започва обаче много преди възникването на познатата ни човешка цивилизация - още преди 18 милиона години.

Именно тогава човекът - безполово чисто енергийно същество - се превръща в груба двуполова твар, която ще бъде заключена в материалната си обвивка за милиони години. Преходът от енергийно в материално състояние отнема цяла епоха и в крайна сметка поражда смъртните, но наистина могъщи създания, известни днес като атланти.

Атлантите живеели на континент в Атлантическия океан (по-древен от Европа) и били истински гиганти - високи били седем метра (тоест повече от телеграфен стълб!). Имали невероятни магични знания - наследили ги били от енергийните безполови същества. Тези знания грижливо се пазели от жреческата каста, която живеела в пирамидални храмове, построени по цялата Земя.

Преди 850 хиляди години станала ужасна катастрофа - континентът на атлантите, който вече се бил разцепил на две части (Рута и Даитя), потънал в океана горе-долу по същото време, когато от водите се издигнали Северна и Южна Америка. Жреците обаче с помощта на специални ритуали можели да виждат в бъдещето, така че успели да спасят по-голямата част от населението - атлантите напуснали потъващата си родина и се разселили по островите и новите континенти.

Расата им постепенно западала и отстъпвала „място под слънцето" на по-младата и по-енергична раса на „арийците". Тези „нови хора" се били появили преди милион години, били по-дребни и по-енергични и затова успешно заселвали свободните територии. Първата им цивилизация възникнала в Азия и най-добрите й представители били ученици на великите атланти. С времето арийците получили от атлантите много тайни знания, сред които методиката на управление на духовната енергия, с която дори слабото човешко същество можело без никаква техника да строи и да разрушава градове, да лети във въздуха и да ходи по водата. Освен това арийците наследили най-ценните науки: алхимията, минералогията, геологията, физиката и астрономията. С помощта на особени процедури, наричани Мистерии, всички тези знания се предавали от поколение на поколение и избрани младежи се превръщали в могъщи магове, способни само с усилие на волята да преобразуват Вселената според най-невероятните си замисли.

Арийците периодично воювали с атлантите и след време станали свидетели на края на този древен народ - преди единайсет хиляди години и последният остров, населен с ариоатланти, който днес наричаме Атлантида, потънал в океана. Тайните знания обаче били запазени от съсловието на кралете-жреци, създали древната цивилизация на Египет преди 80 хиляди години. От своя страна, оцелелите от катастрофата ариоатланти създали няколко свои колонии в труднодостъпни райони на Земята и дори в космоса. Някои от тези колонии съществуват и до днес, но да проникнат в тях могат само избрани - онези, които адептите на древното учение сметнат за достойни, за да бъдат посветени в Мистериите и да научат истината за великото минало. От време на време ариоатлантите търсят и намират достоен човек, за да му възложат почетна мисия: да разкаже на света, че те съществуват, че продължават да помнят отминалите епохи и да пазят тайното знание, за да го предадат на вождовете на арийската раса, която в бъдещето ще покори целия свят...

В търсене на изгубеното знание

Всичко, което прочетохте току-що, изглежда пълна глупост - още повече че се различава коренно от представите за еволюцията на живия свят и теориите за възникването на човешката раса, предлагани ни през целия ХХ век от палеонтолози, археолози, антрополози и т.н. И все пак митът за древните цивилизации, управлявали света чрез магия и свръхчувствени способности, е невероятно привлекателен. Много по-приятно е да си мислим, че сме потомци на божествен народ и наследници на древна мъдрост, отколкото че сме изтърсаци на някоя мръсна космата маймуна.

До началото на ХIХ век този мит всъщност не е бил кой знае колко необходим - монотеистичните световни религии подчертават божествения произход на човека, сътворен от Създателя „по Свой образ, по Божий образ". През ХIХ век обаче позитивизмът вече е получил развитие в естествените науки и почва да претендира за мястото на основен светоглед в просветените страни в Европа и Америка. Успехите на учените, накарали парата да служи на хората, са прекалено очевидни, за да могат да се игнорират. От своя страна, църквата не може да предложи на младите търсещи умове нищо ново и поради това става пречка за ускоряващия се прогрес. Многобройните забрани за получаване на адекватно образование и публичните процеси срещу теорията на Дарвин само разбунват младото поколение и то естествено се устремява към позитивизма и (о, ужас!) към материализма.

Именно през ХIХ век започват да се раждат теориите, призвани да свържат едното с другото: идеалистическото възприятие с естествознанието, най-новите открития във физиката с мистичното озарение. И първият резултат от това е предположението, че в дълбоката древност е съществувала цивилизация, която е създала наука, базираща се не на материализма, а на по-дълбоко разбиране за Вселената.

Тази представа много пасва на търсенето на Началото на всички Начала, по което тогава се увличат не само теолозите и философите, но и авторитетните учени в областта на природните науки. Най-различни автори пишат и издават многотомни трудове, в които излагат основите на Проторелигията, от която били произлезли всички религии, основите на Протонауката, от която били произлезли всички науки, на Протоезика и Протокултурата, от които през хилядолетията се били отделили всички известни езици и култури. Според мнението на тези изследователи единният и единствен източник на истината бил ключът към най-дълбоките тайни на мирозданието. На практика всичките тези писания са прекалено субективни и тенденциозни, за да претендират за наистина научни трудове. Теориите как е протичала еволюцията на животинския свят и как са живеели древните народи са били в зачатъчно състояние и впоследствие многократно се преразглеждат - и това е една от причините днес да ги възприемаме като своеобразна „палеофантастика", тоест измислици, породени от недостатъчно информация.

„Палеофантастика" е и книгата на поредния „западен гуру" Елена Блаватска, от която почерпих реконструкцията на света под управлението на Атлантида.

Елена Петровна Блаватска е родена на 12 август 1831 година в Екатеринослав (Екатеринославска губерния). Баща й е от рода на мекленбулгските принцове фон Ротенщерн-Ган, майка й е внучка на княз Павел Василиевич Долгоруки.

Блаватска не е професионален учен, но е достатъчно образована. В частност идеално се ориентира в азиатските свещени текстове. За разлика от еднобожието на юдаистите, християните и мюсюлманите, индуистите и будистите се покланят на многобройни божества, всяко от които изпълнява своя специална роля в световен план. Централна черта в религиозната им практика е понятието за адептство (на санскрит „адепт" е „махатма"), което води родословието си от първобитната субкултура на шаманизма. В рамките на това понятие се приема, че всеки човек може да придобие огромна окултна власт чрез тренировки и преданост на целта, която си е поставил.

В отговор на хорските настроения и в опит да намери нишата си в света на мистиците и медиумите, наплодили се към средата на ХIХ век в неимоверни количества, Блаватска предприема една наистина рискована крачка: основава религиозно дружество

Теософското общество (Theosophical Society) е основано от Елена Блаватска и полковник Хенри Олкот през 1875 година в Ню Йорк с цел „да се образува ядро на всемирно братство", да се изследват неизучените природни закони и скритите човешки способности на основата на синтеза на духовните постижения на Изтока и Запада.

Самата дума „теософия" означава „богопознание", буквално богомъдрост". В древността елините са определяли теософията като наука за разбиране на волята на боговете и съдбата. За Блаватска това е просто ново име за езотериката - Блаватска решава да нарече доктрината си така, за да подчертае различието й от другите съществуващи по това време и дори да предяви претенция за ролята й на нова световна религия.

Самите теософи определят учението си по следния начин: „Има два вида знание, низше и висше. Всичко, на което един човек може да се научи от друг, цялата наука, цялото изкуство, цялата литература, дори светите Писания, дори самите Веди - всичко това са форми на низшето знание. Високото знание - това е познанието на Единия, научиш ли него, ще познаеш всичко. Да познаеш Него - това е Теософията. Това е „познанието на Бога, което е Живот вечен".

Непосредственият източник на тази идея в западния езотеризъм е английският романист Едуард Булуър-Литън, чиито книги Блаватска познава много добре. Самият Булуър-Литън изключително много цени окултните си романи „Занони" (1842), „Странна история" (1862) и „Идещата раса" (1872).

Булуър чете трудовете на алхимици и неоплатоници, запознат е с работата на тогавашните спиритически общества и кръжоци. В окултните му истории съвременните му научни знания се съчетават с древна магия, а яркото му въображение - с белетристичния му талант. Тези съставки сформират образа на героя - човек, който владее някаква велика тайна. В магията Булуър-Литън търси най-вече аналогиите с науката. И магията, и науката са начини за сдобиване на власт над света, но науката е доказуема, а магията - не. Като предпазлив скептик, Булуър-Литън не вярва в повечето феномени, които така блестящо описва в собствените си романи, но не изключва, че рано или късно науката ще потвърди описваните от окултистите явления като екстрасензорните възприятия и пророчествата.

Като пример можем да разгледаме романа „Идещата раса" („The Coming Race"), издаден няколко месеца преди смъртта на автора под псевдонима Лорънс Олифант. По волята на съдбата персонажът попада в подземния свят и открива там цивилизация на прекрасни същества, които се наричат ана и умеят да използват висшата енергия, с която е пропито всичко съществуващо. Наричат я „врил".

„...чрез врила в някои случаи <...> те могат да влияят на температурата или, просто казано, да променят времето; с други негови приложения, чрез научно прокарани проводници, могат да оказват такова влияние на човешкия ум, на всяка проява на животинския и растителния живот, чиито резултати не отстъпват на най-причудливите фантазии и измислици. Всичките тези разнообразни прояви на физическа енергия те наричат „врил".

Булуър-Литън откровено посочва, че постигането на могъщество чрез врила е свързано с продължителна медитация и телепатия, която се постига чрез изпадане в транс. При това многократно подчертава, че единствено „научното" изучаване на свръхчувствените способности на разумните същества (подземните жители не са точно хора) ще разкрие пред цивилизацията невиждани перспективи.

Показателно е, че расата ана води началото си от същества, живели някога на повърхността на земята, впоследствие принудени да избягат в подземията си от наближаващия потоп. Тези същества (очевидно атланти) запазили древната наука и древните традиции. Спомените за великото минало им помогнали да създадат своеобразна утопия. Бедността е непозната. Овладяването на силата на врила е ликвидирало войните, понеже дори дете може да унищожи и най-могъщата крепост, така че враждуващите родове и семейства е трябвало да разработят правила, според които те (детето и крепостта) да могат да живеят в мир. Строгата социална забрана на убийствата довежда до общо вегетарианство. Отказът от пряко физическо насилие свежда държавата до обслужваща институция, използвана от семействата само за решаване на глобални проблеми (например осигуряването на светлина). Престъпност няма и следователно не са необходими съдебна и наказателна системи. В семействата властва принципът: „Стой с нас или си тръгвай, ако нравите и обичаите ни не ти харесват". При липсата на държавен диктат „всеки се занимава с любимото си занятие и живее съобразно наклонностите си, без да събужда ничия завист или стремеж някой да го надмине".

Ана изобщо не познават страстите, които раздират нашето общество. При тях няма конфликти, те не се конкурират, предпочитат спокойствието и съзерцателното отношение към живота. На пръв поглед при подобен светоглед подземният народ не би трябвало да представлява никаква опасност за нас, хората на повърхността. Въпреки това силата на врила защитава ана от всички несгоди, включително нападенията на диви зверове и природни бедствия, а значи при сблъсък с нашата цивилизация врилът може да се използва за унищожаването й. И всички оръжия са безсилни срещу него - специалните жезли, с които се концентрира и насочва врилът, могат да унищожат противника на разстояния „500 - 600 мили". Човечеството не може да използва тази могъща сила за война срещу ана, понеже за овладяването й са необходими хиляди години тренировки плюс предаването на навиците на следващите поколения - и то само за да се доближим до овладяването на мощта на врила. Един от подземните жители заявява, че били необходими само шест дечица на ана, за да унищожат цялото човечество.

Та от такива фантазии се вдъхновява Блаватска за създаването на своя фундаментален труд „Тайната доктрина" - книгата излиза през 1888 година. Това огромно съчинение, написано на лош английски, едва ли би привлякло вниманието на читателската публика и би се запазило в културното наследство - но Блаватска успява да сглоби в единна, макар и доста объркана система най-новите тогавашни хипотези за природата и еволюцията на Вселената. Днес е очевидно, че повечето от тези възгледи са погрешни, но някои от популярните теории от ХIХ век не са опровергани и предизвикват острия интерес на публиката. Блаватска например е сред първите, които заявяват, че човешката цивилизация има извънземен произход - нещо, в което продължават да вярват мнозина. Пак тя насочва вниманието на европейската публика към древните индийски епоси и твърди, че в тях е описана реалност, изчезнала преди хиляди години.

„Тайната доктрина" е коментар към сакрален текст, наречен „Станцъ Дзян", който авторът бил видял в подземен хималайски манастир. Въз основа на един объркан текст се предлага описание на Божествената дейност, както си я представя Блаватска, от началото на сътворението на света до неговия край.

Първият том („Космогенезис") ни предлага общия план, в съответствие с който Бог се диференцира в многообразието на мислещите същества, непрекъснато запълващи света. Творенията протичат в строго съответствие с божествения план и минават през седем кръга (еволюционни цикли). В първия кръг светът се подчинява на властта на огъня, във втория - на въздуха, в третия на водата, в четвъртия на земята, в останалите - на етера. Този ред отразява постепенното отдалечаване на света от божествената милост в първите четири кръга и изкуплението му в следващите три.

Елена Блаватска илюстрира стадиите на космическия цикъл с разнообразни езотерични символи: триъгълници, трискелиони и свастика. Последният символ е толкова популярен в Европа през ХIХ век, че Блаватска го включва в проекта за официален печат на Теософското общество. Заслужава си да се спрем по-обстойно върху свастиката. Краищата на свастиката на Блаватска се извити по часовниковата стрелка (надясно); тази форма на символа е добре известна от запазилите се кадри от кинопрегледите и снимките от архивите на Третия райх. Именно тази свастика избират германските нацисти за свой основен символ. Но докато нацистите смятат свастиката за знак за динамично възраждане, за Блаватска тя е символ на „падението на човека в материята.

Вторият том на „Тайната доктрина" („Антропогенез") се опитва да свърже историята на човечеството с еволюцията на мирозданието. Блаватска разширява цикличната си концепция с твърдението, че във всеки кръг се наблюдава падението и извисяването на седем последователни „коренни" раси; от първия до четвъртия кръг расите западат в духовното си развитие и попадат под властта на материалния свят, от пети до седми кръг висшите раси се издигат към светлината.

Според Блаватска истинската „човечност" в материалното й въплъщение може да се постигне чак от петата коренна раса, която тя нарича арийска. Нейни предшественици са съответно астралната раса, възникнала в невидими свещени предели; хиперборейците, които живеели на изчезнал полярен континент; лемурианците, процъфтявали на континент в Индийския океан, и расата на жителите на Атлантида, загинала от глобална катастрофа.

Освен че набляга на расовите акценти, теософията подчертава и принципите на елитаризма и йерархията. Елена Блаватска претендира за безусловен авторитет, определян от мястото й в окултната йерархия. В разказите си за предисторията на човечеството тя често се позовава на огромната роля на елитарните свещеници на коренните раси от миналото. Например когато лемурианците се поддават на злото и порока, единствено йерархията на избраните остава чиста духом. Тези малцина съставят лемуро-атлантската династия на крале-жреци, обитаваща легендарната страна Шамбала в пустинята Гоби (навремето според Блаватска там имало прекрасен остров).

Въпреки обърканата и нескопосна аргументация теорията на Блаватска става много популярна. Това може да се обясни с неясното обещание за окултно посвещаване, което прозира през безбройните заемки от древни вярвания и звучи в цитатите от изгубени апокрифи. Теософията предлага привлекателна смесица от древни религиозни идеи и нови за времето си научни концепции.

И все пак същината на „Тайната доктрина" не се променя от това как я интерпретираме. Тя си е точно криптоисторическа фантастика и зад реконструкциите на Блаватска няма нищо освен измислици и прекомерното самомнение на авторката. Бихме могли и да не се спираме на хипотетичните й построения, но теософията оказва наистина значително влияние върху формирането на светогледа на онези, които през ХХ век се опитват да направят от арийската утопия реалност.

Теософията в Германия

В Германия теософски общества се появяват още докато Блаватска е жива. През юли 1884 година в град Елберфелд се създава първото Немско теософско общество с председател Вилхелм Хубе-Шлайден.

В началото на 1890-те започва да се формира по-широко немско теософско движение, свързано с популяризаторските усилия на Франц Хартман. Хартман е дипломиран лекар, но въпреки това проявява жив интерес към паранормалните явления. Започва от спиритизма и постепенно става предан последовател на учението на Блаватска. През 1889 година той организира теософски светски манастир в Аскона. От 1892 година публикува преводи на индийски свещени текстове и преводи на Блаватска в списанието си „Цветовете на лотоса". Това е първото немско издание, на чиято корица е изобразена свастика.

Теософията в класическия си вариант впрочем остава в Германия ограничен феномен, представен от малки и често враждуващи клубове. По-голямо признание в страната получават различни нейни „ереси".

Една от тези „ереси" е ариасофията, за чийто основател се смята Гуидо фон Лист.

Гуидо Карл Антон фон Лист (Guido von List) е роден във Виена на 5 октомври 1848 година в семейството на преуспяващ търговец. Майка му и баща му са от търговски фамилии, които живеят в столицата поне от две поколения. Фон Лист обаче не става търговец. Към края на века той се прочува като автор, работещ в рамките на неоромантическия и националистическия жанр. Творчеството му е на практика изцяло посветено на героичното минало и на религиозната митология на родината му. През 1902 година обаче в характера на идеите му настъпват съществени промени: във въображаемия свят на древните германски вярвания проникват чисто окултни възгледи.

През април 1903 година фон Лист изпраща в Имперската академия на науките във Виена своя работа за „арийския протоезик", в която се опитва със средства на окултното откровение да интерпретира буквите и звуците на руните.

Академията на благоволява да отговори удовлетворително, което подтиква привържениците на Лист към идеята да основат „Обществото на Лист" („Guido-von-List-Gesellshaft") с цел финансиране и издаване на посветените на националното минало изследвания на Лист.

„Обществото на Лист" се открива тържествено на 2 март 1908 година - и веднага става изключително популярно във Виена. В него членуват журналисти, писатели, музиканти, учени, депутати, активисти на Теософското общество. Идеите на Лист се оказват приемливи за редица образовани хора от висшата и средната класа на Австрия и Германия.

Поощрен от подкрепата на обществеността, Лист пише серията „Арио-германски изследователски отчети" („Guido-List-Buecherei"), които като цяло са окултни интерпретации на националното минало.

Идеологията му, основана на конфликта между немските и славянските национални интереси, привлича народническите организации в Германия, които също се стремят към шовинистичната мистика с цел да защитят германизма от либералните, социалистическите и „еврейските" политически сили.

През Първата световна война идеите на Гуидо фон Лист продължават да привличат онези, които търсят мистични обяснения за трудностите и лишенията. Фон Лист получава стотици писма от фронта - благодарят му за утешителните му открития и му пишат, че намират руни и древни арийски символи, изсечени в камък далеч от дома. И че това им помага да вярват в окончателната победа на арио-германците. Книгите на Лист се предават от ръка на ръка в окопите и полевите болници.

Фон Лист е дълбоко убеден, че е открил следи от универсалния „златен век" на германската нация. Издирва тези следи в археологически паметници (могили, мегалити, укрепления и замъци, разположени в древни езически територии), в местните имена на гори, реки и планини.

Представите на Лист за националното минало нямат почти нищо общо с класическите методи за изучаване на историята. Догадките му по-скоро възникват в резултат на „пророческите" откровения, пробуждани в душата му от австрийските и немски пейзажи.

За разрушаването на патриархалния свят Лист обвинява християнството. Според неговата версия християнизацията на германските земи отслабва тевтонските закони и тевтонския морал, разрушава немското национално съзнание. Фон Лист твърди, че проповядваните от Църквата любов и милосърдие са разклатили строгите евгенични правила на „стария арийски сексуален морал", че новите духовни обединения са размили границите на традиционните етнически провинции - и че всичко това е направено с цел на немците да бъде наложена политическа лоялност и да бъдат научени на подчинение.

И след като на победените германци им били отнети старите религиозни ценности и пътищата за самоопределяне, те били превърнати в роби.

Всичките тези морални и политически престъпления можело да бъдат извършени единствено ако бъдели унищожени лидерите на нацията. Според Лист християнските мисионери започват дейността си с унижаването на арио-германския елит. Древните светилища били унищожени. Ограбените, докарани до просия крале-свещеници били принудени да се скитат из родината си и никой не признавал сана им, никой не ценял свещените им знания. Онези пък, които не искали да се откажат от старата вяра, били изгаряни на клади.

Още от Средновековието поробените немци научавали историята си единствено от думите на разни чужденци. Лъжливите хроники на римските, гръцките и френските автори убеждавали немците, че преди приемането на християнството те били водили жалко и примитивно съществуване.

През април 1915 година Лист събира поклонниците си на конференция във Виена. Държи тържествена реч, в която приветства войната като начало на хилядолетно сражение, предвещаващо настъпването на нова епоха. Предупреждава, че отначало в този преходен период може да има много трудности, „ужасни престъпления и невъобразими мъчения". Но че целта на всички тези изпитания е окончателното разграничаване на доброто от злото.

От новата епоха Лист очаква да доведе на власт месия - свръхчовешки индивид, способен да реши всички проблеми и да установи вечен ред.

Към края на Първата световна война Лист е абсолютно убеден, че австрийските и немските жертви по фронтовете ще се превъплътят в колективно месианско тяло, и доказва, че стотиците хиляди убити ще възкръснат и ще влязат в състава на елитарните месиански корпуси в последната следвоенна национална революция.

На базата на основаните си на „космически и астрологически закони" изчисления Лист твърди, че 1914, 1923 и 1932 година ще са изключително важни за възраждането на арийската раса. Особено набляга на 1932 година - като на време, когато божествената сила ще овладее колективното безсъзнателно на немския народ. Редът, националното отмъщение и националната страст ще превърнат плуралистичното общество на Ваймарската република в монолитна, вечна и непобедима държава. Този тоталитарен образ за Лист е просто чернова за бъдещия германски райх.

В пророчеството си Гуидо фон Лист бърка само с една година. През 1933 година на власт идват нацистите, чиято основна цел е изграждането на Третия райх.

Именно от писанията на Лист австрийските и немските националисти получават идеологическа обосновка за революцията си. Откритото предизвикателство срещу европейското общество, което се определя като „неправилно", откъснато от корените си, изкуствено лишено от паметта за великото си минало, допада на всички, които си мечтаят за преправяне на света под властта на германската нация. Книгите на Гуидо фон Лист (както и многотомният труд на Блаватска) дават на обикновения човек, особено ако е недостатъчно образован, усещането за пълнота на живота му чрез приобщаването му към глобалните процеси. Всеки от почитателите на австрийския изследовател е убеден, че вникването в мистичната история на германския народ може да доведе до промени към по-добро в настоящето. Утопичните видения замъгляват разума, намаляват критичността, правят хората по-податливи на идеологическа обработка. Това прекрасно го разбират пропагандистите на националсоциалистическата партия - те дори надминават предшественика си, като измислят още по-абсурдна митология, в която въпреки това започват да вярват милиони хора.

Информация за размисъл:

Завръщането на атлантите

Въпреки че палеофантастичните теории отдавна са отхвърлени от науката, те си остават привлекателни за много хора, които търсят „алтернативна" истина. Единствено с това можем да си обясним популярността на писанията на нашия съотечественик - лекаря офталмолог Ернст Рифгатович Мулдашев.

Години наред професор Мулдашев публикува в най-масовия руски седмичник „Аргументы и факты" статии за своите „сензационни открития", направени по време на една хималайска експедиция. Нещо повече, резултатите от тази експедиция са обединени и публикувани като книга - „От кого сме произлезли?", чийто общ тираж е толкова огромен, че вече не може да се пресметне. Което ще рече, че професор Мулдашев го четат. И значи му вярват. Защото как да не вярваш на толкова прочут и авторитетен човек, който на всяка страница на книгата си подчертава, че е използвал изключително научни методи при извършването на съответните „сензационни открития".

И така, за какво разказва на любознателния руски читател изтъкнатият офталмолог Ернст Мулдашев?

В основата на теорията на Мулдашев е „реконструкцията" на световната история, създадена от Елена Блаватска. В преразказ на професора тя звучи по следния начин:

Според религията и знанията на Посветените на земята е имало 5 човешки раси (или цивилизации), <...> представителите на първата раса, наричана „самородените", били ангелоподобни същества, високи по 50-60 метра, имали по едно око (онова, което днес наричаме „трето") и се размножавали чрез делене.

Втората раса, наричана „по-късно родените" или „безсмъртните", се състояла от вече по-плътни, но все още призракоподобни същества, високи по 40 метра; те също имали по едно око (от типа на „третото") и се размножавали чрез пъпкуване и спори.

Съществата от третата раса, наричани „двояките", „андрогините" или „лемурийците" съществували най-дълго и били най-променливи. В рамките на тази раса настъпило разделянето на половете, появили се костите, тялото се вплътнило и от четириръки, двулики и високи по 20 метра те се превърнали в двуръки и еднолики с вече по-малки размери. До най-високо развитие и най-голямо процъфтяване достигат най-късните лемурийци - лемуро-атлантите.

Представителите на четвъртата раса, атлантите, били двуръки и еднолики, високи по 6-8 метра и имали плътно тяло.

Представителите на петата раса (т.е. на нашата цивилизация), наричани арийци, отначало били по-високи, отколкото сме ние днес, но лека-полека се смалили.

Смята се, че на земята ще има само 7 раси. Всяка раса е имала и ще има по 7 подраси.

Доказаната от времето антинаучност на „реконструкциите" на Блаватска неизвестно защо изобщо не притеснява руския офталмолог. От друга страна, за да изложи теорията си, той има право да използва всякакви хипотетични конструкции (дори толкова нелепи и изобщо не издържащи на критика), важното е по-нататъшните му разсъждения да са съобразени с елементарните закони на логиката и да се потвърждават от факти. Тъкмо това обаче въобще липсва в статиите и книгите на Мулдашев.

Така например Ернст Рифгатович твърди, че близо до свещения Кайлас бил открил огромен комплекс стъпаловидни пирамиди и различни паметници (каменни „огледала" и „статуи") с изкуствен произход. Всички тези паметници според учения били от легендарния „Град на Боговете", сведения за който уж имало в тибетски текстове и в езотеричната (най-вече теософска) литература. За да попаднат в тези тайнствени места, Мулдашев и спътниците му се обръщат към непалските и тибетските лами, понеже територията, в която е разположен Кайлас, била „зона на действие на тантричните сили", затворена за непосветени.

Шамбала и Агхарти (Агарти) според Мулдашев са „система на паралелен подземен живот на Земята на хора от различни цивилизации (лемурийци, атланти и представители на нашата цивилизация), основаваща се на други принципи на взаимоотношенията на физическия и финия свят, най-вече на способността за дематериализация и материализация". В Шамбала и Агарти животът и смъртта са съединени в едно, хората от различните цивилизации и раси са заедно и дори времето тече различно.

Шамбала и Агарти са създадени поради глобалната катастрофа на Земята в периода на царстването на цивилизацията на лемурийците и впоследствие започват да изпълняват ролята на „застраховка" в живота на Земята. Шамбала и Агарти са скрити на сигурно под земята и не се влияят от космически и геологически катастрофи. Локализирани са най-вече в Хималаите, по-точно в Тибет, но възможно и на други места на планетата (например в Египет). Животът в Шамбала и Агарти е защитен много повече от живота на повърхността на Земята.

И там, под земята - в пещери и пирамиди - се намира „генофондът на човечеството" - застинали („консервирани") в неподвижното състояние на дълбокия транс „сомати" (неправилно санскритско „samadhi"), иначе казано нирвана, на практика безсмъртните „най-добри" от трите последни човешки „раси" - лемурийците, атлантите и арийците (днешното човечество). Този генофонд според Мулдашев може да бъде използван при новата глобална катастрофа, която очевидно била неизбежна, понеже пълният цикъл на земната цивилизация според древните учения предполагал седемкратна смяна на расите.

Не е съвсем ясно защо един световноизвестен офтамолог е решил да си съсипва репутацията, като възражда тъкмо днес преданието за Шамбала, при това в толкова фантасмагорична форма. Едва ли поради бедност - и едва ли хонорарите от книгата и статиите му са единственото му средство за препитание. Зад всичко това може би се крие болезненото желание да се прославиш, да се прочуеш не само сред колегите и пациентите си, но и сред широките народни маси. Обаче защо да правиш същите тези „широки маси" на идиоти, като представяш за научен труд (или „научна хипотеза") окултистка халтура, която девалвира самата тема за изучаването на историята на Тибет и преданията за Шамбала като част от световната култура?

Научните кръгове изцяло игнорират Мулдашев - сериозните учени очевидно се опасяват, че ще се дискредитират дори ако просто решат да спорят с подобен опонент. Журналистите обаче не се плашат от такава дискредитация и съвсем сериозно обсъждат теорията на Мулдашев, като с това й правят допълнителна реклама. В средата на март 2005 година „Комсомольская правда" публикува серия статии с резултатите от една руска експедиция в Тибет - ръководена от члена на Руското географско общество Александър Селвачов. Участниците в експедицията открито заявяват, че са вървели „по стъпките на Мулдашев" и са искали да открият веществени доказателства за съществуването на Шамбала. Въпреки цялото им желание обаче (а това желание си личи във всяко редче на публикуваните статии) те не успяват да открият никакви убедителни свидетелства за наличието на подземен свят, в който да се укриват от света каквито и да било представители на каквито и да били древни раси. Ето ви само един цитат:

„Странно, но думата „Шамбала" почти неграмотните тибетци чуват единствено от туристите европейци и всъщност не я разбират - казва Александър Селвачов. - Нещо повече, те са на мнение, че чудесата стават някъде в далечните страни, но не и в тяхната. И ще ви кажа защо. Защото онова, което за европееца е загадка и сензация, за жителите на Тибет си е ежедневие.

В тибетския град Чжидо - продължава Александър - бях на гости на един лама, който знаеше английски, и видях, че петното мазнина в чая - тибетците често добавят в чая масло, избито от мляко на якове, или дори мас - малко прилича на „ин-ян", символа на китайския даоизъм. И веднага го казах на ламата, за да се изфукам колко много знам - един вид, даже мазнината в чая ви се събира в свещените ви символи.

А ламата се разсмя и каза, че ин и ян нямали нищо общо - просто петното си било такова. И че мазнината изобщо не била от як, ами от човек: от тялото на негов починал приятел.

За всеки нормален човек това е направо немислимо - а ламата си редеше мантрите над тая капка мазнина, и не му пукаше, и вярваше, че с това ще подпомогне прераждането на починалия. И че душата му няма да се всели в животно, а в човек.

Още един пример. Напоследък в Русия е много на мода тибетската медицина - разни коренчета и билки, които трябва да се пият, като при това повтаряш какви ли не мантри. Нямам обяснение, но с очите си съм виждал как по този начин хора се излекуват от язва. Да не би да си мислите обаче, че будистите вярват на медицината си? За тях истинското чудо са „хапчетата на белия човек". И непрекъснато крънкат активен въглен и аспирин, убедени са, че те лекуват всички болести - пот дюстабанлък до инфаркт..."

Е, няма какво да добавим. За бедните тибетци богът лечител е бил самият Мулдашев - но той предпочита да търси други богове и с един замах зачерква всичко, на което го е научила съвременната наука.

В цялата тази история ме притеснява най-много лековерието на руснаците от ХХI век - да се връзват на новите палеофантасти. В нашата страна, в ситуацията на идеологическа криза, когато обществото не може да предложи на личността достойна цел в живота (все пак не можем да смятаме „богатейте!" за достойна цел, нали), тези „духовни търсения" може да станат пагубни - дори да стигнат до оправдаване на престъпни намерения и действия. Подземните атланти на Мулдашев нямат морал, те ни заплашват с изтребване и от тази гледна точка теоретичните разсъждения на офталмолога придобиват зловещ смисъл, превръщат се в обещание за скорошен Армагедон, в който ще оцелеят единствено вярващите. Книгите на Мулдашев понамирисват на сектантство, а човешката история ни учи, че никой никога не е видял добро от такива убеждения.

11