Даниел Естулин

Истината за клуба "Билдерберг"

ПРОЛОГ

Книгата на Даниел Естулин е от задължителните четива за всички, които се интересуват от скритите сили, управляващи нашия свят, чиито решения засягат съществуването на цялото население на Земята.

Дани и аз от години си сътрудничим в разкриването на истината за клуба "Билдерберг" - тайната международна организация на политически лидери, финансисти и мултинационални корпорации.

Информацията, с която Даниел успя да сдобие, бе включена в голяма част от написаното от мен през последните години по темата за клуба "Билдерберг". Без неговата помощ "Америкън Фрий Прес" нямаше да успее да открие мястото за срещата на клуба "Билдерберг" за 2005 г.

За разлика от моите публикации трудът на Даниел много повече прилича на научно изследване. Той цитира неоспорими факти и съвестно посочва своите източници. Аз ги използвах (заедно с наученото за клуба "Билдерберг" от други източници), за да разобличавам преценката на историята за този клуб, която дотогава бе прекалено ласкава.

Докато четях откъси от ръкописа на Даниел, който той ми предостави преди да го предаде за печат, научих много нови подробности за клуба "Билдерберг". След като самият аз, който от тридесетина години следя всички публикации за клуба в Европа и Северна Америка, узнах много от книгата на Даниел, несъмнено вие ще научите още повече и ще останете поразени от разкритията.

Тази книга ще породи много и най-различни реакции - от възторжено приемане до гневно отричане. Но веднага след като отгърнете страницата с този пролог, вие ще започнете едно незабравимо пътуване сред потайностите на криещото се в сянка световно правителство.

Джеймс П. Тъкър младши, "Америкън Фрий Прес"

ВЪВЕДЕНИЕ

ЗОРАТА НА НОВАТА ЕПОХА: ТОТАЛНОТО ПОРОБВАНЕ

Тоталната власт е всесветски валидният корелат на безгранична глобална мощ. Глобалното управление съумя да използва трагичните събития от 11 септември 2001 г., за да убеди хората доброволно да пожертват част от своите свободи в замяна на сигурността си и така да ги сплаши, че да бъде улеснена подготовката за преминаване към тотално подчинение. Като универсални средства се използват финансирането, обучаването и закрилата на терористични мрежи в целия свят. Но когато събитията от реалния живот стават пречка за неограниченото от никого управление на планетата, при всяко възникване на огнище на напрежение и съпротива веднага се задействат контактите с военните и с полицията. Незабавно се изобретява нов Враг с цел да се оправдае разрастването на новите сили за принуда и терор, необходими на глобалната корпоративна система за управление на съпротивляващото се човечество. И както се случва при всеки рекет, осъществяван чрез терор и финансови манипулации, най-голямата заплаха за хората идва от същите тези мъже, в чиито ръце е оръжието, както и всичките средства за следене, контрол и вмешателство в живота на гражданите, макар че именно тези средства се провъзгласяват като мерки за предпазване на населението от подобно зло. Или както бе заявено открито в новата концепция за сигурност чрез прокламацията на президента на САЩ веднага след 11 септември 2001 г.: "Всеки човек във всеки регион на света или е с нас, или е с терористите."

Истинската история на клуба "Билдерберг" документално показва как правителствата безцеремонно потъпкват свободите на своите поданици. Докато четете тази книга, вие ще проследите раждането на глобалната полицейска държава, пред която бледнеят дори кошмарите на Джордж Оруел - благодарение на невидимото, но всемогъщо правителство в сянка, което дърпа конците и контролира не само правителството на Съединените щати, но и Европейската общност, СЗО (Световната здравна организация), ООН, Световната банка, Международния валутен фонд и още много други паралелно действащи институции. Тук ще намерите по нещо за всичко: за историята на спонсорирания от правителствата тероризъм, за модерните методи за управление чрез всяване на страх, а също и за най-заплашителната перспектива - плановете за бъдещия Нов световен ред.

Обаче тоталният характер на управлението не е единствената специфика на тоталитаризма. Уместно е тук да цитираме Хана Арент* :"Винаги е необходимо да съществува някакъв "център с вездесъщо влияние", за да бъде една власт неограничена." При модерните тоталитарни движения тази вездесъща директивна сила осъществява комуникациите си посредством глобалните финансови центрове и медийните конгломерати, като доминиращите възли в тази взаимосвързана система са Вашингтон и Уолстрийт. Световните масмедии са символичните задвижващи колела за въздействие върху населението чрез потреблението на стоките и тяхното търсене. Основополагащият принцип при всички решения е да се мултиплицира ефектът на това въздействие чрез системно намаляване на ограниченията и внедряване на нови финансови инструменти за пряк контрол върху средствата за съществуване на цялото земно население.

* Германски философ от еврейски произход (1906--1975 г.), емигрирала в САЩ; изследвала природата на тоталитаризма, както и причините за възникването на революциите. - Б. пр.

Въоръженият терор не е най-същественото от средствата на новия тоталитаризъм, но върху неговото приложение се акцентира доста настойчиво. Каналите за управление на масите посредством парите и потреблението на стоките - да, именно в това е тайната за успеха на новия тоталитаризъм, защото така може да се избягва поемането на отговорност при евентуален провал. Вместо да помага, Уолстрийт по-скоро определя появата на катастрофални сривове в пазарните механизми на различните общества, за да ги наказва заради приписваните им грехове срещу законите на пазарното стопанство, като причините за тях винаги се търсят в някакви трансцедентални сили, задвижвани от "невидима ръка". И тъй като подобни катастрофи все повече зачестяват в по-голямата част от света, жертвите са обвинени за появата на отрицателни тенденции като масово обезверяване, мизерия и угнетеност. Това се оказа далеч по-ефективен метод от терора с подковани ботуши, който е много по-неприкрит, но излага системата на рискове от друга форма на съпротива.

Целта е да се поддържа мнозинството от хора в "колониално" състояние, в постоянно вътрешно безпокойство, при което те ще бъдат прекалено заети да се грижат за своето съществуване и ще си съперничат в борбата за оцеляване, така че да не са способни да си сътрудничат за организиране на по-ефективна съпротива. През последното десетилетие цялото население на планетата постоянно бе държано на ръба на равновесието поради стопяването на финансовите му ресурси и настъплението на многонационалната търговия след изчерпването на възможностите на хазната на държавата и погазване на правата за местно самоуправление. Населението бе сразено от непрестанното редуване на икономически и екологични кризи, затвърдили се като неизбежни на фона на всеобщата несигурност, която оставяше най-масовите обществени групи в състояние на потиснатост и тревога. Именно това е условието, от което се нуждае всяка тоталитарна структура, за да продължи настъплението си. Така беше в случая с войната в Афганистан. Естествено бе да си зададем въпроса: "Кой ще е следващият? Иран, Сирия, Китай или Русия?"

Ако смъкнем маската, ще видим, че тоталитарният подход по принцип е патологично решение, водещо единствено към несигурно съществуване, при което обществото се разпокъсва на изолирани социални слоеве. Тогава за да бъде населението окончателно деморализирано, започват да му предлагат напълно демагогски визии. Транснационалната Тристранна комисия, клубът "Билдерберг", Банката за международни разплащания и другите взаимносвързани корпоративни и финансови структури, които функционираха още преди поврата към "бъдещето, за което алтернатива няма", пропуснаха да обърнат внимание на този толкова важен факт.

С други думи, страхът хората да се окажат напълно свободни е ръководният мотив за главните изпълнителни директори на най-могъщите корпорации в световен мащаб, за кандидатите за Белия дом, за създадения от клуба "Билдерберг" Европейски съюз и за водещите стратези от Харвард и Оксфорд, специализирани в създаването на концепции и поели активна роля в съставянето на стратегически препоръки. Това, което евентуално може да се сбъдне, ще бъде конструирано в съответствие с техните стратегически планове, независимо дали става дума за глобален капитализъм без никакви бариери от страна на властите, дължащи отчет според изискванията на демокрацията, регулаторни мерки за оцеляване на населението или пък защита на собствеността на определени социални слоеве. Външните войни отново ще се превърнат в стока за продан, но прикрити под було, спускано благодарение на тоталния контрол върху процеса на генериране на медийни образи. Ако някоя война крещящо натежава в полза на едната от двете воюващи страни, то тя може да бъде изтъргувана като патриотична. Ще се размахват националните флагове пред населението, чийто стремеж към свободен живот повече няма да включва за алтернативно устройство на държавата.

Крайната цел е да се наложи един-единствен глобализиран пазар, контролиран от едно световно правителство, надзираван от една световна армия, финансово регулиран от една световна банка посредством една-единствена световна валута, населяван от население с имплантирани микрочипове, свързани към общ централен компютър.

"Билдерберг", това всевиждащо око, това световно правителство в сянка, решава в обстановка на пълна секретност по време на своите ежегодни срещи КАК да се осъществяват тези пъклени планове. След всяко събиране на членовете на този клуб почти неизбежно започват войни, настъпва глад, засилва се бедността, падат правителства, следвани от други резки и изненадващи политически, социални или финансови промени. Но такъв стил на действие зависи в много голяма степен от опазването на секретността. И тъкмо това е ахилесовата пета на клуба "Билдерберг". Веднага щом хората започнат да осъзнават, че са изпаднали в колективен транс, цялата схема ще рухне. В тази книга има глава, в която се споменава за Големия брат, разкрива се как групировката, наречена клуб "Билдерберг", упражнява контрол върху дейността на Европейския съюз, на ООН и на правителството на САЩ, за да ни държи в подчинение.

Който успее да се сдобие със средства за контрол върху рецепторите в нашите тела, ще може да манипулира нашите емоции чрез електрически сигнали, независимо дали тези сигнали ще се генерират от програмата, вградена в имплантираните в нас микрочипове, или ще бъдат излъчвани дистанционно. Така ще може безупречно ловко да се програмира многомилионната маса от консуматори, която в същото време ще служи за източник на покорна работна сила. Работи, пазарувай, плоди се и спи - така целият човешки живот ще бъде сведен единствено до чист материализъм и до грижи само за преживяване или дори оцеляване, без въобще да се стига до появата на емоции, неприятни за господарите на света.

Ето защо постепенно ще бъде прилагана една все по-широкообхватна стратегия, която да ни направлява нас, работните маси от целия свят - т.е. човешките същества от по-долнопробно качество, - при това стъпка по стъпка, за да може да се сбъдне заплануваното за нас кошмарно бъдеще. Всичко ще се разгърне на три етапа. Първият ще бъде отстраняването на парите в брой, т.е. никакъв "кеш" повече.

Вторият ще бъде посветен на записването на всички лични и финансови данни в индивидуални смарт-карти*. Третият етап обаче ще се състои в постепенното заменяне на тези смарт-карти с персонални имплантирани микрочипове. Единственият начин да бъдат убедени хората да им се поставят такива чипове е да бъдат накарани да повярват, че това е неотложна и първостепенна необходимост. Всички подробности около банковите влогове, кредитните рейтинги, работния статус и други подобни сведения лесно ще могат да се съхраняват в подобен чип чрез съответните компютърни програми и да се актуализират чрез дистанционно подавани сигнали или приемани от четящи устройства.

* От smart (англ.) - интелигентен, умен, хитър. - Б. пр.

Ала все още повечето от хората предпочитат да боравят с пари в брой. Ето защо такива влиятелни финансови организации (до една контролирани от клуба "Билдерберг"), като Световната банка, Международният валутен фонд, Европейската централна банка, както и централните банки на всички европейски държави, действат съвместно в посока към постепенното елиминиране на парите в брой. Една от стратегиите в тази насока е въвеждането на нови многонационални валути. Като еврото например, избрано за единствената валута в Европейския съюз. Вече се дискутира бъдещата обща валута на двете Америки, както и обща валута за Азиатския монетарен съюз - това решение бе одобрено на срещата на клуба "Билдерберг" в италианския град Стреза през юни 2004 г. (резюме по този въпрос ще намерите в първата глава на тази книга).

Все повече ще се разгръща манипулирането на населението с помощта на несекващ поток от медийни истории, репортажи, телевизионни предавания и т.н. с акцент върху внедряването на имплантирани микрочипове и връзката им с неизбежната глобализация. Обаче не очаквайте "свободната преса" да бие тревога по този въпрос. В нашия материалистичен свят, в който журналистиката и телевизионните шоута (всъщност каква е разликата между тях?) привличат ексхибиционисти, които сами се цензурират, за да обслужват само интересите на собствениците на медийните издания, като доста често - с лукавството на роба - се стараят да ги ласкаят. Почти не се срещат материали, написани честно или принципно. Ударението се поставя само върху положителните страни на управлението и толкова. В този контекст се изписват много думи, но не за да се спори, а за да се сложи край на всички опити за спорове.

А като заговорихме за човешката природа, не можем да отречем, че властта покварява тези, които я притежават. Медиите отдавна са се сраснали с елита. "Свободната преса" не е нищо повече от един мит, на който властимащите държат особено много. Ще имаме наистина свободна преса, следваща правото ни да бъдем осведомявани, само когато медиите станат собственост на голям брой хора, които не са от елита. Това е друга тема, също потулвана старателно - за секретните договаряния зад гърба на хората, независимо дали са активно организирани или имат пасивен характер, т.е. подразбират се - примерно като автоцензурата. Но големите градски вестници, както и радиостанциите и телевизионните мрежи на национално ниво, отказват да отразяват всичко това и въобще не смеят да повдигат подобни въпроси!

Гражданите могат да научат истината единствено в среда, където работата с информацията не е ограничавана от никого и им се предлага най-широк диапазон за обмен на мнения. Политиците, оглавяващи всяко общество, могат да бъдат заставяни да се отчитат и така да се предотвратява появата на тирания само ако всички сериозни проблеми и случаи за неправомерно прилагане на властта стават известни на всички граждани.

Ето това би било свободна преса въпреки всичките й несъвършенства. Точно заради това диктаторите, олигарсите, хунтите, императорите и тираните от всички епохи без изключение са се старали да цензурират всякакви обсъждания и спорове в стремежа си да задушават свободната размяна на мнения и сведения. Ето защо групировката, наречена клуб "Билдерберг", както и Тристранната комисия, Съветът по международни отношения, Европейската комисия, ООН, членовете на европейската аристокрация, Международният валутен фонд, Британския коронен съвет, институтът "Тависток", основаната от лорд Милнър "Група на Кръглата маса", НАТО, Римският клуб и още стотици други организации предпочитат да се занимават единствено с това, което е в интерес на тяхната малобройна членска маса. Управляващите не желаят ние да знаем какво планират за нашето бъдеще.

Защото, когато осъзнаете какво се случва около вас, вие ще започнете да проумявате, че шепата хора - за които си въобразявате, че е редно да им се възхищавате и да търсите техните наставления или да се опитвате да спечелите подкрепата им; хора, за които си мислите, че се трудят за вашето благо, че работят за свободата; спечелили избори лидери или европейските комисари (които въобще не са били одобрявани от европейците чрез редовни избори), както и световната преса и въобще всички онези, които би трябвало ревностно да бдят над нашата свобода - всъщност работят само за себе си или за някого другиго, независимо кой, ала не и за свобода.

Световните медии се оформят като част от глобалисткия елит, както това е показано в Първа глава, озаглавена "Клубът "Билдерберг": Господарите на вселената" - ултрасекретна организация, на която досега бе позволено да бъде угоднически премълчавана от световната преса.

Шиванандан, директор на Института по расови взаимоотношения, заяви: "Глобализацията изгражда една монолитна икономическа система. Събитията след 11 септември 2001 г. заплашват да поставят началото на една монолитна политическа култура. Като действат заедно, те ще ликвидират гражданското общество."

Европейският съюз не е имунизиран срещу заразата, разнасяна от тази нова идеология, а по-скоро като че ли се стреми да й придаде по-лесно приемлива форма. Европейските правителства заговорничеха за свирепите бомбардировки в Афганистан и трагичните последици от тях. Ще продължаваме ли да вярваме на лъжите, разпространявани от политиците и медиите - че войната в Афганистан се водела заради свободата, за свалянето на талибаните от власт, за залавянето на Осама бин Ладен и за установяване на демократично равноправие? Тук е уместно да припомним признанието на Бенджамин Дизраели, английски премиер от втората половина на XIX век: "Светът се управлява от личности, съвсем различни от представата за тях на онези, които не са надниквали зад сцената."

"Легитимирането" и тонът на тази нова идеология може да са различни в Европейския съюз и в САЩ, обаче крайният ефект е същият. И в ЕС, и в Щатите се води борба срещу "тероризма" и срещу логически обоснованото прекрояване на границите, като възникват сериозни противоречия между изискванията за подобряването на сигурността и стремежите за опазване на гражданските права на населението, които почти винаги се възприемат като мерки за защитаване на интересите на всички граждани, в името на общото благо и в интерес на всички.

През минали периоди в историята нашите предшественици често са били свидетели на драконовски мерки, прокарвани на национално ниво, но никога не се е стигало до подобно масово посегателство срещу правата и демократичните разбирания на хората. Всяка нова инициатива, разглеждана сама по себе си, може да ни се струва като отклонение от дотогавашния курс, но като цяло промените се оказват поредната крачка към тоталното поробване.

Дори и при по-големи граждански общества може да се наблюдава негласно споразумение за мълчание и бездействие. Мнозина осъзнават, че не може да се брани "демокрацията" с опити да бъде унищожена, ала въпреки това предпочитат да си замълчат и да се занимават единствено със своето удобно устроено ежедневно съществуване - това, което се случва, не ги засяга. Само че то ги засяга. Битката се води, докато ние само си приказваме, като досега неизменно се печели от кандидатите за глобална диктатура или привържениците на Новия световен ред.

Тази битка е за нашата лична неприкосновеност и за нашите индивидуални права. Тя включва както Конгреса на Съединените щати, така и Европейската общност; както кралските дворове, така и националните телефонни мрежи; видеокамерите за наблюдение и имплантираните микрочипове; проследяването чрез сателитната система Джи Пи Ес, машините за гласуване и телевизорите. Тихо и неусетно битката стига до нашите портфейли, до смарт-картите и другите привидно прости приспособления за идентифициране, които ни свързват с огромната секретна база от данни, поддържана от правителството на съответната държава. Задава се ерата на тоталната информираност. Така може да се стигне до нахълтване във вашата спалня, във вашите телефонни разговори, във вашата банкова сметка, в училището на децата ви, в болницата, в домашния ви компютър.

Големият брат (Биг Брадър) може да записва подробности за вашия живот на хиляди места и да ги съхранява завинаги като част от личното ви досие. Ние сме на кръстопът. И пътищата, по които бихме поели, ще бъдат моментално сринати, независимо дали ще навлезем в следващото столетие като свободни държави или като една глобална, електронно управлявана глобална полицейска държава.

Животът на повечето от хората в света сега определено е по-лош от когато и да било - или поне откакто има писмена история на нашата цивилизация. Историята ни поучава чрез аналогиите, а не чрез идентичности. Историческият опит не е полезен, ако оставаме в настоящето и само се оглеждаме назад в миналото. По-разумно е да си припомним поуките от миналото и след това отново да се върнем в настоящето, но с по-будно и по-разкрепостено осъзнаване на ограниченията, които са ни налагали някогашните ни възгледи.

В платно 79 от своята графична серия "Ужасите на войната" Франциско Гойя ни показва Свободата като красива девойка, но просната по гръб, с оголена гръд. Около тялото й танцуват призраци, докато монаси копаят гроба й. Защото Правдата е мъртва. Muriо la verdad. Как ви се струва това като алтернатива? Предупреденият е въоръжен. Ние никога няма да се доберем до верните отговори, ако първо не си зададем точните въпроси.