Към Bard.bg
Пазители на Светия граал (Пинкхам, Марк Амару)

Пазители на Светия граал

Пинкхам, Марк Амару
Откъс

ПАЗИТЕЛИ НА СВЕТИЯ ГРААЛ

Рицарите тамплиери, Йоан Кръстител и Водата на живота

Марк Амару Пинкхам

 

ПРЕДГОВОР

от рицаря Йън Синклер

За мен е чест, че Марк ме помоли да напиша предговора към новата му книга и се опитвам да си спомня как започна всичко. Една самотна вечер се наслаждавах на чаша хубаво уиски и четях ръкописа на една нова книга, който приятелка от САЩ ми беше изпратила да прегледам, преди да я представи на издателя си. Телефонът иззвъня и аз си помислих: "Дали да не го оставя да си звъни?", но някакъв глас сякаш ми казваше: "Трябва да се обадиш, Йън." Беше някой си Марк Амару Пинкхам от САЩ, който се представи и ме помоли да поговорим по-подробно за книгата, която пишел. Когато го попитах на каква тема е, той ми каза, че е във връзка с тамплиерите и че го насочили към семейство Синклер, защото те могат да обогатят неимоверно информацията му за връзките си.

След като насрочихме дата за по-подробен телефонен разговор, прелистих някои от книгите в библиотеката, които съдържаха информацията, нужна на Марк. Беше станало дума за Кундалини - напълно непознато за мен понятие, чиято сила тепърва щях да осъзнавам.

Дойде уреченият ден и аз се погрижих никой да не ни безпокои по време на разговора ни с Марк. Не бях сигурен какво да очаквам, но въпросите му бяха съвсем точни и конкретни, а и останах впечатлен от познанията му за клана Синклер и връзката им с масонския и тамплиерски параклис в Рослин.

Разбрахме се Марк и съпругата му Андреа да долетят в Шотландия и да прекарат известно време в Учебния център на клана Синклер. Това щеше да му даде възможност да използва библиотеката, а на мен - шанс да общувам лице в лице с него. Уговорихме се Марк и Андреа да изнесат лекция пред монашеското братство и рицарите тамплиери "Принц Хенри Сейнт Клеър", която впоследствие беше много добре приета.

Един ден седяхме в Учебния център и часове наред разговаряхме за мечтата на Марк и Андреа да създадат международен орден на тамплиерите гностици. Когато за пръв път стана дума да участвам в създаването му, подходих предпазливо, защото участвам в други тамплиерски организации и реших, че може да се получи сблъсък на интереси. Но ролята ми като библиотекар и пазител на архива на клана Синклер е да помагам на хора и организации, където и когато мога. Така че, колкото повече мислех за това, особено след като видях, че са решени на тази стъпка и че от години се занимават със сериозни проучвания, реших да приема предизвикателството и да им помогна да учредят процедура за създаване на техен орден. Помогнах им и да уточнят ритуал за приемане на кавалери и за посвещаване в рицарство. Тези ритуали бяха уникални и изградени според изискванията на Международния орден на тамплиерите гностици (IOGT).

Окуражен съм от създаването на Международния орден на тамплиерите гностици и потенциалът му да възроди ранните практики на рицарите тамплиери. По време на процеса срещу тях тамплиерите били обвинени в практикуване на магии и сатанизъм, макар да изглежда необичайно, че всички били причислени към тази категория. Но почти няма съмнение, че тамплиерите са владеели наистина магически сили, може би дори по-големи от тези, за които са ги обвинявали.

Далеч не невежите монаси бойци, както ги квалифицират някои автори, много от рицарите притежавали гностически знания и изпълнявали ролята на пазители на древната мъдрост. Тя включвала елементи на гностицизъм, херметизъм и алхимия. Тайното им познание и практики почти със сигурност били усвоени при 100-годишното им пребиваване на Изток.

Като всички притежатели на ценни знания и умения, основна грижа на тамплиерите било да скрият това богатство, но според мен голяма част от тези гностически тайни са пред очите ни всеки ден в прекрасната постройка на клана Синклер, наречена от тях параклиса Рослин. Колкото до материалните съкровища - вече знаем, че сър Уилям Синклер е взел от абатството Холируд свещените реликви и скъпите чаши, дарени от втория Сейнт Клеър, който бил ърл на Оркни и щедър благодетел, прехвърлил на абатството достатъчно земя, за да пасат на нея седем хиляди овце. Причината Уилям да вземе реликвите била да не попаднат в ръцете на калвинистите радикали и протестантите англичани, които вече били плячкосали Единбург, Мелроуз и замъка Рослин две години преди това.

През 1545 г. църковният съвет наредил на Уилям да върне всички скъпоценности, одежди и накити на абатството, но той не се подчинил. Твърди се, че те били част от съкровището, струпано в подземията на параклиса му. То вероятно е включвало парче от истинския кръст в мощехранителница от сребро, злато и скъпоценни камъни и Свещеното или Черното разпятие на Шотландия, което било пазено от виночерпеца на света Маргарита и клана Синклер в продължение на 500 години като най-свещения символ на Шотландия. Какви тайни още се крият в подземията под параклиса е обект на догадки от страна на много автори и изследователи, но само времето ще разкрие истината.

Новият Международен орден на тамплиерите гностици, създаден от Марк и Андреа, според мен ще помогне да се разбулят някои от мистериите и тайните, които са изгубени за нас от столетия. И какво по-добро място за учредяването на този орден от параклиса Рослин - люлката на клана Синклер.

Тъй като съм чел другите публикации на Марк, му желая успех и с настоящата. Не се съмнявам, че той е изключително себеотдайна и ентусиазирана личност, подкрепян от също не по-малко талантливата и себеотдайна Андреа.

Рицар Йън Синклер, Командор на храмовата обител

Командор на монашеското братство на рицарите тамплиери "Принц Хенри Сен Клеър"

Библиотекар и пазител на архива на Учебния център на клана Синклер

 

ВЪВЕДЕНИЕ

През последните петнадесет години активно работих, за да прокламирам и възродя древния култ към Богинята в западната култура посредством книгите си и езотеричните школи, които организирам. Това е моят принос към настоящото възраждане на култа към Богинята, което се случва в планетарен мащаб. Сега бях насочен да предприема друга стъпка и отново да изкарам на бял свят тамплиерския гностицизъм, включващ ритуалите и практиките на древните рицари тамплиери, които орденът е възприел от сектите, почитащи Богинята на Изтока. Съживяването на гностическата и езотеричната мъдрост на тамплиерите е основната причина да предложа на вашето внимание книгата ми "Пазителите на Светия граал".

Вдъхнових се да напиша настоящия труд преди време, когато се изкачвах по камениста пътека във високите части на Андите с един канадец, който с дългата си до раменете коса и брада идеално се вписва в представата ни за планинец. Освен това и двете ръце на приятеля ми бяха изцяло покрити с татуировки, спомен от дните му на рокер. В един момент от изкачването ни благодарение на отрезвяващия и просветляващ въздух на перуанските Анди, двамата се спогледахме с мълчаливо съгласие, макар че никой от нас не бе произнесъл и дума. Аз доброволно станах изразител на това, което едновременно изпитвахме: "Някога сме били заедно рицари тамплиери - казах категорично - и сме се върнали, за да продължим делото на рицарите - обединението на Изтока и Запада." И докато завесата пред нашето бъдеще все още беше вдигната, добавих: "Трябва да започнем със съживяването на тамплиерския гностицизъм и с традициите на рицарите тамплиери." Моят приятел канадец се засмя в знак на одобрение. После ме уведоми за връзката си с тамплиерите. И двамата му родители били шотландци - страната, която в продължение на стотици години рицарите тамплиери приемали като своя родина. Друг проблясък на интуиция ме осени и си представих образа на моя приятел, яхнал кон, препускащ с група тамплиери някъде из Европа. Очевидно нещата не бяха се променили кой знае колко от това минало съществуване. Той все още си беше едър, брадат завоевател и се движеше в група. Просто беше сменил коня с "Харли Дейвидсън".

Когато се върнах в САЩ, започнах да провеждам разговори с известни членове на тамплиерската и масонската общност, които ще откриете в края на тази книга. Надявах се да опозная съвременното проявление на тези организации и да открия мястото си в тях. Един от тамплиерите, с които се свързах по онова време, беше шотландец на име Йън Синклер, който имаше собствен тамплиерски център в северната част на Шотландия. Знаех достатъчно за рицарите тамплиери, за да се сетя, че името Синклер е изиграло важна роля в историята на ордена и че този клан е построил "меката" на тамплиерството и франкмасонството - параклиса в Рослин.

Когато за пръв път чух гласа на Йън по телефона, той ми се стори странно познат. Беше ми много приятно да разговарям с него, и то в продължение на близо два часа. Обсъдихме историята на клана Синклер и рицарите тамплиери, както и тамплиерската организация, в която Йън членува в момента - Милити Темпли Скотия. Онова, което Йън ми разказа за ордена, толкова ми хареса, че веднага поисках да стана негов член. Йън прие идеята и дори ме окуражи да подам молба. Но решението не зависеше само от него. Върховният съвет на ордена трябваше да се съгласи да приеме член, който не живее в Шотландия. Но Йън беше сигурен, че това няма да бъде проблем.

Така че със съпругата ми Андреа изпратихме молби до Милити Темпли Скотия и търпеливо зачакахме отговор. Минаха месеци. Йън беше повдигнал въпроса за международно членство в ордена на срещата им през октомври, но явно съветът сметнал, че шотландските тамплиери не са готови да се разгърнат в международен план. Йън много се разочаровал и решил, че тази консервативност на ордена го отклонява от истинските му цели и амбициите на някогашните тамплиери.

Аз също се чувствах огорчен от националистическите предразсъдъци на шотландските тамплиери и избрах ден, в който да разбера какво да предприема, участвайки в интензивна шаманска церемония при една от точките на завихряния в Сидона. Бързо получих отговор по време на ритуала. Разбрах, че няма да стана член на съществуващ тамплиерски орден, а трябва да създам или да възродя нов гностически орден. Тамплиерството се беше отдалечило от корените на култа към Богинята през столетията и бе придобило лустрото, характерно за патриархата и фундаменталното християнство. Култът към Богинята, който включвал езотеричните практики на гностицизма и алхимията, е бил почти заличен от рицарите тамплиери по време на преследванията на ордена и неговото разтрогване през ХIV в.

Когато по-късно разкрих на Йън прозрението си, той ме насърчи и дори ми предложи помощта си за създаването на тамплиерски орден. Затова с Андреа бързо направихме план кога да посетим братството "Принц Хенри Сейнт Клеър" за подробни инструкции и след няколко месеца се озовахме в Шотландия.

Йън ни посрещна с отворени обятия. И двамата имахме усещането, че сме се завърнали у дома. Той беше създал тамплиерски център при фара на един нос в Северно море. Сградите бяха разположени около статуя на прароднината на Йън, принц Хенри Сейнт Клеър, който бил Велик магистър на Ордена на тамплиерите и един от ранните откриватели на Америка. Много от сградите бяха изрисувани с назъбения кръст на клана Синклер. По-късно щях да науча, че той представя тясната връзка между клана и тайнствата, посветени на Светия граал.

Докато бяхме в братството на Йън, съставихме най-общ план за новия тамплиерски орден и аз дори изнесох лекция пред членовете на братството. В по-голямата си част идеята за международен орден на тамплиерите гностици беше добре приета от тях и дори неколцина рицари признаха, че работата ни не е толкова да основем нещо ново и различно, колкото да възвърнем на тамплиерството онова, което е изгубило през вековете.

Срещнахме се и с Нивън Синклер. Нивън, един от водачите и говорителите на клана Синклер, е много силен човек и ясно вижда как духовността е била изместена от фундаменталистките религии и трябва да се върнем към корените си. Това очевидно е била мисията на клана Синклер в продължение на стотици години, приета още преди разтрогването на ордена през ХIV в. Според Нивън, Уилям Сейнт Клеър построил храма в Рослин в чест на Богинята и нейната пантеистка религия и дори е предвидил отвън места за сядане, за да могат поклонниците да "отъждествяват Бог с Природата". Макар че кланът Синклер е загубил храма Рослин преди пет поколения, те биха искали да си го върнат и да го изпълнят с живот. Това е част от настоящото планетарно възраждане на Богинята.

След като се завърнах у дома, парченцата от пъзела започнаха да се подреждат в ума ми и скоро ми стана ясно, че съм се озовала при Йън и клана Синклер по воля свише. И те като мен отдавна бяха защитници и пазители на култа към Богинята. Казах си, че последователите на Богинята трябва да се прегрупират по време на възраждането й - идея, която окончателно се оформи след няколко месеца, когато изнесох лекция, посветена на гностицизма на тамплиерите на Конференцията на пророците в Палм Спрингс, Калифорния.

На нея присъстваха хора от САЩ и Канада, които научиха за свързаните с Богинята корени на тамплиерите и възраждането на гностическите практики на ордена. Когато започнах лекцията, се почувствах принуден да споделя, че всички ние, присъстващите в тази препълнена зала, сме преродени рицари тамплиери, които са се върнали на земята, за да "довършат работата си" - да обединят духовността на Изтока и Запада. Последва миг на пълна тишина и размисъл, което показа, че идеята ми не е била приета като шега. Напротив, както ми казаха някои от участниците след това, бях "улучил точно в десятката".

За мен най-радостното събитие на Конференцията на пророците беше разговорът ми с една от лекторките - жена, родена в Русия, която сега живее в Калифорния. В продължение на много години тя била свързана с култа към Богинята в Русия и участвала в задълбочени изследвания върху влиянието на Богинята върху племената в Сибир. Наскоро беше посетила храма в Рослин, след като получила напътстващо видение, което й разкрило, че трябва да извърши нещо специално в храма, за да помогне за подновяването на дейността му. С вяра във връзката си с Богинята тя отишла в Рослин, както била помолена, и изпълнила мисията си.

Тази жена беше реагирала на зова на Богинята също като мен. Не след дълго разбрах каква е била мисията й. Нивън ме информира, че преди това е канил специалист по фън шуй, за да измери енергийния поток във и около постройката. Той открил, че една от външните стени пречи на енергийния поток от близката долчинка да навлезе в храма, но все пак енергията на мястото била уникална и специалистът предсказал, че храмът ще се превърне във важен център на световния мир. Очевидно рускинята е била "отведена" в Рослин, за да помогне на светилището да изпълни предопределението си.

Книгата, която ще прочетете, е посветена на историята на гностицизма на тамплиерите, която започва с основаването му, когато рицарите живели повече от сто години в Близкия изток. Текстът разкрива езотеричната мъдрост и практики, оформили тамплиерския гностицизъм, както и специфичните ритуали, които възприел орденът. От тях най-важни са Тайнствата, посветени на Светия граал, родени в Далечния изток хиляди години преди появата на рицарите тамплиери по Светите земи. Култът към Светия граал е бил култивиран на Запад от Йоан Кръстител, който го предава на Исус, а той на свой ред - на апостол Йоан и Мария Магдалена. След като рицарите били посветени в тази традиция през ХII в., те се върнали с нея в Европа, където тя станала основа на множество тайни общества, включително тези на розенкройцерите и франкмасоните. Впоследствие европейските Тайнства, посветени на Граала, били съхранени в многобройните легенди за Светия граал, разпространени из цяла Европа. Те си остават най-ценният източник на информация по отношение на тайнствата, разкриват източния им произход и откъде са ги взаимствали тамплиерите.

Моля ви, четете с отворен ум и желание в сърцето! Възможно е вие да сте следващият, който ще бъде призован да подпомогне възраждането на Богинята и нейната мъдрост.

Марк Амару Пинкхам,

Сидона, Аризона

Април, 2004

 

ПЪРВА ЧАСТ

ТАЙНСТВАТА, ПОСВЕТЕНИ НА СВЕТИЯ ГРААЛ

1.

Източният произход на Тайнствата, посветени на Светия граал

Когато мислите за Светия граал, вероятно си представяте златния потир, от който Исус и неговите апостоли пили по време на Тайната вечеря и в който по-късно била събрана кръвта на разпнатия Месия. Може би съзирате легендарната Чаша на Христос в ръцете на прочут рицар, например Пърсивал, вечният й пазител. Замисляли ли сте се някога защо ви хрумват тези образи? Несъмнено от легендата за крал Артур и рицарите на Кръглата маса, чиято цел била да открият Светия граал, да пият от златния бокал и да получат безсмъртие. Но крал Артур и неговите рицари са анахронизъм. Те не са съществували, поне не и по начина, по който ни карат да вярваме. Според историческите факти през VI в. имало двама владетели - Артур от Далриада и Артур от Уелс, които в момента са претенденти за честта да са били крал Артур, макар че никой от тях не е живял в началото на второто хилядолетие, когато епохата на рицарите в блестящи доспехи е започнала в Европа. Така ние тръгваме по пътя на полуистините. Но въпреки историческата измама търсенето на Светия граал е било истина и е станало основна цел на орден от безстрашни рицари. Това били членовете на "Бедните воини Христови и на храма на цар Соломон", известни днес повече като рицарите тамплиери. Това рицарско братство било първото от средновековните ордени и модел, по който се формирали всички останали. То било вдъхновението, а по-късно и авторът на легендите за Светия граал, включително тези за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Защото Тайнствата, посветени на Светия граал в Европа, наистина водят началото си от рицарите тамплиери.

Орденът на рицарите тамплиери бил основан през 1118 г., за да защитава християнските поклонници, пътуващи към Светите земи и обратно. Първите деветима членове, включително Юго дьо Пейен (Юг дьо Пайен), Жофроа дьо Сен Омер, Росал, Гондамер, Жофроа Бизо, Пайен дьо Мондидие, Аршамбо дьо Сен Енан и Андре дьо Монбар, пристигнали в Палестина с Първия кръстоносен поход, който е известен с това, че отвоювал Светите земи от неверниците мюсюлмани. Първите тамплиери идвали от Франция европейската люлка на рицарите с блестящи доспехи, където те били познати под името chevaliers, което означава "рицари" - дума, произхождаща от cheval, "кон" на френски. Конниците станали известни със своята галантност и благородно поведение, което включвало честност и закрила на дамите, но те се прехранвали като защитавали феодалните кралства. Главните разлики между френските chevaliers и тамплиерите е, че тамплиерите служели на един-единствен господар - папата, и всички се били обрекли на безбрачие. Папата въвел монашеския устав на тамплиерите, който бил съставен от свети Бернар - глава на цистерцианския орден на европейските монаси, но освен от изпълнението на редки заповеди от папския двор, рицарите тамплиери били освободени от подчинение на светските владетели.

Граф Лорен, Жодфроа дьо Буйон, повел първите тамплиери към Палестина като част от Първия кръстоносен поход и бил избран за първи крал на Йерусалим, макар че официално никога не приемал короната, предпочитайки титлата "защитник на Божи гроб". След него управлението поел по-малкият му брат Бодуен I, който вече приел титлата "крал на Йерусалим" и по-късно я предал на братовчед си Бодуен дьо Бург, историческият крал Бодуен II, за когото е записано, че дал подслон на рицарите тамплиери в джамията "Ал-Акса". Тя била построена от мюсюлманите на мястото на някогашните конюшни на цар Соломон, които били част от комплекса около Соломоновия храм. Рицарите смятали, че в храма е скрито съкровището на древните юдеи.

Още едно духовно братство от монаси-воини се появило след рицарите тамплиери и това били Рицарите на свети Йоан или хоспиталиерите, чието братство възникнало като благотворителен орден в Палестина, години преди Първия кръстоносен поход. Рицарите на свети Йоан се съюзили с тамплиерите в борбата срещу грабителите сарацини, които искали да върнат Йерусалим и латинските територии от Близкия изток на исляма. Двата ордена от европейски рицари създали кралството Утрьомер - "Отвъд морето", - което постепенно се разширило нагоре и надолу по крайбрежието на Мала Азия. Двата ордена построили или превзели великолепни замъци и крепости в планините и крайбрежните райони на Мала Азия като още съществуващите Крак дьо Шевалие в Сирия и внушителният замък Бофон в Ливан. Към 1187 г. се смята, че двата ордена владеели 35 процента от земите, съставящи Утрьомер, включително отделните княжества Антиохия, Триполи, Йерусалим и Едеса. Според запазени данни от преброяване през 1180 г. по онова време поне 600 рицари и 2000 оръженосци от Ордена на тамплиерите били разположени в крепостите на територията на Утрьомер.

Но рицарите от Утрьомер не били само воини. Те притежавали духовност, интелект и интуиция, които светът едва сега открива. Духовната нагласа на рицарите тамплиери била окуражавана от техния покровител и ментор свети Бернар, който не само създал устава на тамплиерите, но и бил тясно свързан с ордена, тъй като бил племенник на тамплиера Андре дьо Монбар и духовен брат на цистерцианските монаси Росал и Гондамер, които освободил от обетите им, за да бъдат между деветимата основатели. В Близкия изток цистерцианското наследство на тамплиерите, обогатеното от мъдростта и влиянието на азиатските мистици, положило началото на европейското рицарско братство на Тайнствата, посветени на Светия граал.

Постепенно европейските рицари от Утрьомер, особено рицарите тамплиери, се посветили на откриването и опазването на Светия граал в многобройните му форми. От своите азиатски учители те научили, че Светият граал включва не само Чашата на Христос, но и множество други проявления на Граала, включително свещения род на Христос, за който една древна легенда твърди, че е оцелял след смъртта на Месията посредством съпругата му Мария Магдалена. Чудодейната мъдрост на Светия граал рицарите взели принципно от суфистите - просветлените мистици на исляма и основатели на множество еклектични школи на мъдростта, които покривали огромната територия на Мала Азия. Под ръководството на своите ислямски ментори, твърди Барбара Уокър в "Женска енциклопедия на митовете и тайните", тамплиерите превърнали първото си седалище в джамията "Ал-Акса" в Храм на Светия граал. Тя казва:

"Западните романтици, вдъхновени от мавританските шиитски поети, превърнали това Светилище на Майката (джамията "Ал-Акса") в Храм на Светия граал, където легендарни рицари, наречени тамплиери, се събирали, за да предложат услугите си на Богинята, да пазят женската същност на божеството и да защищават жените."

Постепенно всички замъци на тамплиерите в Мала Азия станали храмове на Тайнствата, посветени на Светия граал. През стотината години, когато живели в Утрьомер, рицарите станали адепти на Светия граал, като научили отлично арабски и превеждали ръкописите с окултна мъдрост, свързани с Тайнствата, посветени на Светия граал, притежание на техните покровители - суфистите. Тези безценни документи били събрани от всички части на Азия, Европа и Африка от завоевателите мюсюлмани, които ги оставили в библиотеки в Близкия изток под надзора на суфистите. За някои тамплиери суфистите били единствените вещи учители в която и да било религия, включително християнството, при които щели да имат шанса да изучат задълбочено духовните принципи. Такъв бил случаят с Великия магистър на тамплиерите Филип от Наблус, който бил роден в населената с мюсюлмани Сирия и получил образованието си при местни ислямски учители там. Ежедневното му общуване с мюсюлманите го настроило дружелюбно към сарацините и той станал техен защитник, а това повлияло и на тамплиерите, които му служели. Симпатията на тамплиерите към сарацините е илюстрирана от една извадка от дневника на Усама ибн Мунгид - сирийски арабин и емир на Шайзар, който на поклонение в Йерусалим, отделил време да се помоли в тамплиерската джамия "Ал-Акса". Усама първоначално нарича тамплиерите в дневника си познати и приятели, а след като се моли в храма им, пише:

"...Един франк се хвърли върху мен, вдигна ме и ме завъртя така, че да гледам на изток. "Така трябва да се молиш!", каза ми той. Някои от тамплиерите се намесиха веднага, хванаха го и го издърпаха, след което аз се върнах към молитвата си. Но той отново ме нападна, а тамплиерите се извиниха пак и ми казаха: "Той е чужденец, който едва днес е пристигнал от страната си на север и никога не е виждал някой да се моли с лице в друга посока, освен на изток."

Идеята за равенство между религиите, която тамплиерите прилагали към ислямските си съседи, била в голяма степен възприета от техните просветлени учители суфисти. Според историците на тамплиерите и масоните Маки и Хигинс идеята за равенство на суфистите им помогнала да открият универсалните истини, които съществуват във всички важни духовни традиции по света, включително християнството, а универсалните им схващания ги вдъхновили да обединят елементи от исляма, египетския мистицизъм, персийския дуализъм, алхимията, гностицизма и познанията на гръцките философи в съвкупност от еклектични духовни култове, свързани с тайнствата, които процъфтявали из целия Среден изток. Суфистите подпомогнали и създаването на многобройни ислямски секти, които също култивирали универсалната им гледна точка, като друзите, асасините, йезидите и исмаелитите. Голяма част от мистичната мъдрост, разпространявана между тези еклектични суфистки секти, се вляла в Ордена на тамплиерите и по-късно била пренесена от рицарите в Европа, където се превърнала в основа на множество тайни култове, оформени в духа на западната култура, включително свободното масонство и розенкройцерството. За тайната мъдрост, която тамплиерите усвоили в Близкия изток от различните мюсюлмански, юдейски и гностически секти, Манли Палмър Хол, основателят на Центъра за проучване на розенкройцерството в Калифорния, твърди:

"На малцина от рицарите тамплиери, които били посветени в тайните на друзите, назареите, есеите, йоанитите и други секти, все още населяващи отдалечените и недостъпни крепости из Светите земи, били разкрити част от тайнствата (езотеричните мистерии).

Добър пример за школите за еклектични мистерии, създадени от суфистите в Близкия изток, е Икхван ал-Сафа - Братството на Басра, основано около 959 г. в Сирия, за да обедини арабската наука с ислямския, гръцкия, персийския, юдейския, китайския и индийския мистицизъм в световна школа на тайнствата. Братята, познати също като "Философи на чистотата", събрали цялата световна мъдрост, която им била известна, в мюсюлманската империя, за да създадат Раса'ил Икхвани с-Сафа - колекция от 52 послания, някои от които по-късно послужили за основа на множество еклектични школи, които постепенно се разпространили из Близкия изток, Африка и Европа. Тези синтезирани знания, обединени от братството, отразяват архетипната мъдрост на древните есеи и предшестват обучението в европейските масонски ложи.

Една от еклектичните ислямски секти, която имала значително влияние върху тамплиерите, била тази на друзите, създадена през Х в. с помощта на мисионери суфисти от Къщата на мъдростта в Кайро. Друзите, които обитавали планинските райони близо до тамплиерската крепост в Ливан, изповядвали тайнствена религия, която представлявала синтез от юдаизъм, ислям и християнство. Структурата и ритуалите на сектата, включително трите основни степени, съответствали на тамплиерите и показвали връзката между двете организации. Когато масонът полковник Чърчил, автор на "Десет години живот в планината Ливан", прекарал дълги години в изучаване на друзите през ХIХ в., той открил, че ритуалите им били почти идентични с тези на европейските масони - организация, създадена по-късно от тамплиерите - и се основавали на още по-древни вярвания. Друга безспорна връзка между друзите, тамплиерите и масоните включват препратка към друзите при посвещението в 22-ра степен с Древния и одобрен шотландски ритуал на масонството, както и факта, че е установено, че най-висшият водач на друзите някога е живял в Шотландия - северната територия на тамплиерството. Ето какво пише масонът 33-та степен, историкът Маки:

"Седалището на върховния водач на друзите била в Шотландия, традиция, която очевидно се предава от времето, когато влиянието на тамплиерите било много силно."

Друга, вдъхновена от суфистите секта в Близкия изток, която оказала голямо влияние върху тамплиерите, са йезидите - кюрдски култ, реформиран от суфиста шейх Ади през ХI в. Макар че сега принципно се намира в Северен Ирак, някога културата йезиди е била разпространена в голяма част от Мала Азия, включително и в някои области в Сирия и Ливан, населявани в древността от тамплиерите. Религията на тази секта, която е сплав от елементи на юдаизъм, зороарстризъм и ислям посредством основното божество Мелек Таус, имала важен принос към Тайнствата, посветени на Светия граал на тамплиерите. Свещениците на йезидите твърдели, че Мелек Таус, "Ангелът паун", е опозореният ангел от Райската градина, който отказал да се преклони пред Адам и заради гордостта си паднал от небето и се превърнал в Луцифер. Историята на Мелек Таус е основа на притчата за Краля на рибарите в Тайнствата, посветени на Светия граал, който също бил погубен от своята гордост, живеел в Замъка на Граала и носел шапка от паунови пера. Обичаят на тамплиерите да носят свещен шнур под дрехите си може би също е бил повлиян от Мелек Таус, с когото йезидите били във вечна връзка посредством символичния червено-черен вълнен шнур, който носели около врата си. Причината тамплиерите да носят такива шнурове била разкрита по време на позорния процес във Франция срещу тях през ХIV в. Тогава някои от рицарите признали, че получили шнурове, които преди това били увити около глава-идол, наречена Бафомет. Както ще откриете по-нататък в този текст, това е другото име на Мелек Таус.

Йезидите може би са повлияли върху Тайнствата, посветени на Светия граал, и посредством принадлежността си към Култа към ангелите - организация, която включва две други по-малки ислямски секти. Култът към Ангелите почитал божество, символизирано от меч или нож, забит вертикално в земята, и това може би е моделът за по-късния артуриански образ на Меча в камъка. Нещо повече, ежегодното октомврийско Празненство на Чашата на култа може би е вдъхновило по-късните европейски автори на легендите за Светия граал да надарят тайнствената чаша със свръхестествени сили. Този персийски празник, честващ Златната епоха на безсмъртните, когато управлявал легендарният персийски владетел Джамшид, или празникът на Всезнаещата чаша, може би е породил вярата, че Светият граал, бидейки чаша, дарява с безсмъртие.

Друга близкоизточна секта, която очевидно е имала изключително влияние върху тамплиерите и Тайнствата, посветени на Светия граал, са мандеите, които в момента се срещат най-вече в Южен Ирак, но в миналото са колонизирали райони из целия Близък изток, включително и Палестина. Мандеите имали еклектична религия, повлияна от персийския мистицизъм на суфистите, както и доктрините на съседните общности на друзите и йезидите. Подобно на йезидите мандеите също почитат Мелек Таус, който в техните свещени книги се нарича Малка Тауса, макар че връзката им с Ангела Паун предшества тази с йезидите с хилядолетия. Мелек Таус (или Малка Тауса) се почита и на родното място на мандейската култура, райския остров Шри Ланка - Райската градина на арабския свят, където е бил познат не само като Ангела Паун, но и като Муруган или Санат Кумара. Мандеите се различават от йезидите, защото не свързват Мелек Таус само с Луцифер, но го наричат и Адам първия мандейски пророк гностик или изразител на интуитивната мъдрост. Според легендата Адам-Мелек Таус или Адам-Муруган слязъл в древността от най-високата планина на Шри Ланка - Върха на Адам, и предал на мандеите гностическата мъдрост. Благодарение на неговото плодотворно влияние по-късно мандеите успели да изградят мост между източната и западната духовност, мигрирайки в Близкия изток. От мандейската култура по-късно се появил свети Йоан Кръстител - бащата на гностицизма на запад, за когото се смята, че създал гностически култ, познат като Църквата на Йоан или Църквата на йоанитите. Църквата на Йоан била "Тайната църква", за която А. Е. Уейт по-късно пише в своята книга "Тайната цъква на Светия граал", твърдейки, че тя е изиграла важна роля за утвърждаването на Тайнствата, посветени на Светия граал в Европа. Юго дьо Пейен, първият Велик магистър на тамплиерите, за когото се смята и че е бил посветен в Църквата на Йоан, успял да слее мъдростта на йоанитите с еклектичните познания на суфистите, за да създаде европейска версия на Тайнствата, посветени на Светия граал.

От всички секти, вдъхновени от суфистите в Близкия изток и оказали влияние върху тамплиерите, няма по-важна от асасините - ислямска секта от низари исмаелити, основана от суфистите, свързани с Къщата на мъдростта в Кайро. Асасините, подобно на тамплиерите, били орден от азиатски рицари, които построили забележителни крепости в планинските райони на Сирия и Ливан, понякога в близост до крепостите на тамплиерите. Но рицарството при асасините е много по-стара традиция от тази при тамплиерите и идва от Персия - родината на Хасан-и-Сабах, основател на ордена. Хасан отраснал с легендите за благородните персийски владетели като прочутия цар Кай Хосров (Хозрой), чийто двор от предани рицари се смята за по-ранно персийско съответствие и, може би, вдъхновение за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Цар Хосров, за когото се смята, че притежавал вълшебна чаша, подобна на тази от легендата за Светия граал, може би е прототипът на Пърсивал, главният герой на европейските Тайнства, посветени на Светия граал. Подобно на Пърсивал в началото на легендата Хосров е описан като наивник, който също отива в царския двор след смъртта на баща си.

Исторически документирано е, че асасините се противопоставяли на фундаменталистките ислямски фракции в Близкия изток също като тамплиерите и е известно, че понякога двата ордена се съюзявали срещу общия враг - сарацините. Един от общите им врагове бил непобедимият мюсюлмански пълководец Саладин, който отнел Йерусалим от християните в опит да създаде хомогенна ислямска държава от фундаменталистк характер, която да обхваща по територия целия Близък изток. Друг общ враг на двата ордена бил враждебно настроеният атабег на Мосул - сирийски владетел, мюсюлманин, който по време на своето управление непрестанно застрашавал и тамплиерите, и асасините с прогонване. Асасините и тамплиерите си помагали в борбата срещу него и други потенциални завоеватели, като си разменяли тайни сведения, получени от разузнавателните им мрежи в Близкия изток.

Но връзката между тамплиери и асасини била на много по-дълбоко ниво. Това личи и от факта, че "униформите" на двата ордена много си приличали. Асасините носели дълги бели роби с червен пояс, който отивал на високите им червени ботуши и яркочервените им тюрбани, а тамплиерите - бяла роба с червен пояс и червен кръст, изрисуван върху сърцето, както и червена качулка. От разстояние сигурно е било почти невъзможно да различиш кой какъв е. Тамплиерите и асасините си приличали и по трите степени на йерархия. Федай, Рафик и Дай при асасините отговаряли точно на тамплиерските Послушник, Посветен и Рицар. Всъщност тамплиерите и асасините били така тясно свързани, че някои автори дори предполагат, че първоначално са били един орден. Например в своята "Нова енциклопедия на масонството" Уейт твърди, че асасините били "интелектуални и религиозни родственици на суфистите", докато езотеричният историк Годфри Хигинс заключава в своя "Анакалипсис":

"Тъй като общностите на асасините и тамплиерите са споделяли (не се съмнявам в това) една и съща философия и религия... вярвам, че тамплиерите всъщност са били асасини."

Хигинс обединява асанините и тамплиерите под името "софии", термин, който сочи връзката със суфистите и гностиците и подчертава вещината им в алхимията - науката за трансформацията, наричана "софическо изкуство". И гностицизмът, и алхимията се свързват многократно с тамплиерите и асасините, а Великият магистър асасин Хасан-и-Сабах се смята за един от най-изтъкнатите алхимици в цяла Персия.

Подобно на тамплиерите асасините също се включили в търсенето на Светия граал. Но те го оприличавали не на чаша или свещен предмет, а на трансформиращата сила, създавана в техните алхимични лаборатории, и го свързвали с приемането на специални билки и ежедневно практикуване на йога и медитация. Един от алхимичните символи, който може би е повлиял ритуалите и идеологията на тамплиерите, била много силната отвара от хашиш (смята се, че името "асасини", първоначално "хашишини", произлиза от думата "хашиш"). Тази билка векове наред била известна на суфистите като "Плътта на Кадир" - името на вездесъщия Зелен човек и легендарен праотец на суфистите. Между тамплиерите Зеленият човек Кадир станал известен като свети Георги - архетипният рицар и техен покровител, който се смятал за проявление на Зеления човек (името Георги идва от "гео" - земя). И свети Георги, и Кадир, били известни на суфистите и асасините като проявления на Зеления човек и се покривали с Мелек Таус на йезидите, който пък бил проявление на Зеления човек в притчата за Райската градина. Предполага се, че по време на ритуала на посвещението при асасините "Плътта на Кадир" пренасяла кандидата в рая на Зеления човек, след което Хасан се опитвал да убеди учениците си, че раят ще им принадлежи завинаги, ако се посветят в служба само на него като асасини.

Хасан съградил основната си крепост Орлово гнездо в Аламут, планината Елбурс или Албурс в Северен Иран - област, известна с древните си връзки с династията на персийските Царе на рибарите, които вероятно са прототипът на Кралете на рибарите от европейската легенда за Светия граал, позната под името "Парцивал". Друга версия на Светия граал, "Передур", която описва Светия граал като отсечена глава на поднос, може би е повлияна от необичайния ритуал, който Хасан изпълнявал в Аламут, споменат в "История на тайните общества" от Аркон Дараул.

"Хасан накарал да изкопаят дълбока и тясна яма в пода на залата му за аудиенции. Един от учениците му влизал в нея, така че само главата му се виждала над пода. Около врата му слагали диск от две части, които се закопчавали, а в средата оставала дупка. Това създавало впечатлението, че на пода стои отсечена глава на метален поднос. За да направи сцената по-убедителна, Хасан изливал прясна кръв върху подноса.

"Въведоха няколко от новопостъпилите. "Кажи им - нареди водачът - какво видя." Ученикът описа прелестите на рая. "Видяхте главата на човек, когото всички познавате и който умря. Аз го съживих, за да говори със собствения си език."

После главата била вероломно отсичана наистина и оставяна за известно време на място, където правоверните да я виждат. Въздействието на този трик плюс убийството увеличавало ентусиазма за мъченичество до нужната степен."

Но не Хасан, а сирийски предводител на асасините, познат под името Рашид ад-дин Синан, легендарният Старец от планината, поддържал по-тесни контакти с тамплиерите. Неговите крепости не само били по-близо до тамплиерските, отколкото тези на Хасан, но и в някои отношения за тамплиерите било по-безопасно да общуват с него, защото той явно демонстрирал желание за сливане на своя орден с този на тамплиерите. Дори изпратил специално послание до краля на Йерусалим Амалрик, в което предлагал съюз между асасините и християните, но пратеникът бил убит и жестът на Синан, който можел да има огромни последствия, не довел до желания резултат. Да се общува със Синан, било по-безопасно, защото той бил пламенен поклонник на християнското евангелие. Познанията му в тази област се споменават в класическия текст "Хроника на кръстоносните походи", където водачът на асасините е описан в спор върху евангелието с някой си брат Айвс - християнски пратеник до него от страна на тамплиерите. В един момент Синан, който бил надарен и с ясновидство, взима християнската книга и започва да разказва на слисания брат Айвс за миналите прераждания на свети Петър.

Синан имал по-голямо влияние от Хасан върху развитието и разпространението на Тайнствата, посветени на Светия граал. Неговото основно послание било, че раждането му е предизвестило предречения Ден на възкресението, когато силата на Светия граал ще дари последователите му с безсмъртие. Той твърдял, че е дългоочакваният Махди и превъплъщение на Кадир. Владеел силата на Светия граал и всички хора можели да постигнат безсмъртен живот чрез него. Бил "човешки Свети граал"и вероятно един от прототипите на Краля на рибарите от европейските Тайнства, посветени на Светия граал. Подобно Краля на рибарите Синан не само притежавал голяма свръхестествена сила, но и накуцвал, след като камък паднал върху крака му по време на силно земетресение в Сирия.

 

Тайнствата, посветени на Светия граал в Персия

Както става ясно, много от мистичните традиции, разпространени в Близкия изток, са били донякъде повлияни от суфистите. На свой ред суфистите почерпали по-голямата част от своята мъдрост от Изтока и по-специално от Персия - страната, която масонът историк Маки нарича "истинската родина на суфистите." Суфистите предали своето персийско наследство на мистичните секти, за чието създаване помогнали по много начини. Например те въвели почитането на персийската Нова година, Невруз и на Празника на Чашата, както и редовното извършване на определени персийски религиозни ритуали, включително сутрешното поклонение пред изгряващото слънце, което в Персия се свързвало с Митра - бога на светлината. Много от знанията на суфистите за Светия граал, дошли от Персия, стигнали до Европа посредством техни ученици като тамплиерите, които ги включили в своите Тайнства, посветени на Светия граал. Неоспоримо персийско влияние може да се открие в европейската легенда за Светия граал "Парсифал", където в родословието на Кралете на рибарите се казва, че произхождат от Мазадан, чисто персийско име е близко до Мазда или Ахурамазда - върховното божество от персийския пантеон. Смята се, че името е синтез от Мазда и Язда или Язадан, което на персийски означава "бог". Други герои в "Парсифал" също имат персийски имена, включително Парсифал (Пънсивал), главният герой на легендата, чието име на персийски означава "персийска съдба"; неговият полубрат Файрефиц, чието име напомня разпространено персийско име, и бащата на Парсифал, Гамурет, чието име може би е производно на Гайомарт, както се нарича първият човек в персийската "Авеста". Не бива да пропускаме и астролога на Светия граал с персийско име Флегетанис, което означава "запознат със звездите". Дори понятието Граал, което се изписва понякога Грал в различните легенди, може да произлиза от персийската дума gohr или gohar, която означава "скъпоценен камък", каквато форма приема Светия граал в "Парсифал". Интересно е да се отбележи, че преведено на немски персийското gohr става Perle, което е част от Perlesvaus (Перлесфаус), името на Парсифал в друга легенда за Граала. Предполага се, че Парсифал може да е бил наречен Li Gallois, което означава "чуждестранен рицар" в някои от легендите за Граала, заради персийския му произход.

Наскоро авторите на "От Скития до Камелот", Литълтън и Малкор, разкриха в подробните си проучвания, че историята също доказва пренасянето на мъдростта на Светия граал от древна Персия. Те твърдят, че легендите за крал Артур и Светия граал са пренесени в Европа от скитските племена алани и сармати, чиито конници, дошли от Кавказките планини и част от Северен Иран през първите пет столетия след Христа, били асимилирани в римските провинции. Тези централноазиатски племена донесли със себе си легенди за мечове, бокали и рицари, които може би са осигурили суровия материал за европейските легенди за Светия граал. Това е вероятно, тъй като артурианските легенди за Граала се разпространяват в Европа едва след като новоскитските племена се установяват на континента.

Но може би най-убедителното доказателство за миграцията на Светия граал от Скития, са Nart Sagas - "Рицарските саги" или легенди, предавани между скитските племена в Персия и Централна Азия. Литълтън и Малкор предполагат, че Балтраз - една от главните фигури в Nart Sagas, може да е еволюирал в крал Артур при миграцията на сарматите на територията на Великобритания по времето на Римската империя. Те цитират много прилики между двата образа, включително факта, че и двамата ръководят групи рицари - тези на Кръглата маса за Артур и Narts на Балтраз. Една и съща легенда описва последните мигове на двамата герои на земята. Докато умират на бойното поле те молят помощниците си да хвърлят мечовете им в определени водни басейни, и в двата случая онези, които трябва да го направят, не успяват, но лъжат, че са го направили. И Артур, и Балтраз разкриват измамата на пратениците и когато мечовете им наистина са хвърлени във водата, следват необичайни събития, точно както те са очаквали. Когато мечът на Балтраз пада в морето, водата се надига и става кървавочервена, а Ескалибур е уловен от ръката на Повелителката на езерото, която го отнася на дъното.

Nart Sagas приличат на европейските легенди за Светия граал в още една много важна точка. Те споменават вълшебния бокал, Светия граал, който може да бъде докоснат и притежаван само от "съвършения рицар". Скитският Свети граал се нарича Nartmongue, "Възродителят на нартите", който остава вечно пълен на пиршествата на скитските рицари, също както европейският Свети граал на масата на артуровите рицари. И също както артурианският Граал се явява само пред най-чистите рицари, Nartmongue се издига до устните само на онези рицари, които са "без недостатъци". Nartmongue прилича на европейския Свети граал и в това, че е бил предаван в рода на определени владетели и непрестанно пазен от орден рицари.

Влиянието на скитите алани се доказва и чрез имената на някои от героите в европейските легенди за Светия граал, в много от които е включена частицата "алан". Две такива имена са Ален (Alain) льо Грос - бащата на Парсифал в "Перлесфаус" и Илейн (Elain) - майката на Ланселот. Името Илейн е особено интересно, защото може би произлиза пряко от "Elainus - името на племе алани в Северна Британия. Но най-очевидният принос на аланите може да е и името на Ланселот, което според Литълтън и Малкор е производно на Alanus a Lot или "Алан от реката", което превръща измисления рицар в кръвен роднина на аланите.

Докато Литълтън и Малкор осъществяват забележителните си проучвания за "От Скития до Камелот", откриват множество други изследователи, достигнали до подобни заключения по отношение на персийския произход на легендите за Светия граал. Германският изследовател Фридрих фон Зухтшек например "твърди, че артурианският цикъл е от ирански произход" и много от текстовете му са "свободен превод от персийски". Зухтшек смята и че "Парцифал" на Волфрам произлиза от иранския епос Barzu-Name и Монтсалават - името на местността, където се намира замъкът на Краля на рибарите от европейския мит за Граала, произлиза от sal-wadshe - свещено място за парсите или персите. Клос, друг добре известен изследовател на легендата за Граала, твърди, че европейският мит произлиза от "отдавна забравен източник от персийски произход", а ученият Жан Маркал и неговите съмишленици добавят, че целият труд на Волфрам е може би само препис на иранския Conte de la Perle и със сигурност е от "германо-ирански" произход.