Момиче на повикване

МОМИЧЕ НА ПОВИКВАНЕ

Интимните приключения на лондонско момиче на повикване

Посвещава се на Ф. и Н.

Тази книга нямаше да бъде създадена без подкрепата и търпението на Патрик Уолш и Хелън Гарнънс-Уилямс, техния персонал и сътрудници, на които дължа много благодарност.

Първото, което трябва да знаете за мен, е, че съм курва.

Не го казвам просто така. Не използвам думата като аналогия за онези, които са си осигурили службичка зад бюро, или са се намърдали в някоя медия. Много от приятелите ми ще ви кажат, че да замествате някого за една година или да се окажете в отдел продажби си е чиста проституция. Само че не е така. Знам, защото освен че съм замествала, съм се чукала и за пари, а това са две съвсем различни неща. Дори не са от една планета. Нито дори от една и съща слънчева система.

Второто е, че живея в Лондон. Тези два факта може да имат нещо общо, а може и да нямат. В този град не се живее евтино. Преместих се тук, както и повечето ми приятели, веднага след като завърших университета, с надеждата да си намеря работа. Ако не добре платена, то поне нещо интересно, или място, където повечето служители са красиви неженени мъже. Само че такива работни места не се намират лесно. Почти всички вече учат за счетоводители, включително и приятелите ми А2 и А3, които са много уважавани в академичните среди. Боже мой, та това е съдба дори по-лоша от смъртта. Счетоводството успява да бие по точки дори академията, когато се говори за пълна липса на сексапил.

Проституцията е стабилен занаят и не изисква много от теб. Срещам се с много хора. След като почти всички са мъже и едва ли ще видя повечето от тях втори път, а от мен се иска да ги изчукам независимо дали са покрити с космясали брадавици, или притежават точно три зъба; работата ми е да пресъздам фантазията им с учителката по история от шести клас. Така е много по-добре, отколкото да надничаш към часовника и да чакаш с нетърпение следващата почивка за чай, за да се завреш в сбутаната стаичка за почивка, определена за персонала. Така че, когато приятелите ми се опитат отново да пробутат изтърканата вече аналогия, че служителите из корпорациите били истински курветини, аз кимам, съгласявам се, съчувствам им, наливаме се с коктейли и заедно се чудим къде са отишли светлите обещания на младостта.

Техните са скътани в някой куфар, поел по пътя към еснафските покрайнини. Моите пък са проснати по гръб с широко отворени крака и чакат да си получат парите.

Вече съм го казвала, но преходът към проституцията не стана за една нощ.

И за мен е така, както и за хиляди други дипломанти. Студентският ми заем е сравнително малък, а и бях успяла да спестя малко, затова си мислех, че поне за няколко месеца всичко ще бъде наред, само че наемът и хилядите неочаквани разходи бързо стопиха незначителните пари, които бях успяла да заделя. Ежедневните ми задължения бяха да оглеждам подробно обявите за работа във вестниците, да пиша ентусиазирани писма в стил долен блюдолизец, въпреки че ми беше повече от ясно, че никога няма да ме интервюират, а преди да заспя вечер, мастурбирах до насита.

В онези дни мастурбацията бе най-хубавото, което ми се случваше. Представях си, че са ме взели на работа като инженер изпитател във фабриката на производител на канцеларски материали, а част от работата ми е да покрия вътрешната страна на бедрата си с огромни кламери, докато някой ме чука, без да спира. Или че съм лична асистентка на властна жена, привързана съм към бюрото й, докато една от другите й робини ме ближе, нанизана на дилдо. Или пък че се нося в чувствена вана за медитация и самонаблюдение, докато невидими ръце ме ръчкат и щипят, отначало нежно и леко, а след това със сила, която ми причинява болка.

Лондон не бе първият град, в който оставах да живея, но бе най-големият. Навсякъде другаде рискуваш да се сблъскаш с хора, които познаваш, ако ли не, то поне да забележиш усмихнати лица. Тук не е така. Хората се тъпчат в метрото, стараят се да надминат постиженията на съгражданите си в борбата да си осигурят местенце за себе си и романчето с меки корици или вестника и слушалките на уокмена. Докато пътувах по северната линия на метрото, жената до мен бе стиснала вестник на няколко сантиметра от лицето си; след три спирки забелязах, че не чете, а плаче. Трудно е да не се отнесеш със съчувствие, а най-трудното е да не заплачеш и ти.

Така че наблюдаваха как мизерните ми спестявания се топят, а пък купуването на едноседмична карта за градския транспорт се превръщаше в събитие на седмицата. Истина е, че имах разоряващия навик да си купувам фино бельо, но дори след като наложих вето на купуването на дантелени глезотии, не успях да си реша проблема.

Скоро след като се преместих, получих есемес от позната, близка на Н. Това бе градът на Н. и ми се струва, че той познава всички. А по десетобалната система той е поне с шест нива над моето. Така че, когато си направи труд да ме запознае с тази дама, аз обърнах специално внимание. "Разбрах, че си в Лондон, ще бъде удоволствие да се видим, когато си свободна", гласеше съобщението. Тя бе много сексапилна по-възрастна жена с изискан акцент и безупречен вкус. Когато се запознахме, си казах, че тя изобщо не е в моята категория. В мига, в който тя си обърна гърба, Н. зашепна поверително, размахвайки ръце, за да стане по-ясно, че е невероятна за чукане и си пада по жени. Веднага подмокрих гащичките, както се казва. Ама веднага.

Пазих есемеса две седмици, въображението ми се вихреше, желанията ми се разпалваха и ставаха все по-разгорещени. Много скоро тя се превърна в облечената в лъскави дрешки мръсница, която властваше в нощните ми фантазии. Каките и безделниците от офисите, които досега вилнееха из сексуалните ми представи, вече имаха лица и всички до една изглеждаха като нея. Написах й есемес. Тя ми звънна почти веднага, за да ми съобщи, че на двамата с новия мъж в живота й ще им бъде приятно да вечеряме заедно следващата седмица.

Дни наред бях в паника какво да облека и профуках куп пари за нова прическа и ново бельо. Въпросната вечер преобърнах наопаки гардероба и смених поне десет различни тоалета. Най-сетне се спрях на тюркоазено сако и антрацитно сиви панталони - малко в офисен стил, но пък имах сексапилен вид. Пристигнах в ресторанта половин час по-рано, въпреки че ми трябваше почти половин час, докато открия заведението. Предупредиха ме, че могат да ме настанят едва след като компанията ми пристигне. Наложи се да похарча последните си пари, за да си поръчам нещо за пиене в бара и остана да се надявам, че те ще платят вечерята.

Хората пристигаха на двойки, а гласовете им, докато ги настаняваха, се смесваха с ненатрапчивата музика. Всички до един изглеждаха по-възрастни от мен и определено по-заможни. Някои може би сега бяха излезли от работа, докато на други определено им личеше, че са се прибирали, за да се освежат. С всяко отваряне на вратата отвън нахлуваше мразовит есенен въздух и мирис на сухи листа.

Двойката пристигна. Настаниха ни на ъглова маса, доста далече от погледите на персонала. Сложиха ме да седна между тях. Той не спря да наднича в деколтето ми, докато си говорехме за галерии и спорт. Почти в същия момент, когато усетих ръката му да пълзи по дясното ми коляно, стъпалото й, обуто в тънък чорап, се плъзна в крачола на панталона ми.

Аха. Това значи искали, казах си аз, като че ли не го знаех още от самото начало. Те бяха по-възрастни, великолепни, не робуваха на никакви условности. Нямаше никаква причина да не ги изчукам или да ги оставя те да ме изчукат. Поръчах съвсем същото като тях: ароматни ястия, обилно полети с масло. Ризото с гъби бе толкова стегнато, че едва се отлепваше от плитката чиния, толкова лепкаво, че трябваше да го отхапвам със зъби. Риба със запазена глава, очите й станали стъклени от топлинната обработка, а тя сякаш ни наблюдаваше. Тя облиза пръсти и на мен ми се стори, че го направи нарочно, а не че за момент си бе позволила да забрави добрите обноски. Плъзнах ръка по впитите като втора кожа панталони и стигнах до чатала, а тя стисна здраво крака, за да притисне дланта ми още повече. Сервитьорката избра точно този момент, за да ни обърне внимание. Донесе хапки от различни сладкиши и шоколадови вкусотии, за да си изберем десерт. Мъжът подаваше хапки на приятелката си с едната ръка, а с другата стискаше моята, докато пръстите ми пълзяха на скута й. Тя свърши лесно, почти безшумно. Докоснах небрежно врата й с устни.

- Чудесно - прошепна той. - Сега го направи отново.

Направих го. След като се нахранихме, си тръгнахме от ресторанта. Той ме накара да се съблека до кръста и да седна отпред, докато тя караше. Протегна се от задната седалка, сграбчи гърдите ми и стисна зърната, докато пътувахме към къщата й. Слязох гола до кръста от колата и щом влязохме вътре, той ми нареди да застана на колене. Тя изчезна в спалнята, а той преговори с мен основните уроци на подчинението: да се задържам в неудобни пози; да държа тежки неща в неудобни пози, докато пенисът му е в устата ми.

Тя се върна със свещи и камшици. Бях опитвала и горещия восък, бяха ми вкарвали какво ли не, но не ми се беше случвало да го правя с вирнати крака, когато са ми набутали една свещ, която капе по тялото ми. След два часа той влезе в нея - членът му бе също като онези от фантазиите - и побутна лицето й към клитора ми.

Накрая ние се облякохме, облече се и тя. Той ме изпрати до улицата и ми помогна да хвана от черните таксита. Преплете пръсти с моите. Всеки минувач би си помислил, че сме баща и дъщеря. Отстрани изглеждахме една напълно спокойна двойка.

- Страхотна жена си имаш - отбелязах аз.

- Готов съм на всичко, за да е щастлива - отвърна той.

Кимнах. Той махна на минаващо такси и даде напътствия на шофьора. Докато се настанявах отзад, той пъхна в дланта ми навити на руло банкноти и ме увери, че съм винаги добре дошла. Бях по средата на пътя към къщи, когато погледнах парите и забелязах, че са поне три пъти повече, отколкото щеше да излезе таксито.

Пресметнах бързо наум - чакаше ме наемът, оставаше още време до края на месеца и щях да имам разходи, но след това излизане щяха да ми останат пари. Мислех си, че ще ме бодне я съжаление, я неприятно усещане, че съм била използвана и са ми платили. Нищо подобно. Те се бяха забавлявали, а за една богата двойка вечерята навън и таксито не бяха кой знае какъв разход. А и честно казано, на мен съвсем не ми беше неприятно.

Помолих шофьора да спре на няколко пресечки от апартамента ми. Отривистото почукване на токчетата ми отекваше по тротоара. Беше началото на есента, но нощем все още бе топло, а червените капки восък под дрехите ми сякаш излъчваха сияние.

Идеята да започна да продавам секс не ме оставяше на мира. За известно време зарових любопитството си към проституцията някъде дълбоко. Исках назаем пари от приятелите си и започнах сериозна връзка с един млад мъж. Това бе доста приятно и дните се нижеха безоблачни, докато не пристигна първото напомняне за неизплатения студентски заем. Идеята отново зашепна в ума ми и надигаше глас при всеки отказ, който получавах, когато кандидатствах за работа, и след всяко неуспешно интервю. Не можех да спра да си припомням какво изпитвах, докато черното такси ме прибираше към къщи посред нощ. Можех да го направя. Трябваше да проверя.

Скоро след като взех решение да го направя, започнах да си водя дневник...

Novembre*

* Novembre (фр.) - ноември. - Б. пр.

Samedi, le 1 novembre*

* Samedi, le 1 novembre (фр.) - събота, 1 ноември. - Б. пр.

Клиентът се бе закопчал към зърната ми.

- По-внимателно, пред мензис съм и са чувствителни - предупредих аз и нежно насочих ръцете му в друга посока.

- Разкажи ми една от фантазиите си - помоли той.

- Четирима мъже ме отвличат, събличат ме и ме връзват на задната седалка. Паркират, слизат и започват да мастурбират върху мен през отворените прозорци.

- Има ли коне наблизо?

- Наблизо има много коне. В провинцията сме. Това е ферма. Четиримата са фермери.

- Усещаш ли миризмата на конете?

- Усещам миризмата им, чувам ги как пръхтят, много са възбудени. Конете имат огромни членове, нали.

- Имат. И още как.

- Когато фермерите приключват, ме отвеждат в конюшните.

- Да не вземеш да наебеш коня?

- О, няма, дори не се приближавам. Прекалено голям е! А конят... жребецът... той полудява, толкова е възбуден. Май наистина е прекалено голям. Имам чувството, че ще счупи дървената врата.

- Ъ-ъ-ъ...

dimanche, le 2 novembre*

* Dimanche, le 2 novembre (фр.) - неделя, 2 ноември. - Б. пр.

На тази работа научих няколко неща.

В един свят, завладян от дванайсетгодишни, наконтени в сексапилни ботуши, и детегледачки с миниполи, най-сигурният начин да разпознаеш една проститутка, когато влезеш в хотел на Хийтроу, е, като спреш поглед на дамата, облечена в марков костюм. И това е факт.

Заявките пристигат почти винаги по един и същи начин.

Клиентите се обаждат в агенцията, след като са разгледали уебсайта. После са се обадили, мениджърът ми звъни, следва повторно потвърждение с тях и им се налага да почакат. Обикновено ми трябват два часа, за да се приготвя. Единият отива за почистване на косми, за душ, грим и прическа, а вторият - за да повикам минитакси и да стигна до мястото на срещата.

Гримът е поставен отделно от останалите ми тоалетни принадлежности, на отделна полица. Заставам пред голямо огледало и започвам да нанасям пласт след пласт: пудра и парфюм; бикини, сутиен и чорапи; рокля, обувки, грим и коса. Въртя общо три тоалета: скромна, но много изтънчена рокля от сиво жарсе, бял костюм на релефни карета, права черна ленена рокля със симпатично сако. Изборът на бельо и обувки е безкрайно богат.

Последните три секунди преди влизането в хотела са особено важни. Дали вратите са стъклени? Ако са стъклени, ориентирай се бързо в коя посока са асансьорите. Недей да спираш още с влизането, не се обръщай към персонала, за да те упътят. Вървиш право напред и ако случайно погледите ви се срещнат, кимваш небрежно с глава. Ако тоалетните и асансьорите не са на видно място, тръгни по най-близкия коридор, за да се овладееш и да се огледаш. Ако оставиш някакво впечатление, поне да бъде на една добре облечена жена. Нали си бизнес дама.

Да не би това да е лъжа?

Асансьорите са много полезни. Тъкмо там е най-удобното място да си потърсиш телефона, да изпратиш есемес на агенцията, защото шефката настоява да знае, че си пристигнала навреме. Ако се случи да закъснееш, тя ще се обади на клиента с молба да те изчака. Освежаваш червилото, ако прецениш, че има нужда, оправяш си дрехите. Никога не бива да се потиш, нито пък да даваш вид на забързана. Намираш вратата и чукаш дискретно, но самоуверено.

- Миличък, здравей, приятно ми е да се запознаем - поздравяваш ти, когато влезеш в стаята. - Моля те да ме извиниш, че те накарах да ме чакаш. - Казваш го независимо дали си закъсняла, или не. Дори да си пристигнала точно на секундата, клиентът със сигурност е броил минутите до появата ти. Ако в стаята има нервни, то това в никакъв случай не бива да си ти. Сваляш палтото и сядаш. Клиентът обикновено ти предлага нещо за пиене. Никога не отказвай. Ако не друго, поискай чаша газирана вода.

Прибери парите, преди да си се заела със задачите. Един път забравих да го направя. Клиентът се разсмя.

- Сигурно си нова в този занаят - каза той и когато отидох в тоалетната да се оправя, бе пъхнал банкнотите в тостера.

Не брой парите пред него. Ще имаш достатъчно време по-късно, в случай че изпитваш някакви съмнения. Тръгни си навреме. Ако той иска да останеш по-дълго, трябва да се обади на шефката, да се договорят за цена и да ти плати незабавно. На тръгване се разделяте с бърза целувка.

- За мен бе истинско удоволствие. Надявам се да се видим отново. - Във фоайето кимваш бързо и безлично на персонала и си заминаваш, без да спираш. Изпрати есемес на агенцията или се обади веднага след като излезеш от хотела. Ако шефката не успее да се свърже, ще звъни на клиента, след това на хотела, дори на собствената си охрана, ако се намират някъде наблизо, а най-сетне и на полицията. Тя знае какво прави. Нали и тя е минала по този път.

Моята шефка е абсолютна сладурана. Когато пита как е минало, винаги отвръщам, че клиентът е бил мил човек, истински джентълмен, макар това да е малко преувеличено. Не ми се иска да я притеснявам.

Само че понякога нещата не минават чак толкова добре - като например онзи път, когато по невнимание помахах на стиснат клиент с щръкнал показалец. Ужас. Нищо, той май не забеляза, но следващия път трябва да внимавам.

lundi, le 3 novembre*

* Lundi, le 3 novembre (фр.) - понеделник, 3 ноември. - Б. пр.

Трафикът до центъра на града е непредсказуем, затова е по-добре да тръгнеш по-рано, отколкото да закъснееш. Вчера имах среща близо до Лестър Скуеър. Пристигнах половин час по-рано и влязох в един музикален магазин, за да мине по-бързо времето.

Много обичам музикалните магазини, обичам и музиката. Това бе един от цяла верига, на първия етаж бяха дивидита и книги, посветени на музиката. Няколкото рафта с истински албуми бяха пълни с хитови издания и доста намалени предложения. Качих се на горния етаж, където е отделът за джаз и блус.

Повечето от останалите клиенти бяха деца, които също като мен си убиваха времето, въпреки че не бяха така наклепани с грим. Дали клиентът щеше да дойде на уговорената среща, чудех се аз, или и той се мотаеше някъде навън. Може дори да е влязъл тук. Имаше един-единствен мъж, рус, висок, облегнал се на един от рафтовете. Стори ми се привлекателен, с ненатрапчиво излъчване на млад учител. Приближих се и надникнах иззад рамото му.

Фините му дълги пръсти се стрелката по ръбчетата на един от дисковете на Айзък Хюз.

- Добър избор - обадих се аз и той едва не го изпусна от изненада. Кой знае каква съм му се сторила, натруфена, с огромно палто, лицето като страховита маска заради наплескания грим. Глупачка, глупачка, пълна глупачка. Отправих се към приземния етаж, а токчетата ми чаткаха, докато слизах по стълбите.

Когато се срещнах с клиента, той, разбира се, не беше мъжът от магазина.

Тази вечер ангажиментът ми бе по-дълъг: трябваше да остана до сутринта. Шефката бе получила толкова добри отзиви за уменията и отзивчивостта ми, че бе подчертала тези качества в уебсайта. Аз не съм от властните жени, но когато трябва, ставам. А сега май всички мъже искат такова отношение.

- Няма нищо по-възбуждащо от това да наебеш непозната - заяви клиентът.

- Мога ли да цитирам тези думи?

- Да. - Последва кратко мълчание. - Какво правиш с ръцете си?

Пръстите ми бяха допрени на върховете, за да се задържа над него.

- Не искам да съборя картините от стената. - Стиснах зъби.

- Умно. Опитай се да не ги събаряш тогава. - За Бога, мой човек, ни си си вкъщи. Хм. Нещо много изисквания имаш за тип, уж готов да се подчинява, казах си аз.

След известно време...

- Притежаваш истинска класа, сладурано - похвали ме той.

- Това май съм го чувала само по филмите - отбелязах аз.

- Нали все отнякъде трябва да събера лафове.

Н. ме чакаше пред хотела малко преди зазоряване. Той ми е добър приятел, едно време излизахме заедно, наясно е със заниманията ми, а на подходяща светлина може да мине за двойник на Джордж Клуни. По-точно - на тъмно. Н. се подсмиваше.

- Забавлява ли се до насита?

Разтворих палтото си, за да му покажа двата камшика, прикрепени към подплатата.

- Донесла си играчки, за да си по-убедителна. Виждам, че добре си прекарала.

- Може и така да се каже. Всъщност, да. Не може да го вдигне, затова опоскахме минибара и през последния час гледахме пети канал. - Качихме се в колата на Н., паркирана на тротоара. - И ми подари сребърна лъжичка за балончета. - Извадих подаръка от чантата си. Беше поставен в дървена кутия във формата на бутилка за шампанско и опакована със златна и черна панделка.

Не се чувствах уморена, той също беше свеж.

- Искаш ли да правим балончета? - попита Н., докато минавахме по един мост. Завихме по сенчестата Имбанкмънт, а настъпващата зора хвърляше тъмни отблясъци по водата. Н. е наясно с приливите на Темза, виждал е как вадят трупове от реката, разказвал ми е къде се приютяват водните костенурки и тюлените, когато зимата е мека. Посочи сграда с плувен басейн на приземния етаж, където ги водели да плуват, докато още бил ученик. А от този мост, спомняше си как една жена се хвърлила в реката, натъпкала джобовете си с дребни камъни, но така и не се сетила, че дрехите ще задържат въздуха, и тя така и няма да успее да потъне. Когато пристигнал скутерът със спасителите, тя се опитала да ги отблъсне:

- Не ме изваждайте, не ме изваждайте!

Бях се отпуснала на седалката със затворени очи, докато той ми разказваше за малко известните градски легенди. Бяхме на Чаринг Крос, когато слънцето се показа, мръсната пяна по реката заблестя, а първите забързани служители се бяха отправили към работните си места.

mardi, le 4 novembre*

* Mardi, le 4 novembre (фр.) - сряда, 4 ноември. - Б. пр.

Малки дамски чанти ли каза някой, как ли пък не. В списанията могат да пробутват тази или онази мизерна чантичка като хит на сезона. Само си представете - тръгвам от къщи, понесла:

шрифт - с. 14

сгъваеми ножички (провиснали конци са враг номер едно)

химикалка (паметта ми е добра, но не чак толкова добра)

мобилен телефон (за да се обадя в агенцията на влизане и излизане)

презервативи (и полиуретанови, и от латекс, защото някои клиенти са алергични)

лъжичка

тубичка лубрикант

гланц за устни (прекалено сложно е да си сложиш червило, след като си правила свирка)

пудра и спирала

малко шишенце парфюм (всеки парфюм с цитрусов аромат е приятен)

салфетки

резервен чифт бикини и чорапогащник

ключове, кредитни карти и други най-обикновени дреболии

дори понякога щипки за зърна, запушалки за уста и камшик с ресни от мека кожа,

което означава, че ми трябва нещо, което прилича на сак. Ако се опитате да натъпчете всичко това в някое от символичните фръцливи изобретения на "Фенди", значи ще трябва да прибегнете до черна магия, която дори Худини не владее.

mercredi*, le 5 novembre

* Mercredi (фр.) - сряда. - Б. пр.

Сетих се един израз, който отдавна бях забравила - да въртиш номера.

Точно така, да врътнеш един номер! Интересно! Представям си как някой дилър във Вегас врътва поредната цигара с трева, някоя изтънчена светска дама от едно време рови визитките с покани за приеми и посещения, поднесени й както трябва, на сребърен поднос, някоя властна яка лелка със садомазохистични наклонности върти камшика над вързаните пленници със същата наслада, все едно че са наденички, подредени на скара.

jeudi*, le 6 novembre

* Jeudi (фр.) - четвъртък. - Б. пр.

Родителите ми са приятни хора. Знам, че съм пристрастна, но въпреки това е истина. Въпреки че се изнесох от къщи още преди години, почти всеки ден се чувам ако не с двамата, то поне с единия.

Те, разбира се, не знаят точно с какво се занимавам. Наясно са, че съм в секс търговията, но нищо повече. Като знам, че майка ми робува на разните там условности, характерни за средната класа, сигурно разправя на приятелките си, че съм дистрибутор или на "Майла" - онлайн магазина за сексапилно и еротично бельо, или на нещо подобно.

Въпреки че те официално не са наясно със заниманията ми, аз искрено подозирам, че са се досетили. Естествено, че са подушили. Те не са тъпи.

Обадих се вкъщи просто за да ги чуя.

- Здравей, миличка - поздрави ме татко. - Още ли обикаляш улиците? Ха-ха-ха.

- Ха-ха - опитах се да пригласям и аз, макара и с искрена досада. - Мама там ли е?

Той изпухтя и й подаде слушалката.

- Кога ще си дойдеш? - пита мама. Няма здрасти. Не се сети дори да попита как съм. Открай време никой от семейството ни не си правеше труда да се хаби с любезности и официалности. Веднага се минаваше направо на въпроса. Такива си бяха и толкоз.

- След две седмици.

- Как върви търсенето на работа?

Започнах да мънкам. Не можех да си спомня какво й бях разправяла предишния път. Или беше, че си търся работа, или че съм се заела с някакво ново проучване. Бях ли лъгала нещо за програмите за дипломанти, да не би да бях казала, че съм кандидатствала за такава програма?

- Горе-долу, набелязала съм няколко неща, ама още не са ме повикали за интервю.

Това не беше съвсем лъжа, наистина ходих на интервю за работа.

А вие не бързайте да се вълнувате - не става въпрос за истинско интервю. Трябваше да се срещна с един клиент в хотела, а по имейла получих подробно описание на желанията му за техниките по време на сеанса. Той искаше при него да се яви срамежлива секретарка, почти девствена, която да не може да устои на властното му излъчване. Няма нужда да казвам, че трябваше да съм наясно с А-нивата (не говоря за оценяване на знания) на задната прашка.

Свършихме бързо и нещо се отплеснахме. В банята открих крем с аромат на липа и разтрих стегнатите му рамене.

- Фантазиите ми необичайни ли ти се виждат? - попита той.

- Необичайни ли?

- Мислиш ли, че по този начин жената се чувства принизена?

Подбрах думите си много внимателно.

- Точно това е подходящият отдушник.

Поговорихме си още малко. Интересното бе, че е расъл в среда като моята - майка му бе от края на баща ми, а баща му - от този на майка ми. Заговорихме за различни места, за впечатления, за храни и спорт. Докато си говорехме, ме налегна носталгия по дома и ми се прииска час по-скоро да се прибера.

Майка ми като че ли остана доволна, че не й дадох точен отговор.

- Ще ми кажеш кога ще дойдеш, нали? И дали ще доведеш някого. Трябва да оправя стаите.

- Разбира се - излъгах аз. Нямаше смисъл да определям дата още отсега, защото тя със сигурност щеше да забрави. В деня, когато се появя на вратата, тя задължително възкликва:

- Днес ли беше? Защо си мислех, че е утре?

Отново прехвърли слушалката на татко.

- Да предадеш много поздрави на онова хубавото момче с очилата! - нареди той. Въпросното момче беше А4, страхотно гадже, много умен и винаги усмихнат. Баща ми така и не го забрави и от време на време натяква, че се надявал да се оженим. Не знам дали това са първите признаци на старческо оглупяване, или просто един нескопосан опит да се прави на сватовник. След А4 имах още три връзки. Но пък с него сме все още приятели. Въздъхнах, пожелах им приятно прекарване на уикенда и затворих.

dimanche*, le 9 novembre

* Dimanche (фр.) - неделя. - Б. пр.

Проституцията не е първата ми забежка като сексуална труженичка. Не че се опитвам да ви кажа, че да стоиш зад примамливо аранжирани дилдо и да се отдадеш на истински як секс е едно и също. Не мога да търпя лицемерното цъкане с език на продавачите, които няма дори къде да се заврат, за да се изпразнят. Няма нищо лошо в това да проверяваш наличните гумени курове, но пък това съвсем не може да се нарече върховна работа, която ти дава право да плюеш снимките на стриптийзьорки, порнозвезди и проститутки, задето не мислят за останалата част от женския род.

Както и да е. Може би необикновената ми автобиография ме докара до настоящата работа. Веднага ще обобщя най-важното:

точки* Като студентка страдах от хроничен недостиг на пари.

* Някой предложи да се заема със стриптийз. Този някой беше тогавашното ми гадже А1. Като казвам "предложи", искам да уточня, че "едно време излизах със стриптийзьор и той ме водеше заедно с приятелите си по разни бардаци, които доста ми допаднаха".

* Работата изобщо не беше тежка; момичетата бяха страховити.

* Не можех да спра да се кикотя на мъжките приказки, докато чаках следващото си излизане на сцената. Има ли човек, който би се впуснал в дълбокомислено обсъждане на характерните особености на гръцката трагедия с момиче в прозрачен сутиен?

* Всъщност защо не, мен лично подобно нещо може да ме възбуди. Би Би Си 3 внимавай!

* Само че за малко да стане гаф, когато един от преподавателите ми влезе в заведението. Напуснах.

Няколко години по-късно.

* Бях на един шантав купон със съквартирантката си.

* Бях облечена в черно и носех камшик (мой собствен). Съквартирантката ми беше облечена като Мис Свят, което не е важно, но пък звучи интересно.

* Някаква жена дойде при нас, поговорихме си малко, тя предложи да отидем до тях, защото имала всякакви джаджи и играчки.

* Така се изкарваха много повече пари, отколкото от стриптийза, а аз успях да потисна нервния смях, който ме избиваше в такива моменти.

* Престанах да се занимавам, когато си намерих "нормална" работа в една книжарница, доста по-зле платена, но поне имах безплатен достъп до колкото ми душа искаше книги.

Стига съм се отплесвала. Днес е рожденият ми ден и смятам да празнувам с гръм и трясък.

lundi*, le 10 novembre

* Lundi (фр.) - понеделник. - Б. пр.

Снощи в девет, докато се приготвяхме да празнувам някъде навън рождения ми ден (обръснати до гладко, напудрени до неузнаваемост, лъскави и изтупани), двамата с Момчето направихме заедно секс теста в едно лъскаво женско списание.

Да, правилно сте разбрали, аз съм момиче на повикване, което си има гадже. А гаджето е наясно с какво се занимавам. Заедно сме вече от година. Той обаче не живее в града.

Да, имаме и търкания. Ммм, какви търкания само. Търканията не винаги са неприятни. Особено в леглото. Той не харесва работата ми, но и той има разни противни навици, като например долива ром в чашите на хората, когато е сигурен, че не го гледат, и гласува за консерваторите.

Тъкмо си закопчаваше меката тъмносиня риза, подарък от майка му. Аз седях пред тоалетката с кръстосани крака и четях въпросите с най-възбуждащия си глас.

- По кое време мъжът се възбужда най-лесно? А. Сутрин; Б. По обед; В. Вечер.

Той изви едната вежда към отражението си в огледалото.

- Няма ли Г. Непрекъснато?

В десет вечерта се срещнах с А2 (един от бившите ми), А4 (умникът) и други приятели в "Блу Постс" и се настанихме на удобния кожен кът около камината. Бях решила да напълня почти целия си стомах с алкохол.

Полунощ ни завари в един клуб наблизо. Започва да ми става доста мътно. Ексовете следваха един след друг във формата на шнапс, което е лоша работа. Загубих си ръкавиците.

Два след полунощ. Вдъхновена от ходенето на фитнес, заявих, че съм достатъчно силна и мога да вдигна Момчето на ръце. Заклатушках се на токчетата си и двамата се строполихме на пода. Ако не бях толкова пияна, със сигурност щях да се почувствам като истинска тъпа путка глупава.

Три след полунощ. Всички крачим бодро по Оксфорд Стрийт и пеем дружно "Севън Нейшън Арми". Никой не помни думите, освен онази част за Уичита. Част от веселяците, които досега не ни бяха зарязали, за да виснат по автобусните спирки, решиха да ни изоставят.

По някое време след това се накачулихме в едно минитакси. Двайсет минути по-късно се търкулнахме в леглото.

Девет сутринта. Ставам, за да отида до тоалетната. Когато се връщам, Момчето стои на вратата.

- Затвори очи - настоява той и аз се подчинявам. Пъхва едната си ръка под мишниците ми, а с другата ме подхваща под коленете и ме отнася до леглото. Оставя ме нежно. Усещам мека вълна на гърба и стъпалата. - Сега можеш да ги отвориш - разрешава той и аз виждам, че е проснал на леглото меко бяло вълнено одеяло, същото като одеялото върху неговото легло. - Честит рожден ден - прошепва той и се любим три пъти един след друг.

На това му се казва чудесен рожден ден.

mardi*, le 11 novembre

* Mardi (фр.) - сряда. - Б. пр.

Така става, когато решиш да си починеш. Всяка сутрин откривам есемеси и неприети обаждания от агенцията.

Като изключим това, ползата от тези свободни дни - изключвам задължението да наваксам с прането, което бях зарязала - е чисто духовна. Но пък човек научава някои светски нещица. Като например, че когато отгледаш по-дълги косми, става значително по-лесно да ги махнеш. Освен това си спомняш какво е било предназначението на всички тези косми. Служат за по-добро смазване. Честно ви говоря.

Жалко, че клиентите така и няма да го разберат.

mercredi*, le 12 novembre

* Mercredi (фр.) - сряда. - Б. пр.

Обади се шефката.

- Скъпа, един мнооого симпатичен господин е харесал снимките ти. Свободна ли си?

- Страхувам се, че няма да стане - отвръщам аз с надеждата Момчето да не чуе.

- Ама той е наистина мнооого мил.

- Съжалявам, не става.

Няколко месеца след срещата с по-възрастната жена и гаджето й открих в интернет малка дискретна агенция. Морето от информация в съчетание с чудесата на техниката означава, че само три кликвания те делят от работата на повикване, така е, честно. Дизайнът на уебсайта беше доста скромен в сравнение с някои други, но пък момичетата бяха привлекателни, а описанието им съвсем точно. Повечето изглеждаха съвсем нормални - не бяха някои страшилища от отбора на робо коп, нямаше стряскащо грозни непрофесионалистки. Просто обикновени жени, голи, някои седнали на градински зид. След като се свързах с агенцията по имейла и изпратих снимките си, най-сетне се обадих, за да си уговоря среща с шефката и да се видим в ресторанта на един хотел в центъра на Лондон. По телефона ми се стори млада, а по акцента реших, че е от някоя източноевропейска страна. Може би полякиня? Дали да я попитам?

- Как ще ви позная? - попитах аз. - Как изглеждате?

- На млади години ми казваха, че приличам на актрисата Брук Шийлдс - отвърна тя.

- Аха, значи сте красива.

- Не, сега съм само една стара развалина. Вече ми казват, че приличам на актрисата Дарил Хана.

Приключих разговора, обхваната от чувство за вина. Все пак връзката ми с Момчето бе сравнително отскоро, а вече си уреждах среща с една мадам, за да започна работа като платена курва. Как ли щеше да го приеме той? Тъп въпрос задаваш, момиче. Веднага премислих възможните варианти:

* Зарязва ме на секундата и разтръбява на всичките си приятели.

* Зарязва ме веднага, но е толкова засрамен, че не споменава и дума пред приятелите си.

* Не ме зарязва, но започва да се държи страшно и чивията му избива, защото се оказва, че излиза с една курветина.

* Не ме зарязва, но нещата стават страшни, защото новото ми занимание му допада.

* Предлага и той да започне работа, за да прави добри дела.

* Предлага и той да започне работа и да печели значително повече от мен.

* Приема фактите и нещата между нас продължават такива, каквито са били.

Първите три възможности ми се сториха доста правдоподобни, докато на последното реагирах като се започне с "няма начин" до "мама му стара, разбира се, че няма никакъв начин".

Можех, разбира се, да се откажа още преди срещата с шефката, но така и не го направих. Между първия имейл, който пуснах до агенцията, и интервюто имаше няколко дни. Излязох на пазар, за да понакупя това-онова. В деня на срещата прекарах цялата сутрин в подготовка. Това включваше да си извия миглите, да си изправя косата, да изпадна в паника заради бедния си гардероб. Трябваше да изглеждам сексапилна, но не и евтина. Значи черното копринено бюстие щеше да свърши работа. Искаше ми се да създам впечатление на млада, но сериозна. Значи палто със строга кройка. Деколтето трябваше да е възможно по-дълбоко. Ботуши, задължително - все пак беше истинска лондонска есен. Ноктите ми бяха истински кошмар, но за тях не можех да отделя никакво време. Имам противния навик да си гриза кожичките отстрани и така успявам да скапя всичко, постигнато от маникюристките.

Докато вървях към срещата, минах покрай постер с реклама за някакъв филм и успях да се убедя, че приличам на Катрин Зита Джоунс.

Горе главата!

Подраних и се отправих към тоалетната. Гримът бе започнал да попива на някои места, докато на други бе малко повече, отколкото трябваше. Пуснах студената вода, напръсках лицето си с няколко капки, тръкнах тук-там и си сложих малко гланц. Така беше по-добре. Дори нямах представа, че този ритуал в тоалетната ще се превърне в нещо обичайно. Надникнах към ресторанта и забелязах, че е почти празен, както обикновено ставаше през седмицата по обяд. Самотна отегчена азиатка, очевидно сервитьорката, обикаляше вазите с изкуствени цветя. И аз на нейно място щях да копнея да се спася нанякъде.

Шефката звънна и ме помоли да запазя маса до прозореца. Сигурно настоя, за да може да ме шпионира и да има лесен път за отстъпление, когато дойде ред да се плаща сметката. Дали не се канеше да ми върже тенекия или да ме изпързаля? По-скоро си подсигуряваше тила. Поръчах си кафе и зачаках.

Когато пристигна, се оказа, че отговаря на описанието. Дълга руса коса. Конско лице. Впита рокля с брокатени ботуши-убиец в комплект с чантичка - моите шоколадови на цвят луноходки, макар и на висок ток, изглеждаха простички в сравнение с нейните.

- Здравей, мила. - Последва въздушна целувка, без да се докосва до бузите ми.

Докато обядвахме, се наложи да проведе няколко разговора и така разбрах, че говори свободно и немски, и арабски. Невероятно властна жена. Господи, путьовците сигурно умират за подобно отношение. Разпита ме за опита ми. Малко работа, където съм се държала като властна господарка, стриптийзьорка, никакъв секс с клиентите, всичко това приключения от далечното минало. Тя кимна. После попита дали си имам партньор. Отвърнах, че имам. Тя веднага ми разказа за нейния, че нямал никаква представа с какво се занимава тя. Това беше направо невероятно - телефонът й звъня цели три пъти.

Поръча си билков чай. Аз предпочетох кафе. Усетих проницателния й поглед, докато си сипвах препълнена лъжичка захар. Така и не разбрах дали ме гледа завистливо, или неодобрително.

- Да поговорим за услууугите на агенцията. - Произнесе думата така, като че ли в "услуги" имаше поне дванайсет срички. - Наясно ли си с А-нивата?

Да, наясно съм, но и това е пак нещо от миналото. Кой да предположи, че придобитите в университета умения ще се окажат решаващи за тази работа? Може би клиентите са по-взискателни, отколкото съм предполагала.

- А-нивата ли?

- Нали знаеш - зашепна тайнствено тя. - Анално. - Сигурна съм, че сервитьорката нарочно подбра точно този момент, за да ми долее кафе. Нямаше ли някоя друга маса, на която да подрежда, или да зареди с декантер?

- Разбира се. Мога, няма проблем. Стига предишната вечер да не съм яла къри. - Избухнахме в смях.

Шефката каза, че имала нужда от нови снимки за портфолиото. Онези, които й бях изпратила, не били подходящи, защото били прекалено представителни и ме показвали как се вихря из разни клубове, а дори на едната се забелязвало нещо, което приличало прекалено много на повръщано отпред по черната ми копринена рокля. Разделихме се като дами от класа. Последваха нови въздушни целувки и за довиждане получих сметката. Добре, че и двете имахме еднакви вкусове към храната - обичахме да й се наслаждаваме от разстояние, така че не се оказах затънала до ушите. Две канички чай и недокосната торта с шоколад ми струваха осем кинта. Май това си беше жива далавера на това място.

dimanche, le 16 novembre

Изпратих Момчето до колата му и му помахах, докато стигна края на улицата. Преди да се качи на магистралата, ми изпрати есемес с много целувки.

Бях започнала тази работа преди почти година, а той бе все още с мен. Не че ни беше лесно отначало, особено когато трябваше да му кажа.

Момчето дойде в Лондон на интервю за работа. Нямах никаква представа как да повдигна въпроса за новата си работа. Трябваше да пипам леко и внимателно, дори да посмекча малко фактите, ако се налага. "Скъпи, искам да ти кажа, че от известно време излизам с мъже за пари, но съм напълно облечена, а те ходят да се празнят другаде. Няма изключения. Между другото, споменах ли ти, че те обичам?" Другият вариант бе да карам направо и да става каквото ще. "Любими мой, аз съм шантаж. Как стана така, че не си забелязал издайнически следи?"

Той ми разправяше нещо за семейството и работата, докато похапвахме сандвичи с кафе, а след това тръгнахме към близката сладкарница за нещо сладко. Докато преглъщахме баклавата, аз най-сетне казах каквото имах да казвам. Той не отговори, само стисна устни и кимна. Не възрази, не започна да недоволства. Поех си дълбоко дъх.

- Ако, разбира се, предпочиташ да спра, веднага ще го направя.

Той продължаваше да мълчи. Тръгнахме си от сладкарницата и излязохме на слънце. По тротоара падаха пожълтели листа; скърцаха и прошумоляваха под краката ни, а от тях се носеше мирис на земя и прах. Вървяхме в крачка един до друг; обикновено ходим да тичаме заедно и сме свикнали с крачките си. Той ме прегърна, понечи да каже нещо, но заекна. След това опита отново.

- Може и да се изненадаш. Мислих по този въпрос и ми се струва, че всичко е наред.

Целунах го. Отидохме заедно до Бритиш Лайбръри*, за да видим евангелието от Линдсфарн. Момчето ми обясни, че това били части от Библията, написани в готически стил върху кожа. Аз не съм много запозната с тънкостите на християнството, но не мога да допусна, че посланията на крал Джеймс за поколенията са били увековечавани върху субпродуктите от кланиците. Самият процес ми се стори доста интересен. В сумрачната изложбена зала животинската ципа, изписана със златни букви, изрисувана със старинни образи, излъчваше внушителна енергия. Жестокият край на светците и обезчестяването на девиците май имат специално място в европейското изкуство от този период. Момчето ми разказа за посещението си на остров Линдсфарн, където за малко не обърнал колата в морето. Избухнах в смях и гласът ми отекна сред почтителната тишина. Прибрахме се, гледахме телевизия, сготвихме заедно и пресъздадохме как лъвът напада готическа девица в огромното бяло легло. (Той беше в ролята на лъва.)

* Бритиш Лайбръри - най-голямата обществена библиотека във Великобритания. - Б. пр.

lundi, le 17 novembre

- Защо го правиш? - любопитства клиентът.

- Не съм сигурна, че мога да отговоря на този въпрос - отвръщам аз.

- Трябва да има някаква причина, която признаваш пред себе си.

- Може би съм от тези, които имат склонност да вършат неща без причина и така и не успяват да дадат обяснение.

- Значи, ако някой ти каже да скочиш от моста...

- Зависи от моста. Зависи колко плаща. Защо питаш?

- А, просто питам. Сега ще ми духаш ли?

mardi, le 18 novembre

Една от най-настойчивите ми фантазии е как Момчето ми вкарва целия си юмрук. Не защото го е правил, а защото никога не го е правил. Първо, той има най-страхотните ръце, които някога съм виждала, както мъжки, така и женски. За мен това са ръцете на човек на изкуството, а той разперва широко пръсти и дланта си, за да им се възхищавам. Същите тези длани пълзят под дрехите ми, когато сме някъде навън; нямам нищо против да ме опипват. Обичам да усещам ръката му, тя е част от него, както и внимателно контролирания му допир.

Дори по време на обичайните ни еротични занимания аз съм прекалено стегната за юмрука на Момчето. Дебелите книжки казват, че е възможно да стане с течение на времето, но нека да си говорим честно, аз съм заето момиче и да си седя кротко, докато опитваме добре смазаният му крайник да се натъпче в меките ми части, е истинска анатема на добрата стара романтика. Знам, че жените в лъскавите списания го могат до една. Едно време, когато оралният секс бе върхът на покварата и разюздаността, мръснишките списания не показваха нищо друго, освен анален секс. Сега, във времето, когато още малко и новостите около аналния секс ще започнат да ги дават преди прогнозата за времето, целият юмрук вътре е новата шантава мода. Толкова е нашумяла, че започвам да се чудя дали да не застана на гребена на вълната и да се заема с тази техника. Само че жените, които са способни на такива неща, или имат значително по-висок праг на болката от мен, или са снабдени с тунел като за влак. Собственият ми опит с юмрука се свежда до следното:

Първо беше с едно гадже, докато бяхме тийнейджъри. И той искаше да го направи, и аз. Имаше тесни ръце, а аз бях мокра и готова. Все още млади и глупави, които не можеха да останат сами за повече от двайсет минути, независимо дали бяхме у нас или у тях, двамата с него заминахме, за да изкараме един мръснишки уикенд на хотел. Едва бяхме прекрачили в стаята, когато той ме тръшна на леглото и се зае да натъпче пръстите си в мен. Тогава ноктите му одраскаха шийката на матката: ау! Непрекъснато фантазирах за това, но не пробвах никога повече.

Втори път. Беше с Н. преди години, докато все още бяхме заедно. На него много му се искаше, аз не бях сигурна. Беше минало много време, откакто тийнейджърът се опита да ми изгребе вътрешностите, но аз още помнех парещата болка. Н. поне беше опитен, знаеше как да свие пръсти, накъде да завърти китката, за да пъхне целия си юмрук, без да причини на жената хистеректомия. За съжаление Н. може да обхване с дланите си талията ми. На последното си гадже бил пъхал юмрука много пъти, докато се забавлявали. Освен това тя била метър и осемдесет и поне два пъти по-тежка от мен. Опитвахме много пъти, но така и не успяхме. Пробвах да се разширя с какви ли не играчки - зеленчуци, дилдо, голям фенер с плътна дръжка, но не се получи.

Трето, ръката ми влиза там, където нито една чужда ръка не се е пъхала преди. А именно вътре в жена, която разговаря с гаджето си в Италия. Той ми плаща, за да я накарам да се изпразни колкото е възможно повече пъти за един час. В този ден открих, че трябва да премахна създалия се вътре вакуум, ако искам да си извадя юмрука, освен ако не искам да се прибегне до сукция. Не ви говоря за онази гнуслярка порнозвездата Джена Джеймисън.

Четвъртия път беше една вечер с клиент. Тогава открих, че дори ръцете на някои хора да не могат да ме достигнат (образно казано), моите ръце са слаби и успявам да си ги вкарам. Позата е доста неудобна, но пък става. Най-сетне нещо, което да ми пасне до съвършенство. Чак тогава разбрах, че черната магия на целия юмрук вътре е не да го вкараш, а по-скоро да изкараш проклетата ръка.

Щом се прибрах, веднага се обадих на Момчето, за да му разкажа за юмрука. Не споменах, че съм била с клиент.

- А сега можеш ли да го направиш? - попита той по телефона.

- Сигурно - отвърнах аз. Бях по пижама и си бях легнала, сгушена под юргана. - Тъкмо си бях легнала.

- О. - Последва мълчание. - Може ли сега просто да ми го опишеш? - попита той. Разбира се, че можех. - А следващия път, когато се видим, ще ми покажеш.

- Разбира се, любими, както кажеш. Ти никога не ми омръзваш. Ела да ме видиш, ела да ме омаеш.

Когато ставам на сутринта, виждам, че той ми е пратил есемес. "Най-хубавото в живота е все още безплатно. Да знаеш само как ми липсва да се гушна до теб. ХХ".