Фараон

ПЪРВА ЧАСТ

АЛЕКСАНДРИЯ: ДВАДЕСЕТАТА ГОДИНА ОТ ЦАРУВАНЕТО НА КЛЕОПАТРА

Клеопатра оглежда редицата уличници, сякаш й предстои да изпълни важен държавен дълг, а не жалката задача, с която се е нагърбила. Притихнали, объркани и напрегнати, жените очакват оценката и заповедите й.

Хармион - уморен ординарец, стар боен кон, отдавна на разположение на един непредсказуем пълководец, си знае работата. Жените се вмъкват в покоите на Клеопатра в гробно мълчание. Хармион е успяла да ги сплаши и да пресече кикота и бъбренето. Но тя си е такава, изпълнява всяка задача с усърдие, напълно лишено от емоции. Запазва невъзмутимо изражение дори когато се налага да угажда на най-нелепите желания на владетелката, на която е посветила живота си. Гръцка аристократка, родена в Александрия, Хармион не е висока, но създава впечатление за величав ръст. Осанката й би накарала и царица да пребледнее от завист - дори тази, на която служи. Макар да е на петдесет и една, жълткеникавата й кожа е гладка. Три бръчици, тънички като паешки крачета, едва се забелязват в ъгълчетата на жълтеникавокафявите й очи. Пълните й устни имат наситения червен цвят на окъпана от залеза река. Още две отвесни бръчки се спускат край стиснатите й устни - безпогрешни признаци на възрастта, дан на тревогите, породени от поведението на царицата.

За разлика от Клеопатра, Хармион не обича мъжете. Изтърпяла е връзката на царицата с Антоний с каменно лице и в мрачно мълчание, сякаш през всичките тези години е страдала от запек. Антоний, любимецът на слугини, актриси, селянки и царици, никога не е бивал удостояван с усмивката на тази жена. Царицата е чувала, че на млади години Хармион предпочитала да спи с жени, но това са само непотвърдени слухове. Тя обаче одобрява връзката на господарката си с Цезар, макар одобрението й да се изразява само в липсата на критика.

Хармион лично е облякла проститутките. Накарала е евнуха Ирас, собствения коафьор на царицата, да вплете в косите им миниатюрни скъпоценни камъни и златни дрънкулки. За толкова строга и педантична особа тя има изумителен усет за съблазнителното. Познавайки предпочитанията на императора, Хармион е подбрала множество едрогърди момичета. Пищните форми на най-щедро надарените от природата прозират изпод рехавата златиста плетка на одеянията им, а обагрените в кървавочервено зърна на гърдите им напират навън, сякаш чакат да бъдат освободени от разкошния си затвор. "На Антоний ще му хареса" - мисли си царицата.

Проститутките гледат боязливо повелителката си и се чудят каква е тази царица, каква е тази жена, която праща уличници при съпруга си, че дори проверява как изглеждат, преди да ги допусне до него. Царицата чете мислите им и е нервна, но прикрива безпокойството си зад обичайната си ледена властност. Тя се надига от мястото си, за да огледа своето войнство, облечено не в брони, а в разкошните доспехи на съблазънта. Начервени устни, леко разтворени. Малки уловки. Алени зърна на гърдите, щръкнали и предизвикателни, открояващи се като напъпил хибискус върху снежнобелия фон на кожата. Пищни голи рамене, меки като дюни. Огненочервена къдрица дразни притежателката си, кристална обица, остра като кинжал, заплашва да се забие в безупречната кожа. Искрящи очи, очертани с въглен - празни, лишени от любопитство. Очи, в които няма упрек, нито въпрос. Очи, които умеят да лъжат. Гол корем, до него друг, по-масивен и мускулест, с гранат - а може би рубин? - на пъпа. И, разбира се, вечната цел и награда - заветното лоно, свенливо прикрито под тънък воал. Някои са обръснати, други - не. Браво на Хармион, мисли си царицата. Като всички мъже и съпругът й обича разнообразието.

Една подробност привлича вниманието й - дълги тънки пръсти на ръцете и краката, украсени с пръстени и скъпоценни камъни. Прекрасно! О, тази не!

- Да си върви! - остро изрича царицата.

Не към злополучната красавица с едри груби ръце, недостатъчно породиста за целта, а към Хармион, която махва на момичето да напусне стаята. Антоний, ценител на женските форми, не обича "селяндурски лапи".

- Има ли още? - пита царицата своята придворна дама.

Знае, че Хармион е подготвена за всяка ситуация, за всяка катастрофа.

- Да, ваше величество. В преддверието чакат още дванайсет.

- Доведете ми две слаби момичета. С момчешки фигури. И млади. Две девойчета с вид на безпризорни и без задръжки.

Хармион кима и излиза. След малко се връща с две тринайсетгодишни близначки, облечени в скромни роби на гръцки момчета, от чиито гънки срамежливо се подава по една разголена малка гърда. Двуполовите създания се свеждат в нисък поклон и остават долу, докато царицата ги оглежда. Едва когато Хармион щраква с пръсти, двете се изправят. Податливи по природа, добре школувани. На съпруга й ще му хареса. Хубаво съчетание.

- Да, сега като че сме готови. Общо дванайсет. Момичета! - изрича тя с най-властния си глас.

Те застиват, целите слух, но само Сидония, пищната червенокоса наставница на куртизанките, се осмелява да срещне погледа й.

- Марк Антоний, моят съпруг и господар, проконсулът на Рим, командир на армиите на Източната империя, седи сам и безутешен, с отправен към морето поглед. Изпаднал е в униние. Аз не давам обяснения дори пред собствените си министри, камо ли пред дворцовите проститутки. Но вие, момичета, сте моята пехота. Вече не сте просто източник на удоволствие, актриси в любовната игра, вместилище на изхвърлено семе. Днес ви повишавам в звание. Делото ви е свято, мисията ви е жизненоважна. Във вашите ръце е съдбата на Египет, моята и вашата съдба. Съдбата на целия свят зависи от вас.

Сега момичетата я гледат невярващо - коя царица ще разчита на армия от проститутки? И ще повери съдбата на царството си на дузина изрисувани уличници?

- Трябва да съживите съпруга ми. Това е всичко, което се иска от вас.

Една от жените - онази с мускулестия корем и рубина на пъпа, се опитва да сподави кикота си, но Сидония забелязва предупредително вдигнатите вежди на Хармион и удря момичето, което се свлича с вопли на земята. Сидония се покланя ниско на царицата в знак на извинение, а с обутия си в сандал крак изритва момичето, чийто плач се превръща в тихо скимтене.

Царицата се забавлява от сърце, но остава външно невъзмутима - това й се удава с лекота благодарение на обучението й при покойния Юлий Цезар.

- Тази вечер, дами, ще обслужвате един от най-великите мъже в историята. Неговата смелост е легендарна. Неговите завоевания преобърнаха света. Верността и героизмът му са ненадминати. Той обаче броди мрачен из имението си край морето. Могъщият лъв пълзи и ближе раните си. Той трябва да се изправи. Отново да стане мъж. А ние знаем кое прави мъжа мъж, нали?

Момичетата се усмихват. Колкото и да са различни - тя е царица, а те - проститутки, израсли в робство - всички го разбират. Всяка жена притежава това интуитивно знание и го използва.

- Знам, че се носят какви ли не слухове. Знам и кой ги разпространява. Аз ще се разправя с тези хора. Колкото до вас, вие ще казвате на всички, които ви посещават, че вашата царица е влязла в залива на Александрия с победно развети знамена след войната в гръцки води. Ще твърдите, че съпругът ми, императорът, е най-мъжественият и ненаситен ваш клиент, че сте чули със собствените си гуши и сте видели с очите си плановете му да победи Октавиан - злодея, който ще стъпче нашия свят, ако някой не възпре прекомерното му честолюбие. Както знаете, аз не позволявам войниците да влизат в досег с дворцовите проститутки, колкото и да е удобно това от политически съображения. Но ако римската армия влезе в града ни, за тях тези правила няма да важат. Съветвам ви да си припомните каква слава се носи за римляните - жестоки са към жените на победените и ги унижават, и да си представите какво ви очаква, в случай че императорът не излезе от унинието си и откаже да ви защитава от тях. Ето защо искам от вас да възстановите славата на съпруга ми като мъж и да убедите всеки мъж - министър, занаятчия или войник, когото приемате в леглото си, че великият Антоний воюва и се люби с еднаква страст и енергия. Че подвизите му в леглото могат да се сравнят само с тези на бойното поле. Искам това да стигне до всяко кътче на града и до ушите на моряците, а те ще разнесат мълвата из другите пристанища. Сигурна съм в силата ви да убеждавате. За тази мисия потърсих не просто най-красивите, а и най-умните и находчивите. Вече сте се досетили, че ви предлагам сделка. Справите ли се както подобава със задачата си, след поражението на Октавиан ще получите свободата си. Но провалите ли се и съпругът ми остане ли в своя затвор да хленчи като малко дете, ще ви пратя на полето да жънете или в нубийските мини. И да сме наясно - ако предадете короната, ако отроните и една дума за унинието на императора, ако чуя, че слуховете за сломения му дух излизат от вас, ще умрете или ще ви се иска да сте мъртви.

Усмивките помръкват.

- Могат да вървят - махва с ръка към Хармион.

АЛЕКСАНДРИЯ: ТРЕТАТА ГОДИНА ОТ ЦАРУВАНЕТО НА КЛЕОПАТРА

Клеопатра погледна през прозореца, за да се наслади на познатата картина, която я посрещаше всяка сутрин преди бягството и изгнанието й. На пристанището нищо не подсказваше, че Юлий Цезар е превзел Александрия. Ладиите на царското семейство се полюшваха лениво на кея. Утринната мъгла се беше вдигнала и небето вече белееше нажежено над искрящосинята вода. Залая вълна на облекчение, че вече не й се налага да диша убийствения зной на Синай.

Не можеше да повярва, че само ден по-рано е била насред това огромно синьо море, прокрадвайки се като разбойник към собственото си царство с пиратски кораб. Беше се облякла сама, без помощта на слугите си - знаеше, че последната част от пътя ще е най-трудна. В никакъв случай не биваше да я познаят, когато слезеше на пристанището в Александрия. Беше позволила на Доринда, жената на пирата Аполодор, да й помогне с прическата - да подреди и украси косата й, занемарена по време на изгнанието. Щеше да се справи и сама, но ръцете й се тресяха от вълнение. Спори дълго със съветниците си, които я убеждаваха, че е твърде опасно да се връща в Египет, но в крайна сметка беше тук, изправена пред трудната задача да се промъкне незабелязана покрай войниците на брат си и римските войски, за да се срещне с Цезар.

Доринда измъкна отнякъде пъстър копринен шал и го върза на кръста на царицата, подчертавайки ефектно предимствата на младото й здраво тяло. Клеопатра се погледна в огледалото и се запита дали след тази намеса не прилича повече на начинаеща проститутка, отколкото на царица. Но на мъжете това им харесваше не по-малко от царското величие. Какво щеше да стане, ако Аполодор се опиташе да я представи за проститутка, отиваща при могъщия Цезар? Всичко, което можеше да я отведе до покоите му и да я предостави на милостта му, беше допустимо.

Царицата позволи на жената да й целуне ръка и й подари чифт медни обици и кюлче сребро, после Аполодор й помогна да слезе в малката лодка, която чакаше досами границата с египетските води. Доринда тутакси си сложи обиците и тръсна глава, при което цялото й пищно тяло се разтресе.

Сега в лодката бяха само Клеопатра и Аполодор. Какво ли щеше да стане, ако излезеше насрещен вятър? Дали нямаше да й се наложи да гребе като роб, за да се доберат до брега? Това не беше важно, тя щеше да направи необходимото и да си представя, че се е впуснала във вълнуващо приключение, както в дните, когато двете с приятелката й Мохама си фантазираха, че играят важна роля в политическите дела. Тогава не знаеше, че в зрелия й съзнателен живот тези интриги ще бъдат опасна реалност. Колко хубаво би било, ако можеше сега до нея да бъде тази красива тъмнокожа жена, подобна на амазонка! Но Мохама беше мъртва също като детските й фантазии - всичките жертва на политическите реалности, съпровождащи възхода на Рим и неговия стремеж да владее света.

Аполодор разпъна платната и седна до нея.

- Как мислиш, към какво се стреми Цезар? - попита тя.

Аполодор беше пират и крадец, човек извън закона, но Клеопатра го ценеше високо заради острия му усет за хората. Този път обаче пиратът заяви, че не може да прецени този човек - толкова противоречиви бяха слуховете за неговия характер. Някои го хулеха за жестокостта му, други превъзнасяха милосърдието му. Във войната с римския Сенат Цезар беше пощадил почти всички. Плени командирите на Помпей в Галия и ги освободи до един. Някои от тях беше пленявал по четири пъти и всеки път ги беше пускал на свобода със заръката да кажат на Помпей, че иска мир.

- Ако му се покориш, той ще те пощади. Опълчиш ли се срещу него, ще те унищожи. Може би тъкмо това трябва да помниш, когато се срещнеш с него, царице. Гръцките градове, които отвориха портите си пред него, бяха възнаградени, но горките жители на Аварик - сега те са при боговете - бяха оставени на произвола на пияните му войници и изклани до крак. Милостив или жесток - това не мога да кажа. Сложна личност. Но едно е сигурно - той е велик мъж.

Здрачът се спусна внезапно и пиратът насочи вниманието й към пристанището. В слабата светлина на гаснещия ден тя видя познатия фар - един от символите на царуването на нейното семейство над Египет и свиден спомен от детските й години. Кулата се къпеше в червените лъчи на слънцето, което полека потъваше в дълбините на Средиземно море. Негаснещият огън на върха й пламтеше ден и нощ. Величественото съоръжение, дело на предшественика й Птолемей Филаделфийски и неговата сестра и съпруга Арсиноя II, вече три века насочваше корабите към сигурността и спокойствието на пристанището, а сега посрещаше и нея, тяхната наследница. Не за пръв път тя се връщаше у дома от изгнание, но за пръв път се натъкваше на флотилия от бойни кораби, подредени в клин със зловещо насочен към града връх.

- Тези кораби не са египетски - промълви тя при вида на чуждите флагове. - Има от Родос, от Сирия и от Киликия.

- Все земи, от които Цезар би могъл да повика подкрепление - подметна пиратът.

- Бойни кораби в залива? Какво означава това? Че Александрия е във война с Цезар?

- Така изглежда. Налага се да се промъкнеш покрай римската флотилия и войниците на брат си, за да се добереш до Цезар. При това положение връзките ми на пристанището едва ли ще ни свършат работа. Както знаеш, царице, по време на война установените норми се променят. Боя се, че първоначалният ни план да те представя за моя жена става твърде рискован.

- Прав си - кимна тя.

Усети познатото лудо блъскане в гърдите си, от което цялото й тяло отмаляваше и умът й отказваше да й служи. Не, това не биваше да се случва! Не можеше да се поддаде на страха тъкмо сега.

"Съдбата ми е подвластна единствено на мен и на боговете. Не и на сърцето, което е само един орган. Не то ще командва мен, аз ще командвам него" - повтаряше си тя отново и отново, докато думкането в ушите й утихна и тихото плискане на вълните успокои опънатите й нерви. Царицата сведе глава и започна да се моли.

"Повелителко Изида, милосърдна господарке, властваща над съдбата и живота ми. Защити ме, подкрепи ме, напътствай ме в това дръзко начинание, за да мога да служа и занапред на теб и на страната на моите родители и деди."

Когато вдигна глава, брегът беше съвсем близо. Сега плаваха между родоската и сирийската флотилия и тя внезапно осъзна, че й трябва прикритие. Как можа така наивно да си въобрази, че ще успее да се промъкне незабелязано в града, където всички я познаваха? Трябваше бързо да измисли нещо.

Сподели опасенията си с Аполодор.

- Още не е късно да се върнем, царице - предложи пиратът.

- Не! - отсече тя. - Това е моята страна. Брат ми си седи в двореца, сякаш е единственият владетел на Египет. Няма съмнение, че Цезар е получил писмото ми и ме очаква. Няма да позволя тези морски чудовища да ме спрат! - Тя вдигна ръце, сякаш да обгърне всички кораби в морето. - Боговете няма да го допуснат, аз също!

Аполодор не каза нищо, а Клеопатра отново отправи безмълвна молитва към богинята. Сведе глава и скръсти ръце в скута си в очакване да я споходи озарение. За миг вниманието й приковаха сложните шарки на персийския килим, хвърлен в лодката от моряците в последната минута преди отплаването, за да може царицата да седне на него. Неизвестният майстор беше седял години над него, за да изтъче редиците еднакви фигури върху копринената основа. Клеопатра рязко вдигна глава и се загледа в килима, като се опитваше да прецени размерите му. Фините копринени едва ли щяха да дразнят нежната кожа на жената, решила да легне върху него. Или да се омотае в него.

Последните лъчи на слънцето вече догаряха. Якият набит пират седеше безпомощно и чакаше решението на царицата, докато лодката му се приближаваше към опасния бряг.

- Помогни ми - нареди тя, метна килима на дъното на лодката и легна в единия му край.

Аполодор се изправи и загледа изумен царицата, която лежеше като мумия, със скръстени на гърдите ръце.

- Така ще се задушиш, царице! - възкликна той и протегна умолително ръце към нея, сякаш се надяваше да я вразуми с този безпомощен жест. - Трябва да се махнем оттук.

Слънцето залезе и набитият четвъртит силует на пирата се мержелееше смътно на фона на притъмнялото небе.

- Бързо ми помогни и не ми губи времето с въпроси - сряза го тя. - Юлий Цезар ме чака.

Когато ниският набит сицилианец влезе в покоите на Цезар и обяви, че е дошъл да положи в краката му дара на законната царица на Египет, войниците на диктатора изтеглиха мечовете си. Цезар обаче само се засмя и заяви, че няма търпение да види какво е успяла да вмъкне в двореца младата изгнаница въпреки охраната на брат й.

- Правиш грешка, Цезаре - предупреди го началникът на стражата. - Тези хора искат да се възползват от добрината ти.

- Тогава ще я изпитат на гърба си - отвърна той.

Пиратът постави килима пред Цезар, разряза с ножа си вървите, с които беше овързан, и започна бавно и внимателно да го развива. Цезар оглеждаше необикновения образец на килимарското изкуство, типичен за страните от Изтока. Видя подобен последния път в римския дом на Помпей и тогава изпита искрена завист. Изведнъж от килима, сякаш от самите му шарки, се изтърколи момиче, седна на земята с кръстосани крака и се загледа в диктатора. Дребното й лице беше силно гримирано, а скъпоценностите в гъстите й кестеняви коси бяха прекалено много. Крещящият шал около тънкия й кръст подчертаваше хубавото й тяло. Младата царица сигурно имаше необикновено чувство за хумор, щом му изпращаше тази малка пиратска уличница. Гостенката му не беше красавица, но беше доста хубавичка. Имаше пълни устни или поне така изглеждаше под дебелия слой грим. Очите й бяха зелени и издължени и го приканваха да говори, сякаш той беше длъжен да се представи пръв на тази малка проститутка. Пиратът обаче проговори пръв:

- Поздрави царица Клеопатра, дъщеря на Изида, повелителка на Горен и Долен Египет!

Цезар се изправи по навик, макар да не беше убеден, че момичето е тази, за която се представя. Тя също стана и му посочи с жест да седне. Само царица би имала куража да стори подобно нещо. Цезар се настани на стола си, а тя заговори на латински, без да му даде възможност да я разпитва. Разказа му, че брат й и приближените му са я поставили под домашен арест и така са я принудили да избяга от Александрия, че регентите на брат й са проводници на антиримски настроения, но тя самата винаги е следвала политиката на покойния си баща на приятелство с Рим и най-важното - че щом бъде възстановена на престола, ще изплати големия заем, даден на баща й от римския лихвар Рабирий - истинската причина, накарала Цезар да последва Помпей в Александрия.

Цезар още не беше успял да каже дума, когато тя предложи:

- Искаш ли да водим разговора на гръцки, Цезаре? Той е по-подходящ за преговори, не мислиш ли?

- Както желаеш - отвърна Цезар.

От този миг нататък разговорът се водеше на нейния роден език. Не че това имаше някакво значение - той говореше гръцки, сякаш беше роден в Атина. Този хитър ход обаче го възхити - да демонстрира, че владее родния му език до съвършенство, и в същото време да го принизи, сравнявайки го с по-сложния и изтънчен гръцки. Нямаше нищо, с което гърците да се гордеят така, както с езика си, и това момиче очевидно не правеше изключение.

Тя обаче притежваше обаяние и интелигентност и Цезар обеща тържествено да я възстанови на престола в съгласие с волята на баща й и отколешната традиция. Намерението му така или иначе беше да го стори, но сега можеше да го направи с удоволствие. Този акт не само щеше да зарадва младата царица, но и да ядоса Потин, ужасния евнух, който го изпълваше с презрение. Клеопатра от своя страна обеща да му предостави голяма сума от хазната, за да я отнесе със себе си в Рим и да удовлетвори претенциите на Рабирий. Той я увери, че за него ще е голямо облекчение да се отърве най-сетне от кресливия стар гъсок. Клеопатра си спомни как Рабирий беше изгонен от Александрия и си тръгна, въртейки дебелия си задник. Това я накара да се разсмее.

- Надявам се, че нашият град ти харесва - каза тя. - Успяхме ли да ви покорим така, както вие покорихте нас?

Цезар не устоя и се разсмя. Той разказа на момичето за лекциите, които беше посетил в Музейона - средище на знанието, чиято слава нямаше равна дори в Рим. Клеопатра сподели, че тя самата е учила там и че в изгнание копнеела не толкова за пухеното си легло и за кухнята, обслужвана от стотина души, способни да приготвят най-изисканите ястия на земята, колкото за Голямата библиотека и за посещенията на учени, поети и философи, които подхранвали ума й.

Сега, когато отново си беше у дома, заела полагащото й се място, тя се чувстваше спокойна и уверена. Небрежно отпусната на дивана, с прехвърлена през облегалката изящна ръка и протегнати малки крака, царицата нареди да донесат вино. Цезар беше изумен от лекотата, с която издаваше заповеди в негово присъствие, но в крайна сметка това беше нейният дворец. Ала още преди да се усети, двамата вече обсъждаха философията на властта. Цезар, замаян от виното, започна да възхвалява Посидоний.

- Той ни показа, че Рим, обгръщайки всички народи по света, осигурява благоденствие на цялото човечество, благословено от боговете. Чрез подчинението се постига хармония.

Клеопатра не можа да сдържи смеха си.

- Нима Рим обгръща народите, пълководецо? Не е ли по-правилно да кажем задушава? - попита тя, примигвайки невинно насреща му.

Той не можеше да реши дали го предизвиква заради самия спор, или иска да възбуди желанието му, но с омайния си глас, звучащ почти като музикален инструмент, и с плавните движения на чувственото си тяло тя успяваше повече във второто.

- Може и така да е, но то е в името на общото благо.

- Чие благо?

- В Галия, където прекарах много години, племена от една и съща кръв, с един и същ език и традиции от незапомнени времена се опитват да се избият едни други. Много скоро проумях, че докато племената воюват с моята армия, същевременно се води и друга, тайна война помежду им. Същото е и в Илирик и Дакия. Онова, което за теб е стремеж към господство, всъщност е налагане на мира със сила. Робството е това, което ги освободи от хомота на постоянните племенни вражди. Ала първата стъпка винаги е подчинението - общата воля трябва да се подчини на волята на силен човек. Разбираш ли какво искам да кажа?

- Ясно - кимна тя, но Цезар не можеше да реши дали се съгласява с него или се готви изневиделица да му нанесе нов удар. - Целта ти е не толкова да потискаш, колкото да обединяваш.

- Ти си твърде млада, мила моя, за да познаваш Посидоний, но познанството с него определено би ти било от полза. Той много е пътешествал и е познавал науката и изкуствата, кажи-речи, на всички известни нам народи.

- Странно, че не се е мяркал насам - тук са събрани най-големите философи на света - клъвна го тя. - Във всеки случай единението на хората, за което говориш, има място само там, където нещо може да се подобри, да се усъвършенства. Как обаче би могло да важи то за нас, гърците - ние нямаме нужда от усъвършенстване. И как така процъфтяваме под властта на култура, чиито изкуства и философия са взети от нас?

Това вече беше прекалено, но изречено толкова очарователно! Тя със сигурност знаеше, че няма истинска власт над него, но той можеше да си позволи да бъде великодушен. На двайсет и една това момиче беше по-младо от неговата Юлия, ако дъщеря му беше жива.

- Боговете сигурно са били пияни, когато са направили царица на този неприлично богат народ едно гръцко момиче, та макар и от царско потекло. И аз навярно също съм пиян, щом му помагам да се задържи на престола.

- Короната ти благодари.

- Вече си разбрала на свой гръб, мило дете, че царството не може без господар. Всичко е пределно просто. Така повеляват законите на боговете и на природата. Иначе бъркотията ще е пълна. "Силните правят това, което искат, а слабите търпят онова, което им се полага." Ако ми позволиш да цитирам един твой сънародник.

Бяха останали сами в стаята. Клеопатра отдавна беше отпратила пирата, а Цезар беше освободил стражата си. Двамата седяха един срещу друг на софи, покрити с бели ленени калъфи, а между тях беше поставена масичка с напитки и изискани лакомства. Царицата се вглеждаше в лицето на Цезар, а той се наслаждаваше на руменината по високите й скули и на очарователния начин, по който очите й заблестяваха, озарени от внезапна мисъл.

- Не е ли възможно двама души, цивилизовани и просветени, да управляват рамо до рамо? Единият - представител на могъщ войнствен народ, другият - на народ, чиято сила е в разума, в преклонението пред изкуството, знанието и красотата?

- Възможно е, но е малко вероятно. Богатите мъже винаги ще се стремят към власт и още по-голямо богатство, стига да им се удаде възможност.

- Същото важи и за богатите жени - подметна тя.

- Да, жените също могат да бъдат честолюбиви. И ако една жена е достатъчно богата, може да постигне много.

- Радвам се, че мислиш така.

Тя се облегна назад с доволен вид, скръсти малките си ръце в скута си и се усмихна на някаква своя мисъл. Цезар беше сигурен, че разговорът няма да приключи с това. В този миг му се искаше да завладее ума й, да го сграбчи в ръцете си, сякаш беше още една територия за завоюване в името на Рим. Тя обаче не беше жена, която можеш да покориш със сила. Ето една жена, помисли си, която е способна да ти поднесе целия свят, стига да е по собствена воля, без принуда.

- Стига сме се препирали, царице - заяви той и се изправи. - Стигат му на стареца толкова обиди за един ден. Хайде да си лягаме. Вече си под моя закрила.

Тя обаче продължи да седи.

- Мислех си, че владееш гръцкия до съвършенство, Цезаре, но те хванах в езикова грешка.

- Цезар не прави езикови грешки - отвърна той.

И сега какво? Още ли ще спори с това очарователно създание? Дали не беше решила да изпита докъде ще стигне търпението му?

- Каза "да си лягаме", но сигурно искаше да кажеш "върви да си лягаш".

Тя отново го погледна с онзи поглед, едновременно насмешлив и съблазнителен. Как би могъл той, мъж на петдесет и две, който бе имал стотици любовници, да не го разгадае?

- Не, мило момиче. Знаеш какво искам да кажа. Аз винаги се изразявам ясно.

Дебеланкото Птолемей нахълта без предупреждение в покоите на сестра си. Макар да бе рано сутринта, той беше облечен в официални одежди и с корона на главата. Клеопатра едва успя да прикрие със завивката голите си гърди. Цезар тутакси седна в леглото и светкавично измъкна скрития под възглавницата кинжал.

- Какво правиш тук? - изкрещя младият цар и месестите му устни затрепераха. - Как се вмъкна?

Войниците на Цезар бяха влезли след момчето, а зад тях надничаше Арсиноя, чиито котешки очи се стрелкаха от Клеопатра към любовника й. На колко ли години беше? Шестнайсет? Тя беше живо копие на майка си, коварната Теа, но нямаше нейните измамно кротки кафяви очи - нейните бяха зелени и хищни като на пантера. Арсиноя се подсмихна, но не каза нищо, само хвана брат си за ръката.

- Зъл дух ли си или привидение? Навсякъде в града охраната е вдигната на крак заради теб. Как успя да се промъкнеш в двореца, демоне?

Клеопатра не отговори, а изчака Цезар да го стори вместо нея. Макар току-що да я беше възстановил на престола, все пак той беше диктаторът на Рим, а тя зависеше изцяло от неговата милост. Поне засега.

- Драги ми царю Птолемее - изрече Цезар, захвърляйки кинжала, - обещах ти да изгладя недоразуменията между теб и сестра ти и го сторих.

Войниците му бяха готови да хванат момчето, но Цезар ги отпрати с махване на ръката.

- Аз обаче не искам да се помирявам с нея! - заяви Птолемей и насочи показалец към Клеопатра, която се опитваше да запази достойнство, доколкото изобщо беше възможно при тези обстоятелства. - Тя е чудовище! Успя ли вече да те насъска срещу нас, а?

- Хайде стига, да не се разстройваме излишно - миролюбиво изрече Цезар. - Да се срещнем днес в по-приемливо време - след закуска, да речем - и аз ще обясня на теб и на регентите ти как стоят нещата.

Спокойният му глас като че разсея напрежението, витаещо във въздуха. Птолемей обаче не отстъпваше.

- Какво си намислила? - изсъска той към Клеопатра.

- Така ли посрещаш сестра си? - попита тя, опитвайки се да подражава на сдържания тон на Цезар. - Не съм те виждала близо две години, братко. Колко си пораснал!

Доколкото си спомняше, височината си беше същата, затова пък ширината му се беше увеличила значително. Това й напомняше за баща й през последните години от живота му.

Цезар се наведе над момчето.

- Спомняш си каква беше последната воля на баща ти. Двамата с Клеопатра да управлявате заедно. И не си ти този, който ще отмени това положение. Преди всичко изобщо не биваше да я прогонваш от царството й.

- Да я прогонвам ли? Тя се измъкна като крадец и поведе цяла армия срещу мен! - измънка Птолемей.

Жалка история, помисли си Клеопатра. Не си струваше да оборва този глупак пред римския пълководец, пред народа на Александрия и дори пред самите богове.

- Това вече е минало и настоявам повече да не повдигаш този въпрос. Всичко вече е решено. Няма нужда от повече спорове, щом разбирателството е възстановено толкова лесно. - Цезар се усмихна на Арсиноя. - Нали така ни учат философите, мило момиче? Брат ти се вслушва в съветите ти. Трябва да му влееш малко разум. Нали не искаш да си навреди?

- Не, Цезаре, не искам. - Арсиноя скръсти ръце на пищните си гърди и изгледа Клеопатра с немигащ поглед. Изглежда обмисляше положението и вече кроеше някакви свои подли планове. - Ще тръгваме ли, братко?

Птолемей отново хвърли яростен поглед към Клеопатра, но се остави сестра му да го изведе. Тя го хвана за лакътя и го поведе вън от стаята, далеч по-царствена, отколкото той би могъл да бъде някога.

Клеопатра въздъхна и се отпусна на възглавницата, благодарна, че отново е в собственото си легло след две години изгнание, независимо от обстоятелствата. Не беше се наспивала истински от месеци, дори и тази нощ, която премина в пазарлъци и ласки. За щастие имаше достатъчно сила и за двете. В първото се беше упражнявала години наред, по времето на бащиното си царуване и по-късно, в изгнание, където възможностите й бяха по-ограничени. А опитът й във второто беше с мъж, два пъти по-млад от Цезар, и страстите на застаряващия мъж, толкова сдържан и внимателен, не бяха проблем за нея. Тя си спомни за Архимед - братовчед, любовник и другар, който още бе в изгнание, за очите му, тъмни и дълбоки като наносите на Нил, за широките му силни рамене и самозабравата, с която я любеше, за стенанията му, напомнящи молитва към някоя надменна богиня. Спомни си и я заболя за измяната й. Но какъв избор имаше? Този мъж тук беше Цезар, господарят на света, благодарение на когото сега беше в безопасност в покоите си, а през прозореца й нахлуваха звуците и мирисът на морето. Колко пъти се беше питала дали някога отново ще стъпи на египетска земя, камо ли да спи на пухеното си легло! Изборът й беше хладнокръвен и подчинен единствено на разума, но беше правилен. Когато става дума за държавни дела, сърцето ти трябва да е от камък. Хефестион, най-довереният й съветник, когото беше оставила в Синай с Архимед, толкова години й беше набивал в главата това правило, че то се беше превърнало в нейна молитва. Не биваше да съжалява за нищо.

Тази сутрин Цезар изглеждаше по-стар. Изпитото вино предната вечер и последвалата бурна нощ още повече бяха вдълбали бръчките около устата и очите му. Архимед щеше да бъде върху нея в мига, в който последният войник излезеше от стаята, и тя очакваше и Цезар да направи същото, но той само се прозина, протегна ръце към пръстите на краката си и изпъшка, когато не ги достигна. Клеопатра трябваше да признае, че под стареещата кожа тялото му е доста стройно и стегнато. Никаква тлъстина, само мускули и сухожилия. Макар да не беше красавец, а косата му бе пооредяла, той имаше тесен римски нос и умно аристократично лице. Стиснатите устни и издадената брадичка му придаваха строг и донякъде високомерен вид. Ушите му бяха малки, а пръстите - дълги и изящни. Гордата глава стоеше върху младежка шия без следа от двойна брадичка.

- Каква хубава дълга шия имаш! - отбеляза Клеопатра.

- Като на Венера - небрежно подметна той и тя се засмя, защото си спомни, че Цезар се смята за пряк потомък на богинята. - Всички в семейството са така. А ти... - Той я погали по бузата. - Боговете поръсват лицата на младите с утринна роса. Когато остарееш като мен, вече няма да е така.

Клеопатра отново се усмихна, преценявайки новото си положение. Вече не беше изгнаница, която чака подходящия момент да удари армията на брат си. Отново беше царица на Египет. Цезар беше разгромил Помпей и Сената, а това го правеше най-могъщия човек на света. Сега беше неин благодетел и любовник.

Всъщност не можеше да каже дали страната й е окупирана от римляните. Цезар се държеше по-скоро като нахален гост, отколкото като командир на вражеска армия, влязла в града с развети знамена и с намерение да смаже всяка съпротива на александрийците. Клеопатра не даваше пет пари как ще нарече Цезар това, защото беше убедена, че целта му е била да превземе града. Нямаше съмнение, че тази задача му се е видяла най-лесната на света, след като бе разгромил Помпей с такава лекота. Сигурно се чувстваше непобедим. Той обаче беше подценил омразата на александрийците към всичко римско, гордостта на гърците и египтяните, която беше част от самата им природа. Те нямаха никакво намерение да сложат оръжие без бой, за да угодят на благородния римски пълководец. За нищо на света!

Сега Цезар и хората му практически се бяха барикадирали в двореца - толкова голяма беше яростта на тълпата отвън. Той обаче съвсем не се държеше като затворник.

- Опитвам се да си отговоря на един въпрос, пълководецо - обади се Клеопатра. - Във война ли си с брат ми или не?

- Не, разбира се! Аз съм приятел на короната, както и всички римляни. Казах ти, дойдох в Александрия, преследвайки моя враг и стар приятел Помпей, когото имах неприятната задача да сразя в Гърция. Никога не съм искал да влизам във война с Помпей, но не можахме да се споразумеем чия политика да следва Рим. Дойдох тук да се помиря с него, да го върна в Рим и да го вразумя. Исках да му покажа, че алчните сенатори са го насъскали да започне тази война не заради неговите или моите интереси, а за собствена изгода. Евнухът на брат ти обаче реши проблема вместо мен. Когато влязох в града, той ми поднесе главата на Помпей.

Цезар се извърна, сякаш искаше да скрие мъката си.

- Може да съм във война с Потин - продължи след малко той. - Може да воювам с армията на брат ти, но не и с него самия. Скоро ще разберем как ще се развият нещата.

Нима беше възможно някой да говори за война с такъв небрежен тон? Може би причината беше в дългите години, прекарани на бойното поле. Но Цезар беше също толкова сдържан и хладнокръвен и във всичко останало, дори и в онези неща, в които хората обикновено влагаха повече чувство - спора, пазарлъка, парите, любовта.

На вратата се почука. Влезе един от войниците на Цезар, без да изпитва ни най-малко неудобство, че е нарушил утринното уединение на командира си и царицата на Египет. Колко ли пъти хората му бяха ставали свидетели на подобни сцени?

- Извинете ме за безпокойството, Цезаре, но царят държи реч пред тълпа от недоволни на портите на двореца. Казаха, че свалил короната си и я хвърлил на тълпата. И сипел всевъзможни обиди по адрес на царицата. Насъсквал хората си да ни изхвърлят от двореца. Да го махнем ли оттам?

- Не, не - уморено отвърна Цезар. - Аз ще го отведа лично, само че след малко.

- Можем да се справим и сами, Цезаре - настоя войникът.

- Не, аз знам как да го усмиря. Освен това искам да кажа няколко думи на тълпата. Ще им съобщя, че царицата им се е върнала и че Цезар ще въдвори мир в царството.

- Накарайте търговците на вино да намалят цените - предложи Клеопатра, спомняйки си как баща й усмиряваше недоволните тълпи.

- Чудесна идея! - съгласи се Цезар.

- Както наредите - кимна войникът, поклони се на Клеопатра, без да среща погледа й, и излезе.

- Брат ми открай време си е досадник - каза тя, надигайки се на лакът.

- Не се и съмнявам. Не бери грижа. Бързо ще го вразумя.

- Пълководецо...

- Можеш да ме наричаш Цезар, мила ми царице, а аз ще ти казвам Клеопатра.

- Бъди внимателен, Цезаре.

- Не се притеснявай за мен - махна с ръка той, сякаш да разсее опасенията й. - Няма за какво. Никой няма да пострада. Поне засега.