Седемте духовни закона на успеха. Седемте духовни правила за родители

ДИЙПАК ЧОПРА

СЕДЕМТЕ ДУХОВНИ ЗАКОНА НА УСПЕХА

Практическо помагало за осъществяване на вашите мечти

Ти си такъв, каквото е твоето силно

вътрешно желание.

Каквото е то, такава е и волята ти.

Каквато е тя, такива са делата ти.

Каквито са те, такава е съдбата ти.

Брихадараняка упанишада IV.4.5

УВОД

Тази книга е онасловена "Седемте духовни закона на успеха", но заглавието й би могло да бъде и " Седемте духовни закона на живота", защото природата прилага едни и същи принципи при сътворението на всяко нещо в материалния свят - всичко, което можем да видим, чуем, усетим с обонянието си, вкусим или докоснем.

В книгата си "Създаване на благосъстояние: съзнанието за богатство в полето на всички възможности" аз очертавам стъпките към разбирането за богатство, основаващо се на реално проумяване на начина, по който функционира природата. Седемте духовни закона на успеха представляват квинтесенцията на това учение. Когато познанието за тях стане част от вашето съзнание, то ще ви даде способността да създавате с лекота неограничени богатства и да се радвате на сполука във всяко свое начинание.

Успехът в живота може да бъде определен като непрекъснато разрастване на щастието и прогресивно домогване до стойностните цели. Успехът е способност да осъществяваш желанията си без усилие. И все пак, успехът, включително създаването на богатство, винаги е бил смятан за процес, който изисква упорита работа, и често се приема, че се постига за сметка на другите. На нас ни е необходим по-духовен подход към успеха и благосъстоянието, което представлява поток от всички добри неща, щедро изливащ се към нас. Познаването и прилагането на духовните закони ни поставя в хармония с природата и ние съзидаваме безгрижно, с радост и любов.

Успехът има много аспекти; материалното благосъстояние е само един от компонентите му. Нещо повече, успехът е пътуване, а не цел. Материалното охолство във всичките му прояви е само едно от нещата, които правят пътуването по-приятно. Ала успехът включва още и доброто здраве, жизнеността и любовта към живота, удовлетворяващите взаимоотношения, творческата свобода, емоционалната и психическата стабилност, чувството за благополучие и душевния покой.

Но дори да притежаваме всичко това, пак ще останем неудовлетворени, ако не полагаме грижи за семената на божественото в себе си. Всъщност ние самите сме замаскирани божества и зародишите на богове и богини вътре в нас се стремят към пълно материализиране. Ето защо истинският успех е проява на свръхестественото, разгръщане на божеството вътре в нас. А също и усещането за божественост навсякъде, където отидем, във всичко, което възприемаме чрез сетивата си - в очите на дете, в красотата на цвете, в полета на птица. Едва когато започнем да възприемаме живота си като вълшебно проявление на божественото - не само на моменти, а постоянно, - ще узнаем какво е истинското значение на успеха.

Преди да дефинираме седемте духовни закона, нека си изясним какво разбираме под закон. Закон е процесът, при който се проявява непроявеното; процесът, при който наблюдателят се превръща в наблюдаван; процесът, при който гледащият се превръща в гледка, процесът, посредством който мечтаещият материализира мечтата.

Цялата Вселена, всичко, което съществува във физическия свят, е резултат от непроявеното, което се трансформира в проявено. Всичко, което виждаме, идва от неизвестното. Нашето физическо тяло, предметният свят - всичко, което сме в състояние да възприемем чрез сетивата си - е трансформация на непроявеното, непознатото и невидимото в проявено, познато и видимо.

Физическият свят не е нищо друго освен Висшата сила, която се връща в себе си, за да се прояви като дух, разум и материя. С други думи, всички процеси на сътворение са процеси, чрез които се проявява Висшата сила или Бог. Съзнанието в движение се проявява в обектите от Вселената, изпълняващи вечния танц на живота.

Вселената е сътворена от Бога (или Духа); процесът на сътворението е Бог в движение (или Разум); а обект на сътворението е физическият свят (включително физическото тяло). Тези три компонента на реалността - дух, разум и тяло, или наблюдаващ, процес на наблюдение и наблюдаван - в основата си са едно и също нещо. Всички те идват от едно място: от полето на чистата потенциалност, която е напълно непроявена.

Физическите закони на Вселената представляват всъщност целия този процес на Бог в движение, или Съзнание в движение. Когато ги проумеем и започнем да ги прилагаме в живота си, ще бъде създадено всичко, каквото пожелаем, защото същите тези закони, които природата използва, за да създаде гора или галактика, звезда или човешко тяло, могат да реализират нашите най-съкровени желания.

А сега нека се запознаем със Седемте духовни закона на успеха и видим как можем да ги приложим в живота си.

1.

Закон

за чистата

потенциалност

ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА Е ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ... ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, ТЪРСЕЩА ИЗРАЗ ОТ НЕПРОЯВЕНОТО КЪМ ПРОЯВЕНОТО.

И КОГАТО СЪЗНАЕМ, ЧЕ ИСТИНСКОТО НИ СЕБЕ Е СЪЩНОСТ ОТ ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ,

НИЕ СЕ СЛИВАМЕ СЪС СИЛАТА, КОЯТО СЪЗДАВА ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.

Нито имаше несъществуващо,

нито съществуващо имаше тогава;

нито имаше въздух, нито небе, което бе отвъд...

Едното То дишаше без дихание, от само себе си...*

Химн на сътворението, Ригведа

Първият духовен закон на успеха е законът за чистата потенциалност. Опира се на факта, че в основното си състояние ние сме чисто съзнание. Чистото съзнание е чиста потенциалност; то е полето на всички възможности и безкрайната съзидателност. Чистото съзнание е нашата духовна същност. Бидейки безкрайно и неограничено, то също така е и чиста радост. Други негови признаци са чистото знание, безкрайното спокойствие, съвършеното равновесие, непобедимостта, простотата и блаженството. Това е нашата основна природа. Нашата основна природа е природа на чиста потенциалност.

Когато откриете своята основна природа и знаете кои сте в действителност, в самото това знание се крие способността да осъществявате всяка своя мечта, защото вие сте безкрайната възможност, неизмеримият потенциал на всичко, което е било, е и ще бъде. Законът за чистата потенциалност би могъл да се нарече и закон за единството, защото в основата на безкрайното многообразие на живота е единството на всепроникващия дух. Между вас и това енергийно поле няма преграда. Полето на чистата потенциалност е вашата собствена същност. И колкото повече упражнявате истинската си природа, толкова повече се приближавате до полето на чистата потенциалност.

Упражняване на собствената същност, или самоориентиране, означава, че наш вътрешен ориентир е собственият ни дух, а не обектите от практиката ни. Противоположност на самоориентирането е ориентирането по обектите. Когато се ориентираме по обектите, ние винаги сме под влиянието на обекти вън от собствената ни същност - ситуации, обстоятелства, хора и предмети. В този случай непрекъснато търсим одобрението на другите. Нашето мислене и нашето поведение неизменно се влияят от очакваната реакция. Затова ориентирането по обектите се основава на страх. При ориентирането по обектите ние изпитваме силна необходимост да контролираме нещата. Изпитваме силна необходимост от външна сила. Нуждата от одобрение, нуждата да контролираме нещата и нуждата от външна сила са потребности, които се основават на страха. Този вид сила няма нищо общо със силата на чистата потенциалност или Божията сила, или истинската сила. Когато сме изпълнени от Божията сила, няма страх, няма принуда, няма борба за одобрение, няма външна сила.

При ориентирането по обектите вътрешният ни ориентир е нашето его. Егото обаче не е това, което сме в действителност. То е нашата представа за себе си; то е нашата социална маска; то е ролята, която играем. Нашата социална маска се крепи на одобрението. Тя иска да контролира и се поддържа със сила, защото живее в страх.

Нашата истинска същност, нашият дух, нашата душа е напълно свободна от всичко това. Тя е неуязвима за критики, не се бои от никакви предизвикателства и не се чувства по-долу от никого. Но тя е също така скромна и не изпитва превъзходство спрямо някого, защото разпознава във всички останали същия Бог, същия Дух в друг образ.

Това е основната разлика между ориентирането по обектите и самоориентирането. При самоориентирането ние се уповаваме на истинската си природа, която не се бои от никакви предизвикателства, уважава всички хора и не се чувства по-долу от никого. Ето защо Божията сила е истинска сила.

За разлика от силата, която се основава на ориентирането по обектите, която е фалшива. Произтичаща от егото, тя трае само дотогава, докато е налице обектът, който служи като ориентир. Да речем, разполагате с много пари или имате някаква титла - президент сте на страната или управлявате корпорация. Властта, на която се радвате, си отива заедно с титлата, с поста, с парите. Основаващата се на егото сила трае само толкова, колкото всичките тези неща. Щом изчезнат титлите, постовете, парите, изчезва и силата.

А Божията сила е постоянна, защото се основава на знанието за Бога. Тя има някои характерни признаци. Привлича към вас хората, както и нещата, които искате. Въздейства върху хората, ситуациите и обстоятелствата, за да подкрепят вашите желания. Това се нарича още "подкрепа от законите на природата". То е подкрепата на Бога; то е подкрепата, която получавате, когато Бог е благосклонен към вас. Силата ви е такава, че получавате радост от връзката с хората и хората получават радост от връзката с вас. Вашата сила е обвързваща - обвързване, което произтича от истинската любов.

Как можем да приложим в живота си закона за чистата потенциалност, полето на всички възможности? Ако искате да се радвате на предимствата, които дава полето на чистата потенциалност, да използвате пълноценно съзидателността, свойствена на чистото съзнание, трябва да имате достъп до него. Един от начините да се достигне полето е чрез всекидневно упражняване на мълчание, медитация и въздържане от преценки. Времето, прекарано сред природата, също ще ви даде достъп до присъщите на полето свойства: безкрайна съзидателност, свобода и блаженство.

Да упражнявате мълчание, означава, че се задължавате да отделяте известно време просто за да съществувате. Упражненията в мълчание изискват периодично да се оттегляте от речевата активност, както и от занимания като гледане на телевизия, слушане на радио или четене на книга. Ако никога не си давате възможност да упражнявате мълчание, това води до нарушаване на вътрешния ви диалог.

Периодично отделяйте по малко време, за да упражнявате мълчание. Или просто си обещайте всеки ден да прекарвате известно време в мълчание. Бихте могли да го правите в продължение на два часа или, ако това ви се вижда много, в продължение на един час. От време на време упражнявайте мълчание по-дълго, например цял ден, два дни или дори цяла седмица.

Какво става, когато започнете да упражнявате мълчание? Първоначално вътрешният ви диалог става дори още по-бурен. Вие изпитвате остра нужда да кажете разни неща. Познавам хора, които направо полудяват през първите един-два дни, когато се посветят на продължително мълчание. Изведнъж ги връхлита чувство за тревога и безпокойство. Но ако проявят упоритост, вътрешният им диалог постепенно започва да уляга. Скоро покоят става абсолютен. Това е така, защото след известно време умът ви се предава, разбирайки, че няма никакъв смисъл да снове насам-натам, след като вие - богът, духът, този, който решава - няма да проговорите, точка. После, когато вътрешният диалог се уталожи, вие започвате да възприемате покоя в полето на чистата потенциалност.

Периодичното практикуване на мълчание с удобно за вас времетраене е един от начините да почувствате действието на закона за чистата потенциалност. Друг начин е всеки ден да прекарвате известно време в медитация. В идеалния случай би трябвало да медитирате най-малко по трийсет минути сутрин и трийсет минути вечер. Чрез медитацията ще се научите да възприемате полето на чистия покой и чистото съзнание. В това поле на чистия покой е полето на чистата корелация (взаимообвързаност), полето на безкрайната организираща сила, първичното пространство на Сътворението, където всичко е неразривно свързано с всичко останало.

От петия духовен закон, закона за намерението и желанието, ще разберете как да внесете в това поле слаб импулс на намерение, който ще бъде последван спонтанно от сътворяване на желаното от вас. Ала преди това трябва да практикувате мълчание. Мълчанието е първото изискване, за да покажете своите желания, защото в покоя е вашата връзка с полето на чистата потенциалност, способно да комбинира за вас безкрайност от елементи.

Представете си, че хвърляте камъче в спокойно езеро и наблюдавате как повърхността му се набраздява. След известно време, когато вълните се изгладят, може да хвърлите още едно камъче. Точно това правите и когато навлизате в полето на чистата тишина и внасяте своето намерение. В тази тишина дори най-слабото намерение ще развълнува пространството на всеобхватното съзнание в основата му, което свързва всичко с всичко останало. Но ако собственото ви съзнание не е в състояние на покой, ако мислите ви са като бушуващ океан, дори да хвърлите в него Емпайър - Стейт Билдинг, пак няма да забележите нищо. В Библията се среща изразът: "Замълчи и знай, че аз съм Господ." Това може да бъде постигнато само чрез медитация.

Друг начин да се стигне до полето на чистата потенциалност е, като се практикува въздържане от преценка. Преценяването е постоянно определяне на нещата като правилни и погрешни, добри или лоши. Когато непрекъснато преценявате, класифицирате, лепите етикети, анализирате, вие внасяте силни турбуленции в своя вътрешен диалог. Тези турбуленции ограничават потока на енергия между вас и полето на чистата потенциалност. Вие буквално стеснявате "пролуката" между мислите.

Пролуката е вашата връзка с полето на чистата потенциалност. Тя е онова състояние на чисто съзнание, онова празно пространство между мислите, онази вътрешна тишина, която ви свързва с истинската сила. И когато стесните пролуката, вие ограничавате своята връзка с полето на чистата потенциалност и безкрайната съзидателност.

В "Учебник за чудеса" има една молитва, в която се казва: "Днес аз няма да съдя нищо, което става." Въздържането от преценка създава покой в мислите ви. Затова не е зле да започвате деня си с тези думи. И да си ги напомняте всеки път, когато се хванете, че преценявате каквото и да било. Ако ви се вижда прекалено трудно да се придържате към това през целия ден, можете просто да си кажете: "През следващите два часа няма да преценявам нищо или: "През следващия час ще се упражнявам във въздържане от преценка." След това можете постепенно да удължавате времето.

Посредством мълчанието, посредством медитацията и посредством въздържането от преценка вие ще получите достъп до първия закон, закона за чистата потенциалност. Веднъж започнали, можете да добавите в практиката си и четвърти компонент: редовно да прекарвате известно време в пряко общуване с природата. Времето, прекарано сред природата, ви дава възможност да усетите хармоничното взаимодействие на всички елементи и жизнени сили и ви изпълва с чувство на единение с живота като цяло. Дали ще е край река или езеро, в гората, планината или на морския бряг, това общуване с интелекта на природата също ще ви помогне да стигнете до полето на чистата потенциалност.

Трябва да се научите да осъществявате връзка със своята най-съкровена същност. Тази истинска същност е отвъд егото. Тя е безстрашна; тя е свободна; тя е неуязвима за критики; тя не се бои от никакви предизвикателства. Тя не е по-долу от никого, не превъзхожда никого и е изпълнена с вълшебство, тайнственост и очарование.

Проникването във вашата истинска същност ще ви даде възможност да надзърнете в огледалото на взаимоотношенията, защото всички взаимоотношения са отражение на вашето отношение към самия себе си. Например, ако изпитвате вина, страх и несигурност по отношение на парите, успеха или каквото и да било друго, то това е отражение на вината, страха и несигурността като основна характеристика на вашата личност. Колкото и много да са парите ви, колкото и голям да е вашият успех, те няма да разрешат тези основни проблеми на битието ви; само близостта с Бога ще донесе истинското ви изцеление. И когато опознаете истинската си същност, когато действително проумеете своята истинска природа, вие никога повече няма да изпитвате вина, страх или несигурност по отношение на парите, благосъстоянието или изпълнението на желанията си, защото ще разберете, че в основата на всяко материално богатство е жизнената енергия, че то е чиста потенциалност. А чистата потенциалност е вашата истинска природа.

Прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко в своята истинска природа, спонтанно ще бъдете осенявани от творчески мисли, защото полето на чистата потенциалност е също така и поле на безкрайната съзидателност и чистото знание. Австрийският мислител и писател Франц Кафка е казал: "Не е нужно да излизаш от стаята. Остани да седиш до масата и се вслушай. Няма защо да се вслушваш, просто чакай. Не трябва дори да чакаш, само се научи да бъдеш тих, неподвижен и сам. Светът драговолно ще ти се предложи, за да свалиш маската му. Той няма друг избор; в екстаз ще се изтърколи в краката ти."

Изобилието на Вселената - разточителното й многообразие и богатство - е израз на съзидателния разум на природата. Колкото по-пълно е постигнатото от вас съзвучие с разума на природата, толкова по-широк е достъпът ви до неговата безкрайна, безгранична съзидателност. Ала за да осъществите връзката с този богат, изобилен, безкраен, съзидателен разум, най-напред ще трябва да преодолеете турбуленциите на своя вътрешен диалог. И тогава създавате възможността за динамична дейност, като същевременно носите в себе си покоя на вечния, безграничен творчески Дух. Това деликатно съчетание на мълчаливия, безграничен, безкраен Дух с динамичния, ограничен индивидуален дух е идеалното равновесие между покоя и движението, способно да сътвори каквото си пожелаете. Съвместното съществуване на противоположностите (едновременно покой и движение) ви прави независими от ситуации, обстоятелства, хора и предмети.

Приемайки спокойно това деликатно съвместно съществуване на противоположности, вие се приобщавате към света на енергията - квантовата мощ, нематерията, която е източник на материалния свят. Този свят на енергия е флуиден, динамичен, гъвкав, променлив, във вечно движение. И същевременно е непроменлив, неподвижен, спокоен, вечен и тих.

Покоят сам по себе си е потенциал за съзидание; движението само по себе си е съзидание, ограничено в един аспект на своето проявление. А комбинацията между движение и покой ви дава възможност да разгърнете своите творчески заложби във всички направления - там, където ви отведе силата на вашето внимание.

Където и да ви отведат дейността и движението, носете в себе си своя покой. Защото хаотичното движение около вас никога няма да ви предложи повече от онова, което ще ви даде достъпът до резервоара на съзиданието, до полето на чистата потенциалност.