Пророчествата на Тутанкамон

Пророчествата на Тутанкамон

Свещените тайни на маите, египтяните и масоните

Морис Котерел

Въведение

В тази книга се разказва историята на едно момче-цар, родено след непорочно зачатие край бреговете на Нил преди повече от 3000 години. То разкрило на поданиците си свръхнауката за Слънцето, почитало Слънцето като бог на плодородието и вършело чудеса. Казват, че след смъртта си отишло сред звездите. Наричали го пернатата змия.

Но първо трябва да ви разкажа за едно друго момче-цар. То също било родено от непорочно зачатие преди повече от 1250 години в джунглите на Мексико. Разкрило на поданиците си свръхнауката за Слънцето, почитало Слънцето като бог на плодородието и вършело чудеса. Казват, че след смъртта си отишло сред звездите. Наричали го пернатата змия.

Паленке, перлата на джунглата

Според пътеводителя някъде около 1746 г. племенникът на испанския свещеник отец Антонио де Соли бил първият, попаднал на сградите от бял варовик в Паленке. Други източници предполагат, че първооткривателят е пътешественикът Рамон Ордонес и Агилар, който пропътувал до мястото от Сан Кристобал де лас Казас през 1773 г., заинтригуван от слуховете за град с каменни къщи. Това вдъхновило една следваща експедиция през 1784 г., водена от капитан Хосе Антонио дел Рио.

Дел Рио бил последван от други търсачи на съкровища. През 1839 г. се състояла експедицията на англичаните Патрик Уолкър и Джон Кади. Последвали ги американецът Джон Лойд Стивънс и англичанинът Фредерик Кедърууд през 1840 г., които първи направили подробни фотографии и рисунки на обекта. През 1851 г. се състояла и една френска експедиция, водена от Дезире Шарне.

Но едва през 1952 г. мексиканският археолог Алберто Рус открил гробница, скрита в Пирамидата на надписите. Тя принадлежала на Господаря Пакал, цар-жрец на маите някъде около 750 г.

Дешифрирането на съкровището на маите

Рус забелязал четири двойки кръгли дупки в една от подовите плочи на храма на върха на пирамидата (виж табло 1b). След като отстранил свързващия хоросан, той отстранил плочата и попаднал на варовиково стъпало, покрито с чакъл. Разчистил запълнителя и попаднал на второ стъпало, след това - на трето.

След 26 стъпала открил площадка, в десния край на която продължавало второ запълнено с чакъл стълбище (табло 1c). След още двадесет и две стъпала и три години разкопки се озовал пред масивна варовикова стена и каменна кутия, съдържаща единадесет нефритени мъниста, три покрити с червена боя миди, три керамични паници и една перла, поставена в черупка от мида, запълнена с киновар - прахообразната форма на течния живак (табло 1l).

Археолозите разбили стената и попаднали в малко квадратно помещение. Под трептящата светлина на факлите се открили костите на един женски и пет мъжки скелета.

Отляво бил входът на гробницата, закрит от триъгълна каменна врата (табло 1k). Рус махнал камъка и гробницата била отворена 1250 години след зазиждането й. Археологът се озовал пред огромна богато украсена плоча, дълга 3,65 м, широка 2,13 м и дебела 30 см. Тежестта й била около пет тона (табло 1g). Странно, но два от ъглите на плочата липсвали.

На 15 юни Рус се спуснал по последните четири стъпала към гробницата и влязъл в нея. На пода лежали две каменни глави, едната от които с висока прическа - вероятно портрети на погребания (табло 1i-j).

Покривът на помещението се поддържал от пет каменни греди. На стените, сякаш участващи в някаква процесия, били изобразени деветима господари на нощта.

Украсеният капак бил вдигнат с помощта на лостове и под него се разкрил саркофагът. Единият му ъгъл липсвал и той бил закрепен на мястото си с помощта на четири каменни клина. Когато махнали капака на саркофага, археолозите се озовали пред костите на владетеля Пакал, умрял около 750 г. сл. Хр., когато цивилизацията на маите достигала своя разцвет.

Лицето му било покрито с фрагменти от мозаична маска, направена от нефрит (табло 1d). В дланите си и в устата покойникът имал по едно нефритено мънисто. На лявата ръка носел четири нефритени пръстена, още толкова украсявали и дясната. На шията му имало огърлица с три реда нефритени мъниста. До него лежала малка нефритена статуетка на бял мъж с брада (табло 1h), изобразяваща Кецалкоатъл - пернатата змия, най-почитаният бог в пантеона на маите. Перата символизирали издигащия се в небето дух, а змията, сменяща кожата си - земното физическо тяло и прераждането.

Може би един череп с апликации, който днес се пази в Британския музей (образ 2), подсказва, че триъгълната врата символизира нещо много повече от съкровищата, на които попаднал Рус*. Той така и не разбрал, че това е един път към ума.

Какво била загадката на маите, кодирана в пирамидата? Дали 69-те стъпала от външната страна на пирамидата не са анаграма на 96-те знака, открити върху плочка в основата на стълбата към двореца (те представяли 96-те микроцикъла от цикъла на слънчевите петна - виж Приложение 1 за подробности)? Дали 620-те надписа в храма не са също анаграма на 260-те дни от свещения календар на маите? Дали тези числа, ако се разгледат заедно, не ни дават 360 - основата на слънчевия календар (620-260=360)?

Дали зад броя на находките в гробницата не се крие някакво тайно послание?

* Защо във всеки ъгъл на подовата плоча има по две дупки (2, 2, 2, 2), както и две каменни глави на пода на гробницата?

* Какво означават трите боядисани в червено мидени черупки и трите керамични паници? Защо вратата на гробницата е триъгълна? Защо погребаният носел три нефритени мъниста - по едно в дланите и едно в устата? Защо на шията му имало огърлица с три реда мъниста?

* Защо в гробницата се слиза по четири стъпала? Защо погребаният носел по четири нефритени пръстена на всяка ръка? Каква е причината саркофагът да се поддържа от четири каменни клина?

* Защо имало пет мъжки скелета, пет входа в храма, пет носещи греди и пет страни на саркофага?

* Защо капакът на гробницата има 6 страни? Защо покривът на храма се носи от шест стълба?... Но, както изглежда, следите свършват дотук - в гробницата в Паленке няма повече шестици, поне не и на пръв поглед. Но броят на мънистата от трите реда на огърлицата (образ 4) ни дава още сведения.

Нефритената огърлица

В огърлицата има 3 групи от 13 мъниста (6+7), (6+7), (6+7), а това ни дава още три липсващи шестици, както и три седмици (7, 7, 7). Средният ред съдържа още една седмица. Пак там има и низ от 15 мъниста (7+8), което не само ни дава още една липсваща седмица, но въвежда и осмица. Долният ред се състои от 5 продълговати мъниста и 4 групи от по 3 кръгли мъниста, което, ако използваме числовата система на маите (в нея чертата означава пет, а точката - едно), ни дава 8, 8, 8, 8.

От външната страна на пирамидата има 9 нива; 2 от стълбищата са с по 9 стъпала - 9 отгоре и 9 отдолу. На стената на гробницата са изобразени 9 господари, а по дългите страни на украсения капак има по 9 "ключа" (9, 9).

В огърлицата има и 3 единични продълговати мъниста, които досега не вземахме предвид (1, 1, 1). Само един от скелетите в преддверието е женски; да не забравяме и перлата в мидената черупка, открити в кутията в основата на стълбището.

Първото вътрешно стълбище се състои от 26 стъпала, а второто - от 22. Още 4 стъпала има в самата гробница (22+4=26). И двете представят периода на завъртане на екваториалното магнитно поле на Слънцето - 26 дни.

Средният ред на огърлицата се състои от 37 мъниста - периода на завъртане на полярното магнитно поле на Слънцето (37 дни).

При избора на своята древна система за отмерване на времето - бактун (144000 дни), катун (7200 дни), тун (360 дни), уинал (20 дни) и кин (1 ден) и оставяйки множество числови отпратки в Пирамидата на надписите, маите кодират в архитектурата си тайната свръхнаука за Слънцето като използват само няколко числа. При по-задълбочен преглед на тези числа веднага става ясно какво са се опитвали да ни кажат. В табличната матрица има повече деветки от което и да е друго число, което не е учудващо, тъй като маите са смятали числото 9 за свещено. Като вземем 9 от всеки от календарните цикли, ще получим 1366560 дни (образ 5). Маите са оставили на нас, съвременните хора, послание, кодирано в техните украшения и архитектура. Разшифровано, то разкрива продължителността на периода, през който магнитните полюси на Слънцето променят местата си. Това се отразява на Земята, като понякога предизвиква гладни години, а понякога - катастрофи. Маите предсказали собственото си изчезване - 1366560 дни след началото на техния календар през 3113 г. пр. Хр. - и така ни предупреждават за онова, което ни очаква в годината Катун Ахау 13 - 2012 г. Това се потвърждава от книгата на Чилам Балам от Чумайел* (стр. 134):

Оскъдна е реколтата на Катун през 13 АХАУ (глад). Слънцето ще се затъмни. Двойна е заплахата на Катун - мъже без потомство, водачи без последователи (неплодородие). Слънцето ще бъде затъмнено в продължение на пет дни (смяна на полюсите), после ще се покаже отново. Това е заплахата на Катун 13 Ахау.

Забележка. Резултатът на маите - 1366560 - много слабо се различава от резултата от моите собствени изчисления с помощта на компютър - 1366040 дни, представено в Приложение 1. Това се дължи на факта, че маите са наблюдавали планетата Венера, за да изчислят цикъла (2340 пълни обиколки на Венера, както се виждат от Земята, се равняват на 1366560 дни). Чрез огърлицата те ни казват, че 71 (общият брой на мънистата в първите два реда), умножено по 11 (броят на мънистата, открити в каменната кутия в края на стълбището), дава някакъв съществен резултат. Компютърното изчисление на цикъла на слънчевите петна е 71х11х87,4545=68302 дни (Приложение 1 ix). Двадесет от тези цикъла се равняват на пълния цикъл от 1366040 дни (след 20 промени "неутралното изкривяване" на Слънцето сменя магнитната си посока - Приложение 1 x). Споменавам подробно тези числа, защото, както скоро ще разберем, същите послания и същата свръхнаука е кодирана в съкровищата на Тутанкамон.

Използвайки знанията си за Слънцето, аз разкрих числовата система на маите, а заедно с това - и информацията, кодирана в архитектурата, оставена ни преди 1250 години в пирамидата от Паленке.

След това насочих вниманието си към украсата на капака на гробницата.

Преобразователите на маите: украсите, които се преобразяват в много други картини, когато се открие тайният код

Изумителният капак от Паленке

В "Пророчествата на маите" обяснявам как успях да разбия кода на украсата, следвайки тайните указания - самите те кодирани по ръбовете на капака. Кодът може да се разбие само ако се използват прозрачни изображения на оригиналната украса - тогава се разкриват повече от сто скрити картини. Табло 2 показва една от тези "съставни" картини. Едни и същи части от украсата на капака са оцветени, копирани и поставени по показания начин една върху друга. Така може да се види образът на Пакал, носещ върху устата си знака на прилепа. Прилепът е бил богът на смъртта, така че в случая той отнема последния дъх на Пакал. Високата прическа, която най-напред откриваме у каменното изображение на Пакал на пода на гробницата, тук се превръща в новоизлюпена птица кецал, носеща в клюна си верига. На веригата виси раковина - знакът на пернатата змия Кецалкоатъл. Като съберем цялата информация, тази сцена ни разказва, че след смъртта си Пакал се е преродил като Кецалкоатъл.

Птицата кецал, която се среща в дъждовните гори на Централна Америка, е била обект на възхищение и почит заради яркото си оперение. Комбинацията от нейните пера и змията символизират възнасящия се дух, прераждането и вечния живот. Голямата раковина е била използвана като "тромпет", известяващ религиозни церемонии и други събития и освен това символизирала "контрол над вятъра".

Колко подценяван е бил този гениален народ в продължение на цели 1250 години! Техните богове, привидно почитани чрез "варварски практики и ритуали", са били всъщност нещо много повече. Владетелят Пакал използвал тези "богове" като "актьори" в един "грандиозен театър", в "постановка", скрита в отделни изображения, които, взети заедно, разкриват тайните на живота и вселената. Тези кодирани изображения оживяват и самите богове ни разказват не само историята на маите, но и тяхната тайна наука, която обяснява как Слънцето влияе върху живота на Земята.

Тайните на капака от Паленке обясняват смисъла на живота и смъртта, пътешествието на душата в отвъдния свят и как тя може да се завърне при създателя си пречистена или да се върне на земята за нов опит за пречистване чрез страдание.

Други истории, интерпретирани заедно с приетите митологични вярвания, ни разказват за "отвъдните места" (различните посоки, към които се отправят мъртвите) и за "петте епохи на Слънцето", четири от които са завършили с катаклизми. Други разказват за свързаните със Слънцето цикли на безплодие.

Изображенията на маите са хиляди, но тези скрити послания се съдържат само в някои от тях. Капакът от Паленке е "Розетският камък" на мексиканската археология. Той съдържа инструкции за разчитане, които могат да се приложат върху други артефакти. Някои от изображенията показват обикновени картини, които са прости алегории. Например някои показват различни "кръвопускащи" практики - според съвременните археолози неоспоримо доказателство, че маите били най-обикновени варвари, които пробождали половите си органи и езиците си с шипове и тръни и водели кървави войни. Но по какъв друг начин могат да се предадат на бъдещите поколения - на нас - сведенията за увеличаващото се безплодие, загубата - и нуждата от - менструация (кръв)?

В "Свръхбоговете" аз развенчавам "варварския" мит, това изопачаване на едни от най-надарените хора в света. Като използвах декодиращите инструкции от капака от Паленке, доказах, че изображенията на маите, както и украшенията и архитектурата им, съдържат скрити образи, разказващи още по-невероятни истории от тяхната история и традиции.

Стенописът от Бонампак

През 1946 г. американският пътешественик Джайлс Хили открил храм в джунглата недалеч от Бонампак, на около 160 километра югоизточно от Паленке. Стените и таваните били покрити със стенописи, изобразяващи бойни сцени, както и със странни картини, размазани от люспещия се варовик. От 1946 г. това е най-убедителното даказателство за археолозите, че маите били кръвожаден и войнствен народ. Но ако приложим декодиращия принцип към част от стенописа, отново ще открием, че в него са скрити много други картини (на табло 3 е показана само една от тях; виж "Свръхбоговете" за останалите).

Стенописът разказва историята на Шипе Тотек, един от четирите сина на първоначалната божествена двойка. Той символизирал огъня и източния квадрант от небето. Често го изобразявали облечен в пола на зелени шарки и с две пръчки, с помощта на които добивал огън.

Той олицетворявал прераждането и се асоциирал със змията, която сменя кожата си. Известен бил и като бог на кожата. Бил почитан и като Камакстъл, бога на лова, чийто символ бил двуглавият елен. Според легендата Камакстъл уловил двуглав елен, който се спуснал от небето. Еленът му дал свръхчовешка сила, помагаща му да спечели всяка битка.

Разчитането на тази част от стенописа ни разказва, че Шипе Тотек е еманация на брат си Кецалкоатъл. Изображението ни разказва, че Кецалкоатъл бил роден от непорочно зачатие и че Шипе Тотек бил роден в обор и умрял на кръст. Табло 3 показва финалната сцена от една специфична история - Шипе Тотек, полуелен (Камакстъл) и полу-Шипе Тотек (изобразен със скръстени ръце, носещ две пръчки, по една пред всяко рамо), се покланя пред аудиторията от два елена, аплодиращи края на представлениео.

Разчитането показва, че баталните сцени по стените на храма не трябва да се приемат буквално, а като онова, което в действителност са - творение на гений.

Маската от Паленке

Алберто Рус вдигнал капака на саркофага и открил погребания, носещ мозаична маска от нефрит. Тя била реставрирана и изложена в музеите на Мексико. Когато видях тази маска, започнах да задавам въпроси, които никой дотогава не беше задавал - какво означават двете дупки над лявото око? А трите под дясното? Защо под лявото око също има дупка? Възможно ли е това да са "ориентири", подобни на онези, използвани при разчитането на капака от Паленке?

Използвах същия метод и направих две прозрачни цветни копия на маската. Когато ги поставих едно върху друго и ги подравних по трите дупки под дясното око, се появиха картини (табло 4).

Когато изображенията се поставят подравнени по този начин, може да се види изображение на прилеп. Той носи в устата си мънисто - също като Пакал, - с което подсказва, че Пакал, подобно на прилепа, е донесъл смъртта.

Но освен това прилепът е с изплезен език, което обикновено се вижда в изображенията на бога-слънце Тонатиу, "дарителя на живот" (или дъх). Тонатиу владеел южното небе в образа на бог Уицилопочтли. Под езика му има знак, изобразяващ четирите краища на небето. Той подсказва, че човекът с мънистото в устата си е владеел четирите части на отвъдното. От двете страни на всичко това (табло 5) виждаме по една лапа на котка (вероятно ягуар), докосващи долните клепачи на две котешки очи, сякаш предупреждавайки наблюдателя да "внимава в картинката" и да не пропусне кодираните картини.

Ако обърнем изображението наопаки (завъртим го на 180 градуса), ще видим друг образ с две лица (табло 6). Двуликият е прозвище на Яотл, бога на севера, обитаващ сумрака на северното небе. Понеже не можел да се види ясно, бил наречен "тъмния и тайнствения" или "двуликия". Той бил бог на злото. Цветът му бил черният. Според легендата Кецалкоатъл, богът на доброто, влязъл в битка с Яотл и победил. Яотл бил запратен от небето в морето, откъдето очите му светели, подобно на очите на котка в тъмното. От една страна, той бил котка (ягуар), а от друга - "голямата мечка", тъй като се смятало, че очите му са представени от очите на съзвездието Голяма мечка.

Ако завъртим изображенията, използвайки този път за център върха на носа, ще получим друга картина (табло 7), изобразяваща човек с криле и глава на птица. Дупката под лявото око се превръща в зърно на гърдата на гол мъж, който носи над главата си създание с две лица. Сцената изобразява мита за това как Кецалкоатъл побеждава Яотл и става владетел на четирите краища на небето.

Като завъртим изображението, използвайки отново върха на носа за център (табло 8), ще видим образа на змия с криле на челото. Това потвърждава, че мъжът с крилата и перата е същевременно и змия - Кецалкоатъл. На върха на опашката й отново са изобразени две мъниста, символизиращи тракащите прешлени на опашката на гърмящата змия.

Подравним ли образа по двете дупки над дясното око, ще получим лице с лотосов цвят върху челото (табло 9), като същевременно носът и устата са закрити от фигура в поза за медитация. Изображението е с шлем. В митовете на маите се разказва за Шуитекутли - бог, подобен на Шипе Тотек, но исторически по-млад. Почитали го като бог на жертвоприношението. Жертвите били изгаряни на закрепен на гърба му мангал и Шуитекутли трябвало да слага шлем, за да се предпазва от огъня.

Божественият лотос символизира прераждането и почитането на слънцето. Той се възражда всеки ден, като отваря цвета си при изгрев слънце, за да го затвори с настъпваето на нощта.

В същата сцена, под лотоса и върху лицето с шлема, виждаме някаква медитираща фигура. Под нея загадъчно ни наблюдава малко момче, носещо шапка с пера. Устата му е покрита с накит във формата на прилеп. Компютърното увеличение на тази сцена разкрива, че накитът е портрет на Пакал с характерната "висока" прическа, излизащ от устата на момчето. Носът му е малък и прилича на котешки. Това свързва момчето с ягуара - другата същност на Пакал. Маите дълбоко почитали ягуара заради неговата кожа, съчетаваща златното жълто на слънцето, покрито с кафяви (слънчеви) петна.

Перата върху шапката асоциират момчето с Кецалкоатъл. Надписите в Паленке казват, че Пакал се е възкачил на трона деветгодишен.

Ако обърнем сцената наопаки (отново я завъртим на 180 градуса), пред нас се оказва голямо изображение на "олмекска каменна глава" (табло 10). Лицето е разположено над малък плоден прилеп, носещ в устата си мънисто.

Олмеките са предшественици на маите. Населявали районите на Сан Лоренцо и Ла Вента покрай бреговете на Мексиканския залив. Цивилизацията им се зародила някъде около 2000 г. пр. Хр. и залязла около 200 г. сл. Хр. За тях се знае малко, освен че явно били прекалено заети да извайват от базалт огромни глави с негроидно-ориенталски черти и шлемове (табло 10a). Археолозите не са в състояние да обяснят кого изобразяват те. Един от разкодираните разкази от капака от Паленке обаче (табло 12) показва раждането на пернатата змия Кецалкоатъл. В Сцена 1 в горната част е изобразен орел с разперени криле, летящ право към наблюдателя. От шията му висят две половинки от раковина, а отдолу се издига огромна змийска глава с изплезен език.

Върху Сцена 2 от същия разказ (табло 13) отново е показан орел с разперени криле. Този път той се отдалечава от наблюдателя, а около шията му има цяла, "завършена" раковина. Над него виждаме очите на Пакал, наблюдаващ своята птица.

Долу е представена олмекска глава с раковина на челото. Сцените обясняват, че олмекските глави са по-ранни изображения на Кецалкоатъл във вида, в който е бил почитан от олмеките.

Следователно табло 10, изобразяващо олмекска глава и прилеп с мънисто в устата, ни съобщава, че погребаният в гробницата (човекът с мънисто в устата, Пакал) е бил в свой друг живот Кецалкоатъл (за олмеките) и същевременно брадат бял мъж (почитан в цяла Централна Америка като Кецалкоатъл). В такъв случай от сцена 9 (обърната сцена 10) разбираме, че момчето с шапката от пера (и с лотоса - символ на прераждането), е не само Пакал, но и Буда в свой друг живот в Индия. Може би образът на Шуитекутли, бога на изтока и жертвоприношението, носещ свещения лотос, ни разказва за бог от изтока, роден в обор след непорочно зачатие и умрял на кръст.

В друга сцена (табло 14) човекът от гробницата е изобразен да се издига с ангелски криле от саркофага и да се покланя на публиката, с което слага край на "представлението". Ако завъртим картината на 180 градуса, ще видим бога на злото и смъртта - бога-прилеп.

Скритите в маската послания са многобройни и разнообразни. Очевидно е, че онзи, който ги е кодирал, е гений, способен да върши чудеса. Разбираме, че човекът в гробницата е донесъл живота и смъртта и че е управлявал четирите страни на небето. Той бил пернатата змия, възкачил се деветгодишен на трона, за да бъде върховен владетел и жрец на маите. Като бог на доброто той се сражавал срещу злото и победил. Историите разказват, че се е прераждал много пъти преди това, подобно на други духовни водачи в човешката история.

Ориентацията на сцените също крие послания:

Бог на юга, обърнат = бог на севера

Бог на изтока, обърнат = бог на запада

Това ни казва, че когато земята се преобръща, следвайки обръщането на магнитното поле на Слънцето, югът става север, а северът - юг, изтокът става запад, западът - изток, и че Кецалкоатъл е бог на доброто, антипод на злото.

В "Свръхбоговете" разглеждам живота и времето на поява на други духовни водачи, които имат общи черти с Пакал - Кришна в Индия, въплътил се на земята преди 5000 години, Буда, 500-420 г. пр. Хр., също в Индия, както и Христос преди 2000 години. Ученията им си приличат - пречистването на душата е възможно чрез жертвоприношение, самоконтрол и служба на другите.

Всеки учител говорел в "притчи", алегорични истории, които пораждали в съзнанието "картини". Чрез тях древните езотерични учения се предавали през поколенията и оставали недосегаеми за неверниците. Всеки учител правел чудеса и бил роден от непорочно зачатие. С раждането и смъртта на всеки от тях са свързани звезди. В имената им също има връзка - Кришна означава "помазания" (да кръщава), "Христос" - "помазан" на гръцки, а името на майката на Буда е Майя - древната санскритска дума за илюзия. Пакал, владетелят на маите, подобно на другите трима също възприемал този живот като "илюзия". За всеки от тях се вярвало, че е бог, разпръскващ светлина подобно на слънцето. Всеки от тях предсказал катастрофи. Всеки вярвал в прераждането и всеки обещал да се върне отново. (Приема се, че бог Вишну от индийската триада се е въплъщавал девет пъти, за последен път като Буда. Следващото му въплъщение ще бъде в бог Калки в края на този космически цикъл.)

"Откровение" на Св. Иоан е една от най-странните книги в Библията. Значението й е неясно и алегорично и тя е вълнувала умовете на мнозина. В нея се разказва как "... излиза от морето звяр със седем глави и десет рога..." и на главите му има "... богохулни имена*... Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест"**.

Трите шестици липсват в Храма на надписите, но ги откриваме кодирани в мънистата на огърлицата на Пакал - пак не самите тях, а като фактори на по-големи числа. В гробницата на Пакал няма място за 666.

"Откровение" продължава (вж образ 9):

"След това видях четири Ангела да стоят на четирите ъгли на земята [север, юг, запад и изток], държейки четирите земни ветрове, за да не духа вятър нито на земята, нито на морето, нито на някое дърво. И видях друг Ангел да възлиза от изгрев-слънце, който имаше печат на Живия Бог. И той извика с висок глас към четирите Ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, казвайки: не повреждайте земята, ни морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог. И чух броя на отбелязаните с печат: сто четирийсет и четири хиляди, отбелязани с печат от всички колена на синовете Израилеви."*

Погледнете отново разшифрованото изображение на Пакал от капака на саркофага (образ 10, табло 2). Той носи знака на живия бог - 144000, отпечатан на челото му. (Не се учудвайте от използването на съвременните цифри - свръхбоговете са можели да виждат миналото, настоящето и бъдещето. Това се потвърждава и от един пасаж от "Попол Вух", свещената книга на маите: "...Бяха дарени с ум; видяха и тозчас се разпростря техният поглед, успяха да видят, успяха да опознаят всичко, що има по света. Когато гледаха, тозчас виждаха наоколо си и съзерцаваха около себе си и небесния свод и кръглото лице на земята... Голяма беше тяхната мъдрост; погледът им стигаше чак до горите, скалите, езерата, моретата, планините и долините. Наистина бяха дивни хора..."*).

В "Откровение" се споменава и за битката между Кецалкоатъл и Яотл (Двуликия, Ягуара, Голямата мечка): "... застанах на морския пясък и видях да излиза от морето звяр... Звярът, който видях, приличаше на леопард [ягуар]; нозете му бяха като на мечка...*

... И видях друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне"*. Погледнете отново образа на "злия бог" - обърнатата версия на покланящия се ангел - и ще видите звяра с два рога.

Няма място за съмнение, че маската и другите предмети от гробницата на Пакал ни разказват същата история, която срещаме в "Откровение" на Св. Иоан.

В "Свръхбоговете" става ясно, че Земята е била посетена от някакви по-висши същества, дали на хората висшата наука и духовност. Това били свръхбоговете. Те не произхождали от тази планета, макар да не става ясно "откъде" са дошли. Ясна е връзката им с живия бог, създал небето и земята. Те били едно цяло с него.

Пакал се възкачил на трона в Паленке, когато бил на девет години. Известен бил като пернатата змия и разкрил на поданиците си свръхнауката за Слънцето. В Египет също живеело момче-цар. Името му било Тутанкамон. Той също заел трона на деветгодишна възраст. Също бил известен като пернатата змия и също почитал Слънцето.

Дали Тутанкамон е петият свръхбог? Дали съкровищата в гробницата му, подобно на съкровищата на Пакал от Паленке, не крият незнайни досега, ревниво пазени знания? Елате с мен в долината на Нил, за да станем първооткриватели на свещените тайни на момчето-цар, най-справедливия фараон на Египет.