Неограничени

Здравейте, пухкави възглавнички! Защо ви предлагам да прочетете тази книга ли? Ами защото сте „се заклещили в момент, от който не можете да избягате“, както пее една от любимите ми групи, U2! И второ, защото вашите пухкави възглавнички освен проблеми с външния вид, ще ви донесат и здравословни проблеми. Ако обаче се чувствате щастливи така, в ситуацията, в която сега се намирате, разбира се, не променяйте нищо. Всеки има правото на свобода и свободна воля!

Но, както се оказва, нито свободната воля, нито свободата наистина са безплатни!

Ако имахте свободна воля, мислите ли, че пак бихте искали да сте точно в този момент сега на това място, на което сте?

Ако отговорът е „не“, то вие нямате свободна воля! И това е така, защото тя ви е била отнета! Ядосва ли ви това, че някой ви е отнел нещо толкова ценно? Ако отговорът е „да“, продължавайте да четете!

Как стигнах до този извод?

Когато стоях на терасата на нашия апартамент на седмия етаж и се питах дали, ако скоча, мъката ще свърши, за секунди в главата ми се върна споменът за това колко развълнувана и щастлива бях преди да стигна дотук... И любопитството беше това, което ме спаси от фаталния скок през онзи ден! Нещо в мен се обърна и не можех да усетя нищо друго, освен ярост за това, че бях стигнала до този момент – от върха на света до секундата преди да скоча, докато синът ми, който беше само на няколко дни, спеше спокойно в детското легло. Това не бях аз! Аз се помнех като щастлива жена!

Оказа се, че страдам от сериозна следродилна депресия, но не беше само това...

По време на бременността качих 30 килограма. Започнах бременността с размер № 4 (европейски размер № 36), а дълго време след раждането бях размер № 10+ (европейски размер над № 48). Позволих си да ям палачинки, банички със сирене, тост с масло и мед... няколко пъти на ден! Как стигнах дотук след като водех здравословен живот повече от 5 години? Как позволих това да се случи?

Четиринайсет години по-късно намерих отговора. Беше трудно да стигна до него, защото вината беше моя. Не бях щастлива да водя този живот. Чувствах се потисната и ограничена, а имах амбиции и мечти. Разбрах, че съм с човек, който няма никаква представа коя съм аз, но вината не беше негова. Echame la culpa (Грешката е моя!), както пеят Деми Ловато и Луис Фонси. Аз бях тази, която се върна в неговия живот, защото бях наранена и отхвърлена първия път.

Простих си и намерих смирение едва когато загубих всичко!

Но за това малко по-късно. Ако нещо дотук ви се струва познато, то тази книга е за вас. Ако сте щастливи там, където сте, и сте си купили книгата, е, тя би била страхотен подарък за някой друг! Не може да бъде по-лошо от това да подарите на приятелка карта за посещения в библиотека, а тя да обича обувки, нали?

Но преди да вземете решение, бих искала да ви кажа нещо важно, а то е, че храната управлява нашите емоции повече от нашите минали чувства, от спомена за детството ни, независимо дали е било щастливо или не, и от всички психологически травми.

Сега изпийте чаша вода преди да продължите да четете.

Това е химията, която храната създава в нашето тяло, която наистина отнема свободната воля и свободата ни! Когато мозъкът ви е „наркотизиран“, нямате свободна воля и свобода.

Но знаете ли, че вие се „наркотизирате“ без да го осъз­навате? И не, това не е поредната конспирационна теория, може да намерите милиони тестове и изследвания в специализираната литература. Няма нужда да ми вярвате, затова нека ви разкажа! Аз съм обикновен човек, който бе в ада, но все още съм жива и щастлива днес, благодарение на любопитството! „Любопитството убива котки“ казват, но всъщност не убива, а спасява животи!

Липсата на знание е причина за слабост. Знанието създава сила.

Центърът в мозъка, отговорен за пристрастяването, е центърът на удоволствието/възнаграждението, наречен nucleus accumbens, който включва освобождаването на невротрансмитера допамин. Този център е от съществено значение за нашето поведение и се активира по време на приятни дейности като хранене, социализиране, употреба на някои вещества или определено поведение. Храненето между другото е поставено на първо място в няколко сайта на организации, лекуващи зависимости.

При наркоманията повтарящото се „излагане“ на наркотични вещества и определено поведение води до „пренаписване“ на този път, по който пътува допаминът, което води до повишена чувствителност и увеличено желание за наркотика. Този процес може да надделее над другите центрове в мозъка, отговорни за взимане на решения, рационално мислене и контрол на импулсите.

С развитието на наркозависимостта системата за възнаграждения става все по-доминираща, което води до принудително поведение въпреки негативните последици. Това може да доведе до цикъл от желание, търсене и употреба на наркотика или до специфично „наркоманско“ поведение, дори когато човек е осведомен за вредите, които причинява. С течение на времето способността на мозъка да регулира импулсите и поведението отслабва, което затруднява насърчаването на човека да устои на силното желание да приема наркотични вещества.

Това ми стана любопитно.

И започнах да експериментирам! Искате ли да знаете какво открих? Ако искате, продължете да четете! Аз съм жива и щастлива... между другото.

Знаете ли, че се борите със зависимост?

Е, ако не, сега знаете! Затова се чувствате опиянени, вашият дух е „ампутиран“ и виждате синьо небе само в пощенските картички! Хората искат да отслабнат, но те не виждат по-големия враг! Нашите мозъци стават бавни и се „наркотизират“ всеки път, когато ядем лоша храна. И това отнема свободната ни воля!

Не ми вярвате? Замислете се за последния път, когато си казахте, че от 1-ви януари ще започнете нова диета и нов живот! Първо диетата, нали? Но не е много далеч от истината твърдението, че трябва да променим храната си, за да променим ума си!

Ядосвам се, когато хората искат просто да отслабнат, защото смятат, че това ще „оправи“ всичко. Но това не се случва, защото ако диетата не промени химията на мозъка ви, все още ще бъдете като в мъгла, в която се вижда трудно. „Титаник“ можеше и още да си плува, ако не беше мъглата. Не бъдете като „Титаник“!

Аз бях нещастна от живота си. Трябваше да живея с някой, който наистина не знаеше коя съм, и да прекарам останалата част от живота си с него. В този момент дори още не осъзнавах, че съм нещастна, че той го усеща. Не съм сигурна, че и той го осъзнаваше... Издържах доста тестове за интелигентност през годините, но този беше брутален! Работех с хора, мотивирах ги, обучавах ги, а аз самата нямах представа как се чувствам! Но знаете ли кой го знаеше? Стомахът ми! О, той беше щастлив да се наслаждава на всички тези вкусни тестени неща, които ние, българите, толкова обичаме! Докато стомахът пируваше, духът ми умираше.

Не беше само заради 30-те килограма, които качих по време на бременността. Моето Хашимото се активира, краката ми почнаха да имат кошмарни крампи, депресията ми се задълбочи. Нямах представа какво се случва. Отне ни три години да се разделим, след четирите, които бяхме заедно, живеейки живот между три континента, за който другите могат само да мечтаят! Но никога наистина не се опознахме. Аз исках да променя света, а той искаше да запази света такъв, какъвто беше, защото му харесваше. И двамата имахме своите аргументи „за“ и „против“. Но това не променя факта, че започнах да се утешавам с храната, като се оправдавах с бременността. Истината беше, че бях просто нещастна, но не го разбирах. Подсъзнанието обаче никога не лъже, то е това, което вдигаше ръката ми към лъжицата и отваряше вратата на хладилника всеки път.

Не се чувствайте зле при мисълта за бившия, той е женен за чудесна жена и те са много щастливи заедно. И аз имам нещо общо с това... защото върнах годежния пръстен, след като осъзнах echame la culpa. Не бях щастлива, прикривах го с толкова много въглехидрати, колкото можех да намеря, и това наливаше масло в огъня!

И така, тази книга не е просто за храна!

Тази книга е за това да ви предостави подходящите очила за мъглата, в която сте попаднали, за да видите това, което е скрито за очите ви: неограничените възможности на мозъка, освободен от наркотици (в случая храната), които отнемат свободната ни воля и свободата ни, като преди това умело ги увиват в мъгла!

Да се върнем към храната!

През 2008 г. бяха публикувани резултатите от изследване, което стига до извода, че захарта предполага 8 пъти по-голяма зависимост от кокаина! Не съм пробвала кокаин, така че не мога да коментирам за него, но захар съм яла, и съм съгласна с това изследване на сто процента!

Осъзнавате, че сте зависими, когато започнете да ядете и не можете да спрете. Звучи ли ви познато? Да, случвало се е твърде много пъти!

Така че, ако не разберете, че това е зависимост и вие се борите с тази зависимост, няма как да се ­отървете от нея!

Просто е, нали? И не е нужно да обясняваме, че наркотикът засяга ума ни, така че невинаги е ваша вината, че се чувствате зле. Това всъщност е глупавият наркотик, който е навсякъде в храната днес, наречен захар.

Причината, поради която това е първата и най-важна стъпка, е защото ще трябва да се откажете от някои видове храна и ще се чувствате зле, че трябва да го направите! Знаете ли кой друг се чувства така? Наркоманите и алкохолиците!

Защо е толкова трудно? Можете да кажете на наркоман да спре да приема наркотици, за да се отърве от зависимостта! Можете също да кажете на алкохолик да спре да пие, за да се отърве от зависимостта! Но на „хранителен наркоман“ трябва да му кажете да спре... да яде...

Тук е засадата – трябва да спрете да ядете, ако храната е вашият наркотик, но също така трябва да ядете, за да останете живи! Забавно, нали? Шах с пешката! Животът има извратено чувство за хумор!

И сега разбирате защо е толкова трудно. Защото сте зависими и трябва да продължите да приемате наркотика, в противен случай ще умрете!

И така, какво правим? Махаме захарта! Това е логично. А как се постига това, когато дори в краставицата има захар? Всъщност тя съдържа фруктоза, но фруктозата е половината от захарта, която консумирате, а другата половина е глюкоза. Така че, трябва ли да ядем само месо? Нее! Половината от протеините в месото се превръщат в глюкоза само след няколко минути! Какво не се превръща в глюкоза и предоставя калории? Е, това са само мазнините... но само докато изчерпате въглехидратите! Тогава пак сме обратно в изходна позиция!

Но не се предавайте, продължавайте да четете, има решение! При това много просто решение!

Къде още можем да открием висока концентрация на фруктоза? Да, в плодовете!

Как да се откажете от плодовете, когато цял живот са ви втълпявали колко добри са те за вас! Те са наистина вкусни! Напомнят ми обаче на отровната ябълка, с която Спящата красавица беше отровена! Всъщност беше заспала, не отровена, но знаете какво имам предвид! Забавно е, че изборът е паднал върху ябълката, а не върху броколито, нали? Защото никой не може да устои на ябълката! Тя е толкова сладка и гликемична, че започва свят да ми се вие! Да, познахте! Трябва да се откажете от ябълките... поне временно!

Докога? Докато мониторът на кръвната глюкоза наистина не покаже повишение с 0,5-1 след консумацията на ябълка... Така че, ако сърцето ви се разби току-що на милион частици, разбирам! Затова затварят наркоманите в клиники, връзват им ръцете, заключват вратите и изхвърлят ключа! (Това е шега, разбира се, но често се прибягва до лекарства, които потискат този център на зависимостта.) Защото е трудно да се откажете от зависимостта и първата мисъл е: ама защо, това е ябълка, тя е полезна за мен! Защо другите могат да ядат, а аз не мога? Разделянето с вашия собствен наркотик е болезнен момент! Но ако наистина се съмнявате, че трябва да го направите, опитайте това. Изяжте една ябълка и бройте колко минути ще минат, преди да започнете да желаете нещо друго! Ако издържите повече от 30 минути, без да огладнеете, тогава можете да ядете ябълки! Ако веднага след като изядете ябълката, искате да хапнете нещо друго, тогава сте в беда, пухкави възглавнички! Или си купете монитор за кръвната глюкоза и проверете ефекта сами. Ще повторя много пъти в тази книга – не ми вярвайте, проверете сами! Но сега първо, изпийте една чаша вода преди да продължите.

И така, трябва да се откажете от своя наркотик, иначе нищо няма да се промени!

Мнозина падат от каруцата само заради една ябълка!

Това е измамен плод, казвам ви! Първата жертва, знаете, беше Адам от рая, след това Спящата красавица и сега ние!

Да, трябва да се откажете от някои неща, защото те засилват вашата наркотична зависимост, и не трябва да се съмнявате в това! Не, не се оплаквайте и споко! Можеше да бъде и по-зле! Можеше да трябва да се откажете от кафето! Вярвате или не, много скоро няма да ви липсват, защото... просто не ви трябват!

Имам един трик, ако наистина, ама наистина умирате за отровната ябълка, но все още е рано да го споделям.

Как захарта ни влияе толкова много?

Нека ви обясня, ако все още имате съмнения! Това, което ще ви кажа, е доказано от лекари и изследователи, аз само препредавам тази информация. Захарта е господарят на инсулина. Инсулинът е хормон, който регулира това дали ще съхраняваме мазнини, или ще губим мазнини. Хората се опитват да го направят по-сложно, като казват, че има и други фактори, но знаете ли какво, инсулинът е господарят, този, който владее, останалите просто следват! Така че, инсулинът е там, за да пренася глюкозата в кръвта, която идва от захарта, към клетките, и по този начин получаваме енергия.

Който носи храната, той управлява борбата! А това е инсулинът!

Глюкозата първо се трупа в черния дроб, след това в мускулите и след това във вашите пухкави възглавнички. Няма спор за това, попитайте всеки лекар или инструктор по фитнес! Така че, ако черният ви дроб е омазнен, това означава, че сте натрупали толкова много глюкоза, че той прелива! След това, ако нямате мускули, тя прелива от всички страни и ви „удря“ точно в „централния склад“ на пухкавите възглавнички – отзад и отпред, и в „любовните“ паласки, към които никой не изпитва любов, уверявам ви! Прелива в момента, в който отворите устата си! Толкова, толкова е просто! Да, стресът може да предизвика висок инсулин, но понеже стресът предизвиква освобождаването на глюкоза от резервите ви, това всъщност е глюкозата, която повишава инсулина, а не стресът директно, така да се каже! Ако в черния дроб и в мускулите си нямате резерви, които да бъдат освободени, тогава това няма да стане толкова драматично! Да, кортизолът е хормон на стреса, има някакви отношения с инсулина, но всички сме изложени на стрес, така че го преглътнете и продължете! Да, може да получите диабет тип 2 от стрес, но знаете ли какво? Хората, които го получават, в повечето случаи са слаби, защото до момента, в който са диагностицирани, тялото им е „изсмукало“ мазнината заради болестта! Така че, ако не сте слаби, е... нямате извинение! За него, стреса имам предвид, има друго решение, но е рано да го споделя! Продължавайте да четете!

Всичко зависи от консумираната и съхраняваната захар, която се превръща в глюкоза! Всичко!

И най-лошото е, че тази захар е толкова опияняваща, че създава чудесно усещане за възторжено щастие, само за да ни захвърли и удари в земята с ярост след няколко минути! Не е ли това точно като синтетичен наркотик? Може и да не съм използвала наркотици, но съм пробвала алкохол, така че имам представа!

Силата на волята е толкова преувеличена, защото не се обръща внимание на това, че храната действа като наркотик, възбужда центъра на удоволствието в мозъка, и така превръща зависимостта в реална болест!