Епохата на Водолей

Какво ще научите от тази книга

Това е книга, в която чрез методите на астрологията и окултните знания и тяхната логика може да стане по-ясен пътят на човека напред към Истината в епохата на Водолей.

Това е книга, която показва, че Истината в епохата на Водолей не е толкова многолика и лична, дори не е въпрос на гледна точка, а е абсолютна и свързана единствено и само с проумяването по един логичен и научен начин на Божията воля.

Това е книга, сочеща доколко човек трябва да се стреми и идентифицира с божественото в себе си като най-висша и вярна цел.

Това е книга, която доказва, че човек може само в единение с другите и с Бога да достигне своята мечтана свобода, вечна любов и безкрайно щастие. Все възможности достижими в новата епоха на Водолей.

Това е книга, в която се установява, че човек може да достигне до Истината и до Бог по пътя на науката, високите технологии и усъвършенстването на своите собствени огромни умствени и духовни умения, без да се превръща в машина и атеист.

Това е книга за многоликостта и многообразието на лъжите, с които човек живее и се сблъсква всеки ден и всеки час в епохата на Водолей, и как може по-лесно да ги различава.

Това е книга за ужасните опасности, които ни дебнат в епохата на Водолей, и как могат да бъдат избегнати повече или по-малко.

Същевременно е опит да бъдат обяснени тежките обстоятелства и условия, в които човек е принуден да живее в своите безкрайни животи от прераждане към прераждане, за да открие истината за Бога, пътя и целта.

КОСМИЧЕСКИЯТ КРЪГОВРАТ

Какво означават епохите в астрологията и защо се сменят

Поради елипсоидната форма на Земята гравитационното въздействие на Слънцето и Луната се променя постоянно и това води до бавно изместване на ориентацията на земната ос. За приблизително 26 хиляди години тя описва пълен конус на фона на небесната сфера и се връща в първоначалното си положение. През това време полярните звезди се сменят постоянно. Това явление се нарича от астрономите Прецесия на равноденствията, а от астролозите Голяма година на Бога. Времетраенето ѝ е точно 25 920 години.

Прецесията на пролетната равноденствена точка на 21 март всяка година се измества малко назад спрямо Зодиака (еклиптиката). Така например в момента тази точка се намира на около 4–5-ия градус от зодиакалното съзвездие Риби (или 336-ия градус по еклиптиката) и на последния градус на съзвездието Водолей. Преди 18 века тази точка е била на нулевия градус на Овен. С една дума, заради прецесията звездните карти „остаряват“. Пролетното равноденствие на всеки две хиляди години се премества назад в съседното зодиакално съзвездие. Т.е., ако през 228 г. датата 22 март е била на нулевия градус на Овен и на границата с Риби (към последния градус), то скоро, приблизително към 2377 г., ще излезе окончателно от съзвездие Риби и ще се позиционира в съзвездие Водолей.

След това в продължение на приблизително 3000 години към дата 21 март ще се наблюдават звездите от съзвездие Водолей.

Поради тези чисто астрономически фактори през около 2000 години се сменят астрологическите епохи, които влияят на историческото развитие на планетата Земя и съответно на всеки човек върху нея.

Кога започва

епохата на Водолей

От 1914 г. вече можем да говорим за появата на първите въздействия на съзвездие Водолей към датата на пролетното равноденствие.

И независимо че двете зодиакални съзвездия Риби и Водолей се припокриват за цели 5 градуса по еклиптиката от 1914 г., и това ще продължи приблизително още 4 века, то вече можем да говорим за настъпването и въздействията на епохата на Водолей.

Как влияят звездите

Вълновите характеристики са в основата на всички движения във Вселената. Тези движения пренасят енергия и информация и си взаимодействат по начини, които на практика покриват всички възможни полета на проявления на Вселената. Ние сме потопени във вълнови взаимодействия и всичко около нас има характеристика на вълнов процес. Ритъмът на сърцето е вълнов, мозъкът излъчва вълни, целият човек е обгърнат от специфичен електромагнитен фон, който му придава уникален облик и определя начина на комуникация. Субатомните частици – протони, електрони, неутрони, фотони – също имат вълнов характер, целият електромагнитен спектър е с вълнов характер, ние самите излъчваме електромагнитни вълни, слабите и силните ядрени взаимодействия са с вълнов характер, гравитацията е с вълнов характер, информацията се предава чрез вълнови трептения, звуците са с вълнов характер и т.н., и т.н. Всичко трепти, движи се и така се оформя информацията на постоянните вълнови процеси.

Тогава е съвсем естествено законите на вълновите взаимодействия да управляват всичко, не само физичните и химико-биологичните процеси, но и нашия социален и психичен живот. Та нали той също е взаимообмен на енергийно-информационни полета. Защо взаимодействието да е само на нивото на изучената от физиката материя? Ако законите са всеобщи, а така твърди науката, то те трябва да важат и на субматериално ниво. Точно тази дълбока взаимовръзка между всичко и всички изучава астрологията. Създателите ѝ не са разделяли нещата на живи и неживи, на природни и психични. Предполагали са, че всичко е в единство и че всичко произтича от всичко. Всъщност истинската астрология е част от мечтата на учените да създадат т.нар. Обща теория за всичко – теория, която да не скрива противоречията в отделните дялове на науката, а да ги обяснява и синтезира.

Затова всичко около нас може да бъде определено и разбрано с помощта на общи вълнови характеристики – материята, космосът, живите същества. И всяко явление, организъм или пък предмет си има свои специфични особености, които определят характеристиките му и взаимодействията му с всичко наоколо.

Специфичните характеристики на една звезда – или група звезди – например са строго фиксирани и се определят от духовните, съзнателните и съответно вълново-информационните процеси, пораждащи термоядрените процеси в нея, синтеза на нови химически вещества, разпространението им във Вселената и образуването на нови обекти (звезди и планети) с нови характеристики, които започват вторично и третично да си взаимодействат.

По тази причина и всяка планета има свои духовни и материални характеристики, които определят нейното място и въздействието ѝ върху системата.

Звездите ни влияят,

но и ние на тях

Може би точно тук е мястото да споменем, че всяко нещо, което наблюдаваме, се изменя под влияние на самото наблюдение. Този факт е известен от квантовата физика. При наблюдение на елементарни частици е установено, че те променят поведението си под въздействие на самото наблюдение. А това е още едно потвърждение на факта, че всяко явление е с вълново-информационна характеристика и съответно взаимодейства с всичко останало. Звездите, космосът, Слънцето, Луната, останалите планети винаги са ни влияели като част от една обща енергийно-информационна система, но въздействието им многократно се е увеличило от момента, в който първият човек е вдигнал поглед нагоре и се е замислил какво представляват тези светещи точки над него. Мислите, които са започнали да се формират от този момент нататък, са именно невидимите вълни, които са се обменяли между съзнанието на хората и наблюдаваните далечни обекти в космоса. От тези преплитания са се породили и първите образи, представи, взаимовръзки и умозаключения за света около нас. И както виждаме, тези първоначални представи в 90% от случаите са се оказали верни и сега се потвърждават с фактите от емпиричния опит на съвременната наука. Още преди 3000 г.пр.Хр. (а има данни, че и преди 48 000 г.пр.Хр.) египтяните са знаели, че по повърхността на Марс има желязо, че планетата е суха и студена и оста ѝ на въртене е наклонена на 45 градуса. Още от древността астролозите са свързвали Венера със сярата, горещината, задуха, воалите от мъгла и правилното, хармонично движение (това е астрономически факт, тъй като планета е с почти кръгова орбита и изправена ос на въртене, а атмосферата ѝ се състои от серни частици). В звездните карти тя управлява вечното равновесие. Вече има и необорими данни, че в Египет са познавали прецесията и са се съобразявали с нея. Дори само тези факти са достатъчни да приемем или извънземно присъствие, или доказателство за обмен между развиващото се съзнание на човечеството и Божествения свръхразум, който управлява космоса. Тук не мога да не отбележа и удивителния факт за познанията на догоните (примитивно племе в Африка) за характера на Сириус. През 50-те години на ХХ век двама френски антрополози установяват, че племето е неочаквано добре осведомено за невидимия двойник на звездата „бяло джудже“ Сириус Б. Уникално е, че догоните са знаели за Сириус А и Сириус Б от столетия (удостоверено с находки в пещерите им) и съответно много преди този двойник да бъде видян чрез много мощен телескоп само преди няколко десетилетия.

В този смисъл става ясно, че ние максимално активираме влиянията на света около нас, когато се сблъскаме конкретно с някое явление или факт. Докато няма такъв пряк обмен, нещата се движат в областта на несъзнаваното.

Затова с откриването на Уран през 1781 г. човечеството ускорява с ПЪТИ своя ход на развитие, прехващайки съзнателно новите и твърде странни вълни на тази древна електриковосиня планета от външния кръг на Слънчевата система. Именно това съзнателно възприемане довежда до ускоряване хода на самата човешка история чрез невъобразима поредица от високотехнологични открития. Преди това влиянието на Уран е било в сферата на подсъзнанието и затова доста по-слабо. Откриването на Нептун през 1846 г. също довежда до бързо развитие в областите, с които планетата има еднородни характеристики (подобие) – човешката психология, педагогиката, изучаването на моретата и океаните, използването на газта, развитието на съвременната химия и фармация.

По тази причина колкото повече знаем, колкото по-любопитни сме, толкова повече влияния – информационни вълни – ще приемаме и ще препращаме обратно, обменяйки се със света около нас.

Има един окултен (скрит) закон в света, който гласи, че колкото повече мислим за един обект, толкова повече той се приближава към нас, и колкото повече не го забелязваме, толкова по-далеч е той от нашето съзнание.

За съжаление, разнородността на различните звездни обекти по еклиптиката и съответните им планети в Слънчевата система трудно може да бъде абсолютно доказана, тъй като астрономията знае твърде малко за космоса. Но дори и оскъдните данни, които имаме за съзвездията и планетите, ни подсказват взаимовръзките. В бъдеще новите данни от наблюденията и космическите сонди, изпратени до по-близки обекти, ще обогатят още повече познанията ни и ще докажат това, което древните са знаели много отдавна.

За тези, които не си спомнят, терминът астрология означава „разумът (говорът) на звездите“ и описва духовните характеристики на небесните тела, а астрономията като наука разглежда „законите на звездите“. Тя описва главно физическата и химическата структура, свойствата на небесните тела и техните движения. Не може обаче с лека ръка да се разделя едното от другото, както не е възможно външният вид на човека да се разграничава от неговите душевни характеристики. Едното закономерно е проявление на другото и двете страни са взаимосвързани. По същата причина звездите се движат по строго определени и закономерни пътища точно защото тези движения отговарят на техните дълбоко закодирани духовни (разумни) характеристики. Затова без притеснение трябва да се вглеждаме и във външните характеристики на небесните тела.

Какво е различното

в тази епоха на Водолей

Епохи на Водолей е имало и преди. На всеки 26 000 години идва нова епоха на Водолей, защото се превъртва една 26 000-годишна прецесия на пролетната равноденствена точка. Какво обаче е различното в наши дни?

Различното е, че тази епоха на Водолей, както и предходната епоха на Риби настъпват след един епохален момент в историята на Слънчевата система, съответно в историята на планетата и в историята на човечеството.

Преди 2000 години в съответствие с изключително важни астрономически събития за нашата Слънчева система Бог изпраща на планетата Земя най-възвишения Дух, който до този момент е посещавал Земята в нейната четиримилиардна история. Това е Този, когото ние наричаме Исус Христос и който е еманация на самия Бог, Неговото Слово.

Защо е толкова епохално това събитие, както и всичко, което идва и се разгръща на Земята оттогава насам?

Човек в своята обвивка, в своето физическо тяло, живее малко, само около 100 години. Затова, когато става въпрос за големи космически, астрономически цикли, нещата ни изглеждат недостижими и много далечни. Но въпреки това те са важни и съществени дори за момента, за всеки кратък човешки миг.

Защо са важни?

Важни са, защото определят бъдещето. Човек е душа, той е вечна, безсмъртна, божествена същност, призван да бъде сътрудник и проводник на самия Бог. Всеки един от нас е на милиарди години и е видял раждането, живота и смъртта на много звезди и светове.

Затова всеки човек е важно да знае в какъв период живее, какво се случва с неговата планета и с неговия вечен божествен живот.

Божият син и пролетта на Слънчевата система

По своя път през космоса Слънчевата система, нашето Слънце, посещава най-различни светове и райони, които силно му влияят. Някои от тези влияния са благотворни, други са странни и необичайни, някои опасни, заплашителни, някои дори чудовищни.

По пътя си Слънцето среща врагове и приятели, преминава през ужасни, демонични и смъртоносни места, но след определено време (обикновено милиони години) се докосва и до прекрасни, вдъхновяващи, ангелски места. Динамиката е колосална. Тези постоянни срещи, опитности и предизвикателства обаче определят и естеството и качеството на живота на самото Слънце, съответно и на неговите планети, на една от които живеем и ние хората – Земята. С една дума, нашият живот зависи от това, къде се намира нашето Слънце, обикаляйки галактиката.

Слънчевата система е в покрайнините на Млечния път и се движи през космоса със скорост от 220 км/сек.

Така тя обикаля около центъра на галактиката за около 226 милиона години. Галактическият център се намира в съзвездие Стрелец, в центъра на Млечния път, и е на отстояние 25 000 – 28 000 светлинни години от нас.

По време на тази продължаваща над две стотици милиони години обиколка, която можем да наречем една година за нашето Слънце, то приема най-различни влияния от звездните светове по пътя си.

Галактиката Млечен път може да се уподоби на огромен космически диск с милиарди слънца (звезди) в него. Слънчевата система се движи нагоре-надолу като синусоида спрямо този диск. На всеки около 32–33 милиона години тя се гмурка надолу спрямо галактическата равнина или се изкачва нагоре спрямо нея. Един цял цикъл на такава синусоида е около 60–65 милиона години.

Когато се изкачва нагоре над галактическият диск, тя образува северен възел спрямо него.

Във всеки цикъл Слънчевата система има своите сезони, има своите есен и зима, своите пролет и лято.

Какво се случва преди две хиляди години, когато Христос идва на Земята?

Тогава Слънчевата система навлиза в своята пролет. Казано на астрономически език, Слънцето се изравнява с равнината на галактиката и се изкачва постепенно над галактическия диск, за да образува северен възел. То се понася устремно към по-високи, по-светли, към ангелски светове. Започва нов, огромен период на зазоряване, на нови енергии и на нови възможности, който ще продължи много милиони години.

Завършил е един мрачен цикъл.

Предишни цикли –

динозаврите

Между другото, представете си покрай какви жестоки и зверски светове е преминавала Слънчевата система примерно преди 120–130 милиона години по време на предишните цикли, когато на Земята са властвали динозаврите. Това е била ера на груби животински инстинкти за съхранението на вида, на пълно доминиране на материалното, на глад, смърт, на безкраен страх и борба за оцеляване.

Така движението на самата Слънчева система определя във висша степен какви организми и същества ще обитават Земята.

Човекът

Според окултното познание преди 18 милиона години на Земята се появява човекът, макар и не точно във въплътена форма. Той идва в период на космическа зима, нещо като малко преди Коледа или след нея, ако може да направим такава аналогия.

В инволюционен период на космическа зима човекът работи повече с подсъзнанието си, с животинските си инстинкти, той не се осъзнава напълно като индивид. Бавно започва да развива съзнанието, което вече е проява на индивидуалния интелект.

А когато идва Христос преди две хиляди години, завършва и един по-голям цикъл от 33 милиона години на зима, на студ и тъмнина и започва нов цикъл от 33 милиона години на пролет и пробуждане. Това може да се сравни с нашия 21 март, когато всяка година започва пролетта.

Какво означават тези явления на практика?

Христос идва точно в момента, когато астрономически настъпва новата благоприятна Божия година. Той носи със Себе си благата вест за идващата топлина и светлина. Той се появява, за да осветли новата епоха на свръхразума, на свръхсъзнанието, на сливането на съзнанието на хората със съзнанието на Бог, да даде правилата, законите и посоките през следващите векове.

Инволюция и еволюция

Учителя Петър Дънов много ясно обяснява защо Христос обръща човешката история от инволюция към еволюция. Тази промяна обаче съответства на определени астрономически обстоятелства в Космоса.

Какво означава инволюция? Това е период от милиони години, през който хората слизат надолу към материята и все повече забравят за духовната си същност. Потъват все повече в тежката материя. Така те, слизайки надолу, развиват съзнанието си, своята индивидуалност с нейните плюсове и минуси. Човек се отдалечава от центъра и върви към периферията.

Съответно условията на живот са тежки и мрачни, възцаряват се тъмни времена на жестокост, убийства, насилие, болка и много, много смърт. Това е дългият период на зимата, на мрака за нашата звездна система.

Излизайки от Духа, човешките души преминават през различни тела, раси и съзнания, опознават материята и се гмуркат все повече и повече в нея. Материята ги обзема и те все повече и повече се свързват с нея. Почват да се убеждават и дори да вярват, че са главно тела, а не души. Материалният носител завладява и обсебва съзнанието на човека. Човек се превръща в его, една отделно възприемаща се личност, забравя за единството. И така се принуждава да работи в тази сфера. Започва да трепери и да се страхува за своята физическа и временна обвивка. Сблъсква се с невероятни трудности и постоянно греши.

Защо е било необходимо това?

Човек е призван да стане сътрудник на Бога, да израства и да утвърждава себе си. Затова той трябва да опознае както собствената си същност, която е образ и подобие на Бога, така и Божия свят, да се научи да служи на Бог с цялата си душа и сърце.

Това са тежки и много сложни изпитания и задачи за овладяване на опитности, които стоят пред всяко човешко същество. Преминавайки през тях, човек трябва да се научи да анализира, да разпознава, да открива и да намира правилния път за решение на всеки житейски казус.

Човешките същества са призвани в бъдеще да ръководят и управляват звездни светове, да носят отговорност за всяко свое решение, да служат с любов и вяра на Бог.

Как става това на практика?

Душата се сблъсква с тежестта, грубостта и жестокостта на материалния свят, който е неодухотворен (т.е. несъзнателен, но не и неразумен), все още доста муден, суров, неотзивчив, затворен, студен и твърд.

Само така, опознавайки този нов див свят, човек може да се научи да го владее, управлява и съзидава, изпълнявайки волята на Отца си.

Ако човешката душа живее в прекрасни и приятни условия на Небето, тя безспорно ще се чувства добре и ще бъде обгрижвана от своя Създател, но тя никога няма да се научи на съзидателна работа, на творчество, няма да израсне, да възмъжее и да се развие в своя пълен интелектуален и духовен потенциал. Бог никога не би могъл да разчита на човека.

И още нещо, човек трябва да влее в тази груба, тежка, студена твърд Божия Святия дух, който носи и ще носи. Стъпка след стъпка, препятствие след препятствие, заблуждавайки се за методите си, падайки и ставайки, човек променя материята, стопля я, омекотява я, моделира я, оживява я и я одухотворява. Той влага частица от своя Божествен дух в нея и заедно вървят напред. Човек свързва чрез себе си материя и Дух, прави ги едно.

Лъжа и истина

Бог е абсолютната Истина, но също и любов.

А какво е любов? Тя е съединението на всички същества, обединението им, съвместната им работа в синхрон, за да може да се твори и да се върви напред. Тя е дълбокото проумяване, съпричастност, милосърдие, жертвеност и емпатия в света.

Какво обаче се случва, ако няма единение, ако нещата не стават в единство и в пълнота, ако липсва съпричастие. Настъпва хаос, всеки дърпа към себе си, не се съчетава с другите, втвърдява се, слага бариери, конфронтира се със света и нещата не възникват лесно и правилно.

Тогава идва лъжата. Лъжата е свързана точно с това раздвоение, свързана е с отричането на единството на света, на факта, че всеки е част от другия и другият е част от всеки от нас.

Когато човек слиза надолу в материята, той придобива съзнание, съзнание за собственото си аз, отдалечава се от животинските си инстинкти и започва да се вглежда главно в личността си, в егото си, започва да се разглежда сякаш е извън света. Започва да си мисли, по-скоро въобразява, че трябва да живее и оцелява въпреки света.

Това състояние е идеално описано в сказанието за Дървото на доброто и злото в Рая и за Дървото на познанието.

В Рая човек, притежавайки частица от Божествения дух, решава наивно, че може да бъде отделен от Бога и може да живее самостоятелно, да не се съобразява с правилата и изискванията, да твори собствен свят.

Това всъщност е вярно донякъде, но всичко с времето си. Човек не е дорасъл още до възможността да изпълни такава сложна задача.