Вагината

ПРЕДИСЛОВИЕ

В самото начало на 2015 г. стартирахме блога Underlivet. И двете не бяхме много сигурни дали медийното пространство има нужда от още писания за сексуалното здраве, женското тяло и секса. За добро или за зло, информацията за секса е повече отвсякога. Деца и младежи ползват интернет от ранна възраст. Ако търсиш нещо, много лесно е да се допиташ до Доктор Гугъл. Възниква въпросът достатъчно добро ли е сексуалното обучение в училище?

Не бяхме сигурни и какъв точно формат да използваме. Една от многото колонки за секс в някое списание? Поредните неопитни студентки по медицина, които обясняват на жените, че са здрави и нормални.

През седмицата, в която стартирахме блога, с радост видяхме, че 700 души са го посетили. Предположихме, че са най-вече приятели и роднини. Днес, почти две години по-късно, със сигурност можем да кажем, че все още съществува потребност темата да бъде коментирана. Получаваме положителни отзиви от познати и непознати, а публикациите ни са прочетени над 1,4 милиона пъти.

Това, което смятахме, че ще бъде блог за тийнейджъри, се оказа много по-мащабно. Ежедневно в блога пристигат въпроси и от двата пола, както и от всички възрастови групи. Често получаваме запитвания за елементарни неща, които мислехме, че са част от програмата в училище. В други случаи беше повече от ясно, че читателите се нуждаят преди всичко от уверение, че това, което преживяват, е „нормално“, че те самите са нормални. За съжаление, в тази категория попадат най-вече жени.

За тях пишем тази книга. За всички жени, които не са сигурни дали организмът им функционира правилно, дали изглеждат, както трябва, и дали се чувстват, както се очаква. Надяваме се, че книгата ще им даде увереността, която им е нужна. Също така пишем и за тези, които са доволни и уверени, но искат да научат повече за невероятния орган, който имат между краката си. Вагината е вълнуваща и ние вярваме, че ключът към доброто сексуално здраве до голяма степен е в познанието за това как работи тялото.

През есента на 2016 г. в норвежката преса излезе статия за сексуалното менторство в норвежките прогимназии. Безмилостният социален натиск да не се отличаваш и да бъдеш готина накара 16-годишни момичета да се почувстват длъжни да прекрачат собствените си сексуални граници, в някои случаи по толкова груб начин, че почти не вярвахме на това, което четем. Това, че някои 18-годишни момчета мислят, че е окей да използват социалния си статус, за да накарат първокурсничка да прави орален секс на десет момчета подред, е ужасяващо. Както написа вестник „Верденс Ганг“ тогава, това е култура, в която „разликата между секс по взаимно съгласие и малтретиране е станала опасно тънка“. Последните години сме свидетели на нарастваща сексуализация на младежката култура, особено при момичетата. Средата, в която да пораснеш, не е лесна. За съжаление, за мнозина порастването означава да имат неприятни сексуални преживявания, заради които ще страдат по-късно в живота. Не трябва да бъде така.

Изборът, който жените правят за собствените си тела и сексуалност, се случва в един по-широк контекст, и то често. Намесени са културни, религиозни и политически обусловености, независимо дали става въпрос за използване на контрацептиви, аборт, полова идентичност или сексуални практики.

Ние искаме жените да могат самостоятелно да взимат информирани решения, изборът им да се основава на медицински познания, а не на клюки, неразбиране и страх. Добрите основни познания за това как функционира тялото, ще улеснят жените да направят своя избор уверено и сигурно. Сексуалността трябва да бъде демистифицирана и ние трябва да сме тези, които решават какво ще се случва с телата ни. Надяваме се да допринесем за това и да ви дадем възможност да направите добър и информиран избор, който е подходящ за вас.

Може би седиш и се чудиш защо трябва да четеш медицинска книга, написана от две студентки. Те даже не са завършили! Много пъти сме си задавали този въпрос. Ние далеч не сме завършени лекари или специалисти. Написахме книгата с голяма доза страхопочитание.

Студентката по медицина Джулия Ендерс ни даде кураж. Книгата ѝ „Черво с чар“ имаше голям успех и направи червата и акането теми, които биха могли да се обсъждат в праймтайма в „Скавлан“ . Заглавието на книгата е нашият знак на почит към нея. Тя ни показа, че медицината може да бъде разбираема и забавна, и не на последно място, че можем да говорим за най-интимните части от телата си без намек за срам.

Като студентки по медицина имаме предимство, което никой не може да ни отнеме: любопитни сме, млади сме и не се боим да задаваме „глупави“ въпроси – често защото ние или приятелите ни се питаме същите неща. Нашата професионална репутация не е заложена на карта и (все още) не сме били толкова дълго време в редиците на лекарите, че да забравим да говорим на нормален език с хората. Надяваме се, че повече от нашите млади колеги също ще се изкушат и ще започнат да пишат. Образоването на обществото е важно!

Много пъти по време на работата по книгата откривахме, че има неща, които сме разбрали напълно погрешно. Преди това ние също бяхме жертва на митовете около вагината. А те са много! Митовете за химена са може би най-упоритите и продължават да поставят в риск момичета по целия свят, а също и в Норвегия. И въпреки това много малко лекари се интересуват от тази мъничка част от тялото. Някои от тях дори подхранват митовете, като проверяват вагината на момичетата по настояване на родителите. По пътя ни в търсене на отговори видяхме как светила на гинекологията отхвърлят въпросите ни като безинтересни или маловажни. Това е напълно неразбираемо, като имаме предвид какво въздействие може да има хименът върху живота на жените. В тази книга направихме всичко възможно, за да се опитаме да кажем истината за девствената ципа, или химена, както сме избрали да я наричаме.

Друг мит е, че хормонална контрацепция е неестествена и опасна. Заради него хиляди момичета забременяват непланирано, защото избират да използват несигурни методи за контрацепция. Даваме си сметка, че хората са объркани и се страхуват от странични ефекти, но и ни е омръзнало от някои здравни специалисти, които отхвърлят опасенията, без да дадат достатъчно обяснения. Ето защо избрахме да отделим много място на контрацепцията. Прегледахме най-важните проучвания на възможните странични ефекти, като например промени в настроението и понижено либидо. Споделяме същите съмнения, но се опитваме най-вече да успокоим хората. Сериозните нежелани реакции са много редки и почти няма доказателства, че депресията или пониженото сексуално желание са нещо, от което страдат голяма част от жените, които използват хормонални контрацептиви. Винаги има изключения, но се надяваме, че след като прочетете книгата, ще бъдете в състояние да разграничите обичайното от необичайното.

Други митове не вредят директно, но са свидетелство за това, че медицинските изследванията твърде дълго време са били доминирани от мъже. Ако приятелки се оплакват, че никога не са стигали до „вагинален оргазъм“, това показва как разбирането за сексуалността на жената е повлияно от нуждите на мъжа във времето. Няма отделен вагинален оргазъм, има оргазми, които се задействат по различен начин, като всички те са еднакво приятни. Надяваме се, че жените ще спрат да се чувстват малоценни само защото се нуждаят и от други форми на стимулиране, освен от проникване.

Това е само част от многото неща, които можете да прочетете във „Вагината“. Надяваме се, че с радост ще се присъедините към пътуването през женските полови органи, от вулвата до яйчниците. Надяваме се, че ще научите много, точно както стана с нас, докато работехме над книгата. Най-важното за нас е, след като прочетете книгата, да спрете да се притеснявате. Тялото е просто тяло. Ние всички имаме тела и с тях преминаваме през радостите и предизвикателствата на живота. Бъдете горди от нещата, които може да правите, и търпеливи, когато страдате.

Накрая искаме да благодарим на някои специални хора. Мариус Йохансен свърши чудесна работа по обезпечаването на медицинските аспекти на книгата, освен това е прекрасен човек и лекар. Надяваме се, че това няма да бъде последният ни общ проект. Други професионалисти също допринесоха със своите експертни познания. Благодарим на Кяртан Му, Тронд Дисет, Кари Ормстад, Свейнунг У. Сьорбю, Йорун Тьоринг, Ане Лисе Хелгесен, Андерш Ройнеберг, Естер Ванкю, Берит Ауствег и Рейдун Фьорде за разговорите, прегледите и коментарите. Трябва да благодарим и на лекарите от Медицинския университет в Осло, които, без да знаят, ни дадоха отговорите, които търсехме, по време на лекции или в разговори по време на почивките. Търпението им бе завидно! Трябва да подчертаем, че всички грешки в книгата са изцяло наша отговорност.

Също така бихме искали да благодарим на настоящите и бившите си колеги от „Медисинернес Сексуалоплюснинг „Осло“, фондация „SUSS Phone“, фондация „Sex and Society“ и фондация „Олафияклиникен“, които успяха да създадат добра и стимулираща учебна среда. Изключително сме благодарни и на нашите скъпи приятели и колеги, които прочетоха книгата и ни алармираха за допуснатите грешки и за неразбираемите обяснения, в които понякога изпадаме. Скъпи Теа Елън, Кая Вос, Емили Нордскар, Карън Скадсхайм – без вас книгата нямаше да е толкова хубава и животът ни щеше да бъде много по-скучен!

Благодарим на всички вас, които четат блога ни, и на всички, които изказват мнения по темите, задават важни въпроси и ни подкрепят от първия ден. Написахме тази книга за вас. Благодарим и на Бьорн Скумакерсюен, първия, който ни помагаше с блога в „Нетависен“, че бдеше над нас и беше толкова позитивен към всичко, което пишехме, че почти се изчервяваме.

Големи благодарности на нашата редакторка Назнен Кан-Йострем от издателство „Ашехауг“. Свърши чудесна работа и ни даде добри съвети! Прекрасно беше да обсъждаме с теб всичко от мензис до пънкрок. Да имаме твоята помощ, ни вдъхва голяма увереност. Благодарение на „TegneHanne“, Хане Сибьорнсен, която направи най-добрите илюстрации, които можем да си представим. Да имаш такава забавна медицинска сестра в екипа, е дар!

Накрая искаме да благодарим и на нашите семейства.

От Нина: Тази книга беше замислена горе-долу по същото време, когато Мадс дойде на бял свят. Това не би било възможно без най-търпеливия и грижовен любим, за когото бих могла да мечтая – Фредрик. Ти си истински мъж! Мадс, ти си моето слънце и съм сигурна, че адски ще се засрамиш, когато четеш книгата на майка си един ден. Ще се опитам да не говоря твърде много за вагини на масата. Мамо, татко и ти, Хелк – вие сте най-прекрасното семейство, което мога да си пожелая!

От Елен: Благодаря на мама, татко и Хелге, най-доброто семейство на света, които търпеливо изслушваха продължителни, а понякога доста смущаващи монолози за химени, болки във вулвата, херпеси и всякакви гадости – понякога и на публични и неподходящи места. Благодаря и на дядо, който ни сравни с Карл Еванг . Обичам те безкрайно! И накрая бих искала да благодаря на Хеннинг за повече неща, отколкото ще успея да напиша.

ЖЕНСКАТА

ПОЛОВА СИСТЕМА

Вагината е вероятно най-интимната част от тялото ни. Още от деня, в който излезем от вагината на майка си и видим светлина за първи път, тя е наша близка приятелка. В детската градина, докато пишкаме, с радост се сравняваме с останалите. След това идва пубертетът с първите тъмни косъмчета по слабините. Всички добре помним първата си менструация, без значение дали е била миг, изпълнен с гордост, или със страх. Може би си започнала да онанираш и си открила, че може да накараш тялото си да се гърчи от удоволствие. После идва сексуалният дебют, с всички усещания на ранимост, любопитство и удоволствие. А може би си бременна или вече имаш деца и чувстваш онези големи промени, през които преминава тялото ти, и чудесата, които успява да сътвори. Вагината ти е част от теб. Време е да се запознаеш по-добре с нея.

ВУЛВА Е ТОВА, КОЕТО ВИЖДАШ

Застани гола пред огледалото и се разгледай добре. Слабините ти започват ниско в долната част на корема с изпълнена с мастни тъкани област, която покрива най-предната част на таза. Тази мека област се нарича венерин хълм и с течение на пубертета се покрива с окосмяване. При едни слоят мастни тъкани е по-дебел, отколкото при други, и венериният хълм е издаден доста пред корема, така че някои биха го оприличили на планина. При други пък венериният хълм е по-плосък, така че ще го наречем равнина. Не бихме дискриминирали никого, особено когато се отнася до глупави сравнения, вдъхновени от географията.

Ако придвижиш поглед надолу след венериния хълм, ще стигнеш до това, което наричаме вулва, но също така и слива, катеричка, розичка и така нататък. „Вулва“ може би не е най-употребяваната дума на света, но ако си жена, и погледнеш между краката си, ще намериш не друго, а вулва. Мнозина смятат, че външните полови органи се наричат вагина. „Имам косми по вагината“, казваш, или „каква хубава вагина имам“, но всъщност това не е правилно. По вагината няма косми и не е лесно тя да се види, въпреки че със сигурност е много хубава. Вагината е само една част от половите органи на жената, по-точно казано, мускулната тръба, която използваш, когато правиш секс с проникване, или раждаш дете, т.е. тръбата, която води нагоре към матката. „Вагина“ е думата, която чуваме най-често, и нея ще използваме до края на книгата. Причината, поради която се занимаваме толкова много с лексикалната употреба, е, че женските полови органи са много повече на брой от вагината, въпреки че обикновено тя е в центъра на вниманието. Повечето, които наричат женските полови органи вагина, всъщност имат предвид вулвата, и точно с вулвата ще започнем описанието на фантастичните женски полови органи.

Вулвата прилича на цветче с две венчелистчета. И вярваш или не, не ние сме първите, които ползват тази флорална метафора. Ако искаш да видиш различните части на вулвата си, е добре да започнеш отвън и да се „разлистваш“.

Ролята на венчелистчетата или срамните устни е да предпазват чувствителните образувания, които се намират под тях. Големите срамни устни, които са по-дебели от малките, са изпълнени с мастни тъкани и функционират като въздушна възглавница или амортисьор. Те могат да бъдат достатъчно дълги и да покриват вътрешните срамни устни, но могат и да бъдат много малки. При някои жени срамните устни представляват две малки издатини, които обрамчват останалата част от вулвата.

Големите срамни устни са покрити със съвсем обикновена кожа. Точно както останалата кожа по тялото, кожата на външните големи срамни устни е изпълнена с космени фоликули, мастни и потни жлези. Освен космите, които са нещо хубаво, по външните срамни устни може да се появят пъпчици и екземи, а това не е много приятно. Но кожата си е кожа. Малките срамни устни обикновено са по-дълги от големите, но често може и да е обратното. Може и да са красиво надиплени и плисирани като тюлена пола на някоя принцеса. Като се разглеждаш пред огледалото, е възможно да установиш, че малките срамни устни се подават над големите. А на други жени може да им се наложи да разтворят големите срамни устни, за да успеят да ги видят.

Противно на изпълнените с мастни тъкани големи срамни устни, малките са по-тънки и много чувствителни. Не чак толкова като клитора, който е най-чувствителната част от тялото, но са пълни с нервни окончания и затова ни е много приятно да ги докосваме.

Кожата на малките срамни устни не е обикновена. Те са покрити с лигавица, а лигавица сте виждали и преди, например в очите и в устата. Това просто означава, че са покрити със предпазна и овлажняваща течност. Обикновената кожа има слой от мъртви клетки, нещо като защитна мантия. Този слой я предпазва, затова и обикновената кожа се чувства добре, когато е суха. От друга страна, лигавицата няма такъв защитен слой от мъртви клетки и затова е по-податлива на протъркване. Това е причината по-дългите малки срамни устни по-лесно да се възпаляват, ако се трият в стегнато бельо. За разлика от обикновената кожа, лигавицата се чувства по-добре, когато е влажна. По нея няма окосмяване и затова и няма косми по вулвата от вътрешната страна на големите срамни устни.

Ако отместиш настрани малките срамни устни, ще видиш място, което наричаме vestibulum. Vestibulum идва от латински и означава вестибюл (преддверие, фоайе), т.е. помещението между външната врата на сградата и нейната вътрешна част. Ако ходиш на театър или опера, фоайето е мястото, където хапваш сладкиши и пиеш шампанско по време на антракта. То е онова великолепно помещение с колони и меки червени кадифени завеси. Вестибюлът на жената няма колони, но също е входно помещение. Тук ще намериш два отвора: отвора на уретрата и отвора на вагината. Отворът на уретрата е разположен между клитора, който се намира на мястото, където се срещат срамните устни, и вагината, която е по-близо до ануса.

Малцина имат някакво осъзнато отношение към отвора на уретрата си, въпреки че всички го използваме по доста пъти дневно. Някои хора дори мислят, че няма отделен отвор за урината и че сме като мъжете, които имат един отвор за две неща – за семенна течност и за урина. Това не е вярно – уретрата си има собствен отвор. Не уринираме през вагината, но е лесно да се заблудиш, особено ако не си виждала устройството на женските полови органи. Отворът на уретрата понякога се открива много трудно, особено ако не търсиш с огледало. Пикочният канал е мъничък и често отворът е покрит с кожни гънки, но този, който търси, намира.

ЖЕНСКИ РАБОТИ

Противно на малкия отвор на уретрата, значително по-големият вход към вагината се открива лесно. Вагината представлява тясна мускулна тръба, дълга от седем до десет сантиметра, която свързва вулвата и матката. Задната и предната стена са притиснати една в друга, така че обикновено тази тръба е затворена. По този начин вагината ти става водонепропусклива. Помисли си само!

Когато си възбудена, вагината ти се уголемява на дължина и ширина и в допълнение на това става доста разтеглива във всички посоки. Малко прилича на плисирана пола. Ако я опипаш, ще усетиш колко неравна е нейната повърхност.

Мускулите около вагината са силни, а това можеш да почувстваш, ако пъхнеш пръст навътре в нея и ги стегнеш. Тези мускули – мускулатурата на тазовото дъно, са като останалите мускули. Те стават по-силни, ако ги упражняваш.

Вътрешната част на стените на вагината е покрита с влажна лигавица. По-голямата част от влагата не се произвежда от жлези, а се просмуква през стените на вагината от вътрешността на тялото. В самите стени на вагината няма жлези, но секрет се стича от жлезите в шийката на матката. Секретът във вагината не бива да се почиства никога. Когато си възбудена, ставаш по-влажна от обикновено. Когато матката се насити с кръв, по стените на вагината се стича течност. Ще забележиш, че притокът на кръв към матката е увеличен по това, че клиторът и малките срамни устни се подуват. Течността, която се появява, когато си възбудена, намалява триенето във вагината, когато онанираш или правиш секс с някого. По-малкото триене означава и по-малко травми по стените на влагалището, които често могат да се получат по време на секс. Нерядко се случва да прокървяваме леко от повърхностни разкъсвания по стените на вагината след секс и тогава може да чувстваш лека болка. Това, за щастие, съвсем не е опасно. Стените на вагината успяват да се справят с възстановяването сами.

В допълнение към влагата, която преминава през стените на вагината, малко слузеста течност се секретира и от две жлези, намиращи се във вестибюла. Те са разположени в долната част, близка до ануса, от двете страни на вагиналния отвор. Тези жлези се наричат бартолинови жлези по името на датския анатом Каспер Бартолин. Те произвеждат вискозитетна течност, която овлажнява входа на влагалището. Бартолиновите жлези са овални, на големина са колкото грахче, и може да създадат проблеми. Ако малките тръбички, през които секретът излиза навън, се запушат, се образуват кисти. На пипане приличат на твърда малка бучка от едната страна на вулвата, като малко балонче. Ако една такава киста се възпали, това може да бъде много болезнено, но проблемът се решава с минимална хирургическа намеса. Учените не са на едно мнение по въпроса за важността на бартолиновите жлези при овлажняването на влагалището. При жени, чиито жлези са били отстранени поради проблеми с кисти и възпаления, овлажняването също се увеличава, когато са възбудени.

На предната страна на стената на вагината, т.е. към пикочния мехур, има точка, която е популярна тема в дамските списания. Става дума за G-точката. Тя е получила названието си от името на немския гинеколог Ернст Грефенберг, който я е открил. Въпреки че учените дискутират по въпроса и търсят G-точката от 40-те години на миналия век насам, информацията за нея все още е доста противоречива. Всъщност изследователите не са много сигурни какво представлява, а също така и няма доказателства, че тя изобщо съществува.

G-точката се описва като изключително чувствителна точка във вагината при някои жени и те разказват, че могат да достигнат до оргазъм, като стимулират само нея. Вероятно тя се намира малко навътре на предната страна на вагината, т.е. към корема, и се стимулира със същото движение с пръст, което правим, когато викаме някого да дойде при нас. Ако си представиш някоя вещица от филмче на „Дисни“ как привиква някого при себе си, ще разбереш какво имаме предвид. Някои жени споделят, че стимулирането на G-точката е по-приятно от стимулирането на което и да е друго място във вагината. Както вероятно си забелязала, самата вагина не е особено чувствителна в сравнение с вулвата, и най-вече с клитора. Жената е най-чувствителна близо до отвора на вагината и все по-малко, колкото по-навътре навлизаме.

В медиите често се говори за G-точката все едно е отделна анатомична структура. Такова впечатление можем да добием най-вече ако четем статии за секса, книги за самопомощ или разкази на жени за сексуалния им живот и техните вагини. В един британски систематичен преглед от 2012 г., в който се разглеждат проучванията за G-точката като отделна част във вагината, се стига до заключението, че доказателственият материал е твърде недостатъчен. Повечето изследвания за G-точката използват анкети, в които самите жени я описват. В споменатия преглед се съобщава, че много от жените, които вярват, че G-точката съществува, имат проблем с намирането ѝ. Освен това изследователите споделят, че изследвания, при които се ползва специална апаратура, не успяват да намерят такава отделна структура, която може да предизвика оргазъм или сексуално удоволствие при жените, с изключение на клитора.

Според една от хипотезите G-точката не е отделна анатомична структура, а е просто дълбоко разположена вътрешна част на клитора, която се стимулира по време на секс, направо през вагиналната стена. През 2010 г. група учени публикуват изследване, в което наблюдават предната стена на влагалището на жена, докато прави вагинален секс с партньора си. За да видят какво се случва, те използват ултразвук и търсят G-точката. Не я намират, но стигат то заключението, че вътрешната част на клитора е разположена толкова близо до предната стена на вагината, че клиторът може да се окаже решението на загадката.

Друга възможност е G-точката да е свързана с група жлези, които също се намират до предната стена на вагината. Те се наричат жлези на Скийн (Skene) и са женският еквивалент на простатата – жлеза, която обгражда част от уретрата при мъжете. Жлезите на Скийн са свързани с еякулацията при жените или т.нар. скуърт оргазъм. Някои изследвания твърдят, че G-точката е важна за постигане на скуърт оргазъм, но засега това са само теории. Със сигурност знаем, че някои жени имат скуърт оргазъм, но не знаем дали G-точката изобщо съществува.

Странно е, че нещо толкова достъпно като вагиналната стена трябва да бъде обвито в толкова мистерия. Особено когато G-точката е предмет на безброй писания. С нетърпение чакаме по-качествени изследвания на женското тяло.

КЛИТОРЪТ E АЙСБЕРГ

Може би се изненада, че преди малко споменахме за вътрешните части на клитора. Какви вътрешни части? Клиторът, както сме свикнали да го описваме, е голям колкото стафида и се намира в най-горната част на външните полови органи, разположен на сигурно място – там, където се срещат малките срамни устни. Но всъщност това малко копче е само върхът на айсберга! В тъмнината на тазовите органи се крие орган, който надминава всичките ти представи.

Въпреки че още от средата на XIX в. анатомите знаят, че по-голямата част от клитора е най-вече под повърхността , този факт остава малко известен на широката публика. Докато пенисът на мъжете е детайлно описан в анатомични атласи и учебници, клиторът остава малко познат. Едва през 1948 г. от известния анатомичен атлас „Анатомията на Грей“ решават да дадат име на клитора. Доминираният от мъже медицински свят не е бил твърде заинтересуван да изучава клитора допълнително. Все още няма пълно съгласие за това кое всъщност е част от клитора и как той функционира. А в контекста на медицината това е шокиращо!