Към Bard.bg
ТУИН ПИЙКС: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър  (Скот Фрост)

ТУИН ПИЙКС: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър

Скот Фрост
Откъс

1.

Струва ми се, че Дейл получи първия си магнетофон за Коледа през 1967 година. И двамата бяхме тринайсетгодишни. Моят баща ми подари малко самолетче с бензинов двигател. Въртях се в кръг по средата на улицата и се готвех да изпълня първия си лупинг. Тогава излезе Дейл – беше напъхал огромния магнетофон в скаутската си раница. Размахваше микрофона, а след него се влачеше яркожълт кабел, включен в някой контакт в къщата. Приближи се и ме попита дали, като изхождам от опита си в авиацията, мога да твърдя, че през следващата година човек ще кацне на Луната. В този момент моторът на самолетчето отказа и то се заби в един пътен знак. Дейл записа всичко.

ЛЮИС НОРДИН

приятел от детинство

пилот от ВВС на САЩ,

понастоящем в оставка

 

25 декември 1967

Проба, проба.

Това съм аз, Дейл Купър, тринайсетгодишен. Живея в Пенсилвания, Филаделфия, на Хилкрест Авеню 1127. Това е зелената къща с жълтите алуминиеви козирки над прозорците, които татко купи от „Сиърс“, за да не избелява дамаската на мебелите. В момента съм висок метър и шейсет, имам тъмна коса и мога да скачам до метър и четирийсет на височина. Очаквам, че в най-скоро време ще започна да се издължавам, за да достигна до идеалния ръст от метър и осемдесет. Нямам сестри, но имам по-голям брат, Емет, който учи в колеж. Стаята ми е с размери два на три и половина метра и има два прозореца. Имам бюро, легло, гардероб, а на стената виси килимче, на което мама е избродирала сърна. Пускам в стаята си само хора, които знаят паролата. Сменям я всяка седмица. В момента е „Тъмен проход“. Над леглото съм закачил най-ценното, което притежавам – плакат на Джими Стюарт във филма „Историята на ФБР“. Не позволявам никой да го пипа. Записвам гласа си на магнетофон „Норелко В 2000“, който получих за Коледа. Аз подарих на татко шишенце „Олд Спайс“, а на мама – комплект шпатули.

Уча в седми клас в квакерското училище „Приятели на Джърмантаун“. Татко казва, че ние не сме квакери, но ако ставало дума за религия, учението им не падало по-долу от това на унитарианците. За себе си татко твърди, че е свободомислещ. Миналата вечер ни накара да обикаляме със запалени свещи около стария смърч в двора, защото е убеден, че църквите са откраднали Коледа. Мама смята, че е занемарил религията, защото като малък е имал някакво неприятно преживяване в църква. Той е собственик на офсетовата печатница „Купър“ на Джърмантаун Роуд. Над входа на печатницата виси портретът на Бенджамин Франклин – един от любимите герои на татко. Когато снощи ми връчи магнетофона, татко ми подаде микрофона, изгледа ме сериозно и заяви, че това било бъдещето, а той самият представлявал епохата на динозаврите. Попитах мама какво е искал да каже, а тя отвърна, че било заради яйчения пунш. После татко прочете една страница от „Гроздовете на гнева“ и Коледа свърши.

Магнетофонът започна да загрява. Спирам.

25 декември, 14 ч.

Татко извади удължителя от мазето и включихме магнетофона в контакта до аквариума. Сложих го в скаутската си раница и смятам да предприема първата си обиколка навън. Мама отваря вратата. Излизам, вече съм на верандата... Можете да затворите... Вратата се захлопва, сега съм сам. Останахме аз, магнетофонът и удължителят, който отсега нататък ще наричам „животворния кабел“. Една излишна стъпка и енергията ми ще секне.

Оглеждам се. Оттук виждам почти цялата улица. Къщата на семейство Нордин, по-нататък са Шлурманови. Слизам от верандата. Люис Нордин се опитва да подкара малко самолетче. Не забелязва, че големият му брат Джим се е наместил на таванския прозорец и го цели с въздушна пушка. Ще се опитам да приближа Люис и да го предупредя за намеренията на брат му, но трябва да го направя незабелязано. И друг път съм имал работа с брата на Люис и... ох, май видя животворния кабел. Оттеглям се към верандата. Струва ми се, че звукът, който чух току-що, означава, че Люис е блъснал самолетчето в пътния знак. А въздушната пушка уцели пощенската ни кутия. До верандата ми остават само няколко крачки... Татко!

25 декември, 21 ч.

Удължителят ми налага някои доста строги ограничения. Първо, мога да се движа само в радиус от двайсет и три метра около къщата, което ще стесни обсега на изследванията ми. Второ, той привлича вниманието по опасен начин. Смятам, че мога да реша проблема с батерии. Утре ще отида в магазина на Симс и ще проверя дали съм прав. Татко твърди, че думите са като инструменти, а за инструментите трябва да се грижиш, защото без тях не можеш да забиеш и един гвоздей. Татко често казва неща, които не разбирам.

Завършва коледният ден. Ето какви подаръци получих тази година: бельо, чорапи, панталон от рипсено кадифе, справочник за различните видове насекоми, пет долара от баба и магнетофон „Норелко В 2000“, който не е играчка. С това приключвам, на микрофона беше Дейл Купър.

26 декември, 15 ч.

Току-що се върнах от магазина на Симс и донесох няколко батерии. Според мистър Симс, който е радиолюбител и нощем говори с Германия, защото е воювал там и в битките е загубил крака си, една батерия издържа три часа. Купих три с парите, които ми изпрати баба, убедена, че ги пестя за колежа.

На връщане от Симс научих следното: бащата на Люис открил по крилете на повреденото самолетче следи от сачми за въздушна пушка и пребил брат му. Брадли Шлурман има ново колело, златисто „Стингрей“ с ъгловата седалка. Сестра му получила нови обувки и се надява, че с тях ще танцува по-добре.

26 декември, 22 ч.

Цяла вечер мисля, че щом вече имам магнетофон, трябва да съставя и план на живота си. Обаче нищо не ми хрумва.

27 декември, 3 ч.

Мама току-що излезе от стаята, получих астматичен пристъп. Понякога, когато не мога да дишам, лежа и си мисля, че съм мъртъв и се нося някъде в пространството, докато тя разтрива гръдния ми кош. Ако утре е студено, няма да мога да изляза, заради дробовете ми.

Мама ми разказа поредния си сън. Била сама сред огромно поле и изведнъж над главата й запърхали хиляди птици и закрили светлината. В този момент винаги се събуждала. Мама казва, че в сънищата си виждаме неща, които остават скрити, когато сме будни. Попитах я какво означава този сън, а тя само се усмихна и рече, че сигурно нямал смисъл... Радвам се, че имам магнетофон и винаги мога да разговарям с него.

Никога не съм виждал мъртвец. Иска ми се, но да не е сега, защото очите ми се затварят и не ми се ще да мисля какво означава да си мъртъв.

1 януари 1968, 10 ч.

Вчера бандата от 24-та улица открадна колелото на Брадли Шлурман. Две улики сочат към нея. Първо, Брадли ги видял, когато го съборили от велосипеда. Второ, бандата заявила, че сега колелото принадлежи на 24-та улица. Повикаха полиция, но досега не са открили нищо. Реших сам да разнищя случая с помощта на моя магнетофон. Ще ги проследя и ако някой се изпусне за кражбата, ще го запиша. Мисля, че с това ще успея да ги притисна. Не съм разказал за плана си на Брадли, защото той се е заключил и не пуска никого в стаята си.

1 януари, 13 ч.

Започнах акцията. В момента виждам двама от заподозрените. И двамата са бели и много едри. Единият кара велосипед с десет скорости, сигурно и той е краден. Другият върви пеша. Ще ги проследя отблизо, за да успея да уловя признанията им. Ако се наложи, ще ги излъжа, че искам да ме приемат в бандата, и така ще ги накарам да проговорят. Скрих магнетофона в една торба и натрупах отгоре картофи. Микрофона ще пъхна в ръкавицата, която ще се подава от джоба ми. Тръгвам.

Следващите три минути от записа са неразбираеми.

3 януари, 20 ч.

Бандата от 24-та улица открадна магнетофона ми. Отначало всичко тръгна според предвижданията ми. Последвах заподозрените до следващата пресечка, но не успях да запиша признанията. Опитах се да надхитря гангстерите и им се примолих да ме приемат в бандата. Тогава забелязаха картофите в торбата и започнаха да ги вадят. Щом видяха магнетофона, грабнаха го и започнаха да ме замерят с картофите. Избягах. Два дни магнетофонът беше в ръцете на бандата. Днес полицията ги арестувала за кражба на кола пред театър „Бенд Бокс“ и ми го върна.

Реших, че ако ми се наложи пак да се боря срещу престъпността, ще се подготвям по-добре. Магнетофонът е в ред. Татко го прегледа и каза, че нищо му няма. Освен това заяви, че се гордеел с постъпката ми, но следващия път да не използвам картофи за маскировка. Разбрах, че не може да се записва през ръкавица. От колелото на Брадли още няма следа.

10 януари, 19 ч.

Днес реших да пиша до Ефрем Зимбалист и да се посъветвам с него за бъдещето си. Може би ще ми предложи нещо. Ето какво написах:

Уважаеми мистър Зимбалист,

Много ми харесва Вашето шоу. С удоволствие гледам също „Хавай 50“ и „Дивият див Запад“. Не смятам, че е подходящо да ставам полицай в Хавай, защото много лесно изгарям на слънце. Предпочитам да бъда агент на тайните служби, особено ако ми предоставят собствен влак, но ми се струва, че това вече не се практикува. Може би най-подходящата служба е във ФБР. Какво бихте предложили на човек, избрал тази кариера? Благодаря ви за вниманието.

Дейл Купър

Смятах да напиша и на мистър Хувър, но реших, че сигурно е зает, и ще се обърна към него само в краен случай.

12 януари, 7 ч.

Забелязах, че урината ми мирише на аспержите, които ядохме за вечеря. Чудя се защо хамбургерите не предизвикват същия ефект. По време на закуската мама почти не проговори. Сигурно пак е сънувала птиците. Този сън я плаши, не мога да разбера защо.

12 януари, 13 ч.

В училищната библиотека. Тази сутрин директорът ни съобщи, че един човек е потърсил в училището ни убежище от мобилизацията. Дойдох в библиотеката и потърсих в енциклопедията думата „убежище“. Ето какво пише: „Място за подслон и закрила, неприкосновено за закона“. Видях човека. Бял, около двайсетгодишен и много слаб. Изглежда уплашен и държи ръцете си прилепени към тялото. През деня по-големите деца насядаха около него, сякаш го пазеха. Никой не продума, но едно от момичетата го държа за ръка почти през цялото време. След това директорът стана, благодари ни и всички излязохме освен онзи младеж, който не бива да напуска сградата. Все ми се струва, че лошо му се пише. Нарушава закона, а се предполага, че законът никога не греши. Не мога да разбера.

14 януари, 19,30 ч.

Готвех се да продължа наблюденията си върху бандата от 24-та улица, но забелязах, че в къщата на Шлурман, която е до нашата, стават странни неща. Четиринайсетгодишната сестра на Брадли, Мари, стоеше на прозореца на спалнята си, накипрена с червената перука на майка им, и танцуваше по много особен начин. Ръцете й сякаш се движеха отделно от китките, краката й се плъзгаха много бавно, като на фигурното пързаляне по „Широкият свят на спорта“. Изпитах непознато усещане, но не разбрах защо. Никога не съм харесвал фигурното пързаляне. Освен това ми се стори, че тя знае, че я гледам. От време на време поглеждаше към моя прозорец, обгръщаше коленете си с ръце и се усмихваше. Доста зловещо преживяване.

14 януари, 20,15 ч.

Проследих бандата от 24-та улица до една алея край парка „Феърмаунт“. Бяха запалили огън в кофа за боклук, танцуваха около нея и си тактуваха с бухалки за бейзбол. Чудя се дали това не е танцът, който упражняваше Мари. Движенията са същите, но може би се различават по нещо, защото този път ръцете ми не се изпотиха. Нищо чудно Мари да е таен член на бандата. Това би обяснило случая с велосипеда.

20 януари, 16 ч.

Завърших изследването си върху аспержите и въздействието им върху урината. Ето резултатите:

Брюкселско зеле – без миризма.

Картофи – без миризма, с изключение на картофите, които поднасят в закусвалнята „Дюва“, защото там им слагат чили.

Месо – без миризма.

Риба – има миризма, в случай че рибата е нарязана на ленти.

Пиле – без миризма.

Извод: в аспержите, сготвени от майка ми, има нещо, което ги отличава от всички други хранителни продукти.

24 януари, 17 ч.

Днес дойдоха от ФБР и арестуваха човека, който се криеше от мобилизация. Агентите бяха двама – единият със сив костюм, а другият със син. Поговориха няколко минути с директора, после изпълниха своя дълг на специални агенти. Когато отвеждаха отклонилия се от военна служба, почти всички момичета от по-големите класове го целунаха, така че не му беше кой знае колко лошо.

Реших, че Мари не е член на бандата. В училище забелязах, че няколко пъти ме погледна. Коленете й не са гангстерски.