Нейдзин: Класическата китайска медицина на жълтия император

1.

Универсалната истина

В древни времена Жълтия император, Хуанди, се прочул още в ранната си възраст като дете чудо. Докато растял, той се проявил като искрен, мъдър, честен и състрадателен. Станал много учен и развил проницателни способности за наблюдение на естеството. Народът признал качествата му на естествен водач и го избрал за свой император.

По време на управлението си Хуанди беседвал по медицина, здравеопазване, начин на живот и хранене, и по даоистка космогония със своите служители и съветници Ци Бо , Лей Гун и други. Първото им обсъждане започва с въпроса на Хуанди:

– Чувал съм, че в стари времена всеки е живял по сто години, без да показва обичайните признаци на стареене. В наше време обаче хората се състаряват преждевременно и живеят само петдесет години. Дали това се дължи на промяна в околната среда, или хората са изгубили способността си да водят правилния начин на живот?

Ци Бо отговори:

– В миналото хората практикуваха Дао, Пътя на живота. Разбираха принципа на равновесието на ин и ян, представен чрез трансформацията на енергиите във вселената. Поради това те създадоха практики като дао-ин, упражнение, съчетаващо раздвижване, масажиране и дишане, за поддържане на енергийния поток, и медитация, която подпомага хармоничната им свързаност с вселената. Хранели са се балансирано на редовни интервали, ставали са и са се оттегляли от активна дейност в редовни часове, избягвали са пренапрягането на телата и умовете си, и са се въздържали от прекалено угаждане от всякакъв вид. Поддържали са телесно и умствено благополучие. Ето защо не е изненадващо, че са живеели над сто години.

В днешни времена хората са променили начина си на живот. Пият вино все едно е вода, угаждат си прекалено с разрушителни дейности, пресушават своята дзин – телесната есенция, която се складира в бъбреците – и изтощават своето ци. Търсят емоционална възбуда и мигновени удоволствия, пренебрегват естествения ритъм и ред на вселената. Не съумяват да регулират своя начин на живот и хранене, и спят неправилно. Ето защо не е изненадващо, че изглеждат стари на петдесет и умират скоро след това.

Образованите в древни времена съветваха хората да се предпазват от дзей фън, болестотворните фактори. На умствено ниво човек трябва да остава спокоен и да избягва прекомерни желания и фантазии, като съзнава и поддържа естествената чистота и яснота на ума. Когато вътрешните енергии циркулират плавно и свободно и енергията на ума не е разпръсната, а е съсредоточена и концентрирана, могат да се избегнат болести и заболявания.

Преди хората водеха спокойно и честно съществуване, освободено от неуместна страст и амбиция; живееха с неопетнена съвест и без страх. Бяха активни, но никога не се изтощаваха. Понеже живееха просто, тези люде познаваха задоволството, отразено в диетата им от основни, но питателни храни и в облекло, подходящо за сезона, но никога луксозно. Тъй като бяха доволни от житейското си положение, не изпитваха завист или алчност. Проявяваха състрадание към другите и бяха отзивчиви и честни, свободни от унищожителни навици. Бяха непоклатими и неподатливи на изкушенията и бяха в състояние да останат съсредоточени и сдържани дори пред лицето на нещастието. Отнасяха се към другите справедливо, независимо от тяхната интелигентност или обществено положение.

Хуанди попита:

– Когато човек остарее, не може да ражда деца. Дали това се дължи на наследственост, или на загубата на размножителната му енергия?

Ци Бо отговори:

– Като цяло, възпроизводителната физиология на жената е такава, че на седемгодишна възраст нейната бъбречна енергия става пълна, никнат постоянните º зъби и косата º пораства дълга. На четиринайсет години тиен куей, или размножителната есенция, съзрява, каналите жън (зачеващ съд) и чун (регулатор на енергията), отговорни за зачеването, се отварят, менструацията започва и зачеването е възможно. На двайсет и една години бъбречната енергия е силна и здрава, зъбите мъдреци се появяват, тялото е жизнено и процъфтяващо. На двайсет и осем години костите и сухожилията са добре развити и косата и вторичните полови характеристики са в разцвет. Това е върхът на женското развитие. На трийсет и пет години каналите на стомаха (янмин) и дебелото черво, които управляват главните лицеви мускули, започват да се изтощават, мускулите започват да атрофират, появяват се бръчки по лицето и косата започва да изтънява. На четиресет и две всичките три ян канала – тай-ян (голям ян), шао-ян (малък ян) и янмин (светъл ян) – са изтощени, цялото лице е набръчкано и косата започва да посивява. На четиресет и девет години каналите жън и чун са напълно празни и тиен куей е пресъхнала. Месечният поток секва и жената повече не е в състояние да зачене.

При мъжа на осемгодишна възраст бъбречната енергия разцъфтява, постоянните зъби изникват и косата расте дълга. На шестнайсетгодишна възраст бъбречната енергия е обилна, тиен куей и дзин са зрели, така че възпроизводството е възможно. На двайсет и четири години бъбречното ци е изобилно, костите и сухожилията заздравяват и зъбите мъдреци никнат. На трийсет и втората година тялото е в разцвета на силата си и функциите на мъжа достигат своя връх. На четиресет бъбречното ци започва да угасва, зъбите се разклащат и косата започва да окапва. На четиресет и осем ян енергията на главата се изтощава, лицето става жълтеникаво, косата посивява и зъбите се развалят. Към петдесет и шест чернодробната енергия отслабва, вследствие на което сухожилията се втвърдяват. На шейсет и четири тиен ци пресъхва, телесната дзин е изцедена, което води до бъбречно изтощение, умора и слабост. Когато енергията на всички органи е пълна, излишъкът от енергия, складиран в бъбреците, се изхвърля за целите на зачеването. Но сега, щом органите са се състарили и техните енергии са изчерпани, костите и сухожилията стават крехки и втвърдени, а движенията се затрудняват. Бъбречният резервоар е празен, което бележи края на силата на зачеване.

Хуанди вметна:

– Забелязвам обаче, че някои хора, макар и да са доста стари, все още могат да зачеват.

Ци Бо отговори:

– Така е, защото тези хора са наследили необикновено изобилие на дзин и също така са проумели как да водят живота си правилно и да опазват своята жизненост. На шейсет и четири и на четиресет и девет, за мъже и жени съответно, тези люде все още притежават излишък от бъбречна енергия, както и ци, и кръв, така че все още имат способност за възпроизводство. Само че мъжете над шейсет и четири годишна възраст и жените над четиресет и девет обикновено са изгубили тази способност.

Хуанди попита:

– Ако един мъдрец, който следва Дао, е на възраст над сто години, може ли той все още да съхрани способността да създава поколение?

Ци Бо отговори:

– Да, възможно е. Ако човек знае как да води правилен начин на живот, да съхранява енергията си и да следва Дао, да, възможно е. Човек би могъл да създава поколение и на стогодишна възраст.

Хуанди запита:

– Чувал съм за хора в древни времена, наричани безсмъртните, които са знаели тайните на вселената и са държали ин и ян, света, в дланите си. Извличали са енергия от природата и са практикували различни дисциплини като дао-ин и цигун, и упражнения по дишане и визуализиране, за да обединят тялото, ума и духа. Оставали са спокойни и така са стигали до необичайни нива на постижения. Можете ли да ми разкажете за тях?

Ци Бо отвърна:

– Безсмъртните пазеха своите умствени енергии концентрирани и чисти, и хармонизираха телата си с обкръжаващата среда. Така те не показваха обичайните признаци на състаряване и бяха способни да живеят отвъд биологичните ограничения.

До не толкова отдавна съществуваха хора, известни като просветлени същества, които притежаваха истинска добродетелност, разбираха пътя на живота и бяха способни да се приспособяват и да живеят в хармония с вселената и сезоните. Умееха също да опазват духовната си енергия чрез правилна концентрация.

Тези просветлени същества не живееха като обикновените хора, които са склонни да се самозаблуждават. Можеха също да пътуват свободно до различни времена и места, тъй като не се ръководеха от общоприетите възгледи за време и пространство. Техните сетивни възприятия бяха свръхестествени, стигаха далече отвъд зрението и слуха на обикновените люде. Можеха да запазват продължителността на живота си и да живеят в пълно здраве, до голяма степен като безсмъртните.

Имаше и трети вид личности, известни като съвършени мъдреци. Мъдреците живееха мирно под небето на земята, следваха ритмите на планетата и вселената. Приспособяваха се към обществото, без да бъдат повлияни от културните течения. Бяха освободени от емоционални крайности и водеха балансирано, скромно съществуване. Техният външен облик, поведение и мислене не отразяваха противоречията в нормите на обществото. Мъдреците изглеждаха заети, но никога изчерпани. Вътрешно не се претоварваха. Живееха в покой, тъй като осъзнаваха празната същност на феноменологичното съществуване. Мъдреците живееха над сто години, защото не пилееха и не разсейваха енергиите си.

Четвърти тип бяха естествените хора, които следваха Дао и бяха наричани природни. Живееха в съгласие с ритмичните смени на сезоните: небе и земя, луна, слънце и звезди. Стремяха се да следват порядките, наследени от древни времена, избягваха крайностите в начина на живот. Те също водеха прост живот и се радваха на дълголетие.