Първи ноември бе денят, от който Валъри Уайът се ужасяваше всяка година или поне през последните две десетилетия, откакто навърши четирийсет. Тя бе пощадена от жестоките набези на времето и никой, който я видеше, не би предположил, че е навършила шейсет години, когато тази сутрин се събуди. От известно време Валъри дискретно намаляваше годините си и никак не бе трудно да се повярва на умелото й творчество по отношение на възрастта й. Списание „Пийпъл“ напоследък писа, че е на петдесет и една, което беше достатъчно лошо. Шейсет бяха направо немислими и тя бе благодарна, че, изглежда, всички бяха забравили точната цифра. Валъри бе направила всичко, което бе по силите й, за да ги заблуди. За пръв път направи корекция на очите си, когато навърши четирийсет, и отново след петнайсет години. Резултатите бяха отлични. Изглеждаше отпочинала и свежа, все едно е била на страхотна ваканция. Извършиха операцията в Лос Анджелис по време на лятната отпуска. На петдесет бе оперирала врата си, сдобивайки се с гладка и младежка шия, без следа от провисване или двойна брадичка. Пластичният й хирург я бе уверил, че не се нуждае от цялостен лифтинг. Притежаваше великолепна костна структура, хубава кожа, а корекцията на очите и шията осигуряваха ефекта, от който се нуждаеше. Четирите инжекции ботокс годишно допълваха младежкия й вид. Ежедневните упражнения и тренировките три пъти седмично в гимнастическия салон поддържаха дългото й, гъвкаво тяло стройно и във форма, недокоснато от годините. Ако поискаше, би могла да твърди, че е в средата на четирийсетте, но не желаеше да изглежда смешна и се задоволяваше да намали само девет години от възрастта си. Освен това се знаеше, че тя има трийсетгодишна дъщеря и не би могла прекалено много да изопачава истината. Петдесет и една я устройваше.

Бяха нужни време, усилия, постоянни грижи и пари, за да поддържа външността си. Да изглежда добре задоволяваше суетността й, но освен това бе важно и за работата й. През време на трийсет и пет годишната си кариера Валъри се бе превърнала във всепризнат гуру на стила и изтънчения вкус. След като завърши колежа, бе започнала работа като дописник в списание за обзавеждане и се посвети на професията си със страстна отдаденост. Тя бе всепризната жрица в умението как да се посрещат гости и всичко, свързано с дома. Имаше запазени търговски марки за изискани ленени покривки и спално бельо, интериорен дизайн, тапети, платове, фини шоколади и няколко вида горчици. Беше написала шест книги за сватби, обзавеждане и празненства, а шоуто й имаше най-висок рейтинг в телевизионния канал. Беше организирала три сватби в Белия дом на президентски дъщери и племенници, а книгата й за сватбите беше номер едно в продължение на петдесет и седем седмици в класацията на „Ню Йорк таймс“ за документална проза. Най-голямата й съперница беше Марта Стюарт, но Валъри не й отстъпваше по нищо, макар че винаги бе изпитвала уважение към конкурентката си. Двете бяха много влиятелни жени, всяка в своята област.

Валъри живееше точно по начина, който пропагандираше. Пентхаусът й на Пето Авеню с прекрасен изглед към Сентрал Парк и с ценната колекция от произведения на съвременното изкуство изглеждаше готов за снимка по всяко време, както и самата тя. Валъри беше обсебена от красотата. Хората искаха да живеят така, както им казваше тя, жените – да изглеждат също като нея, а младите момичета мечтаеха за сватби, каквито Валъри би им организирала, или ги съветваше да направят в шоуто или книгите си. Името Валъри Уайът бе символ на идеалното домакинство. Тя бе красива жена, имаше невероятна кариера и живееше като в приказка. Единственото, което отсъстваше от живота й, беше мъж и тя от три години нямаше сериозна връзка. Тази сутрин мисълта за това също й подейства потискащо. Без значение колко добре изглеждаше, възрастта й съвсем точно бе отбелязана в шофьорската й книжка, а кой би пожелал една жена на шейсет? Дори осемдесетгодишните мъже сега искаха двайсетгодишни момичета. С този рожден ден Валъри се чувстваше истински остаряла. Мисълта никак не бе приятна и днешният ден не можеше да се нарече щастлив за нея.

Огледа се изпитателно в огледалото, докато тази сутрин се приготвяше да напусне апартамента си. Трябваше да бъде в студиото по обяд за запис на предаването, а преди това имаше две срещи. Надяваше се първата да я разведри. Единственото, което я предпазваше да не изпадне в панически пристъп, бе успокоението, че поне никой не знае истинската й възраст. Ала при все това се чувстваше депресирана. Изпита облекчение, когато отражението в огледалото я увери, че животът й все още не е свършил. Русата й коса, която боядисваше редовно, бе оформена в елегантна прическа, подчертаваща овала на лицето й. Никога не допускаше да се появят тъмни корени. С годините цветът й оставаше неизменен, а фигурата – стройна. Тя избра внимателно от гардероба червено, вълнено палто, което да облече върху късата черна рокля, подчертаваща възхитително стройните й, дълги крака, обути в секси творение на „Маноло Бланик“ на високи токчета.

Долу я чакаше поръчаното от портиера такси и тя даде адреса на шофьора в Ъпър Уест Сайд. Намираше се в съмнителен район, но тя забеляза как шофьорът я погледна с възхищение в огледалото. Беше замислена и тъжна, като прекосяваха Сентрал Парк. Преди две седмици в Ню Йорк бе застудяло и последните пожълтели листа капеха от дърветата. Червеното й вълнено палто освен елегантно бе топло и много подходящо. Валъри гледаше през прозореца на таксито и слушаше разсеяно монотонното бъбрене, носещо се от радиото, докато излизаха от парка и навлизаха в Уест Сайд. И тогава сякаш я удари електрически ток, когато чу анонса на водещия.

– Боже, Боже, Боже, никога не бих повярвал, а обзалагам се, че и вие не бихте. Тя изглежда страхотно за възрастта си! Познайте кой навършва днес шейсет? Валъри Уайът! Ето това се казва изненада! Добра работа, Валъри, не изглеждаш и ден по-стара от четирийсет и пет!

Възхваляваната рожденица имаше чувството, че водещият й е забил юмрук в корема. Това беше жестоко! Не можеше да повярва. Откъде, за бога, бе разбрал? Сигурно асистентите му са проверили регистъра на шофьорските книжки, помисли си отчаяно тя. Това беше най-популярното сутрешно радио токшоу в Ню Йорк и сега всички щяха да разберат. Изпита желание да каже на шофьора да обърне колата, но какъв бе смисълът? Тя вече го бе чула, както и половината Ню Йорк. Сега вече целият свят знаеше, че е на шейсет години. Или поне по-добрата част от Ню Йорк. Това бе унизително отвъд всякакви думи, кипеше вътрешно тя. Нима не можеше да има лични тайни? Явно не, когато си Валъри Уайът и от години водиш собствено телевизионно шоу. Искаше да избухне в сълзи, докато седеше на задната седалка и се чудеше колко още радио и телевизионни шоута се излъчват в момента, в колко вестници ще се появи новината или колко прегледа на знаменитости обявяват кои са рожденици днес и уточняват възрастта им. Защо просто не го изпишат в небето над Ню Йорк?

Бе смръщила вежди, като плащаше на шофьора, но му даде щедър бакшиш. Денят започваше нещастно за нея, а и тя никога не бе обичала рождения си ден. Това винаги бе разочароващ ден и въпреки славата и успеха й до нея нямаше мъж, с когото да ги сподели. Нямаше гадже, нито приятел, нито съпруг, а дъщеря й винаги бе твърде заета с работата си, за да излезе с нея на вечеря. Пък и последното, което искаше, бе да натоварва приятелите си с терзанията за възрастта си. Възнамеряваше да прекара вечерта сама у дома, в леглото.

Забърза нагоре по паянтовите стълби на познатата сграда от кафяв пясъчник и едва не се спъна в нащърбеното стъпало, преди да натисне звънеца на интеркома. Името върху звънеца беше Алън Стар. Валъри идваше тук поне два пъти в годината и понякога му се обаждаше между посещенията, за да повдигне духа си или когато бе отегчена. След като позвъни, един глас изпълни студения ноемврийски въздух.

– Скъпа? – Гласът бе щастлив и звучеше развълнувано.

– Аз съм – потвърди тя и той натисна бутона на интеркома, за да я пусне вътре. Тя бутна тежката врата и пое пъргаво по стъпалата към втория етаж. Сградата бе стара и изглеждаше износена, но поне беше чиста. Той я чакаше на прага на отворената врата и я прегърна възторжено, ухилен широко. Беше висок, красив мъж в началото на четирийсетте, с яркосини очи и дълга до раменете кестенява коса. И въпреки адреса в запуснатия квартал, той бе добре известен в града.

– Честит рожден ден! – поздрави я Алън и я притисна към гърдите си с изражение на искрена радост и удоволствие да я види. Тя се отдръпна и се намръщи нещастно.

– Млъквай. Някакъв негодник по радиото току-що обяви на целия свят колко години навършвам днес. – Едва сдържаше сълзите си, когато влезе с напета стъпка в познатата дневна, където няколко големи статуи на Буда и една мраморна Куан Ин бяха разположени от двете страни на двата бели дивана с черна лакирана маса за кафе помежду им. В стаята се усещаше едва доловимо ухание на тамян.

– Какво ти пука? Ти изобщо не изглеждаш на годините си! Това е само цифра, скъпа – увери я той, докато тя захвърляше палтото си на дивана.

– Пука ми. И съм на възрастта си, това е най-лошото. Днес се чувствам като на сто години.

– Не ставай глупава – махна с ръка Алън и се настани на дивана срещу нея. Върху масичката имаше две колоди карти. Алън имаше славата на един от най-добрите ясновидци и гадатели в Ню Йорк. Валъри се чувстваше глупаво да идва при него, но вярваше на някои от предсказанията му, а освен това той я развеселяваше. Беше любящ, топъл човек с чудесно чувство за хумор и имаше много знаменити клиенти. Валъри идваше при него от години и много от предсказанията му се бяха сбъднали. Всяка година започваше рождения си ден с посещение в дома му. Тази среща донякъде смекчаваше горчивия привкус на деня, а ако предсказанието беше хубаво, имаше на какво да се надява.

– Ще имаш фантастична година – увери я домакинът, докато размесваше картите. – Всички планети са благосклонни към теб. Вчера ти направих хороскоп и това ще бъде абсолютно най-добрата ти година. – Посочи картите. Тя познаваше ритуала. Бяха го правили много пъти. – Избери си пет карти и ги остави с лицето надолу – нареди той и побутна тестето към нея, а тя въздъхна. Взе пет карти и ги подреди, както й бе казал, а Алън ги обръщаше една по една. Имаше две аса, десетка спатия, двойка купа и вале пика.

– Тази година ще спечелиш много пари – започна гадателят със сериозно изражение. – Няколко нови търговски марки. А рейтингът на шоуто ще е фантастичен. – Казваше почти същите неща всяка година и досега не бе излъгал. Но в нейния случай беше лесно да се предскаже. Империята на Валъри бе солидна и непоклатима.

– А какво означава валето пика? – И двамата знаеха, че след края на последната си връзка, тя искаше да има мъж в живота си. Беше се развела преди двайсет и три години и посвещаваше много повече време и енергия на кариерата си, отколкото на любовта. Но й липсваше обвързването с мъж и бе разочарована, че от години не се бе появявал никой. Започваше да си мисли, че никога вече няма да се появи. Може би беше прекалено стара. И определено в момента се чувстваше точно така.

– Мисля, че един от адвокатите ти може да се пенсионира – обяви Алън за валето пика. – Изтегли още пет.

Този път се появиха поп купа и дама каро и Алън се усмихна.

– Е, това е интересно. Виждам нов мъж. – Усмивката му стана по-широка, но тя само сви рамене, без да се впечатли.

– Казваш го от три години.

– Търпение, скъпа, търпение. Струва си да се чака за подходящия мъж. Този ми харесва. Той е влиятелен, могъщ, много висок и хубав. Мисля, че ще го срещнеш в работата си.

Последните думи я накараха да се разсмее.

– Не и в моя бизнес. Има много малка вероятност мъж, който се занимава с обзавеждане, стила на дома или е в бизнеса с уреждането на сватбени тържества, да е хетеросексуален. Ще трябва да го срещна някъде другаде.

– Може би е някой от продуцентите ти – предположи Алън, съсредоточен върху картите. – Определено смятам, че ще го срещнеш в работата. – Беше казвал същото и преди, но досега не се бе случило. Другите му предсказания често бяха верни, но напоследък не и онези, които се отнасяха до мъжете. – Мисля, че тази година дъщеря ти може да има бебе – обяви Алън, обърна дамата купа и отново й подаде тестето. Валъри се усмихна и поклати глава.

– Не мисля, че ще се сбъдне. Тя работи по-усилено даже от мен. Дори няма време да ходи по срещи. Не е омъжена, а аз не съм сигурна, че иска съпруг или дете. – Нито пък Валъри умираше от нетърпение да стане баба – това определено не фигурираше в плановете й и за щастие същото важеше и за дъщеря й. Този път Алън съвсем не позна.

– Мисля, че тя може да те изненада – настоя Алън, докато Валъри обръщаше още пет карти и гледането продължи. Не се отличаваше особено от това, което й казваше всяка година: успех в работата, нов мъж в живота й и няколко дребни предупреждения относно бъдещи проекти, сделки и хора, с които работеше. Но този път новият мъж излезе няколко пъти. Алън бе непреклонен за това и Валъри въздъхна, докато го слушаше. Хората винаги й казваха, че не може да има всичко, като например страхотна кариера и романтична история. Просто в живота не ставаше така. Никой не получаваше всичко, което поискаше, и Валъри не беше изключение. Както при повечето хора, успехът й не бе дошъл лесно, а в нейния случай тя щеше да си остане сама. Двамата си бъбреха, докато тя продължаваше да обръща картите, а Алън й казваше какво вижда. Повечето беше хубаво. Здравето й не е проблем, успокои я той и както обикновено рейтингът й щеше да е висок. Предсказа някаква сделка в Далечния изток, вероятно за нова модна линия за обзавеждане, която щеше да бъде много изгодна за нея. Докато й гледаше на карти, беше съвсем ясно, че Алън много я харесва. Тя беше почтена, честна и пряма. Някои твърдяха, че с нея се работи трудно, но това се дължеше на високите изисквания, които поставяше към себе си и всички останали. Валъри не жалеше себе си, нито хората от екипа си. Не се бе издигнала на върха случайно. Беше се катерила по стълбата трийсет и пет години с упорита работа и безспорен талант, осланяйки се на инстинкта си, който досега не я бе подвеждал. Алън много й се възхищаваше за това. Той обичаше откритостта и неподправеността й. Тя не играеше игри, нито се прикриваше. Каквото бе на повърхността, това бе и отвътре. И Алън не се нуждаеше от карти, за да разбере колко бе разстроена днес заради възрастта си. Валъри няколко пъти бе казала, че шейсет изглеждат толкова дяволски много, а сега всички знаеха колко е стара. Виждаше, че от самата мисъл за това й идеше да се разплаче.

Докато Алън гледаше на карти на Валъри в апартамента си в Уест Сайд, Джак Адамс буквално пълзеше по пода на спалнята си със сълзи в очите. Никога досега в живота си не бе изпитвал такава болка. Никога. Е, може би един или два пъти, когато играеше професионален футбол, но не и оттогава – и със сигурност не и през последните години. Имаше чувството, че някой е забил томахавка в гърба му. Пронизващите болки проникваха право в мозъка му и се разпростираха надолу по краката му. Не можеше да се изправи, нито да върви. Успя да се добере до банята и бавно се надигна, като се държеше за мивката. Грабна мобилния си телефон от плота и се отпусна с вик върху тоалетната чиния.

– О, Боже! – простена мъчително, щом намери номера в списъка с телефоните. Когато се видя в огледалото, реши, че прилича на корабокрушенец и се почувства на хиляда години.

Предишната нощ Джак беше на купон по случай Хелуин и на бара се бе запознал с невероятно момиче. Той носеше костюм на Супермен, а тя беше Жената котка, облечена в плътно прилепнал костюм от лачена кожа, с високи ботуши и котешки мустаци. Имаше незабравимо тяло, а когато свали маската си, се оказа, че лицето й също не изглежда зле. Заяви, че е модел, но той никога не бе чувал за нея. Беше на двайсет и две години, с боядисана смолисточерна коса и зелени очи. Той беше висок метър и деветдесет, а тя бе само няколко сантиметра по-ниска. А сексът, който правиха, когато се прибраха в апартамента му, беше повече от акробатичен. И двамата бяха изпили порядъчно количество алкохол и той отдавна не се бе забавлявал толкова много. Тя беше точно от типа момичета, с които излизаше – винаги в началото на двайсетте, често модели, понякога актриси или всяко хубаво момиче, изпречило се на пътя му. За Джак никога не бе представлявало трудност да се запознае с някое момиче или да го съблазни. Още откакто беше тийнейджър, момичетата се хвърляха на врата му. Понякога бяха толкова много, че не знаеше какво да ги прави. Също както с бонбоните, не можеше да им устои и Жената котка не беше изключение. Единственото различно с нея, бе, че последния път, когато се любиха предишната нощ, нещо в гърба му изщрака и той не можа да помръдне. Нададе такъв ужасяващ вик, че тя му предложи да се обади на 911, но той се почувства така засрамен и унижен, че отказа. Опита се да се преструва, че не го боли чак толкова много. Посъветва я да се прибере у дома, а Джак прекара остатъка от нощта в адски мъки и едва дочака да стане прилично рано, за да позвъни на хиропрактора си, което и правеше в момента. Обади се рецепционистката и обеща да го свърже с лекаря веднага щом разбра, че на телефона е Джак Адамс. Той звучеше ужасно и заяви, че е спешно.

Мъжът, който отговори на обаждането на Джак, звучеше бодро и жизнерадостно и явно бе щастлив да си поговори с него. Джак Адамс беше негов пациент вече повече от десет години.

– Какво има, Джак? Сестрата каза, че е спешно.

– Мисля, че е – отвърна той с едва доловим шепот. Болеше го даже като говореше. Като дишаше. Вече се виждаше в инвалидна количка до края на живота си. – Не зная какво, по дяволите, съм правил миналата нощ. Мисля, че съм си разтегнал някой мускул или нещо подобно. Може да съм скъсал сухожилие. Едва вървя. – Представи се напълно парализиран. Болката беше неописуема. Отначало помисли, че получава инфаркт. Каквото и да беше, явно го убиваше.

– И как успя да го постигнеш, ако смея да попитам? – подкачи го Франк Баркър. Той отлично знаеше колко оживен е сексуалният живот на пациента му. Често се бяха смели на това, но сега на Джак никак не му беше до смях. Беше на ръба да се разплаче и хиропракторът го долови.

– По-добре не питай. Ще ме приемеш ли?

– Колко бързо можеш да стигнеш дотук? – Джак Адамс беше много важен пациент и Франк с радост щеше да го вмести в графика си, особено при подобен спешен случай.

– Двайсет минути – процеди Джак през стиснати зъби. Нямаше идея как ще излезе от апартамента, но някак си щеше да се добере до кабинета на лекаря. Затвори и се обади на таксиметровата служба, чиито услуги ползваше. После успя да се напъха в дрехите си за фитнес, които лежаха на пода в банята. Ако се наложеше, щеше да отиде и по бельо. Запита се дали не е по-добре да отиде в болницата, но Франк щеше да знае какво да направи. Винаги знаеше. А и положението не би могло да е чак толкова зле, колкото изглеждаше. Просто не беше възможно. Веднъж изхвърли камък от бъбреците, а това тук беше по-зле.

Десет минути по-късно беше долу, движеше се бавно и почти превит на две. Портиерът го видя и му помогна да влезе в колата. Попита го какво се е случило, а Джак смотолеви нещо неясно. Десет минути по-късно бяха пред сградата, където се намираше кабинетът на Баркър. Шофьорът му помогна да стигне до приемната, а оттам го въведоха в стаята за прегледи. След пет минути се появи Франк и го прегледа. Джак едва можеше да помръдне. След прегледа хиропракторът погледна в картона и се усмихна.

– Днес е рожденият ти ден, Джак! Честит рожден ден!

– О, моля те... дори не го казвай... какво, по дяволите, съм си причинил миналата нощ? – Искаше да вярва, че е нещо дребно, но не го чувстваше така. Тъкмо обратното, имаше чувството, че сериозно се е увредил. Разказа на лекаря точно как и кога се е случило и Франк не можа да се сдържи да не го подкачи.

– Всички тези млади момичета, Джак... те са толкова палави!

– Мисля, че е гимнастичка или нещо подобно, по-скоро акробат. Аз съм в много добра форма, а тя едва не ме уби. Какво съм разкъсал? – Фактът, че една нощ на акробатичен секс го е докарала до това състояние, го караше да се чувства като древно изкопаемо, при това на рождения си ден. Днес навършваше петдесет. Каква грозна цифра. Внезапно се запита дали изобщо някога отново ще прави секс. Може би не и по начина от предишната нощ.

– Ще те изпратя на изследване с ядрено-магнитен резонанс. Имам чувството, че може да имаш разкъсване на междупрешленен диск. Надявам се да греша и да имаш само изсипване на меката част на диска или дискова херния. Нека да проверим.

– Мамка му! – изруга Джак. Имаше вид сякаш току-що му бяха произнесли смъртната присъда. – Трябва ли да се оперира? – Сега вече съвсем се паникьоса.

– Надявам се, че не. Да видим резултатите от ядрено-магнитния резонанс. Веднага ще те уведомя. – Франк беше истински гений, когато се налагаше да убеди лаборантите и колегите си лекари да се погрижат за важните му пациенти. – Но едно е сигурно: мисля, че няколко нощи е добре да го даваш по-кротко. – Усмихна се широко, когато Джак се изправи и лицето му се сгърчи от болка. Същата нощ беше поканил приятели в ресторант „Киприани“ в центъра, както и няколко млади манекенки да им правят компания, но вече знаеше, че ще трябва да отмени купона. Нямаше начин да издържи седнал вечерята. А трябваше да отиде до офиса поне за няколко минути. По пътя за насам се бе обадил да им каже, че ще закъснее, но не уточни причината. Не искаше да признае в какво състояние се намира, поне докато не разбере повече.

Джак се качи в колата и потегли към болницата за ядрено-магнитния резонанс. Франк вече бе уредил да го приемат веднага. Когато влезе в болницата, превит на две като немощен старец, двама мъже го помолиха за автограф, а той се почувства още по-унизително. Та той беше една от футболните звезди в Националната футболна лига, спечелил шест награди за най-добър играч като куортърбек, дванайсет пъти бе участвал в мачове на звездите, четири пъти бе печелил Суперкупата и заемаше достойно място сред най-великите и прославени футболисти за времето си. А ето че сега едва можеше да върви само след една нощ на бурен секс с двайсет и две годишна мадама. Каза на почитателите си, на които даде автографи, че е претърпял автомобилна катастрофа. Те бяха във възторг да го видят, независимо в какво състояние.

Изследването отне час и половина, но накрая му казаха, че е имал късмет. Според лаборанта меката тъкан на междупрешленния диск вероятно е излязла извън него, но няма разкъсване и не се нуждаеше от хирургическа намеса, а само от почивка и физиотерапия, щом болката утихне и мястото се поуспокои. Едва ли можеше да има по-лошо начало на рождения му ден. Той беше на петдесет години и кариерата му на див и необуздан любовник бе приключила най-безславно със страхотен секс и дискова херния. Това го караше да се чувства още по-зле.

Когато пристигна на работа, беше взел болкоуспокояващо, все още бе в спортния си екип, затова изглеждаше и се чувстваше като парцал. Не се бе бръснал, нито сресал, но жив или мъртъв, трябваше да се мерне поне за няколко минути. Налагаше се да се види с продуцента, за да обсъдят утрешното предаване. Джак беше един от най-добрите водещи на спортни предавания, откакто преди дванайсет години, на трийсет и осем, се бе оттеглил от активна състезателна дейност. Имаше сериозна травма в коляното, която накрая го бе извадила от играта завинаги, но дори тогава не бе страдал толкова болезнено, колкото сега. Имаше невероятна кариера с достоен край. А кариерата му като спортен водещ и телевизионен герой също бе много удовлетворяваща. Харесваше работата си, всички в телевизията и почитателите му го обожаваха, а рейтингът му се рееше в небесата. Притежаваше особено излъчване пред камерата, което му бе спечелило още фенове, а за жените винаги е бил толкова неустоим, колкото и те за него. Бракът му бе приключил с развод пет години, преди да се оттегли. Постоянно бе изневерявал на жена си и беше благодарен на Деби, задето се разделиха като приятели. Беше скапан съпруг и го знаеше. Като звезда от Националната футболна лига възможностите и изкушенията неизменно заставаха на пътя му и бяха твърде силни, за да им устои, както и бракът му.

Година след развода им Деби се омъжи за един от лекарите на отбора, беше щастлива и имаше още три деца, всички момчета. Двамата с Джак имаха син, който беше на двайсет и една, студент в последен курс в университета в Бостън и изобщо не се интересуваше от футбол, но се възхищаваше на постигнатото от баща му. Той също бе доста висок и любимият му спорт беше баскетболът, но беше много по-добър студент от Джак и искаше да завърши право. Не се интересуваше от професионалния спорт и дори не гледаше футбол по телевизията.

Джак прекоси, куцукайки, фоайето на телевизията, почти пропълзя в асансьора и остана свит на две, след като натисна бутона за етажа си. Не можеше да се изправи и не видя лицето на жената, която влезе след него. Зърна само черни обувки с високи токчета, червено палто и хубави крака. Но сега не му беше до женски прелести. Може би оттук нататък го очакваше само строго монашеско съществуване.

Жената в червеното палто и черните обувки натисна бутона за своя етаж и застана близо до него.

– Добре ли сте? – попита загрижено.

– Не съвсем, но ще оживея – промърмори той, опита се да я погледне и потръпна от болка. Стори му се смътно позната, но не можеше да си спомни коя е, после внезапно се досети. Тя беше гуруто на елегантния стил и начин на живот, а той се бе прегърбил като Квазимодо, в раздърпан анцуг, джапанки, невчесана коса и брадясал. Ала болката бе толкова силна, че почти не му пукаше. Винаги бе смятал, че тя изглежда малко прекалено съвършено на телевизионния екран, но сега в очите й се четеше искрена загриженост, което бе още едно потвърждение колко зле изглежда. Жалка история. Когато най-после я погледна, забеляза по една съвсем малка червена точица кръв – следа от убождане – от двете страни на устата й. Точиците почти не се виждаха, но привлякоха погледа му. – Дискова херния – обясни многострадално Джак – и мисля, че сте се порязали, докато сте се бръснали – изтърси, без да се замисли. Тя се сепна и докосна лицето си.

– Няма нищо – избъбри жената с неудобство, когато спряха на неговия етаж. Това ставаше рядко, но днес се бе случило. След срещата с ясновидеца Валъри отиде да й сложат инжекциите ботокс, преди да дойде на работа. Нямаше намерение да му го обяснява и се запита дали вече не се е досетил. Тя също знаеше кой е, беше го виждала в коридорите на телевизията, но винаги бе красив и елегантен. А днес всичко в него беше в пълен безпорядък и изглеждаше много болен или сериозно ранен.

– Нуждаете ли се от помощ? – Изпита състрадание към него. Беше очевидно, че страда от силни болки.

– Само задръжте вратата отворена, за да изляза. Ако и тя ме удари, вероятно ще се парализирам напълно от врата надолу. Миналата нощ попрекалих с празнуването на Хелуин – смотолеви той, докато тътреше крака през вратата на асансьора. Надяваше се, че ще отпразнува по подобаващ начин и рождения си ден, но явно съдбата бе отредила друго. И може би вече никога нямаше да му се случи, помисли си унило, докато й благодареше и вратите се затваряха зад него.

Когато най-после се добра до офиса си, едва можеше да се движи и се свлече върху дивана с шумно пъшкане. Тутакси се появи любимият му асистент Норман Уотърман и се вторачи изумено в него. Норман го обожаваше още от дете и знаеше всичко за кумира си, дори по-добре от самия Джак. Все още пазеше колекцията си от неговите футболни карти и Джак му бе подписал всяка една от тях.

– За бога, Джак! Какво ти се е случило? Приличаш на ударен от трамвай.

– Ами може и така да се каже. Миналата нощ претърпях инцидент. Дискова херния. Джордж тук ли е? Трябва да се видя с него за утрешното шоу.

– Ще го извикам. Хей, между другото, честит рожден ден!

– Откъде знаеш? – погледна го разстроено Джак.

– Шегуваш ли се? Та ти си легенда, човече. Винаги съм знаел кога е рожденият ти ден, а освен това го обявиха тази сутрин по новините.

– Рождения ми ден или възрастта ми? – паникьоса се Джак.

– И двете, разбира се. Хората и без това знаят. Всеки, който се интересува от футбол, знае на колко си години. Ти си живата история на НФЛ.

– Точно от това имах нужда. Изглежда, не само ще прекарам остатъка от живота си в инвалидна количка, но сега са напомнили на всички точно на колко години съм. Страхотно. – Казваше на момичетата, с които излизаше, че е на трийсет и девет, а те не бяха достатъчно възрастни, за да са проследили кариерата му, пък и не им пукаше. Повечето му вярваха, а и бяха толкова развълнувани, че излизат с Джак Адамс. Обявяването по новините, че е на петдесет, щеше да се отрази гибелно на славата му на прелъстител, както и изпълненията на Жената котка, която за една нощ го бе превърнала в развалина. Чувстваше се като пълен боклук.

– Как ще празнуваш довечера? – попита Норман невинно, а Джак изпъшка.

– Със самоубийство навярно. Само доведи Джордж, става ли?

– Разбира се, Джак... и отново честит рожден ден – заяви съчувствено младият мъж, а Джак затвори измъчено очи и остана да лежи, без да отговори. Обожанието на Норман беше трогателно, но всичко, което искаше за този рожден ден, беше да не изпитва болка и да си върне стария си живот. Живот, пълен със секс и жени.