Аз, Мона Лиза

1.

Името ми е Лиза ди Антонио Джерардини, въпреки че сред познатите си съм известна като мадонна Лиза, а на простолюдието – като мона Лиза.

Портретът ми е изрисуван върху дърво с разтворени във варено ленено семе добити от земята пигменти или стрити полускъпоценни камъни, тези бои са нанесени с четки, изработени от пера на птици и мека като коприна животинска козина.

Видях портрета. Не прилича на мен. Взрях се в него и видях вместо моето лицата на майка ми и баща ми. Заслушах се и чух гласовете им. Почувствах обичта и тъгата им и пред очите ми отново се разигра престъплението, което ги свързваше; злодеянието, съединяващо ги с мен.

Защото моята история не започва с раждането ми, а с едно убийство, извършено година преди да се родя.

За първи път това ми бе разкрито от един астролог две седмици преди рождения ми ден, който отпразнувах на петнайсети юни. Майка ми заяви, че мога да си избера подарък. Предположи, че ще поискам нова рокля, защото никъде шивашкият занаят не се практикуваше с такава показност, както в родната ми Флоренция. Баща ми бе един от най-богатите търговци на вълна в града и познанствата му ми позволяваха да си избирам разкошни коприни, брокат, кадифе и кожи.

Но не исках рокля. Наскоро присъствах на венчавката на чичо ми Лауро и младата му невеста Джована Мария. По време на последвалото празненство баба ми кисело отбеляза:

– Надали ги чака щастие. Тя е Стрелец с асцендент Телец. Лауро е Овен. Все ще си блъскат главите.

– Мамо – укори я кротко моята майка.

– Ако вие с Антонио обръщахте внимание на подобни неща... – Баба млъкна под острия поглед на майка ми.

Бях заинтригувана. Родителите ми се обичаха, но все не бяха щастливи. И ми правеше впечатление, че никога не обсъждаха зодията ми пред мен.

Когато попитах мама, разбрах, че никога не ми е правен хороскоп. Изненадах се: състоятелните флорентински семейства често се съветваха с астролози по важни въпроси и бе практика да се изготвят хороскопи за новородените. А и не бях като другите: бях единствено дете, на което семейството възлагаше надеждите си.

И добре съзнавах силата, която ми даваше това положение; хленчех и умолявах, докато майка ми неохотно склони.

Да знаех какво предстои, нямаше да бъда толкова настойчива.

Понеже за майка ми не бе безопасно да излиза, не отидохме в жилището на астролога, вместо това го поканихме в нашия дом.

От един прозорец в коридора близо до спалнята си наблюдавах как позлатената му карета с изрисувания на вратата фамилен герб пристигна в двора зад къщата ни. Двама елегантно облечени слуги му помогнаха да слезе. Бе облечен с фарсето, тясна мъжка дреха, която някои носеха наместо туника. Бе ушита от виолетово подплатено кадифе, а върху нея бе наметнал украсена с релефни фигури пелерина в по-тъмен нюанс на същия цвят. Тялото му бе тънко, с хлътнал гръден кош, позата и движенията му издаваха високомерие.

Залума, робинята на майка ми, се приближи към него, за да го посрещне. В онзи ден бе красиво облечена като придворна дама. Бе предана на майка ми, чиято кротост подтикваше към вярност, а и отношението й към робинята бе като към любима приятелка. Залума бе черкезка от високите планини на тайнствения изток; народът й се славеше с красотата си, и Залума – висока колкото мъж, с черна коса и очи, и по-бяло от мрамор лице – не правеше изключение. Къдриците й не бяха оформени с маша, а от самия Бог и будеха завист у всяка флорентинка. Понякога мълвеше на родния си език, който не звучеше като нито един от онези, които бях чувала; наричаше го „адигабза“.

Залума направи реверанс, после поведе човека към къщата. Майка ми бе притеснена онази сутрин, несъмнено защото астрологът бе най-прочутият в града, а и когато гадателят на папата се бе разболял, дори бе съветвал светия отец.

Трябваше да остана скрита от очите му; първата среща бе от делови характер и присъствието ми само щеше да го разсейва.

Излязох от стаята си и леко пристъпих към площадката на стълбището, за да се опитам да разбера какво става два етажа под мен. Каменните стени обаче бяха плътни, а майка ми бе затворила вратата към приемната. Дори не долавях и приглушени гласове.

Срещата не продължи дълго. Майка ми отвори вратата и повика Залума; чух тихите й стъпки по мрамора, последвани от мъжки глас.

Отдалечих се от стълбите и се спуснах обратно към прозореца, от който се виждаше каретата на астролога.

Залума го придружи навън от къщата – после, след като се озърна, му подаде малък предмет, навярно кесия. Отначало той отказа, но Залума му заговори убедително и настойчиво. След миг на нерешителност той пъхна в джоба си предмета, после се качи в каретата и отпътува.

Предположих, че му е платила да й предскаже бъдещето, макар да се изненадах, че гадател с неговото положение прави хороскоп на една робиня. А може би майка ми бе забравила да го възнагради.

Докато вървеше обратно към къщата, Залума случайно вдигна очи и срещна погледа ми. Засрамена, че надзъртам, се отдръпнах.

Очаквах Залума, която обикновено ме закачаше за белите ми, по-късно да ме упрекне, но тя и дума не обели по въпроса.

2.

Три дни по-късно астрологът се върна. Пак го наблюдавах от прозореца на горния етаж как слиза от каретата си и Залума го посреща. Вълнувах се; майка ми се бе съгласила да ме повика, когато настъпи подходящият момент. Реших, че й е нужно време да омекоти всякакви отрицателни пророчества и да им придаде по-розов оттенък.

Този път гадателят показа богатството си под формата на искряща жълта туника от копринена дамаска, украсена с кожи от кафява златка. Преди да влезе в къщата, спря и скришом каза нещо на Залума; тя скри уста с длан, сякаш стресната от думите му. Той й зададе някакъв въпрос. Тя поклати глава, после постави ръка на рамото му, явно искаше нещо от него. Астрологът й подаде свитък документи, сетне сърдито се отдалечи и влезе в двореца. Обезпокоена, Залума мушна свитъка в джоба, скрит в диплите на полите й, след което тръгна подире му.

Дръпнах се от прозореца и застанах в горния край на стълбите, озадачена от видяното, и нетърпеливо зачаках да ме повикат.

След по-малко от четвърт час ужасно се стреснах, когато една врата се отвори с такава сила, че се блъсна в стената. Изтичах до прозореца: астрологът вървеше към каретата си, без никой да го изпраща.

Вдигнах поли и хукнах надолу по стълбите, за щастие не срещнах нито Залума, нито майка си. Останала без дъх, изтичах до каретата точно когато астрологът даваше знак на кочияша да потегли.

Поставих ръка върху лакираната дървена врата и надникнах към мъжа, седящ вътре.

– Моля ви, почакайте – промълвих.

Той нареди с жест на кочияша да спре конете и недоволно се намръщи; ала все пак изражението му издаваше странно състрадание.

– Сигурно сте дъщерята?

– Да.

Внимателно ме огледа.

– Не се лъжа лесно. Разбирате ли?

– Не.

– Хм. Виждам, че е така. – Замълча за миг, преди да намери правилните думи. – Майка ви, мадонна Лукреция, ме увери, че тъкмо вие сте поискали услугите ми. Вярно ли е?

– Да. – Лицето ми пламна, не знаех дали признанието ми няма да го разгневи още повече.

– Тогава заслужавате да чуете поне част от истината – понеже в този дом няма да ви я кажат цялата. – Показното му раздразнение стихна и тонът му стана откровен и мрачен. – Хороскопът ви е необичаен, някои биха казали – печален. Гледам сериозно на изкуството си, освен това се осланям и на интуицията си, и двете ми казват, че сте впримчена в кръг от насилие, кръв и измама. Други са го започнали, но вие трябва да го завършите.

Ужасих се. Когато гласът ми се възвърна, заявих:

– Не искам да имам нищо общо с такива неща.

– При вас знакът на огъня се явява четири пъти – каза той. – Имате горещ темперамент и в неговото огнище трябва да се изкове мечът на справедливостта. В звездите съзрях насилие, в миналото и в бъдещето ви.

– Но аз никога никому не съм сторила зло!

– Господ го е предопределил. Предначертал е съдбата ви.

Исках да му задам още въпроси, но астрологът извика на кочияша и двойката прекрасни черни коне потегли.

Смутена и разтревожена, се запътих обратно към къщата. Случайно вдигнах поглед и видях Залума, която ме гледаше от прозореца на горния етаж.

Докато се върна в стаята си, тя бе изчезнала. Там чаках близо час, после майка ми ме повика.

Все още седеше в големия салон, където бе приела астролога. Усмихна се, когато влязох, очевидно не знаеше за неочакваната ми среща ми с него. В ръката си държеше снопче листа.

– Ела, седни до мен – подкани ме любезно. – Ще ти разкажа на кои звезди си подвластна. Трябваше да се проучат доста по-отдавна, затова реших, че все пак заслужаваш нова рокля. Баща ти днес ще те заведе в града да избереш плата, но не бива да му казваш нищо за гадателя. Инак ще реши, че сме прекалено разточителни.

Седнах вдървено с изправен гръб, стиснах длани в скута си.

– Погледни тук. – Майка ми разстла листовете върху полите си и посочи с пръст изящния почерк на астролога. – Ти си Близнаци, разбира се – въздушен знак. Луната ти е в Овен – сиреч огън. Земята присъства силно в хороскопа ти, което те прави изключително хармонична. Всичко сочи най-благоприятно бъдеще.

Докато говореше, гневът ми растеше. Бе използвала изминалия половин час да дойде на себе си и да съчини благовидна лъжа. Астрологът се оказа прав. Надали можех да очаквам да чуя истината в този дом.

– Чака те дълъг и щастлив живот, богатство и много деца – продължи майка ми. – Няма нужда да се безпокоиш за кого ще се омъжиш, защото си добре предразположена към всяка зодия, която...

Прекъснах я.

– Не – възразих. – Аз съм четворен огън. Животът ми ще бъде белязан с коварство и кръв.

Майка ми рязко се изправи; листовете се плъзнаха от скута й и се пръснаха по пода.

– Залума! – просъска тя, очите й блеснаха от ярост, каквато не бях виждала преди. – Тя ли ти каза нещо?

– Самата аз говорих с астролога.

Думите ми на часа я накараха да млъкне, изражението й стана неразбираемо. Предпазливо попита:

– Какво още ти предсказа?

– Само каквото току-що ти споменах.

– Нещо друго?

– Нищо повече.

Ненадейно останала без сили, тя се свлече на стола си.

Обзета от собствения си гняв, и за миг не се замислих, че милата ми и любяща майчица единствено е искала да ме защити от злокобната вест. Скочих на крака.

– Всичко, което ми каза, е лъжа. За какво ли още ме заблуждаваш?

Думите ми бяха жестоки. Тя ме погледна като поразена от гръм. Но аз й обърнах гръб и излязох от стаята, като я оставих да седи притиснала ръце към сърцето си.

Скоро заподозрях, че майка ми и Залума са спорили ожесточено. Открай време бяха близки приятелки, но след второто посещение на астролога майка ми придобиваше студено изражение винаги щом черкезката влезеше в стаята. Не поглеждаше робинята в очите, нито й проговаряше повече от една-две думи. Залума също бе навъсена и мълчалива.

Майка ми повече не отвори дума за хороскопа. Често си мислех да помоля Залума да намери листата, които астрологът бе дал на майка ми, за да мога сама да прочета истината за съдбата си. Но всеки път ме възпираше стаен ужас.

Вече знаех повече, отколкото ми се искаше.

Близо две години щяха да изминат, преди да науча за злодеянието, с което бях неразделно свързана.