Към Bard.bg
Епохата на безсмъртието (Димитър Божанов)

Епохата на безсмъртието

Димитър Божанов
Откъс

ПЪРВА Глава

 

Нова земя

 

 

Знаете, че е възможно, нали? Има щастие за всички. Има и за мен, има и за теб, има за всекиго повече, отколкото е способен да понесе в тленното си човешко тяло. Толкова е много, че е чудно защо в живота на съвременния човек щастието най-често отсъства, заместено от страха, тревожността, подозрителността, самокритиката, завистта, злобата, гнева, ниското самочувствие, отчаянието, самосъжалението, вината. Разпознавате ли тези симптоми? Те са част от живота на всеки от нас, дори когато ни е срам да си признаем.

За радост, даже да сте най-заслепеният от днешния „консумистически“ егоизъм човек, дълбоко в себе си усещате, че страданието е не просто неприятно, то е излишно. Особено самопричиненото и взаимопричиненото страдание. И това усещане е ключово. То е ориентир за нас в живота ни – да отбягваме болката и да се движим в посока към удоволствието. Ще разберем какво всъщност означава това, когато се гмурнем малко по-дълбоко в идните страници.

Никой от нас не иска да се чувства зле, нали? Всички искаме да сме здрави, обичани и щастливи. Защо тогава откриваме болката в такова изобилие около себе си? Защо не можем да постигнем споразумение по въпроса помежду си? Да заменим модела на причиняване на болка на себе си и на другите с модела на отдаване на любов на себе си и на другите. Да подпишем обществена спогодба, ако щете. Е, засега не даваме вид да работим по въпроса ефективно. Точно обратното всъщност.

При това положение очевидно е изключително важно поне да установим функцията на страданието в живота ни, защото то присъства не само около нас, но и в личната история на всеки от нас. То е вкопчено в душите ни и се показва в света ни наяве. Появява се, когато най-малко го очакваме. За някои пък е ежедневие. Бреме, което носят на плещите си всеки Божи ден. Мил, но злокобен другар, който тихо и нежно ги стиска за гушата от сутрин до здрач. Те искат да се освободят от него, но не знаят как. Копнеят хватката му да отпусне шията им. Но не знаят дори какъв е смисълът този другар да присъства в живота им. Мислят, че щастието е въпрос на късмет, с който са се разминали някъде по пътя.

Има известна доза истина и в това, знаете ли? Не че щастието и вътрешната свобода са забранени за някого. Позволени са за всички и бих казал препоръчителни. Но някои от нас наистина успяват да останат толкова силно вкопчени в заблуждението си, че подминават възможностите за прокарване на нова житейска пътека за себе си. Подминават възможността да бъдат щастливи. Предпочитат да обвинят някого за страданието си, вместо да разберат смисъла му. Не осъзнават, че цялата дандания е само за да могат те да прозрат смисъла и да направят различен избор. Но такива люде не са от хората, които имат право на избор. Сами си го отнемат. Как и защо го правят, ще разберете в тази книга.

Има една голяма истина, която самият аз не разбирах дълго време. Щастието е вътре в теб, казват мъдреците. Под носа ти е през цялото време, достатъчно е само да почувстваш източника му и да се отвориш за него. Тогава то ще нахлуе в света ти, ще приласкае душата ти, ще избистри ума ти и ще подреди живота ти като с магическа пръчица.

Но не, повечето от нас така и не успяват да познаят природата на този източник приживе. Умират в ужас от живота и в дваж по-голям ужас от смъртта, омаломощени от прогресивно дегенериращо страдание.

Безброй скръбни песни познава светът ни. Безброй. Не си позволявайте да се превърнете в поредната от тях. Знам, че желаете друго. Ако пък мъките ви устройват, бъдете мазохисти. Ако случаят ви е такъв, да знаете, че тази книга ще ви се види неподходяща и не по ваш вкус. Тя е предимно за хората, които искат да бъдат щастливи и се чувстват готови за това предизвикателство. Ако сте един от тях, продължете. Работя за вас.

„И видях ново небе и нова земя“, писано е в Библията... Видях ги в душата си. Докоснах ги във виденията, сънищата и мечтите си. Красота! Неземна красота видях и бързам да я споделя. Защото какъв е смисълът да сме щастливи, ако няма с кого да споделим щастието си?

Темата за начина ни на мислене и отношението му към качеството ни на живот стана, меко казано, актуална напоследък. Помня как преди има-няма пет години четох в някаква социална медия, че темата за щастието щяла да бъде най-популярна през идните десетилетия. Що за глупост, казах си. Тия слепи ли са? Щастие?!? Не виждат ли какво става по света?

Тогава още не разбирах, че цивилизационната криза е просто симптом на много по-дълбоки процеси, повечето от които остават скрити за очите ни и за ограниченото възприятие, което сме усвоили в нашата култура (визирам западния начин на живот). Но какво ни остава днес? Постигнахме ли щастието с машините и оръжията си? Построихме ли светлото бъдеще с безумното си конкурентно поведение? Възвестихме ли мир на земята с инфантилната си стратегия „око за око, зъб за зъб“? Не мисля. Струва ми се, точно обратното се случва. Око за око, зъб за зъб и целият свят ослепява, казваше Махатма Ганди. Стигнали сме се до ръба. До прага на ада, не на рая. А границата е толкова тънка! И двете са тук. Просто е време да си дадем сметка кое от тях пресъздаваме с мислите, емоциите и действията си.

Нали разбирате, не можем да решим старите проблеми със старото съзнание, което продължава да ги създава. И Айнщайн го е казал: „Един проблем не може да бъде решен на нивото на съзнание, на което е създаден.“ Трябва ни нов светоглед. Трябва ни нов метод. Трябва ни нов подход към живота.

Ако погледнем света около себе си с очите на обикновения непросветен човечец, надали ще видим нещо повече от безброй проблеми, които сякаш само се усилват взаимно, роят се и стават все повече и повече, а решението им ни убягва.

Ако нямаме усет за голямата картина, много е трудно да си извадим положителен извод за ситуацията в света към днешна дата. Ако мислим на парче и не виждаме по-далеч от носа си, няма как да разберем, че цялата човешка мъка, която и в момента се шири по планетата, не е напразна, а има значение, смисъл и цел.

Формулата, която е валидна тук, е изключително проста и ще я споделя с вас още сега, за да има възможност да улегне и да мога лесно да ви връщам към нея по-нататък в книгата.

Страданието има възпитателна и пътеводна функция.

Целта му е евентуално да ви доведе до състояние на съзнанието, което на Изток наричат просветление – получаване на прозрение за собствената си природа и добиване на разбиране за взаимодействията, които произтичат от тази природа. Има два пътя затам, казват пък евреите – пътят на страданието и пътят на познанието. Вие по кой вървите в момента?