Трите сестри на Дао

Разговор

с Китайската медицина

Любовта живее тук,

в спокойното сърце.

Светилището на Небето и Земята

е подслон за истинското Аз.

Полети на фантазията.

Сладко усещане за принадлежност

се носи ведно с потока на ведрината.

Китайската медицина седи и спокойно си почива в средата на голям кръг. Сякаш е осветена отвътре, нейната нефритенозеленикава дреха и дългата, черна като абанос коса се спускат надолу. Очите ? са широко отворени и аз надниквам в свят на горскозелена ведрина. Тя ме поканва в кръга, гласът ? е като камбана на храм. Докато сядам срещу нея, се измъквам от собствената си сянка и навлизам в светлината.

Жената започва да говори тихо:

– Твоето сърце е истинският ти дом и желанието да се върнеш в него ще ти свърши добра работа. Заедно с моите сестри аз съм тук, за да те водя по Пътя.

После внимателно хваща ръцете ми.

– Пътят на твоята истинска същност е този: ти си храм на чудеса, жив олтар на душа и клетки. Тъй като си обичано дете на Небето и Земята, в теб са преплетени ангел и животно, ти си творчески гений, озаряващ структурата от клетки.

– Когато гледаш с очите на истинското си Аз, виждаш своите плът и дух като равни, сливащи се ведно творение и създател. Твоето тяло представлява краката на Небето, а духът ти – крилете на Земята. Чрез теб те изразяват и въплъщават Пътя.

Чувствам как поезията в нейните думи отеква в моето тяло. Наклонявам се към нея, жадувайки за още.

– Сърцето ти, светилището на Небето и Земята, е домът на твоето истинско Аз. Щом запалиш сърцето си отново, чудото и величието на живота се връщат. Твоят дух се издига от мрачния облак на амнезията и ти отново започваш да се рееш из безграничните пространства на своето въображение. Тялото ти се пробужда от анестезията на миналото, преобразява вцепенеността в потоци от удоволствие. Гласовете на твоите сетива стават кристално ясни и те насочват към по-нататъшна радост. Щом влезеш отново в пълния кръг на живота, сърцето ти се превръща в омайващо жилище, където ти – обичаната рожба на Небето и Земята – можеш да разцъфтиш.

Нейните думи пробуждат спомена за неотдавнашен сън в ранна утрин. Аз съм малко дете, гледащо към кръг от хора, които стоят близо един до друг и се държат за ръце. Чувствам се болезнено плаха и ме изпълва пронизващо чувство на самота, ала забелязвам жена и мъж, изправени от двете ми страни. Усмихват ми се мило и ми протягат ръце. За момент съм парализирана, силното желание да отвърна на жеста им се сблъсква с моята плахост. После се решавам и хващам ръцете им. Приближаваме се към кръга и той се отваря, за да ни включи. Долавям заобикалящата ме отвсякъде любов и усещането, че именно тук ми е мястото, се засилва, докато ме събужда.

– Точно така става – изрича Китайската медицина, а спокойното ? лице е озарено от усмивка. – Започва с припомнянето как всъщност се усеща любовта. Постепенно всеки спомен и момент ти помагат да си възвърнеш истинската природа. И докато го правиш, сърцето ти се възстановява.

Усещам, че твърдият ремък около сърцето ми се разхлабва, като че ли свалям стегнат корсет. Дишам дълбоко с истинско физическо облекчение, наслаждавайки се на новото чувство за свобода в тялото си.