Десетте молитви, на които Бог винаги се отзовава

ИСКА МИ СЕ ДА МОЖЕХ ДА ВЯРВАМ

Господи, покажи ми, че съществуваш!

Съществува ли Бог?

Има ли по-прост и в същото време по-важен въпрос в цялата вселена? Има ли въпрос, който да е предизвиквал по-големи душевни терзания и емоционално объркване в цялата история на човечеството?

Каква ирония, че на един въпрос, с който се борят толкова много хора, Бог може да отговори съвсем лесно, когато го зададем под формата на молитва. Защото когато сведем ума и сърцето си в смирение и се обърнем към Бог: „Моля те, покажи ми, че съществуваш... Дай ми знак, че наистина си някъде там горе?“, той с радост ни отговаря – понякога с бързина, която ни удивлява.

И все пак хората често прекарват цели десетилетия от живота си, като обикалят в кръг и се опитват да разсъждават над въпроса съществува ли Бог. Анализират проблема, проучват го, въртят го в ума си, за да го разгледат от всички страни, връщат се напред-назад хиляди пъти и в края на целия процес все още не са сигурни.

Защо хората толкова често се оказват загубени в „лабиринта на вярата“? Може би защото от този основен въпрос възникват толкова много други: Сами ли сме във Вселената? Смъртта край на всичко ли е? Има ли смисъл в страданието? Съществуват ли раят и адът? Има ли върховен план за живота ми? Проблемът е, че нито един от тези въпроси не може да бъде обсъждан смислено, ако отговорът на първия въпрос, „Съществува ли Бог?“ е „Не“. Ако няма Бог, тогава всеки разговор за провидението и безсмъртието е абсурден. Погребението наистина е краят на историята, а животът няма никакъв смисъл освен съществуването ден за ден. Както казваше един от преподавателите ми по теология, това е житейската философия в старите анимационни филмчета на „Уорнър Брадърс“, където единственият начин да опишем точно смъртта е с фразата „Това е всичко, приятели!“.

От друга страна, ако Бог съществува, пред нас се разкрива цял един свят от възможности. Ако Бог съществува, тогава не само че всяко човешко същество ще живее завинаги, но всички действия, които предприемаме, и решения, които вземаме, придобиват значение, което се простира далеч отвъд настоящия миг. Всъщност всичко, което ни се случва в живота – до най-дребната, най-незначителната подробност – е загадъчно свързано с Божия „план“.1

Тук няма място за компромис. Или сме сами в света, или не сме. Или сме се появили случайно, или сме били създадени поради някаква причина. Смъртта е или краят, или началото. Положението ни е или напълно безнадеждно, или безкрайно радостно. Наистина не е възможно да съществуват два по-различни или по-диаметрално противоположни светогледа.

И така, как да се справим с този най-важен от всички въпроси? Един от начините е чрез помощта на простата логика. През дългата история на човечеството са изложени много аргументи по отношение на съществуването на Бог. Някои от най-големите гении, познати на света – Аристотел, Платон, Августин, Тома Аквински, Спиноза, Паскал, Декарт и Кант са само част от тях, – твърдят, че Бог съществува и че е истинско, живо същество.

Някои от тези рационални „доказателства“ са прочути. Едно от тях е така нареченият космологически аргумент, който задава въпроса „Откъде е произлязло всичко?“. Съществува и теологически аргумент, основан на концепцията за съвършенството и съществуването. Има аргументи от областта на „ефективната каузалност“, от „евентуалността“, от „желанието“, от „степените на съвършенство“, от „чудесата“, от „нравствеността и съзнанието“ и от „достоверни източници“. Списъкът е безкраен.

Тук нямаме достатъчно време, за да обсъдим тези доказателства, но всички те се основават на логиката, на наблюдения над физическия свят и над нашето вътрешно съзнание, както и на индуктивните или дедуктивните разсъждения. Нито едно от тях не е основано на Светото писание. Нито едно не се опитва да докаже съществуването на Бог с твърдението, че „в Библията се казва така и така“.