1.Втората, третата и четвъртата жертва на грозното убийство, чиято първа жертва беше открита на шосе 63, на ръба на парка в Северен Хъдсън, Ню Джърси, бяха съвсем неочаквани. Едната беше полицай Руб Тверски, другата полицай Джеферсън Маколбърн, а третата - полицай Кийта Шерини, всичките от Джърси Сити. Само дето всичко се случи много часове след смъртта на първата.

Някакъв мъж се обади на 911 малко след 10 вечерта на 9 май и с треперещ заекващ глас съобщи, че се бил натъкнал на някакъв човек, изглеждал или болен, или мъртъв, и че не искал да го докосва. Полицай Хенри Гомес на централата поиска името на обаждащия се, но неохотният самарянин затвори. По-късно беше установено, че се e обадил от мобилен телефон, който не може да се проследи. Гомес извести полицейското управление на Джърси Сити и забрави за обаждането. След произтеклите обаче от това събитие страхотии, които хвърлиха в ужас милиони порядъчни хора по света, той си помисли, че е възможно треперещият глас да е бил някакъв трик за прикриване на чуждестранен акцент. Не беше сигурен дали обаждащият се е имитирал заекване, но сега беше принуден да се придържа към тази версия.

В единайсет и пет полицай Тверски се приведе над тялото, което беше положено върху парапета между пътя и парка; беше на мъж, добре сложен, към един и осемдесет, с джинси, черна тениска, тъмно яке и маратонки. Полицаят беше озадачен от голямата зелена панделка, вързана около челото на трупа. Вдигна лявата му ръка. Студена и вяла. В китката пулс не се напипваше; часовник нямаше, но се наблюдаваше бледа следа от носене на такъв. Лъчът на фенерчето открои в мрака лице, прекалено гладко за мъж с такъв ръст, почти като на жена. Да, на жена. Пълните устни бяха полуотворени, очите полузатворени, а деликатният нос вече беше с характерния синкав цвят. Полицай Тверски реши, че става дума за някакви гей игри с фатален край. Само това можеше да обясни абсурден елемент като тази зелена панделка на челото на трупа.

- Сигурно са някакви изкукали - измърмори той.

Беше се случило обичайното: на някакво празненство някой от тези симпатяги или беше взел прекалено голяма доза, възможно от замърсена дрога, или пък прекалено чиста, и след като бяха открили какво е станало, аверчетата му го бяха експедирали набързо. Трябвало е обаче да свалят панделката. Прекалено явна следа.

След това Тверски повдигна брадичката, за да провери дали няма следи от душене или рана от нож например. Не се виждаше нищо освен съвсем бледа тънка ивица обезцветена кожа от ухо до ухо. Доста страховито.

Точно в този момент от устата на трупа изригна гейзер от чудовищни мръсотии. Пищящият глас призоваваше осквернителя на покоя на трупа да извърши редица най-невероятни действия с отделни части от анатомията си. Диатрибата завърши с най-налудничавия смях, раздавал се някога извън ада. И трупът млъкна.

Полицай Тверски, огромна буца мускули малко над четиридесетте, се беше сблъсквал с какви ли не извратености и кървища, обезглавени съпруги, наркопласьори, закъснели с плащанията или доставките, пребити до смазване и дори изкормени, изгорели до кости тела с ухилени черепи. Беше виждал непоносими и поради тази причина непубликувани снимки от 11 септември. Но потресът, причинен от този кошмарен труп, оказа ефекта си. Преряза го силна болка в гърдите, той остана без въздух, изпъшка, седна до трупа и простена:

- Извикайте линейка.

- Линейка ли? - попита полицай Маколбърн.

- Да... за мен... сърцето...

Маколбърн изпадна в паника. Всъщност направо трепереше. Треперещите му пръсти с огромни усилия се опитваха да измъкнат телефона от джоба, в който го беше пъхнал, след което измина още немалко време, докато успее да набере управлението да извикат линейка, и още повече време да обясни къде се намират, какво се е случило и защо им трябва.

Полицай Шерини, която също трепереше цялата, се наведе над трупа, като внимаше да не го докосне. Вгледа се в лицето му, втренчи се в полузатворените му очи. Имаше много красиви мигли.

Два лазерни лъча се стрелнаха в лицето й от очите на трупа. От устата на мъртвеца изригна гръмогласен звук.

Това я свари съвсем неподготвена и разтърси дълбините на разума й, където никой не е сигурен дали в края на краищата малките зелени човечета, зомбитата и озъбените призраци наистина не съществуват. Полицай Шерини изпищя и изскочи на платното, и заразмахва ръце като луда, като не спираше да пищи. Една кола спря и шофьорът попита какво има.

Следата “Кукабура”