Холестерол: двумесечен оздравителен курс

1.

ИСТИНАТА ЗА ХОЛЕСТЕРОЛА

Втората половина на ХХ в. е ознаменувана със своеобразната "битка" срещу високото ниво на холестерола в кръвта, който, както много от лекарите предполагат, е отговорен за различни нарушения в работата на човешкия организъм. В резултат на множеството изследвания се затвърди увереността, че между повишеното ниво на холестерола и сърдечносъдовите заболявания съществува пряка връзка.

Тази теория моментално получи широка известност и започна активната є пропаганда. В ход влязоха не само доводи, но и образи, който трябваше да поразят въображението на неизкушения човечец - холестеролът е ужасът на века, убиецът на артерии и изобщо опасност номер едно. В твърденията си привържениците на въпросната теория се позовават на авторитетни източници, доказвайки, че повишеното ниво на холестерол е най-важният от всички фактори, спомагащи за развитието на сърдечносъдовите заболявания и атеросклерозата, водещи в крайна сметка до стенокардия и инфаркт. Бяха създадени цели институти и клиники, занимаващи се с изследване на ролята на въпросното вещество за възникването на болестите на сърцето и кръвоносната система. За изследователска дейност бяха похарчени не един и два милиарда долара.

Към днешна дата обаче ролята на холестерола като виновник за споменатите заболявания предизвиква все по-големи резерви дори и у лекарите. Работата е там, че за многото години на диети с ограничаване на продуктите, богати на това вещество, медиците така и не успяват да понижат съществено нито равнището на смъртността от сърдечносъдови заболявания, нито броя на случаите на заболяване от атеросклероза. Напротив, антихолестероловата терапия често води до развитието на нови заболявания и рязко нарастване на броя на малко разпространени преди това патологии, като болестта на Алцхаймер или безплодието. Наблюдава се своеобразен парадокс - потреблението на холестерол намалява значително, а пък спектърът на болестите се увеличава.

Поради това, през последните години "вредният" холестерол получи различна трактовка - започнаха да го делят на "добър" и "лош". От гледна точка на биохимията това също не е съвсем вярно. Работата е там, че по тази логика всички биологични вещества могат също да бъдат разграничаване по даден принцип. Например "добри" липиди, "лоши" аминокиселини и "добра" и "лоша" глюкоза.

Така че, нека като за начало да поставим нещата на местата им и да разгледаме от научна гледна точка каква роля се отрежда на холестерола в човешкия организъм.

КАКВО Е ТОВА ХОЛЕСТЕРОЛ

Холестеролът е природен липофилен (мазен) алкохол, който се съдържа в мембраните на клетките на живите организми. Той се разтваря в мазнини, но е неразтворим във вода. В организма се изработват около 80% от холестерола, останалите 20% постъпват чрез храната.

Холестеролът стабилизира клетъчните мембрани и е необходим за създаването на витамин D, стероидните хормони, включително кортизон, кортизол, естрогени, андростерон, прогестерон и тестостерон. Освен това той играе много важна роля в процеса на функциониране на имунната система и главния мозък. По последни данни холестеролът взема участие и в защитата от злокачествени образувания.

Историята на холестерола започва през 1769 г., когато Пулетие дьо ла Сал отделил от жлъчен камък бяло плътно вещество, притежаващо свойствата на мазнините. В чист вид е получен малко по-късно - през 1789 г. от министъра на просветата и член на Френския национален конвент А. Фуркроа. През 1815 г. Мишел Шеврел, който също извлича същото съединение, му дава несполучливото наименование "холестерин" (мазна жлъчка). Приблизително половин век по-късно Пиер Пертло успява да докаже, че въпросното вещество трябва да бъде причислено към алкохолите. Това от своя страна задължавало химическото наименование да завършва с наставката "-ол". Поради това оттам насетне холестеринът започва да се нарича холестерол.