Кодът на маите

1.

МАЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР

ОТКРИВАНЕТО

Историята на откриването и тълкуването на маянския календар е разказ за всеотдайните и енергични търсения на редица хора, обичащи приключенията. Тези малцина неустрашими изследователи постигнали почти невъзможното: разшифровали 5125-годишното Дълго броене на календара и така може би разкрили проектираната от Създателя еволюция на човечеството и планетата. Вероятно техният завет предоставя на всички нас последната възможност правилно да интерпретираме една изключително развита, древна и свещена култура. През 30-те години на ХХ в., след като вече били разчетени и съпоставени достатъчно данни, учените били в състояние да разберат, че класическите маи (живели от около 200 до около 900 г. сл. Хр.) били обсебени от идеята да изчисляват времето и да определят неговото значение.

Докато се опитвали да проникнат в значението на времето, маите изобретили може би най-сложната математическа изчислителна система в историята на човешката култура. Всъщност корените на тази система за датиране значително предхождат Класическия период на маите и - както ще видите след малко - на много обекти на класическите маи има написани дати, които се връщат хиляди, милиони и даже милиарди години назад. Тези огромни числа се изчисляват с помощта на проста, но блестяща система от чертички и точки, към които се прибавя и знакът за нула - една напълно точна система за означаване според стойността и мястото. Олмеките били културата, майка на маянската цивилизация, и елементи от Цолкина - 260-дневното броене, което продължава да се използва и днес - са били открити на олмекски обекти, датиращи отпреди три хилядолетия. Това е още едно доказателство за древността на датиращата система на маите.

Повечето археолози вярват, че олмекската култура в Централно Мексико се е зародила преди 2000 г. пр. Хр. Не забравяйте обаче, че през последните двеста години археолозите са си спечелили лошата слава, че подценяват истинската древност на корените на различни култури. Археологическите данни показват, че олмеките са ползвали ранните знаци на календара, затова и започвам книгата с предположението, че първата поява или консолидиране на олмекската култура трябва да се търси около 3113 г. пр. Хр., в началото на Дългото броене. Тъй като Дългото броене описва зараждането, развитието и гибелта на Мезоамериканската цивилизация и тъй като маите са потомци на олмеките, семето на маите вече трябва да е било посято в самото начало на Дългото броене.

В маянската митология одомашняването на царевицата се свърва с произхода на хората, а царевицата е била открита в тези земи преди 7000 години.1 Календарът се нарича "маянски календар" (а не олмекски), тъй като класическите маи развили до съвършенство всички негови аспекти. Те изчислили как времето влияе на историята и ни оставили ясни и сложни записи на своите открития. Когато се развили достатъчно, така че да митологизират своя произход, в разказа си за Сътворението - "Попол Вух", - те свързали развитието на царевицата със собствените си корени във времето. Днес царевицата продължава да е в центъра на маянската култура и церемонии. Дългото броене започва около 3113 г. пр. Хр., което по една случайност е времето, когато сложни цивилизации на градове и храмове внезапно се появяват в Древен Египет, Шумер и Китай. Тъй като маите също имали култура с пирамиди, йероглифи, митология и астрономия и тъй като календарът им с голяма точност описва историческите цикли в развитието на цивилизацията, защо да не приемем, че реалните им корени се простират чак до началото на техния календар, особено като се има предвид, че царевицата била одомашнена дори по-рано? Това е много важен момент, тъй като трябва да имаме предвид всичките тринадесет бактуна, особено основополагащия бактун, когато се е зародила сложната цивилизация - времето от 3113 до 2718 г. пр. Хр. (Бактунът има времетраене 394 години; бактуните са основните деления на продължилия 5125 години период от историята, който е описан в Дългото броене.)

Няма да се спирам подробно на доводите за и против в научните спорове за произхода на маите, тъй като тук интересът ни е насочен основно към техния календар. Тъй като имам перспективата на автохтонен човек, моите възгледи често се различават от тези на археолозите и антрополозите. Установявам, че те често грешат относно произхода на културите и техните нива на сложност, особено що се отнася до автохтонните култури в двете Америки. За щастие, в случая с маите времето вече е отсяло много от ранните аргументи за календара, което ми позволява да добавя собствените си разсъждения. Изследователите на календара са постигнали удивително единодушие относно началната и крайната дата - 3113 пр. Хр. и 2012 г. сл. Хр., или 3115 г. пр. Хр. и 2011 г. сл. Хр. според Карл Йохан Калеман.

Това, относно което няма особено съгласие, е какво всъщност означава календарът - например относно идеята, че описва културната еволюция в продължение на 5125 години или пък еволюцията на времето като общо в рамките на 16,4 млрд. години, както твърди Калеман. Академичните учени рядко си позволяват спекулации относно значението на календара, освен за да кажат, че маите били обсебени от времето. Авторите, на които подробно ще се спра в тази книга, не са академични учени и все пак те са учени и техният интерес е насочен към това да открият значението на маянския календар и да разберат защо маите са били обсебени от времето. Сменили сме геоцентричната (организирана около Земята) с хелиоцентричната (организирана около Слънцето) перспектива едва преди четири века, точно когато е започвал последният бактун от Голямото броене. Сега вече, когато този последен бактун е към края си, бързо напредваме към галактоцентрична (организирана около Галактиката) перспектива. Едва наскоро повечето хора осъзнаха, че нашата Слънчева система обикаля по орбита около центъра на Млечния път и че нашата галактика е само една от милиардите галактики във Вселената. Повечето изследователи вярват, че маянският календар проследява развитието на културата с хода на времето, което обяснява защо хората проявяват толкова голямо любопитство към него. Налице са множество верни тълкувания на маянската култура, тъй като откриването на маите датира едва отпреди 150 години, а повечето проучвания в тази област са били извършени през последното столетие.

Широката публика научила за откритията на ранните изследователи на календара през 50-те години на XX в., когато учени като Силванъс Морли и Ерик Томпсън публикували книги върху числовата и математическата система на маите.2 Хората били заинтригувани от това, че маите са използвали двадесетичната система (основаваща се на нулата и кратни на двадесет) за броене посредством чертички и точки. Малцина можели да вникнат в невероятната сложност на тези големи дати в календара. Факт е, че маянската цивилизация е била невероятно развита и че в Европа понятието за нула се появило едва когато мюсюлманите я въвели в Испания около 1000 г. сл. Хр.

ПРИЕМСТВЕНОСТТА

В МЕЗОАМЕРИКАНСКАТА КУЛТУРА

Широката публика беше особено заинтригувана от факта, че милиони потомци на маите продължават да живеят в села край обвитите в романтика пирамиди в джунглата. Подобно на призрачни пазачи, днешните маи обикалят около градовете, които техните прадеди изоставили преди едно хилядолетие. Никога няма да забравя първите си церемонии през 1989 г. - с маите лакондон край Паленке в мексиканския щат Чиапас. Подобно на есеите и гностиците, мъжете бяха облечени в чисто бели туники от мек ръчнотъкан плат, които падаха малко под коленете им, а дългите им прави черни коси се спускаха до под кръста. Лицата им се пренесоха в друго време, когато извадиха гърнета, които съвсем скоро бяха направили по традиционна техника за церемонията в гората.

Изолирани маянски кланове в мексиканския щат Чиапас и в планините на Гватемала продължават да следват някогашния календар и да отброяват дните. Също така са съхранили много от най-древните ритуали и лечителски умения. За щастие, през 60-те години на ХХ в. и по-късно проницателни учени се заселиха сред маите и документираха техните древни познания - нещо, което в миналото конквистадорите и испанските свещеници свършили толкова лошо. Учените, действително живели сред маите и изучили езиците им, са ни дали изобилни и проникновени сведения за значението на техните изконни митове и системи за датиране. Тези проникновения се появиха тъкмо навреме, тъй като ограничиха обичайното налагане на западния културен манталитет. Без подкрепата на направените от тези основоположници в полевата работа открития би било невъзможно други, по-склонни към спекулации изследователи - сред които съм и аз - да разглеждат и анализират маянския календар.

Хилядолетната приемственост в изкуството и митологията на олмеките, маите, толтеките, ацтеките и днешните маи е твърде впечатляваща. Най-доброто определение за цялата тази туземна култура е мезоамериканска, тъй като то се отнася почтително и към участието на днешните хора в древните традиции. През 70-те години на ХХ в. вече се наблюдаваше сливане на маянските изследвания - в резултат на откриването на огромно количество удивителни факти. Някои от най-блестящите мислители на нашето време - например Терънс Маккена и Хосе Аргуелес, които могат да бъдат описани най-добре като "изследователи от новата парадигма" - насочиха вниманието си към маянския календар. Те заключиха, че маянският календар е важен за двете Америки и за целия свят - нещо, с което аз съм напълно съгласна. Някои хора, сред които съм и аз, смятат, че тези прогресивни процеси в Мезоамерика са липсващото звено, което може да обясни защо Западът е загубил душата си през последните четиристотин години. Маите са духовните предци на хората, които живеят в двете Америки (същото се отнася за автохтонното население на САЩ, Първия народ в Канада и множеството древни народи в Централна и Южна Америка), и все пак значението и жизнеспособността на техните традиции били отречени и почти изкоренени.

Преди петдесет години все по-ясното осъзнаване на величието на маянската култура започнало да отваря широки нови перспективи към историята на идеите. Така например, след като маянските йероглифи най-накрая бяха разчетени, бяха открити дати - наред с другите обекти и в Коба, Южен Чиапас, - които ни връщат към времето преди милиони, милиарди и дори трилиони години. През 1927 г., след като тези дати на маите били корелирани със съвременните календари - т.нар. "корелация ГМТ" (Гудман-Мартинес-Ернандес-Томпсън), - повечето изследователи се обединили около мнението, че Дългото броене започва около 3113 г. пр. Хр.3

За мнозина било удивително, че маите са се прицелили в същата дата, която археолозите използват за едновременното зараждане на цивилизациите, които сякаш внезапно се появили от нищото със сложни писмени системи и никнещи като гъби развити храмови градове. Авторите от новата парадигма недоволно коментират, че в историческата догма твърде често се среща думата "внезапно" и че всъщност нещата не са толкова прости. Напълно съм съгласна. Ако се замислите, едновременното глобално зараждане на цивилизацията през 3113 г. пр. Хр. изглежда органически обвързано, все едно преди 5125 години човечеството получило някакъв еволюционен сигнал. Всъщност, както ще видите, се случило именно това!

ЦИКЛИТЕ В КАЛЕНДАРА

Нещо, което очарова мнозина, е, че Дългото броене се състои от цикли, а не се развива до безкрай като линейно време. Когато навляза в този проблем, маянските цикли може би съвсем няма да ви очароват, а не е изключено да ви се сторят толкова неразбираеми, все едно са на китайски. За да ви помогнем по-лесно да преглътнете тази част, Крис направи по моите скици подобни на комикси илюстрации, които изобразяват основните положения в маянския календар. В моя случай аз трябва да разбера календара от математическа гледна точка, за да мога да пиша за него. За да можете да четете за него, за вас ще е достатъчно просто да ги запаметите визуално. Всъщност същото са правили и самите маи, поради което е вероятно много хора да са знаели немалко за символите и числата (на календара) - както продължават да знаят и днес.

Дългото броене от 5125 години е разделено на тринадесет цикъла от по приблизително 394 години, наречени бактуни. Всеки бактун се подразделя на двадесет цикъла, наречени катуни, които пък се състоят от двадесет туна от по 360 дни. Тъй като основната единица - тунът, се състои от 360 дни, през всяка слънчева година (която има 365 дни) времето се измества с по пет дни назад, което автоматично откъсва съзнанието от линейното време.

По време на Деветия бактун (435-830 г. сл. Хр. според Дългото броене) на големите класически обекти - например Копан в Хондурас, Паленке в Мексико и Тикал и Киригуа в Гватемала - датите на катуните били изписвани на стели заедно с художествени и митологични изображения на исторически и церемониални събития. Деветият бактун е просто период от време в средата на Дългото броене от тринадесет бактуна и все пак точно тогава маите задълбочили своите идеи за това, което наистина се случва с времето. Знаем, че на важни катуни и туни през Деветия бактун непрекъснато се извършвали церемонии и гадания. Би могло да се каже, че през Деветия бактун маите обожествили времето.

Класическите маи трябва да са изучавали реалните свойства на времевите фази, тъй като създавали и датирали стели и стенописи с митологично съдържание. Освен това изобразявали митовете си на хиляди датирани според календара съдове. С други думи, те разказвали своята история и предсказвали времето. Изглежда, са се опитвали да открият уникалните свойства на всеки катун (тъй като периодът от 19,7 години отговаря приблизително на едно поколение), които после да приложат към катуните на всички бъдещи бактуни.

Цолкинът - преброяването на 260 дни - се основава на тринадесет числа и двадесет знаци или символи на дните. В рамките на Цолкина всеки един от дневните знаци има уникални свойства, които се изменят според числото, което се прикрепя към него. Например 1 Кан е нещо различно от 8 Кан.

Деленията, които вземат предвид качествата, са тези на двадесетте дневни знака (всеки един от които отново е модифициран от числото си), които маите първоначално открили, като преживявали различните дни в продължение на много години. Веднъж щом разбрали двадесетте дни и тринадесетте числа - Цолкина от 260 дни, - те изследвали свещената година - туна от 360 дни, - за да разберат свойствата на все по-големи и по-големи периоди, кратни на 20. Тоест става въпрос за ускорение на времето с 20 х 20. Както ще видите, ускоряването на времето посредством умножаване на основни единици по двадесет е ключова концепция в календара, която започва с умножаването на един тун по двадесет, което ни дава бактуна. Ако умножим по двадесет бактуна, ще получим пиктун и т.н. Следователно тунът е основната единица за ускоряването на времето в календара.

Броенето на туна от 360 дни е в резонанс с Цолкина от 260 дни, тъй като и двете първични числа, на които се основава последният - 13 и 20, - резонират с по-дългите тринадесет бактуна (състоящи се от по двадесет катуна), образуващи Дългото броене. Всеки бактун си има свое собствено свойство, което е числено. Същото се отнася и за тринадесетте числени дни на Цолкина. Знам, че звучи объркващо, затова в хода на книгата ще го обясня в подробности. Това, което има значение, е, че започваме да усещаме резонанса в циклите на времето. Нека го кажа по друг начин - един тун резонира и трепти с катуна, бактуна и т.н. В крайна сметка всичко това ще ни отведе право към теорията за двадесетократното ускоряване на времето.

Накрая класическите маи постигнали един органически свързан и загадъчен възглед за времето, който продължава и днес да вълнува милиони хора. Изглежда, са се опитвали да разберат как времето се разраства и развива, което е равнозначно на опит да се пробват да осмислят естеството на еволюцията посредством ускоряването на времето. Както ще видите, когато започнем да разглеждаме теориите на Карл Йохан Калеман, много е вероятно те да са изследвали скрития във времето потенциал за ускоряване. Представете си как минутите и часовете се влачат, когато чакате отново да срещнете своя любим, и си помислете как времето лети, когато сте заедно. Мисля за ускоряването на времето при маите като за същността на божествената любов, тъй като то облича в плът нашата връзка със Създателя и описва потенциала на Вселената да поражда.

ПОСЕЩЕНИЕ

НА МАЯНСКИТЕ ХРАМОВЕ

Когато посещавам градовете на класическите маи, се чувствам все едно крача през жива библиотека, записана на камък. Стелите и надписите ми говорят, тъй като са скулптурни, литературни и математически. Ако успея да проумея какво чувствам, то, докато съзерцавам тези послания, животни и насекоми ми разкриват кодовете посредством поведението си. По тази причина винаги търся сигнали от природата, когато посещавам околностите на храмовете. Стелите и надписите се пазят от осезаеми създания от други измерения, които с радост ми разкриват тайните си, а друг път грубо ме отблъскват. От време на време използвам тамян или хлопка, за да вляза в контакт с духовете, пазители на камъните. Веднъж, докато дрънках с моята хлопка на Народа на костенурката в Храма на листовидния кръст в Паленке, двама арогантни археолози се опитаха да ме прекъснат. Те почти паднаха от ръба на храма, когато невидимите пазители на светилището ги изблъскаха!

В продължение на часове съм медитирала край стелите и понякога те в крайна сметка оживяват и разкриват своето съдържание. През 1988 г. в Тикал, Гватемала, в един голям двор с много стели можах да почувствам данните, които се вливаха в мозъка ми - все едно някой записваше нещо върху твърдия диск в моя мозък. Това в такава степен ме порази, че през този ден поисках знак, който да ми помогне да повярвам в преживяното. По-късно, докато се разхождах по една много отдалечена пътека, един черен ягуар се появи близо до нея, взря се в очите ми и после бавно се отдалечи. Това беше твърде странно, тъй като в този район ягуарите са златисти с черни петна. И все пак черната котка изглеждаше напълно материална. Разбрах, че трябва да се доверя на казаното от камъните - в резултат на това се появи тази книга. Възхитена съм от това как Карл Йохан Калеман използва главната пирамида в Тикал като модел за своя основаващ се на туна календар.

Подобно на актьори във величествени драми, днес тези стели са се възправили неми и година след година привличат погледите ни, карат стомасите ни да се свиват и пробуждат умовете ни.

Колкото повече изследователи проучват датите и символите върху стелите, толкова повече се убеждаваме, че класическите маи са изобразявали културни цикли в периоди от време, за да посочат значенията, които са открили в тези дати. Освен това да не пропуснем да кажем, че стелите са фантастични произведения на изкуството, които могат да ни внушат своето послание също толкова успешно, колкото и някоя голяма картина на Вермеер или някоя великолепна скулптура на Микеланджело. И все пак всичко се свежда до това какво може да види всеки човек.

ИНТЕРПРЕТАЦИИ НА ДРЕВНИ КУЛТУРИ

СПОРЕД НОВАТА ПАРАДИГМА

През 80-те години на ХХ в. нова група изследователи започна да разсъждава върху значението на Дългото броене и да се диви на научните и духовни постижения на маите. По същото време хватката на неодарвинианската парадигма, която твърди, че човечеството непрекъснато се развива към все по-високо ниво, започна да се отпуска. Теорията, както и догмата, че древните хора са били по-малко развити - а съвременните хора прогресират все повече и повече, - се разпадаше паралелно с разкриването на блясъка на древните култури. Освен това стана ясно, че през последните двеста години археолозите са интерпретирали погрешно древните култури. След като бяха наблюдавали с широко отворени очи модерните култури, много хора започнаха да се съмняват в предполагаемото прогресиращо развитие на човечеството.

Хората, които се противопоставяха на неодарвинианските проекции, копнееха да получат нови интерпретации на древните култури. Авторите на новата парадигма - например Греъм Хенкок, Джон Мичъл и Питър Томпкинс - откликнаха на тази любознателна публика и с лекота демонстрираха съществуването на много древни цивилизации, които са били много по-напреднали от настоящите.4 Междувременно академичните археолози или игнорираха, или енергично се заеха да опровергават тази нова парадигма и последователите є в популярната култура. В сферата на маянските изследвания тази нова парадигма се появи достатъчно скоро, за да позволи на проучвателите да установят, че маите са създали много развита математическа и астрономическа система.

Концепцията на новата парадигма за изследване на развитата древна мъдрост започна да процъфтява, когато широката публика загуби вяра в посоката, в която са се отправили варварските модерни цивилизации като САЩ. Много хора почувстваха, че имаме нужда от древната мъдрост, за да подсигурим оцеляването на модерната цивилизация. И разбира се, че е така! През 90-те години на ХХ в. се яви богата и напълно зряла литература, която имаше за цел да представи истинския потенциал на човечеството, стъпвайки върху най-великите постижения на древните цивилизации. Смятам, че по тази причина днес имаме спешна нужда от маянския календар.

ЗАВЕТЪТ НА МАИТЕ

Сега, когато пристъпихме в ХХI в., маянският календар е завладял въображението на широката публика, отчасти защото календарът е на път да приключи и отчасти защото просто омагьосва хората. Вникването в календара може да бъде много обезкуражаващо, но, както ще научите в настоящата книга, в момента се намираме насред огромен скок в неговото декодиране. Маите съхранили своя календар на камък, докато в същото време разполагаме само с оскъдни следи от календарите на други древни култури. Скоро ще видите, че маите грижливо са подхранвали своя завет, който може да ни издигне на ново ниво на разбиране на други невероятни богатства, завещани ни от древните египтяни, минойците, шумерите, китайците и ведическите индийци. Въпреки че за ежедневните си нужди маите използвали 365-дневен слънчев календар, който наричали "Хааб", самият маянски календар изцяло стъпва на 360-дневни съставни части или нараствания, наречени туни.

Ако вникнете по-надълбоко в споменатите по-горе древни култури, някои от които възникнали внезапно преди 5125 години, ще установите, че при всички тях има следи от 360-дневен свещен календар, подобен на основаващия се на Дългото броене. Това важи особено за династическия Египет и ведическата култура в Индия. В същото време много от тях имали и 365-дневен земеделски слънчев календар.5 Никой не беше успял да проумее защо в далечното минало са се използвали 360-дневни календари, докато с тази материя не се захвана Карл Йохан Калеман. В случая за нас е важно, че този календар, основаващ се на година от 360 дни, се е съхранил в Мезоамерика, макар и да е бил загубен навсякъде другаде. С други думи, 360-дневният календар отразява една представа за времето, която някога е била всеобща. Както ще видите, аз лично смятам, че това ни казва някои много важни неща за последните десет хиляди години от живота на човечеството. Със сигурност не е без значение, че новопристигналите испанци положили всички усилия да унищожат тези данни. Очевидно по някаква причина те са се чувствали заплашени от автохтонните познания.

Една от целите на тази книга е да открие причината за това разделение на времето на 360, а не на 365, което е било толкова важно за маите преди две хиляди години. Например, ако в някакъв скорошен период пътешествието на Земята около Слънцето се е удължило с пет дни, то дали това не е променило хармоничните връзки на Земята в Слънчевата система и Галактиката? Дали има вероятност в някакъв бъдещ момент Земята да се върне към 360-дневния резонанс? И ако е така, как би могло да се случи това и какъв ще бъде резултатът? И дали крайната дата на маянския календар не е свързана именно с едно такова хармонично изместване?

ПРИНОСЪТ

НА ДЖОН МЕЙДЖЪР ДЖЕНКИНС

В края на 80-те години, когато информацията за маянския календар беше вече достатъчно разработена и публикувана, неакадемични изследователи започнаха да предлагат изключително спекулативни, една от друга по-вълнуващи и много креативни интерпретации на календара. Както споменах във въведението, аз участвах в публикуването на разработките на много от тези автори и голяма част от тази книга е посветена на тяхната работа, както и на моите собствени разсъждения върху календара.

Ще започна с Джон Мейджър Дженкинс - един блестящ изследовател от новата парадигма, - тъй като Джон направи така, че един предкласически маянски обект в Мексико на име Исапа да оживее за мен по начин, съответстващ на силните чувства, които аз самата бях изпитала на места като Тикал в Гватемала и Паленке и Теотихуакан в Мексико.6 Когато успея да получа достъп до кодовете или основните учения на някой обект, аз внезапно се озовавам насред мистериална пиеса и всичко оживява като на филм. Филмът започва да се върти и фреските си връщат първоначалните цветове, а изобразените на тях персонажи отварят очи и започват да мърдат с устни. Стелите започват да ми изпращат информация, а животните и насекомите реагират на разгръщащото се представление и ми показват какво всъщност означава. Веднъж три папагала кетцал се завъртяха над главата ми, докато медитирах в Храма на прилепа в Тикал. Друг път една копиеглава змия се появи точно пред мен в момента, в който напълно проумях значението на дневния знак Маник. Такива са невероятните състояния на екстаз, които съм изпитвала на свещени места, а в "Космогенезисът на маите за 2012 г." Джон Мейджър Дженкинс направи така, че Исапа да оживее по същия начин. Тъй като неговият изследователски подход често е по-добър от този на повечето учени, които се публикуват от университетските издателства, аз се доверявам на прозренията му, въпреки че невинаги съм съгласна с тях.

Първите приятни усещания, свързани с "Космогенезисът на маите за 2012 г.", дойдоха още докато четях ръкописа, предложен ми за публикуване. Книгата ме подканяше да стана астроном в Исапа и да наблюдавам зенита на Полярната звезда, Плеядите или центъра на Млечния път в Тъмния процеп. Беше ми забавно, защото по това време бях практикуващ астролог. Можех да си представя, че съм играч на топка в Исапа, или пък как раждам на космическия трон. Сред подбора си от ключови стели от Исапа, Джон превежда читателя през етапите на инициационните системи на Исапа отпреди няколко хиляди години. Никога не съм била в Исапа и все пак книгата ме заведе там и ме накара да се застоя достатъчно дълго, за да науча това, което ми трябваше.

Дженкинс хвърля светлина върху удивителната теория, че Мезоамерика е развила двусъставна космология, която работи със зенитните позиции на Плеядите и центъра на нашата галатика. Малцина изследователи на маите са възприели тези идеи, но Дженкинс е изучил тяхната работа, преди да ги надскочи и да навлезе в нови територии. Учените ще направят добре да обърнат по-голямо внимание на неговите заключения, които се основават на собствените им прилежни усилия. Например преди публикуването на "Космогенезисът на маите за 2012 г." през 1998 г. Линда Шеле и Дейвид Фрайдел се бяха опитали да съживят маянската астрономия и церемонии в своята книга "Маянският космос", появила се през 1993 година.7 За нещастие, тя тласна академичните спекулации относно маянския космос по грешен път, тъй като бе съсредоточена върху антицентъра, а не върху центъра на Галактиката.8

Вече изказах предположението си, че свещените култури на света, появили се внезапно около 3115 г. пр. Хр., са използвали календари, които са се основавали на системи, подобни на календара на маите. През 1994 г. двамата с моя египетски учител Абд'Ел Хаким Ауян от Гиза извършихме церемонии в гробницата на Мая, намираща се в датиращата от времето на ХIХ династия част от некропола в Сакара, близо до пирамидата на Унас. Хаким възпроизведе тези церемонии, тъй като почувства, че за мен ще бъде важно да разбера, че около 1200 г. пр. Хр. - приблизително по времето, когато ранните етапи на календара се появяват в Мезоамерика, - маите и египтяните са били свързани.

Хаким е съвременният пазител на Ключовете на Тот - учеща на мъдрост египетска школа, която е на пет хилядолетия. Той казва, че има точно 360 нетер - свещени пазители на дните, - което на практика повтаря концепцията на основаващата се на тун маянска година.9 Това също така има връзка с астрологическите сабиански символи, тъй като ние, астролозите, продължаваме да използваме 360-дневна година като метод за измерване на времето. Аз смятам, че маите напълно са проумели делението на туни, катуни и бактуни едва преди около 2000 години, и - както вече казах - те разбрали истинското му значение едва през следващите хиляда години. Най-старата дата по Дългото броене (най-ранната дата, откривана до този момент върху паметник) е 37 г. пр. Хр. и идва от Исапа, но елементите на системата са много по-древни.

Започнахме тази част с преломното разбиране, което Дженкинс ни представя за това как маите са открили Дългото броене. За да вникне в това, Дженкинс си послужил с методите на археоастрономията, която изследва как циклите в небето отразяват циклите на земята. Археоастрономията използва херметическия принцип "каквото горе, това и долу", за да определи как древните култури са изграждали своите свещени обекти, използвайки като модел разположението на звездите и съзвездията. Древните свещени обекти са ориентирани към конкретни места в небето през точно определени периоди. Можем да датираме паметниците посредством тяхната ориентация и след това да размишляваме относно хората, които първоначално са ги построили, като установим върху какво са съсредоточили вниманието си, т.е. можем да използваме науката им, за да ги опознаем. Въпреки че понякога археолозите признават достоверността на този метод, те често пренебрегват откритията на археоастрономията, вероятно защото я асоциират с астрологията. И все пак археоастрономията е просто древна астрономия. Както казах по-горе, разглеждането на пространството и времето посредством археоастрономията може да ни отведе към спекулации относно това за какво действително са си мислели хората. Джон Мейджър Дженкинс е майстор в тази област на изследване. Според мен неговата теория за това как маите може би са открили крайната дата на маянския календар е от фундаментално значение за това да разберем как те на първо място са установили кога започва.

ПАДЕНИЕТО НА ПОЛЯРНИЯ БОГ

Дженкинс е установил, че астрономите от Исапа са били обсебени най-вече от това да наблюдават Полярната звезда.10 Тъй като Полярната звезда едва се вижда от Исапа в Южно Мексико, този огромен интерес предполага, че някои от прадедите им, ако не и всичките им прадеди, били дошли много години по-рано от север. Колкото и да е иронично, това подкрепя конвенционалната антропологична теория за заселването на двете Америки, въпреки че е много вероятно и дифузионистичната теория, според която хората са дошли в Америка с лодки, също да е вярна.

До ден днешен хората, живеещи на по-северна географска ширина, идентифицират центъра на своя космос с Полярната звезда и околополярните звезди. Тъй като Полярната звезда е била първоначалният космически център на предците на жителите на Исапа, те трябва да са били много древен народ. Само че веднъж щом започнали да развиват своята култура в Исапа, която се намира в тропиците (между 23 градуса северна и 23 градуса южна ширина), промените в местоположенията на околополюсните звезди - дължащи се на прецесията - започнали твърде много да ги притесняват. С други думи, техният бог бил паднал от небето. След това, като декодира техните церемониални обекти и вземайки предвид и маянската "библия" "Попол Вух", Дженкинс ни показва как жителите на Исапа са проследявали зенитното положение (зенита) на Плеядите, както и зенита на Слънцето, до около 50 г. пр. Хр.11 По-късно съсредоточили вниманието си върху центъра на Млечния път.

Както са търсели? Искали са да открият неподвижен и съвършен център в небето, който да бъде техен бог - търсели са усещането за божественото във Вселената. Тъй като били народ, който в по-голямата си част се бил зародил на север хиляди години по-рано, техен първи бог била Полярната звезда - тъй като от гледна точка на северните ширини всичко сякаш се върти около нея.

Първоначално Плеядите високо в нощното небе изглеждали неподвижни, което се дължи на факта, че те са разположени близо до галактическия антицентър и са противоположни на галактическия център. Когато погледнете галактическия център в Стрелец, вие гледате от Земята навътре в Галактиката, а когато наблюдавате Плеядите, погледът ви е насочен навън от Галактиката - към Вселената. Тъй като Плеядите изглеждали неподвижни, жителите на Исапа ги избрали за свой център и свой бог.

ТЪМНИЯТ ПРОЦЕП В МЛЕЧНИЯ ПЪТ

След продължителни наблюдения астрономите от Исапа не само установили, че Плеядите се изместват заради прецесията, но че всъщност се приближават към зенита си в Исапа. Само че мястото, което оставало неподвижно, бил Тъмният процеп в Млечния път - мястото, към което сочат стрелата на Стрелеца и жилото на Скорпиона. Шаманите пътували в съзнанието си до този район на небето и трябва да са почувствали как времето обръща своя ход в черната дупка. Освен това сигурно са усетили раждането на нови звезди. Галактическият център е божественият център на Земята! От гледна точка на Земята това е единственото неподвижно място в небето, като освен това е и място с огромна енергия.

Оста на Земята е наклонена с 23,5 градуса, докато тя обикаля около Слънцето, и това е причината светилото да се мести на хоризонта в хода на сезоните. Междувременно мястото, където Слънцето изгрява в съзвездията, непрекъснато се променя заради прецесията. Равнината на Слънчевата система - еклиптиката - разрязва галактическата равнина под ъгъл 60 градуса - нещо, което можете да видите от Земята, когато краят на Галактиката стане видим, докато планетите и Слънцето пресичат еклиптиката. Гледано от тропиците, където аз живея през част от годината, това изглежда като един силно наклонен кръст. Шестдесетградусовите ъгли са шестте ъгъла на прочутата звезда на Давид и аз смятам, че тази красива звезда е символ на Галактиката.

Преди две хиляди години жителите на Исапа забелязали, че изгряващото по време на зимното слънцестоене Слънце се приближава до техния свещен център - галактическия център в Стрелец. Техният бог, Слънцето, извор на целокупния живот на Земята, се придвижвал към техния космически център! След това, продължава Дженкинс, астрономите от Исапа изчислили прецесията и определили, че изгряващото по време на зимното слънцестоене Слънце ще се съедини с галактическия център приблизително две хиляди години напред в бъдещето.12 Както можете да видите от илюстрацията, която съм заела от "Космогенезисът на маите за 2012 г.", това било нещо съвсем ясно за тях. Древните звездобройци били способни на много точни изчисления на прецесията и маите не правели изключение. Дженкинс заявява, че когато жителите на Исапа ги осенило, че това събиране ще се състои след две хилядолетия, те използвали своята собствен числена система (Цолкин), за да създадат въз основа на тази крайна дата Дългото броене.13 Освен това аз вярвам, че те са имали някаква представа и за датата на своя произход. Това познаване на началото и края на историята им предложило удивителни разкрития. Тук обаче изпреварвам събитията. Веднъж щом маите започнали да конструират Дългото броене, те също така започнали да датират стелите си с дати по него. И все пак тези дати се намирали в средата на техния календар. Изработили календар, който е прицелен в крайна дата през 2012 г. и който се връща 5125 години назад в миналото към техните корени в рамките на този цикъл. Нима това не е невероятно! Дългото броене обхваща техния произход, развитие и завършек в продължение на 5125 години.

Тъй като едновременно с маите се появили и други сложни цивилизации, много е вероятно както техният календар, така и крайната дата на Дългото броене да имат глобални последици. Защо? Какво може да означава това за мен и за вас? Разбирате ли защо някои изследователи почти са дагубили разсъдъка си в опитите си да проумеят това? Всъщност, както ще видите по-нататък, когато разгледаме разсъжденията на Карл Йохан Калеман, тази крайна дата може да е също така завършек на еволюцията на Земята, която продължава вече 16,4 млрд. години и която ще стигне до своята кулминация през 2011 година!

МАИТЕ БИЛИ ОБСЕБЕНИ ОТ ВРЕМЕТО

Тъй като от 70-те години на миналия век живея сред тези финални усилия по изучаването на маянския календар - занимание, което е известно с това, че подлудява изследователите, - подобно на всички други и аз бях и продължавам да бъда обсебена от значението на календара. В допълнение към непрекъснатите си задълбочени изследвания аз трябваше да продължа и със задълженията си на лечителка и да използвам своята интуиция, която често се е оказвала моят най-добър водач. Това, което знам, е дошло от часовете на медитация с камъните на Мезоамерика, от церемониалната ми работа и от откритията на други изследователи. Обикновено това, до което ме е отвеждала интуицията, в крайна сметка се е потвърждавало и затова не изпускам от поглед неща, за които имам усещането, че са верни, и които всички други са отхвърлили. Бих искала да ви представя по-скоро едно усещане за моята собствена гледна точка, която, разбира се, до голяма степен почива на интуицията. Всъщност тази книга се опира основно на нея. Ако търсите логически анализ на маянския календар, няма да го намерите тук.

Що се отнася до собствената ми интуиция, мои основни водачи са моят чероко-келтски дядо Хенд, който ми даде времево кодиран завет (описание на историята и еволюцията, основаващо се на времевите цикли), и последвалото потвърждение на този завет от страна на Хунбац Мен от Юкатан, който също е получил подобно завещание от своето семейство. Абд'Ел Хаким Ауян от Египет е получил своя завет като Пазител на ключовете на Тот. Още от много малка, а после и през зрелите ми години са ме учили, че трябва да помня всички записи, които са ми били дадени. От мен се очакваше да намеря начин да предам тези записи обратно на хората, когато дойде краят на календара. Научиха ме да бъда обсебена от това свое наследство още когато бях много малка и през безоблачните времена на 50-те години на ХХ в. в Америка моите родители никак не харесваха влиянието на дядо върху мен. Дядо ме убеди, че ако се отклоня от този път, ще загубя връзката си с моя корен - звездната система на Плеядите. Моята баба шотландка беше на едно мнение с него и те в най-голяма степен повлияха живота ми.

Заедно с маите и индианците чероки са съхранили някои аспекти на календара. При все това не са врязали тези данни върху камък, нито са продължавали да броят дните през последните двадесет и пет века. Единствената реална улика, до която достигнах относно галактическия център, беше, че чероките имат голяма кристална костенурка, която учи хората за галактическия антицентър: в небето Орион е гърбът на костенурката, откъдето е дошъл Народът на костенурката (Северна Америка). Когато за първи път започнах да работя с Хунбац Мен през 80-те години на ХХ в., с голямо облекчение го слушах непрекъснато да говори за Галактиката и Плеядите, тъй като за мен тази тема на разговор приключи със смъртта на дядо Хенд през 1961 година. Съзвездието Орион е много близо до Плеядите и галактическия антицентър. Орион и Плеядите са подобни на автобусни спирки за пътуващите шамани, които напускат Галактиката - в това число и за мен. Погледнете нагоре към нощното небе и отбележете отвора в края на Галактиката близо до Орион и Плеядите.

Когато вече бях зряла жена, ме научиха също така да се моля с двадесет молитви - по четири във всяка посока плюс една пета в центъра. Това са молитви за всички растения, животни, минерали и същества във Вселената. Тези молитви на индианците чероки са подобни на системата на броене на маите. Най-важната част от наследството на дядо, която мога да вложа в тази книга, е учението му за катаклизъм отпреди 11 500 години, който може всъщност да е породил нуждата на хората да използват календари. Вече разгледах подробно този огромен катаклизъм в книгата си "Катастрофобия", но - тъй като той може да е причина за изобретяването на 360-дневния календар - по-нататък в книгата ще предложа обобщение на този въпрос. Той може да предостави важна информация за това, което се описва в маянския календар - нещо, което аз самата успях да разбера едва когато за първи път вникнах в работата на Карл Йохан Калеман през юни 2005 година.

ХАРМОНИЧНА КОНВЕРГЕНЦИЯ:

16-17 АВГУСТ 1987 г.

И така, през 80-те години на миналия век аз работех като издател и бях наясно с Галактиката като център. След това учителят от племето лакота Тони Шиърър ме информира колко важни за автохтонното население ще бъдат датите 16 и 17 август 1987 година. Той каза, че тогава щели да приключат Деветте ада и да започнат Тринадесетте небеса в ацтекския календар. Това означавало край на изкореняването на мъдростта в Мезоамерика.14 Не бях последователка на ацтекския календар, но усетих, че става дума за нещо важно. Скоро след това Хоре Аргуелес дойде в офиса ми с книгата си "Фактор Маи", посветена на 16-17 август 1987 г. - събитие, което той бе нарекъл Хармоничната конвергенция. "Беър & Къмпани" бързо я подготви за публикуване в началото на 1987 г., а в същото време аз прилежно започнах да я изучавам.15

Навлязохме в предшестващите Хармоничната конвергенция церемонии през февруари 1987 г., когато двамата с Джери отидохме в Паленке заедно с Аргуелес и още няколко души. Точно когато свръхновата от 1987 г. отлагаше неутрони дълбоко в Земята - космическо въздействие, което учените потвърдиха, - Хосе вложи огромните си шамански сили и накара Двора на деветте болонтику (главният церемониален двор до Двореца в Паленке) да оживее.16 "Фактор Маи" разглежда "Галактическия синхронизиращ лъч", който според Аргуелес е активирал Земята през цялото 5125-годишно Дълго броене.17 Особено важно беше хората да отидат на някое свещено място точно на 16 и 17 август 1987 г. и да извършат церемонии, с които да се свържат с лъча.

По време на Хармоничната конвергенция тримата с Джери и нашия син Матю отидохме в Теотихуакан - великия град на толтеките на север от Мексико Сити, "където боговете слизат на Земята". За нас кулминацията настъпи по време на една свещен ритуал в Храма на пеперудата кетцал, при която пушихме лула с Бялото Орлово Дърво, моя брат-лечител от племето чероки. Церемониите бяха прекрасни. Това, което се случи с всичките автохтонни народи през този ден, завинаги промени разбирането ми до каква степен всъщност се променя планетата ни. Преди зазоряване на 17 август нашата малка група от стотина души, които щяха да участват в обредите, отиде към храмовете. Повече от стоте хиляди мешика (мексикански индианци), които нетърпеливо се тълпяха в Теотихуакан за церемониите, почти ни събориха на земята - в продължение на дни те се бяха стичали от всички краища на Мексико.

Подобни събирания по случай Хармоничната конвергенция се случваха по целия свят. А мексиканците продължиха да организират такива церемонии в ключови моменти от 1987 г. насам. Медиите се подиграха със събитието. Например моят стар приятел Гари Трюдо сметна за смешно това, което правя, и използва своя комикс "Дунсбъри", за да изобрази как "Бупси" прелита над Теотихуакан по време на Хармоничната конвергенция. "Уол Стрийт Джърнъл" разкритикува случващото се, а в "Тунайт Шоу" Джони Карсън се присмя на Хармоничната конвергенция. Колкото повече медиите се подиграваха, толкова повече американци (които иначе не искат и да чуят за церемониите на местното население) осъзнаваха важността на тази дата. Милиони хора по целия свят реагираха спонтанно на случващото се. Тъй като бях свикнала да извършвам обреди много потайно, тези удивителни събития за първи път настроиха моето съзнание към истинската мощ на галактическото въздействие върху широката публика. Освен че ми помогна да разбера галактическото влияние, другото нещо, впечатлило ме във "Фактор Маи", беше историческият анализ, който Хосе Аргуелес прави на тринадесетте бактуна на Дългото броене - стадиите на развитие с продължителност 394 години всеки, обхващащи периода от 3113 г. пр. Хр. до 2012 г. сл. Хр. Аргуелес е установил, че Дългото броене описва една дълга историческа вълна, проследяваща възхода и падението на цивилизации по целия свят.18 Неговият анализ провокира размисъл.

Заключенията на Аргуелес ме накараха да се зачудя за какво им е на маите да проследяват историята на културите по света. Задоволих се с това да си мисля за различните цикли. Със сигурност тринадесетте бактуна описват исторически цикли през последните 5125 години, които са достигнали своята кулминация в надигаща се вълна на материализъм, застрашаваща планетата. Това, изглежда, означава, че с края на този дълъг цикъл материализмът трябва да изчезне и да направи място на други начини за създаване на човешка действителност. Тези идеи ме накараха да напиша излязлата през 2001 г. книга "Катастрофобия", която според мен е много съществен елемент от настоящата дискусия.19 Манталитетът, породен на Земята от катаклизма от 9500 г. пр. Хр., е променил умовете и емоциите на хората, а най-ясните свидетелства за тази болка могат да бъдат намерени в хрониките на Мезоамерика, тези на Народа на костенурката, дом на автохтонните американци, и на Първия народ в Канада.

Днес все по-бързо увеличаващ се брой хора намират за много убедителни еволюционните теории за маянския календар, предложени от Карл Йохан Калеман. За да мога да се задълбоча в тази проблематика, ще сложа край на настоящото разглеждане на източниците на маянския календар и ще премина към размишленията относно неговото истинско значение. Следващата глава се спира подробно на двете книги, които Калеман е посветил на маянския календар.