Суперкласата

1.

Всеки от тях е един на един милион

Представям ви суперкласата

"Всички сме червеи, но аз наистина смятам, че съм светулка."

Уинстън Чърчил

Наричат ги "зелени самолети". И не защото са по-благоприятни за околната среда, а защото са нови и още не са тествани. Та са наистина зелени, с цвят на неузрял лимон, но после ги боядисват според изискванията на бъдещите им собственици. Всеки ден можете да намерите поне четири-пет от тях, строени в два реда в главната монтажна на "Гълфстрийм еърспейс" в Савана, Джорджия.

Докато се разхождам из просторния хангар с изпълнителния директор на "Гълфстрийм" Брайън Мос, няма как да не забележа гордостта на работниците. Фирмата има пет хиляди служители в Джорджия, повечето от тях се трудят в главната база край международното летище на Савана. Когато минаваме покрай тях, работниците спират да завинтват болтове и да инсталират километрите жици в самолета, за да си разменят шеги с Мос, да му махнат с ръка или да му се усмихнат. Някои се изпълват с огромен ентусиазъм, защото ме бъркат със собственика на състезателния отбор на "НАСКАР" Рик Хендрик от "Хендрик Моторспортс", който трябва да дойде на посещение по-късно същия следобед. Честно казано, нямам нищо против да ме сбъркат с някого, който би могъл да бъде клиент на фирмата и да си купи някой от тези самолети.

"Гълфстрийм" е подразделение на "Дженерал дайнамикс", компания, която има договор с американската армия и е специализирана в строенето на частни реактивни самолети. Предлага аероплани от цялата гама - от средноголемите G 150 и G 200 до златния стандарт на корпоративните реактивни машини G 500 и G 550. Последният може да прелети почти седем хиляди морски мили - колкото е разстоянието от Ню Йорк до Токио - превозвайки осем пътници в пълен лукс: разтегателни кожени кресла, облицовка от лакирано дърво, добре заредени кухня и бар, хайтек системи за забавление и комуникация и едно или повече легла. Колко струва този разкош? Обикновено над четирийсет и пет милиона долара.

Но около осемдесетте частни лица и организации, които за закупили самолет на "Гълфстрийм" тази година, не просто купуват ролс-ройса на гражданската авиация. (Оказва се, че един от самолетите G 5, покрай който минавам по време на посещението си, е предназначен за висшия мениджмънт на "Ролс-Ройс".) Тези клиенти все по-често търсят нещо отвъд лукса - повече сигурност, повече лично пространство, повече гъвкавост в графика си за пътуване и по-ефективна възвръщаемост на инвестициите си от времето, което всеки полет отнема. Може би ги привлича свръхмодерната авионика, която предоставя на разположение на пилотите на "Гълфстрийм" повече инструменти, повече информация и повече технология, отколкото имат пилотите и на най-съвременните търговски аероплани. Всяка машина се произвежда окомплектована с подобрената видеосистема на "Гълфстрийм", даваща възможност на пилотите да "виждат" и при намалена видимост през нощта чрез налагане на символи и инфрачервени образи върху оптическите изображения. Скоро тя ще бъде заменена от системи, които предлагат "синтетична" видимост. Тя съвместява видяното от човешкото око, с това, което компютърът разпознава, например планини, радиокули, писти.

Това не е луксът, представян си от обикновените хора, когато си мислят как висши мениджъри и знаменитости пътуват от едно кътче на глобуса към друго на 13500 метра височина, докато им сервират кифлички с бита сметана или току-що приготвени плата суши. Но в свят, в който гражданската авиация е претоварена от стрес, закъснения и множество рискове за сигурността, все повече тези, които могат да си позволят частни самолети, разглеждат тази опция не като разточителен лукс, а като инструмент за управление на риска - необходимост на глобалната ера.

Мос обяснява: "Ние обслужваме много, много малка група хора на тази планета. Те имат специфични нужди, изискват определени условия, за да правят нещата, които смятат за необходими, да ходят до местата, до които имат нужда да отидат, да се видят с хората, които им трябват, и да взимат решенията, които засягат инвестициите им, когато и където се наложи, та тази група хора се фокусира все повече върху производителността и глобалната мобилност, а ние точно заради това съществуваме."

Докато той говори, един от работниците, висок възрастен мъж в бяла риза и със защитни очила, излиза от опашката на самолета, приближава се към Мос, здрависва се с него и двамата започват да обсъждат производствения график. Към тях се присъединяват и други, разговарят целенасочено и приятелски. Няма съмнение, че обикновените работници в Савана, Джорджия, не презират успеха на "Гълфстрийм". Те строят самолети, които след като излязат от поточната линия, се качват на обществено ниво, чиято сладост те никога няма да опитат, но очевидно са горди с това и вероятно се чувстват облагодетелствани от глобализацията, доказваща качеството на американските трудещи се и даваща им възможност да се радват на привилегии, присъщи на живота на средната класа в Американския юг.

Дребничка жена с типичен за Джорджия акцент се доближава към Мос, за да му каже колко се вълнува, че компанията є е дала два билета за състезанията "НАСКАР". Тъй като те са в момента най-големите спортни събития в Америка и тъй като много от състезателите и техните корпоративни спонсори са вече собственици на самолети от "Гълфстрийм", самолетната фабрика полага все повече усилия, за да стане част от този свят, който пък отдавна е станал част от живота на работниците, строящи летателните машини.

Жената от монтажната линия и Мос се шегуват за състезанието и след известно време тя и останалите работници, насъбрали се около нас, се връщат към задълженията си. Двамата с Мос тръгваме към един голям хангар, където се сглобяват два самолета G 450 и два G 550 те вече изглеждат почти готови, имат издължени и елегантни очертания, големи овални прозорци и повдигнати криле.

В света на съвременния глобален елит няма символ, който да надминава реактивните самолети "Гълфстрийм". По цялата планета има само 1500 от тях. Само най-привилегированите могат да си ги позволят и да се наслаждават на удобствата, които предлагат. Осемдесет процента от тях са продадени на водещи корпорации, които са в състояние да платят според изчисленията на Мос от 1.25 до 1.5 милиона долара, необходими за годишната поддръжка на такъв самолет, който през това време прави около петстотин летателни часа. Само пет процента са продадени на частни лица, а останалите са отишли при държавни ръководители и за "специални мисии" като осигуряване на военен транспорт или за евакуационни или медицински цели. В "Гълфстрийм" смятат за свои потенциални клиенти компании с годишен приход от над 1 милиард долара и частни лица, чието богатство надвишава 25 милиона долара. Повечето собственици на техни машини обаче надвишават в пъти тези прогнозни прагове.

Щом стандартният частен самолет стане недостатъчен, има малък, но все повече увеличаващ се брой суперсамолети - големи пътнически летателни апарати като Боинг 737 или Еърбъс 320, които са преустроени от търговски в частни машини. На пазара излизат дори по-големи модели, като Боинг 767, който умелите в пазаренето собственици на "Гугъл" Лари Пейдж и Сергей Брин си купили само за 15 милиона долара. "Боинг" вече приема поръчки за частни версии на новия модел Боинг 787 "Дрийм лайнър" и на следващия вариант на 747 от серия 8. В "Еърбъс" също имат малък бизнес със свръхмодерни частни самолети, състоящ се най-вече от поръчки на приспособени версии на двуетажния Еърбъс 380, купувани основно от клиенти от Средния изток за "лична употреба". Цената на всяка една от тези огромни машини започва от 300 милиона долара, а подобренията може да струват допълнителни 100 милиона.

Мегасамолетите са аномалии в света на частните полети и са резултат на някаква мегаломанска повреда в онази част на мозъка, която превръща амбицията във фантазия. Някои от тези машини са за държавни глави, които имат нужда от сигурен транспорт във всеки един миг и на всяко място, където дипломатическият дълг ги отведе. Но много от тях стават вместилища на игрални зали, множество трапезарии и дори на джакузита.

Когато става въпрос за най-модерните самолети, никой не говори, разбира се, за необходимост. Или по-точно, става въпрос за друг вид необходимост, породена не от нужда, а от импулс. Напълно рационални хора, успели повече, отколкото можем да си представим, се оживяват като деца, започнат ли да обсъждат защо предпочитат да им сглобят G 5 не в Савана (където е по-добре да ти направят самолета, когато е за корпоративни нужди), а в Лонг Бийч, Калифорния (защото се смята, че изпълняват по-добре специалните поръчки за богаташките лични самолети). Изказват се експертно къде може да се намери определена лампа, свръхмодерна стереоуредба или специална тапицерия за интериора на реактивната машина. За някои тези самолети са мерна единица за начин на живот. Повечето от нас измерваме живота си също като Дж. Алфред Пруфрок в лъжички кафе, но други го правят в аероплани, изминаващи разстоянието от Хонконг до Кейп Таун за дванайсет часа.

Най-екстремните форми на частен авиационен лукс обаче в "Гълфстрийм" са изключение от правилото, защото компанията разглежда задоволяването на индивидуалните нужди по начина, по който го прави шивач от "Савил Роу". Повечето от техните самолети се правят по специални поръчки, но разликите между тях са едва доловими, дори във външното декориране. Като да речем разликите между сивите костюми с тънко райе и тъмносините костюми в гардероба на банкер. Мос ми каза: "Понякога клиентите ни си водят външни дизайнери и те избират някакво произведение на изкуството, лампа или нещо подобно, което да отличи самолета от останалите. Но това не се отразява на нашата работа." Висшите мениджъри, които се тревожат какво биха казали акционерите за такава покупка, се опитват да прикрият лукса и да представят самолета като корпоративна необходимост - все едно е прекалено голям органайзер, който по една случайност може да лети и на борда му се предлага филе миньон. Освен това за най-видните бизнесмени и най-големите богаташи на света по съвсем практични причини и заради повече сигурност им се налага да не привличат прекалено много вниманието върху себе си. Екстравагантният магнат в бизнеса с недвижими имоти Доналд Тръмп е накарал да изпишат името му на корпуса на неговия самолет, но той е по-скоро аномалия и никой не се изненадва на тази му прищявка.

Мос отбелязва, че репутацията на "Гълфстрийм" като един от най-големите световни производители на лукс за елита все повече се разпростира по целия свят. Преди само четвърт от самолетите им са се продавали в чужбина, днес тази част от бизнеса им наближава 40 процента и нараства с все по-бързи темпове. На една от последните срещи в Давос Мос се оказал случайно на вечеря, дадена от нигерийския президент Олусегун Обасаньо. Представил му се и като споменал, че е от "Гълфстрийм", Обасаньо сграбчил ръката му... "Ето така - и той стисна силно дланта ми - а той е едър мъж и след миг вече съм приведен към него и го слушам как ми обяснява колко хубав бил самолетът му и колко много му харесвал. Вечерята спря. Толкова беше ентусиазиран."

Давос е едно от местата, където всяка година се събират потенциални клиенти и Мос признава, че за нищо на света не би пропуснал. И това никак не е учудващо, като се има предвид, че там се събира най-големият процент от купувачите на фирмата. Обикновено около 10 процента от потребителите на "Гълфстрийм", или около 140-150 самолета и техните собственици, летят до международното летище в Цюрих, оставят пътниците си на общия терминал и след това ги чакат, докато лимузините ги извозват до планината и обратно.

Реактивните аероплани на "Гълфстрийм" се събират и на големи международни спортни събития. Сто и двайсет от тях кацнаха в Германия на последния световен шампионат по футбол. Почти същият брой може да се открие и на летището в Монако по времето на Гран при. Женевското автомобилно състезание и Супер боул са също толкова важни дестинации, както и зимните олимпийски игри и голф шампионатът "Райдър къп". Голямо съсредоточаване на подобни самолети има на малкото летище в Съни Вали, Айдахо, където "Алън енд кампъни" провеждат годишната си среща на лидерите в медийната индустрия, и на аеропорта на остров Хайнан, където се организира китайският Боао форум.

Летищните регистри са ясен индикатор за събиранията на властимащите: сателитни снимки на множество G 5 и "Фалкон"-и по пистите са знак за икономическа активност, тя рядко се появява във вестниците, но говори много за пазарите и влиянието в бързо променящия се свят, както и за въздушните маршрути, които чертаят връзките в глобалната търговия, определят сърцевината на пазарите и пораждат още власт.

За частните собственици на самолети глобализацията не е абстрактно понятие, а всекидневие. Пътуванията през океани и континенти за тях е на един телефонен разговор разстояние. Толкова са свикнали с това, че вече е част от рутинния им живот и в повечето случаи е удоволствие, а не усилие. Когато членовете на това избрано малцинство (те смятат "първа класа" за мизерия) пристигат на някой летищен терминал, не чакат на опашки. Не са притеснявани от груби служители, нито пък са принудени да закъсняват заради безкрайна поредица от обстоятелства, над които нямат контрол. Багажът им се товари директно в самолета. Пристиганията им се уточняват от техните асистенти. И за отрицателно време, без да минават през проверки за сигурност и с по-малко усложнения отколкото при влизането в обикновен офис, те пътуват с полети, чиито маршрути сами определят, а менюто им е приспособено според техния вкус и нужди. Ако не им се нрави турболентността, карат пилотите да я заобиколят. Ако трябва да правят бизнес, в самолетите на повечето има високоскоростен интернет и сателитни телефонни връзки. Така никога не им се налага да напускат кабинетите си - или зоните си на комфорт, - докато обикалят земното кълбо.

И това не им струва нищо, не защото е толкова необичайно за повечето от нас и заради това - толкова привлекателно. Не им струва нищо, защото за висшите мениджъри, държавните глави, милиардерите и световните финансисти, за които се правят частните самолети, това е станало начин на живот, променя възгледите им за света. "Това е просто отношение към действителността", твърди дългогодишен шеф на медия. Разстоянието става несъществено. Бариерите падат. От тази гледна точка светът се свива. Познатите от другия край на планетата са лесно достъпни, приятелските и колегиалните кръгове растат и стават по-разнообразни от географски аспект.

На Земята живеят шест милиарда души. На половината от тях - трите милиарда, които преживяват с по-малко от два долара на ден - за цял живот не им се случва дори да напуснат родното си село или поне им се случва рядко. Но за една малка шепа хора, вероятно около десет хиляди, е абсолютно безпроблемно да отидат където си поискат, когато пожелаят. За тях клишираните лозунги на глобализацията се доказват в ежедневието им: границите изчезват и светът наистина се превръща в глобална общност.

В миниатюрното им общество ще откриете много от членовете на суперкласата. Тази оформяща се в момента група определя пътя на глобализацията повече от всеки друг и в същото време е моделирана от глобализацията повече от всеки друг. Тя е опитното поле на бъдещия "свят без граници" и дава заявка в какво ще се превърне. Трябва внимателно да следим членовете на тази общност, техните амбиции и слабости, както и реакциите на останалите, които имат различни от техните цели. Това се налага, защото ни позволява да надникнем в бъдещите размествания, които ще променят света радикално до края на живота ни, както и на нашите деца и внуци.

Всеки от тях е един на милион

Колкото и нестандартни да са всички те по дефиниция и сред тях има хора, които се открояват на общия фон.

Почти във всяко човешко начинание талантът и постиженията не се раздават на всички поравно. В спорта например има огромни разлики в способностите на хората. Пропастта между тенис играча през уикендите и колежанския състезател е огромна. Пропаст дели и добрите аматьори и средностатистическите професионалисти. Тя става още по-голяма, когато сравняваме професионалист и топ играч на средно ниво, който поддържа форма и високо ниво година след година. И най-накрая за наше учудване най-голяма пропаст дели десетината или двайсетината във всеки един спорт и най-добрите представители на поколението, които се броят на пръстите на едната ръка за цялата история на този спорт. Милиони са отдадените, талантливи и пълни с ентусиазъм атлети, но малцината изключително надарени рязко се отличават от тях: колко са като Майкъл Джордън и Пеле? Това разпределение на дарбата може да се види не само в спорта, но и в други човешки дейности, от литературата до политиката и бизнеса: Толстой и Дикенс, Ротшилд и Рокфелер, Мао и Мандела. Това са малцината, които определят посоката на своите области и на своите епохи. Тях следват останалите, стават маяци и често са мотори и катализатори на промени. Всяка епоха, всяка човешка дейност има такива личности - някои са добре познати и са видими за обществото, те доминират в своето обкръжение.

Пазарът отразява и затвърждава тази структура в обществото, създавайки компенсации. От стотиците милиони хора по света, които се занимават със спорт например, само няколко хиляди могат да се издържат от това. Като анализирали заплащането на професионалните бейзболисти, футболисти и баскетболисти в Съединените щати, двама професори от Чикагския университет Стивън Каплан и Джошуа Рохаух, открили поразителен дисбаланс: през 1995 година 1259 атлети печелели над 500 000 долара годишно и само 37 - над 5 милиона (вероятно сумите ви се струват малки, като се имат предвид вестникарските заглавия, които генерират). Дори с отчитането на инфлацията в заплащането, засегнала висшите позиции във всяка една човешка дейност през последното десетилетие, разликата е чувствителна и се е запазила и до ден днешен. До 2004 година броят на спортистите, получаващи до половин милион се е качил малко над 2000, а броят на тези, които печелят над 5 милиона е само 369, което е нищо, като си представяли, че тези атлети са селектирани от огромно море, съставено от стотици милиони хора. Всеки един в тази елитна група е буквално един на един милион, дори може би още по-специален. Разбира се, някои елитни спортисти са компенсирани и за други свои качества - чара им например или как изглеждат в къса пола за тенис. Но е трудно да се спори, че такива като Роджър Федерер и Тайгър Уудс - спортни величия с наистина изключителни способности, каквито се появяват веднъж на сто години, заслужават да бъдат компенсирани на различно ниво, щом така доминират в един спорт и съсредоточават вниманието на зрителите към него повече от когото и да било друг техен колега.

Тази интензивна концентрация на признание и възнаграждение е типична за върховете на почти всяка човешка дейност и най-често се илюстрира от нивата на компенсация. Ненавсякъде е така, разбира се; всъщност съвременното общество показва сериозни дефекти по отношение на това, че най-добрите учители, лекари и други професионалисти, допринасящи за обогатяване на човешкото знание не получават същите стимули като най-добрите в други сфери.

Въпреки това в областите, в които компенсациите са по-пряко обвързани с очевидната ценност на човека, се повтаря същият модел на малцината въздигнати над останалите, дори на шепата хора, открояващи се сред най-добрите. През 1981 година професорът от Чикагския университет Шъруин Роузън пише основополагащ труд, озаглавен "Икономика на суперзвездите", в който отбелязва, че "определени икономически дейности позволяват изключителна концентрация на личностно овъзмездяване и пазарен ръст сред шепа участници." Тенденцията се е задълбочила заради напредъка в технологиите, която увеличава видимостта на суперзвездите и възможността им да капитализират по-добре предимствата си.

Бившият финансов министър и бивш ректор на Харвардския университет Лорънс Съмърс ми го обясни така: "Някога, да речем преди седемдесет и пет години, ако ти си най-добрият концертиращ пианист на света, а аз съм също добър концертиращ пианист, е вероятно двамата да изкарваме горе-долу една и съща сума, защото начинът ни за компенсация и на двамата зависи от това, колко често свирим във водещи концертни зали. Имало е музикален живот и търсене и място за малък брой пианисти, които в определено време да свирят в определен град. Днес обаче големите пари се печелят от записи и ако аз съм звукозаписна компания, в кого ще инвестирам, с кого ще подпиша договор, кого ще продуцирам и разпространявам? В пианист № 1 или в пианист № 15? А ако ти си потребител, няма ли да си купиш най-добрия запис на най-добрия пианист? Така че, когато говорим за най-добрите, технологиите помагат на суперзвездите да живеят още по-добре отпреди. Същото важи и за финансовите мениджъри и другите, които имат уникални способности или качества, свързани с тяхната репутация." Както забеляза един икономист, "Ситибанк" предложи на предшественика на Съмърс, финансовия министър Боб Рубин двайсет милиона долара на година, за да работи за нея, защото той лесно щеше да възвърне тази инвестиция само с няколко сделки, станали възможни заради леко повишение на цената на акциите є, дължащо се на инвеститорския ентусиазъм от това, че Рубин е бил нает.

Ако оставим настрана въпросите дали това е справедливо и тревогите от нарастващото неравенство към тях ще се върна по-късно, е ясно, че във всяко едно поле на човешка дейност се повтаря един и същ модел, навсякъде има суперзвезди, които се открояват от тълпата според получаваните от тях компенсации.

За целите на тази книга обаче аз ще се съсредоточа върху групата, която илюстрира тази парадигма по отношение на международно влияние, а не толкова по отношение на богатство и постижения в определена област. Роман Абрамович, руският олигарх, губернатор на Сибир и собственик на британския футболен клуб "Челси", е един от членовете на този елит. Осемдесет и три годишната Бригит Раузинг, чието състояние се оценява на единайсет милиарда долара, натрупани благодарение на компанията за пакетиране на съпруга є "Тетра Лавал", обаче живее скромно в Швейцария и вероятно не е част от елита. Колумбийската попзвезда Шакира обаче е. Почти всички световноизвестни кинозвезди също са. Мукеш Амбани, шефът на индийската "Релайънс индъстрис" със сигурност е, както и неговият брат милиардер Анил. Маргарет Тачър, Михаил Горбачов, Карлос Менем и Махатир бин Мохамед бяха част от тази група, но вече не са. Но бивши лидери като Ли Куан Ю, Бил Клинтън и Хенри Кисинджър запазиха международното си влияние и продължава да бъдат. Осама бин Ладен - също. Чери Блеър, успешната съпруга на Тони Блеър, вероятно също е била, но след като съпругът є вече не е министър-председател на Великобритания, е излязла от тази група. Стотици китайци, които днес не са членове на суперкласата, със сигурност скоро ще станат. Само няколко души, живеещи на юг от Сахара в Африка, ще влязат в тези редици.

Всеки от тях е един на един милион. Шестте милиарда души на планетата излъчват само около шест хиляди такива личности. Те могат да бъдат разпознати във всяка област на човешката дейност. Някои се забелязват по-лесно: държавници от страни с широка международна дейност, които имат политически, икономически и ресурсни лостове да въздействат върху останалите. Военни лидери от няколкото десетки държави, способни да налагат успешно мощта си извън собствените си граници. Ключови мениджъри и акционери на двеста водещи световни корпорации. Повечето от хилядата милиардери на Земята. Младежи от интернет бума. Китайски диви капиталисти. Арабски шейхове. Титаните от "Уолстрийт", Лондон и останалите финансови центрове. Неимоверно влиятелни хора на изкуството, учени, академици, писатели. Религиозни водачи.

Най-важната отличителна черта на тези личности е властта да влияят над милиони и милиарди хора, и то не само от една нация, а отвъд националните граници. Те създават работни места, разместват пазарите, организират инвазии, разпалват страстите или променят дълбоко вкоренени вярвания. Веднага ги разпознавате, щом ги видите, не само защото са в челните класации на някои списания, а защото често се превръщат в икони в своята област.

Те са малцината, които придобиват огромно влияние благодарение на своя талант, труд, богатство или комбинацията от трите. Понякога властта им се свързва с личните им финансови ресурси. Понякога - с политическото или религиозното учение, което са съграждали цял живот. Много често - с институционалната роля, която им е отредена, като например, висши мениджъри, инвестиционни директори, началници на генерални щабове в армията. Нерядко властта ги спохожда, защото са били на правилното място в правилното време. Понякога тя идва при тях не заради добродетели, а заради пороци като жестокост, маниакално посвещаване на една идея или алчност.

На всички ни е ясно, че тъй като има право да започне война без одобрение от Конгреса, президентът на Съединените щати притежава достатъчно власт да промени съдбата на милиони и милиарди хора отвъд американските граници. Същата власт имат и други държавни глави, чиито решения могат пряко да се отразят върху други страни, когато става въпрос за търговия, основаване на съюзи, предизвикване на конфликти или непряко чрез създаване на поток от бежанци или промени в околната среда. Ключови министри на отбраната и външните работи, които имат възможността да направляват дипломацията и военните действия по целия свят, също разполагат с подобна власт. По едно време много гуверньори на централни банки бяха част от тази група, но тъй като броят жизнени валути намаля, намаля и броят на гуверньорите, членове на суперкласата. Ако си начело на неправителствена организация, която може да промени политическия дебат в редица страни, ти също притежаваш международно влияние. Папата е духовен водач на един милиард католици. Не е трудно да разберем къде го нарежда това.

Освен от своите видими членове елитът се състои и от такива, които по-трудно могат да бъдат идентифицирани. Някои от тях нарочно се стремят да останат в сянка. Други пък бавно излизат на светло. Сред тях са водачите на терористични организации и босовете на организираната престъпност, от хонконгските триади до руските мафиоти. Анонимните престъпници, които управляват световната нелегална търговия с наркотици, оръжия, фалшиви стоки и хора, са също част от този сенчест елит.

Корпоративната страна на суперкласата

От различните хора, съставляващи глобалната суперкласа, групата на финансистите и бизнесмените се откроява с многобройността си сред останалите.

Има няколко причини за това. Първо, тяхната власт не се ограничава от национални граници и все повече се простира далеч отвъд тях. Възходът на транснационалните корпорации и финансови институции движи глобализацията и този вид компании в момента са най-големите и най-важни международни фактори. По най-консервативни преценки в момента има над хиляда и петстотин такива формирования с годишни продажби или капитал над пет милиарда долара. Личностите, които ръководят тези корпоративни гиганти наистина имат глобално влияние. Обратно на тях, властта на националните политически лидери възниква в рамките на една страна и само държавите със смислени икономически връзки извън своите граници, или притежаващите достатъчно ресурси, за да налагат волята си или да мобилизират общественото мнение на други нации, разполагат с лидери, които биха могли да се смятат за част от суперкласата.

Всъщност, едно от най-значимите явления на глобалната епоха е издигането на икономическата и социалната роля на корпорациите, която понякога се изравнява или дори надвишава тази на държавите и често се разминава с техните интереси.

Как властта на компаниите се съотнася към властта на държавите? През 2006 година например сборът от брутния вътрешен продукт на всички страни по Земята е бил 65 трилиона долара. Същата година общите продажби на най-големите 250 компании в света са били над 13.34 трилиона долара, което е една пета от глобалния брутен вътрешен продукт и сума, надвишаваща брутния вътрешен продукт на Съединените щати или Европейския съюз (съответно 12.98 и 12.82 трилиона долара). Общите продажби на стоте най-големи корпорации е над 8.56 трилиона долара, а общите продажби на петте най-големи ("ЕксонМобил", "Уол-Март", "Роял Дъч Шел", "Бритиш петролиум" и "Дженеръл Мотърс") са почти 1.4 трилиона долара - повече от брутния вътрешен продукт на всички страни по света, с изключение само на тринайсет. Въпреки че не е напълно акуратно, сравнението между брутния вътрешен продукт на държавите и продажбите на компаниите дават някои поразителни илюстрации в икономическо отношение: бизнесът на "ЕксонМобил" е по-голям от икономиката на Швеция (а това е тринайсетата в света икономика), на "Дженеръл мотърс" от тези на Перу, "Уол-Март" се нарежда между Аржентина и Хонконг.

И наистина, като се имат предвид обхватът на влияние, което тези компании упражняват, и евентуалният ефект, който биха могли да имат върху други индустрии и компании, както и глобалната им мрежа от служители и акционери, можем спокойно да твърдим, че са дори по-мощни от държавите с подобни на техните параметри. Все пак компаниите определят компенсациите и работните графици, къде да работят служителите им и какво да получат за това. Правителствените закони оказват влияние върху тези решения, но пък днес компаниите имат избор къде да се установят и така да пренасочат инвестициите и дейността си към места, където натоварванията на закона са по-малки. Освен това големите корпорации представляват голямо струпване на хора, които имат интерес за повече възможности в рамките на организацията си. Те също така отделят ресурси за лобиране, финансиране на политици, медийни кампании за налагане на интересите им и оформяне на общественото мнение в отделните страни и по целия свят. А и фирмите често работят заедно върху проблеми, по които интересите им съвпадат, и така увеличават властта си и разширяват обхвата си.

За чисто илюстративни цели, вземете образувания, които имат продажби или брутен вътрешен продукт над 50 милиарда долара. На човек ще му се прииска да поспори, че това не са най-мощните икономически единици в света. Но любопитното е, че от тази група, която към момента на писането на този текст наброява 172 образувания, само 83 са държави, а останалите 89 са компании. Разбира се, тяхното устройство и причините за съществуването им са напълно различни. Едното множество се грижи за националните интереси, а другото се води от интересите на големите акционери, висшите мениджъри и членовете на управителните тела. Затова тези хора имат необикновена власт. Кои са те, откъде са дошли и какво е важно за тях, става важно и за нас. Важно е например, че от осемдесетте и девет суперкомпании, споменати по-горе, седемдесет и седем се намират от двете страни на Атлантическия океан, четирийсет и шест са базирани в Европа, трийсет и една в Съединените щати, осем са в Япония. Това със сигурност оказва влияние върху начина, по който големите бизнес групи и политическите образувания, които зависят от тези бизнес групи за финансова подкрепа, подреждат приоритетите си. Погледнете сумите от дарения за главните политически кандидати в Съединените щати и ще разберете, че най-успешните от тях зависят от способността на мрежите в рамките на компаниите и индустриите да съберат огромните количества пари, от които се нуждаят. В Токио, Брюксел, Ню Йорк и където и да било другаде бизнесът не само поема бремето на отговорността за финансирането на лобистките усилия, но също така създава средата, в която държавниците работят преди и след мандата си; те си оставят път към богатството, още един източник на влияние. Това географско разпределение много лесно ще се промени в бъдеще с възхода на Китай, Индия и другите развиващи се суперсили, когато компаниите, които упражняват това влияние, ще са все повече с транстихоокеански, а не с трансатлантически произход.

Въпреки че няма мярка, която съвсем точно да измерва обхвата на влияние на най-големите световни корпорации, от всяка гледна точка то изглежда внушително. Най-големите две хиляди корпорации в света реализират продажби на обща стойност 24 трилиона долара и притежават общ капитал от 88 трилиона долара. (За сравнение, тоталната пазарна стойност на капитала, търгуван на глобалните фондовите пазари, се оценява от Маккинси на 140 трилиона долара.) Що се отнася до човешките ресурси, за тези компании работят близо 70 милиона хора по целия свят. Ако поне четирима души зависят от доходите на всеки един от тези служители, това означава, че фирмите издържат пряко 350 милиона човека. А всъщност издържат няколко пъти повече, тъй като чрез търговията си с други фирми създават още работни места. Ето как решенията на няколко хиляди, членове на директорски бордове и висши мениджъри директно влияят върху живота на може би милиард или повече души по целия свят. Техните действия определят колко работни места да се откриват и закриват, условията на труд и стандартите за опазване на околната среда, кои местни политици да се подкрепят и кои да се саботират. Освен това, когато три-четири милиарда по целия свят се борят да свържат двата края, общността от хората, зависещи от решенията на шепата високопоставени люде, които взимат решения, може би представлява половината от (а почти със сигурност и повече) от хората на планетата с добра работа.

Възходът на компаниите до такава относителна власт и последвалото увеличаване на значението на техните ръководители са сравнително ново явление. Големите фирми са фактори още от времето на "Холандската източно-индийска компания" и "Хъдзънс Бей", локомотивите на търговското величие на Британската империя, както и днес в условията на глобалната икономика. Само допреди четвърт век техният дял беше значително по-малък: през 1983 година най-големите петстотин компании имат приходи, равняващи се на 15 процента от глобалния брутен вътрешен продукт; днес той се е увеличил два пъти и е почти 30 процента. Или можем да вземем като друга мярка за нарастващото влияние и глобалния им спектър увеличението на клоновете на глобалните корпорации: през 1962 година стоте най-големи корпорации в света са имали 1288 чуждестранни клона. През 1998 година стоте най-големи имат вече над 10 000 клона. Немският инженерингов конгломерат "Сименс", нареждащ се на двайсето място в света по продажби, оперира в повече от 190 страни по цялото земно кълбо; "Хюлет-Пакард", двайсет и четвърта по същия показател, оперира в 170 страни.

Властта в глобалната финансова общност е силно концентрирана. Не само че пазарите на Съединените щати (оценявани на 50 трилиона долара) и Европа (почти 30 трилиона долара) господстват на световния капиталов пазар, оценяван на 140 трилиона долара, но също така отделни институции доминират в рамките на тези пазари. Според "Форбс" през 2006 година четиринайсет банки и други финансови институции са управлявали поне по 1 трилион долара. Петдесетте най-големи финансови институции имат общ капитал от 36.5 трилиона долара, което е повече от една четвърт от целия капитал по света. Стоте най-големи имат една трета от него, или 42.94 трилиона.

За да получите още по-добра представа за сходната концентрация на контрол и в полето на индивидуалните инвеститори, ще ви кажа, че през 2001 година най-богатите 10 процента от американците притежават почти 85 процента от всички акции, а най-богатият 1 процент от американците контролира една трета от цялото богатство на Америка. Не е нужно да казвам, че тези, в чиито ръце е концентрирано най-голямо богатство под формата на акции, играят и най-важна роля в корпорациите с най-голямо влияние. Гласовете на акционерите определят съдбата на бордовете и мениджърите, чиито решения в случая с най-големите компании, директно променят живота на милиони служители, семейства, клиенти и доставчици по целия свят.

Никъде концентрацията на богатство не е толкова поразителна, колкото при хеджфондовете. Само за няколко години тяхното икономическо значение нарасна експоненциално: през 1999 година те управляваха 221 милиарда долара, а към средата на 2007 - 1.3 трилиона долара. По-важното е, като се имат предвид активните им търговски стратегии например да се правят пари от малките всекидневни движения на стойността на ценните книжа, че тези десет хиляди фонда според някои изчисления са отговорни за 30 до 50 процента от търговията на повечето значими акции и дългови книжа. Това означава, че отделни индивиди контролират дейността на фондовете заедно с шепа институционални и професионални инвеститори и играят решителна роля в определянето на цените на акциите на най-големите компании. И тъй като от висшите мениджъри се изисква цените на тези акции да растат максимално, приемането или отхвърлянето от страна на тази група решава съдбата на висшите мениджъри на повечето от най-мощните глобални корпорации, за които стана въпрос по-горе. Някои управители на хеджфондове се справят много по-успешно от когото и да било друг при превръщането на парите си във власт. Например милиардерът Еди Лампърт, натрупал състоянието си чрез хеджиране, е един от най-авангардните "активни" инвеститори, които превръщат собствеността в оръдие на трансформацията, както когато купи "Кеймарт", сля го със "Сиърс", уволни цялото управление на "Сиърс", след това запретна ръкави и взе поредица от маркетингови и търговски решения за новата верига за продажба на дребно. Оряза работните места и акциите на "Сиърс" скочиха почти десет пъти.

Нещо повече, най-големите триста хеджфонда контролират 85 процента от всичкия капитал, управляван от хеджфондове, а стоте най-големи - 60 процента. Ето как съвсем малка група инвеститори са в основата на инвеститорски решения, които на свой ред ни дават представа за бъдещето на също така малка група от висши корпоративни мениджъри, имащи толкова влияние в нашия свят днес.

Започва да се оформя цялостната картина, от която ни става ясно, че властта на планетата не само е концентрирана, а е ужасно концентрирана. Има хора на върха и хора, които нямат достъп до върха; а сред тези на върха има една съвсем малка групичка, която властва над всичко и има непропорционално голямо влияние.