Тайни съюзи

НЯМА ДИМ БЕЗ ОГЪН

Утринната мъгла току-що се беше разнесла над Темза и вече просветляваше, когато добре облечен мъж, с въже около шията, бе открит да виси от едно строително скеле под Моста на Черните братя. Денят беше 17 юни 1982 г. Ръчният часовник на мъжа беше спрял и показваше 1,56.

Английската полиция предположи самоубийство, с което избра най-удобната, но най-невярна хипотеза от възможните - в джобовете на мъжа имаше тухли и 15 000 американски долара в употребявани банкноти. Бързо се установи, че предполагаемият самоубиец не е англичанин, а италиански гражданин и при това не кой да е италианец, а най-търсеният през последните дни. За интервю с този мъж журналисти биха продали душата си.

Твърде късно - под Моста на Черните братя висеше тялото на банкрутиралия с милиарди Роберто Калви, който, поради връзките си с Ватикана, бе наричан "Банкера на Господа". Няколко дни по-рано, при сбогуване с дъщеря си, той бе намекнал, че ако проговори, един папа ще трябва да се оттегли. И не само това - той є довери, че дори божиите служители да продадат цялата катедрала "Сан Пиетро" няма да е достатъчно да се измъкнат от финансовата криза, която би избухнала след евентуално негово свидетелстване.

По твърде английски маниер Скотланд Ярд предположи, че италианският синьор се е простил с живота си от отчаяние след срива на неговата "Банко Амброзиано". Ако тази хипотеза отговаряше на истината, то и секретарката на Калви щеше да е избрала сама смъртта, когато само няколко часа след като шефът се прости с живота си, тя се хвърли - или беше хвърлена - от прозореца на административна сграда в Милано. Серджо Вакари, заподозрян по-късно в убийството на Калви, би трябвало също така сам да си е разбил черепа в лондонското си жилище и собственоръчно с ножа да си е нанесъл прободните рани, довели до смъртта му. Вторият заподозрян, Винченцо Казило, инсценира своето "самоубийство" малко по-сложно, като се взриви в Рим с бомба, поставена в кола. Да не забравяме, че перачът на пари и мафиот Микеле Зиндона, за да развърже езика си от прекомерно желание да свидетелства и от любов към живота изпи в следствието еспресо с цианкалий.

Списъкът от "самоубийци", свързани с тази афера, може впечатляващо да набъбне, а избухналият скандал разтърси из основи италианската политика. Всичко за една интригуваща история, която автор на романи би си пожелал, се среща тук: Ватиканът, който винаги е бил типично място на потайност и задкулисни интриги; таен съюз под маската на Ложа на свободните зидари "Пропаганда дуе" (Р2), който се готви да вземе властта, след като вече се е врастнал в демократичното общество на следвоенна Италия и се е сработил с мафията; един неудобен папа, Йоан Павел I, който умира само 33 дни след встъпването си в длъжност при неизяснени и до днес обстоятелства. И още - изобилие от мистериозни самоубийства и нещастни случаи в доброто и в по-малко доброто общество... и една страна, която изглежда заплашена от терора на леви и десни тайни съюзи.

Загадъчната смърт на ексцентричния издател Джанджакомо Фелтринели през 1972 г., който според съобщението се е самовзривил под един силнотоков проводник, и убийството на християндемократа Алдо Моро през 1978 г. от "Червените бригади" отразяват експлозивната обществена ситуация в Италия през 70-те и 80-те години на миналия век.

Оттогава изтече доста време. За тези събития беше писано много, направени бяха и много догадки, но в действителност нищо не бе обяснено, камо ли изяснено. Най-малко три събития от по-близки дни обаче подсказват колко актуално, богато на последствия и "не минало" е това на пръв поглед отминало време.

СМЪРТ И БОРБА

ЗА ВЛАСТ ВЪВ ВАТИКАНА

На 6 октомври 2005 г. в Рим започва процес срещу боса на мафията Пипо Кало и четирима други подсъдими - между тях двама австрийци. Чете човек и се чуди - процесът е във връзка със смъртта на Роберто Калви. Вече са изминали над двадесет години от убийството на "банкера на Господа". Най-после италианците са се заели със случая - тринадесет години след ексхумацията на Калви през 1992 г. Съдебномедицинската експертиза завършва с едно-единствено заключение - банкерът наистина е бил убит. И въпреки това е трябвало да минат много години до началото на процеса, защото разследващите са били възпрепятствани от влиятелни сили. Сред тях трябва да е бил и небезизвестният християндемократ Джулио Андреоти - бивш италиански президент и външен министър.

Процесът срещу Пипо Кало, който едва започнал, е отложен, трябваше да изясни обстоятелствата, довели до убийството на Калви. Със сигурност това е навлизане в непроходим гъсталак, избуял благодарение на дългогодишните връзки между Ватикана, Ложата на свободните зидари П2 и италианските тайни служби. А към членовете на П2 е принадлежал - или принадлежи (?), ако може да се вярва на публикуваните списъци на тайната ложа - един мъж, който доскоро направляваше съдбините на Италия - Силвио Берлускони. Изниква въпросът дали зад експрезидента не стои мрежа, произлязла от добрата стара П2. Спомени събужда освен това и един истински финансов скандал: през януари 2006 г. шефът на италианската емисионна банка предвидливо се оттегля, без намерението да забегне в Лондон - вероятно поради поука от историята. И накрая - една странна случка, която е в тясна връзка със събитията отпреди двадесет години, въпреки че едва ли някому би хрумнало да свърже тази случка с аферата П2 и убийството на Калви.

Както бе съобщено - на 4 май 1998 г., малко след 21 часа в казармената сграда на швейцарската гвардия, която се намира непосредствено до портата "Санта Анна" на държавата Ватикана, в служебното жилище на гвардейския комендант една монахиня открила мъртви Алоис Естерман, жена му и вицекорпорала. И тримата - не е трудно да се отгатне - са били застреляни с един и същ пистолет.

Скоро след като е съобщено за престъплението, на мястото идва Йоаким Наваро-Валз, говорител на Ватикана и член на "Опус Деи" ("Божие дело"), и още с първите си действия грижливо внася объркване и заблуда. От една страна упорито задържа разследващите власти настрана от убийството, въпреки че Ватиканът не разполага със свои криминалисти, от друга - в известен смисъл логично - още същата вечер измъква от ръкава си официалния прочит на двойното - или тройно - убийство: вероятно вицекорпоралът, в пристъп на някаква лудост или амок, преди да насочи към себе си пистолета и да натисне спусъка, е застрелял своя шеф и жена му, защото се е чувствал пренебрегнат и унижен от Естерман.

Скоро след това чрез манифест, публикуван от едно италианско издателство, е изразено възражение срещу официалната версия. Манифестът е издаден от анонимна група от Ватикана, която - според добрите маниери на тайните съюзи - се е кръстила "Дисчеполи ди верита" или "Апостоли на истината". Те оповестяват в манифеста си, пораждащ някои съмнения, че нещата зад светите стени доста вонят и че те желаят да извадят истината на светло за обществеността. Според тях убийствата били злополучно следствие от необуздано съперничество, една нежелана случка в безогледната борба за власт във Ватикана, по-точно между привърженици на Свободните зидари и членове на "Опус Деи".

След скандала около банкрута на "Банко Амброзиано" и мистериозната смърт на Роберто Калви е сигурно, че през 70-те и 80-те години Ватиканът и Ложата на свободните зидари П2 са имали близки взаимоотношения на финансово ниво. Били ли са тези връзки ограничени само в икономическата сфера?

Колкото и опустошителен да е представян тогава скандалът около Калви пред обществеността, във Ватикана вярват, че ще се измъкнат от него сравнително лесно. Наясно са, че в този случай буквално са имали късмет - и, разбира се, ангажирани, надеждни помагачи във всички държавни институции, както и във важни сфери на политиката. Така идва часът за създаване на собствен католически таен съюз, който оттук нататък все повече ще пуска корени във Ватикана.

Испанският "Опус Деи" разполага с превъзходни връзки в икономиката и може да свърши отлична работа по винаги деликатните въпроси за финансите. Организацията среща ценна подкрепа в лицето на новия папа Йоан Павел II - поляка Карол Войтила. Той започва явно да я стимулира.

От манифеста на "Дисчеполи ди верита" следва, че във Ватикана са проникнали два тайни съюза - Ложата на свободните зидари (П2) и "Опус Деи". Борбата за власт между тях е безмилостна - показа го "нежеланата злополука" т.нар. афера "Естерман". Безбройните интриги са се сгъстили до взривоопасна смес - необходима е само малка искра, за да се предизвика експлозия. В казана вече има достатъчно налягане.

Чувстваш се пренесен в края на XIX в. - почти като в романа на Андре Жид "Подземията на Ватикана". Само че днес не е необходимо да затвориш някого в тъмно подземие, за да имаш власт над него - достатъчно е да контролираш информационните потоци. Именно за тези подстъпи, за "ухото на папата", става дума в битката за власт.

СВЕТЪТ Е ПРОНИКНАТ

ОТ ТАЙНИ СЪЮЗИ - ВЛАСТТА СЪЩО

Тези процеси текат десетилетия. Понякога те са под повърхността, друг път излизат неочаквано на светло, но никога не губят актуалността и интензивността си - напротив всеки ден носи нещо ново. Събитията доказват, че тайните съюзи са активни и до днес и влияят върху историята. Събитията показват също, че когато тайните съюзи излизат на светло за обществеността, то е и защото силно желаят да им се повярва. При това действията на тайните съюзи са незабележими, но много по-ефективни, отколкото ни залъгват с италианския скандал под силния съпровод на медиите.

Италия е страната на големите емоции и преди всичко на голямата опера. Само в Италия един таен съюз може да следва законите на голямата опера и вероятно трябва да го прави. Тази голяма опера е произведение главно на определени композитори, които правят вариации по основната тема с едно старо улично псе: за всичко лошо и задкулисно са виновни католиците, десните, богатите, военните, тайните служби - списъкът може да бъде продължен по желание. Според доста тривиалното, разделено на две световно разбиране едни носят доброто, благородството и истината, други са отговорни за заговорите, за тъмната страна и за всичко, което е враждебно на човека. Отличното функциониране на това клише е свързано и с чувството, което понякога обзема всеки от нас - чувството, че сме обречени на държавата и официалната власт под мотото, че те там горе така или иначе правят каквото си искат и се договарят тайно.

Теориите за заговори са процъфтявали във всички времена - сега също. Въпреки че тайните съюзи получават доста голяма обществена гласност през XVIII в., те и преди всичко най-радикалната им ложа - илюминатите, са обвинени за Френската революция. Не завличат ли якобинците Луи XVI в Бастилията в Париж, за да изчака той точно там екзекуцията си - там, където Жак дьо Моле, последният Велик магистър на Ордена на тамплиерите, е извървял последния си път преди 500 години? Не е ли това триумф за свободните зидари, които са се смятали за наследници на тамплиерите и са копнеели да отмъстят за предателството на краля на Франция към рицарите тамплиери?

След разпространената във Виена през последните години на XVIII в. измислица от Леополд Алоис Хофман, че революцията е подклаждана от немското свободно зидарство и неговите ложи в Париж, слухът за световен заговор на свободните зидари прави световна кариера. От заговор на свободните зидари той става заговор на евреите, а след това еврейско-болшевишки заговор.

В началото на XIX в. в Париж руските "Чьорние сотни" (черносотници) представят мнимото доказателство за еврейски световен заговор под формата на фалшифицирани "Протоколи на мъдреците от Цион". Черносотниците са брутално антисемитско тайно общество, чието главно занимание е било подклаждането на кървави погроми. За съжаление трябва да признаем, че една от най-резултатните фалшификации в историята е тяхно дело. Колкото и безпочвени да са били и винаги ще бъдат такива слухове, толкова повече последствия водят те след себе си. В случая тези слухове са оправдание за престъпление - извършването на масови убийства.

Тайните общества не са лоша шега на суетата, нито пък добродушен маскарад. Те са задвижвали и подкрепяли събития от световен и исторически мащаб. Техните ритуали може понякога да предизвикват усмивки у хората, но със сигурност не и техните действия.

През вековете винаги са се събирали хора, които са смятали себе си както за избрани да постигнат най-високо съвършенство, било то и само съвършенство на властта, така и за избрани да съхраняват тайни. Тези хора са се виждали призвани да имат духовно и политическо влияние в смисъла на по-висша мъдрост и по-висши идеали като свобода, справедливост или святост.

От морално възвишените подбуди понякога обаче са се раждали чисто криминални тайни съюзи. Така например Въстанието на боксьорите в Китай през XIX в. отначало е било успешно начинание на таен съюз. Волята за свобода, традицията и консервативните сили тогава са довели до създаването на един от най-импозантните тайни съюзи в историята въобще: обединението "Ийбегуан" ("Юмрук на единството и справедливостта"). Някои изследователи смятат, че от него са произлезли и са се развили триадите - криминалните китайски банди.

Самата мафия е била отначало общество, което според един монашески литературен орден се е наричало "Беати Паоли". Целта му е била да защитава бедните сицилиански селяни от набезите на испанските завоеватели или от местните богати земевладелци.

В тези истории витае нещо от легендите за Робин Худ, та дори и за героите от немски предания Щюлпнеркарл и Шиндерханес.

Тайните общества създават винаги един друг свят, противоположен на действителността, която се приема за несъвършена и трябва да бъде променена. Затова с тях се свързват и действителните заговори, теориите за заговори и легендите за съзаклятия. Самото създаване на един таен съюз, на съзаклятническа общност в пълния смисъл на думата, съдържа съзаклятието като съществена част и носещ елемент за групата на избраните, които трябва да пазят тайната.

Тайните съюзи не могат да бъдат изследвани, без да се обхване от една страна съзаклятието, а от друга - тайната. И тъй като заблудите в представите могат да доведат до големи престъпления, патологичните страни на феномена също трябва да бъдат разгледани. Колкото и да са абсурдни някои теории за заговори, не може да се отрече, че те са дали тласък и са участвали в писането на историята.

Друг важен момент е фактът, че за създаването на тайни съюзи винаги е имало основания. Тайните съюзи не се появяват в празно пространство. Така например Ложата на свободните зидари П2 се ражда преди всичко от един много силен мотив - тя е трябвало да предотврати вземането на властта от комунистите. Рухването на Съветския съюз благоприятстваше появата на доказателствата за това, но само за кратко време - докато Владимир Путин като специалист от тайните служби не ги заключи отново. Към Франция и преди всичко към Италия са се стичали най-големите суми от Източния блок за подкопаване на Запада чрез Петите колони, наречени комунистически партии. Ако си спомним изборните им успехи във Франция и Италия през 70-те години, стратегията изглежда е била във възход. Най-късно след Априлската революция на офицери от тайни съюзи в Португалия през 1974 г. опасността от комунистическо обграждане на Европа от изток, а вече и от най-външния запад чрез изборните победи на комунистите във Франция и Италия щеше да доведе до прословутия ефект на доминото. Тогава социалистите Франсоа Митеран във Франция и Марио Соареш в Португалия бяха тези, които успешно, и то в последната минута, предотвратиха това.

ТАЕН СЪЮЗ, МРЕЖА ИЛИ СЕКТА?

Един таен съюз не би бил таен, ако е лесно разпознаваем като такъв. Затова и липсват ясни контури, които биха позволили разграничаването му от други обединения, а изследователят винаги рискува да се каже всичко и нищо.

"Опус Деи" таен съюз ли е, секта или просто християнски орден? "Ал-Кайда" таен съюз ли е или ислямска терористична организация? Кръстената в Сицилия "Коза Ностра" криминално обединение ли е или тайна организация? Представляват ли руските народници таен съюз или са секта, която се е превърнала в партия? Как стои въпросът с "Прийоре дьо Сион" - Братството от хълма Сион, което никога не го е имало по доказателства и си е чисто съчинение - във всеки случай с няколко красиви, много реални истории за убийства, които стигат до обкръжението на Франсоа Митеран?

И накрая Свободните зидари - през XVIII в. едва ли е имало интелектуалец, който да не е бил член на някоя от техните ложи. Гьоте, Моцарт и Фридрих Велики, с една дума - хора на изкуството, писатели, философи, висши чиновници и военни, та и короновани глави - всички те са вървели след свободното зидарство.

И до днес е почти невъзможно да се направи разлика между таен съюз и мрежа. Основата на властта на Буш - неоконсерваторите - мрежа ли са, "тинк тенк" ли са [неформална група за идеи] или таен съюз? Ако искаме днес да разберем как функционира политиката - и по-специално тайната политика в рамките на демокрацията - си струва да проследим този въпрос. Зададен провокативно - в края на краищата не представлява ли днешната демокрация само горния слой потребители на един скрит и непонятен за нас свят? Свободата и автономията самозаблуда за простодушните ли са и не сме ли ние в действителност пионки върху шахматната дъска на големи скрити играчи? Владеят ли тъмни сили нашия живот?

Беше почти фолклор в теориите за заговорите, когато през 2004 г. Джон Кери и Джордж У. Буш стояха един срещу друг като двама кандидат-президенти, титуляр и конкурент, които не просто принадлежаха към таен съюз, а към един и същ таен съюз, при това легендарния "Скъл & Боунс" ("Череп & Кости") в Йейл. Кери и Буш признаха в интервю, че са членували в него, но отклониха всякакви други въпроси в това отношение. Някои хора обичат да приемат този таен съюз като студентска шега, други виждат в него влиятелна мрежа за кариера, защото който веднъж е станал негов член, остава такъв до края на живота си.

Многообразието от дейности, протичащи скрито, затруднява класифицирането. Кога може да се говори за таен съюз, кога трябва да се говори за религиозна секта или за елитарна мрежа? В епохата на компютрите и в условията на отвореното общество представляват ли мрежите модерна форма на тайни съюзи?

Самото понятие "таен съюз" предпоставя комуникация, при която се изключва обществеността. Затова и формата на едно тайно обединение трябва да е съобразена с неговия специален начин на комуникация, с неговите правила, забрани и заповеди. Различията са в особените канали за комуникация, но къде е константата? В тайната? В какво се състои тайната?

Ако отворим алманасите и други произведения, които се занимават с тази тема, ще срещнем и прочетем различни дефиниции, които обаче обикновено са абстрактни и многозначителни - всички те за съжаление нито помагат, нито са задоволителни. Не може да се даде твърда дефиниция за нещо изключително живо, което до голяма степен е скрито. Тайният съюз като модел, който би могъл да бъде база за една дефиниция, не съществува - неговите форми на проявление са твърде многопластови. В действителност понякога тайни съюзи, които никога не ги е имало, са оказвали по-голямо влияние върху историята, политиката или други тайни обединения от влиянието на съществуващи тайни съюзи.

Към привържениците на дефиниции принадлежи Чарлс Уилям Хекеторн, един превъзходен познавач на тайните обединения от XIX в. В своя труд за тайните съюзи той ги разделя на два основни типа - политически и религиозни. Но и това разграничаване е трудно, защото един религиозно мотивиран таен съюз може да има чисто политически намерения.

Ясните контури идват от целенасочените действия или цели. От този аспект кристализират четири вида тайни съюзи:

1. Тайни съюзи, които се стремят към политическо влияние и чиито цели са налагане на светоглед и политика.

2. Тайни съюзи, които се създават от позиции в правителството, като например тайните служби. Тези тайни съюзи трябва да изпълняват определени дейности за правителството, при което обаче е нежелателно с тях да се свързват самото правителство, правителствен орган или партия. Тези дейности трябва да изглеждат просто като народен гняв или народна справедливост.

3. Тайни съюзи, които не желаят да променят света, а създават обособен противоположен свят зад своите зидове.

4. Езотеричните тайни съюзи.

Още едно поле за недоразумения. Колкото и да не се объркват първите споменати организации с политически партии или чисто терористични обединения, вторият тип може да се приеме и като вид отдел в тайните служби, тъй като тези обединения често развиват неконтролиран свой живот. А третата форма не може да е равнозначна на чисто религиозните секти.

Поради бума на едноименния бранш, понятието "езотерика" често се разбира погрешно като един вид религия на свръхсензитивността, като благо за душата. Езотерика е просто категоричен и логически начин на живот и мислене, който включва мъченичеството - повечето еретици са били езотерици.

От момента, когато религиозните движения са започнали да образуват църкви, се появява напрежение между екзотеричната (официалната) и езотеричната (достъпна само за посветени) църква. Заедно с това при предаването на традицията се появява и смесване на екзотеричното и езотерично познание. Последното се е смятало и се смята често за тайно познание, за голямата тайна - аркан, която и до днес е в центъра на тайните съюзи.

Това, че четирите вида съюзи имат допирни точки и че се припокриват повече или по-малко в сродните си форми, е съвсем ясно. Тази книга разкрива как те се реализират в своите форми в миналото и днес.

ПРИЕМАНЕ И ЧЛЕНСТВО. В таен съюз, който и да е той, не може да се постъпи. Желаещият може да се потруди за това, но в крайна сметка тайният съюз е този, който ще потвърди или отклони приемането. Пак той решава доколко новоприетият, т.нар. неофит, ще бъде въведен, т.е. посветен в тайните на съюза.

Новоприетият все още не е напълно член на съюза. Първо той трябва да покаже, че е достоен да се изкачва стъпало по стъпало. Всяка по-висока степен се свързва с по-големи познания за същността, структурата и преди всичко - за тайните на съюза. На първото ниво новоприетият е начинаещ, калфа, който трябва да се докаже. Всяка достигната степен е в определено съотношение с тайните, които могат да бъдат поверени. Така членуването в таен съюз се оформя като едно дълго пътуване от периферията към центъра.

Част от същността на тайните общества е фактът, че нито постъпването в тях, нито напускането им може да става произволно. Както вече беше отбелязано, който веднъж е приет не може да напусне до края на дните си. В противен случай могат да последват драконовски мерки, които заплашват икономическото му благоденствие и дори живота му. В това отношение тайните съюзи въобще не се церемонят. В крайна сметка става дума за запазване на тайни и за принадлежност към елит. Който е станал член на светлейшия кръжок, за какъвто съюзът се смята, е излязъл от обществото, което обикновено се приема за по-нисше. Той вече принадлежи към кръга на избраните, които са над останалото човечество.

АРКАН - ГОЛЯМАТА ТАЙНА. Хората, които постъпват в тайни съюзи желаят да живеят в друг, свой свят, който те откриват в съюза или се опитват да осъществят с помощта на съюза. Тайни познания са пренасяни през столетията, дори през хилядолетията. Въпросът за тайните съюзи ще е винаги и въпрос за тайната, която представлява една дълбока и скрита истина. Важно е тя да бъде разкрита. С други думи ние трябва да "сграбчим" тайния съюз за неговата тайна.

Тайната на съюза е в центъра на тайното общество. Тя не се изрича и до нея можеш да се доближиш, като се изкачваш стъпало след стъпало в съюза чрез усъвършенстване. Обединенията се наричат тайни съюзи не само поради факта, че както съществуването им, така и техните членове са тайни, което все пак невинаги е непременно необходимо, а преди всичко поради това, че последната тухла в духовната сграда представлява тайна, която никога не бива да бъде разкрита.

Арканът, тайната в добре защитения център на съюза, може да е магическо или духовно познание, познание от областта на естествознанието или управлението, познание, което дава достъп до по-специална информация. Има и тайни, които, както ще видим, приемат своите истински очертания, след като се преживеят. Те се реализират едва при действие, което е скрито зад думите. Тайната и посвещението в тази тайна не представлява "съм", а " ще бъда", не "думи", а "дела", не "знание", а "действие". Голямата тайна или тайното познание се съхраняват. Те могат също така да представляват тайно преследване на голяма цел, която за членовете е по-важна от живота им.

МИТОВЕ И ТРАДИЦИИ. Тайните съюзи се опитват да си присвоят възможно по-достойно минало в името на собственото си признание. Поради това те приемат много съществували преди ритуали, идеи, обичаи, организационни форми и названия. Без колебание заимстват от реалността, но още повече от митове за техни предшественици. Ако това се проследи при най-ранните доказани тайни съюзи, както и при все още активните днес, ще се открият доста сходства.

Всеки таен съюз черпи от историята на тайни обединения, съществували преди него. Тамплиерите - орден на рицари, основан по време на кръстоносните походи - не са били таен съюз, но са станали най-важният източник на тайни познания. Средновековната алхимична традиция, както и египетските езотерични познания са изиграли и играят съществена роля при западноевропейските тайните съюзи.

ЧЛЕНОВЕТЕ. В центъра на тази книга, както и на тайните съюзи, са търсещите хора. Харизматични личности и измамници, идеалисти и манипулатори, просветители и фанатици, моралисти и виртуозни престъпници, съдии на човечеството и безсъвестни нихилисти - на следващите страници ще срещнем преди всичко хора, които са тръгнали да търсят истинското си "отечество" и се надяват, че ще го открият в тайните съюзи. Техните действия и възгледи, техните копнежи и надежди са онова, което оформя идентичността на тайния съюз. Тези хора насочват живота си безрезервно към една идея и поради това изпадат в маргиналност, биват въвличани в тайнствени ритуали и мистериозни духовни обвързаности.

Именно за тези хора става дума тук, за членовете на тайния съюз с неговите твърдо установени, често мистични или магични ритуали. Интересни са конкретните личности, направили и правещи нещо типично, важно или впечатляващо за своя съюз - онези, чрез чиито действия тайното обединение добива значимост.

И накрая тази книга изразява тезата, че нашите модерни европейски партии - включително и демократичните - са произлезли от европейските тайни съюзи. Социалдемократите и комунистите произлизат от тайните съюзи на занаятчиите, най-влиятелният от които е бил Съюзът на справедливите. Маркс и Енгелс преустройват това тайно общество в Съюз на комунистите, в политическа партия, на която дават и програма чрез "Комунистическия манифест". От свободното зидарство и розенкройцерите са произлезли буржоазните партии в целия им спектър.