Пътеводител в магическия свят на "Хрониките на Нарния" от К. С. Луис

Справочник за Нарния

Въведение

Проверката за добрия разказ според К.С.Луис е дали често го препрочитат.1

Неговите собствени - "Хрониките на Нарния" (известни и като Нарниада, име, наподобяващо заглавието на великата хроника за обсадата на Троя "Илиада"), са издържали проверката с милиони читатели. Повечето от нас, запленени от очарованието на "Лъвът, Вещицата и дрешникът", не само са чели или слушали разказите за Нарния от започването им до тяхното второ начало ("Последната битка"), но отново и отново, може би през няколко години, се връщат да преоткрият истинската им красота. Всеки подхожда към "Хрониките" със своята лична представа и си тръгва с разширени хоризонти и обновено въображение.

"Пътеводител в магическия свят на "Хрониките на Нарния" е написан за читатели, убедени, че "Хрониките" са много хубави книги, и готови при новото си пътешествие да вземат със себе си приятел, за да им посочи гледки, които още не са видели или им се иска да зърнат с други очи.

Ако някога сте чели "Хрониките" на глас на дете или на група деца, ви е известно, че ви задават въпроси, които изобщо не са ви хрумвали. С това томче нямам намерение да дам окончателно мнение (защото в сътворена от въображението творба не може да се вложи окончателен смисъл), а да предложа посоката, в която да се търсят отговори и по-дъл-

боко значение. "Пътеводителят" има за цел да ви помогне

1 "За разказите", ОДС, 16-17. "Онези, които четат велики творби,:ще ги препрочитат десет, двадесет, тридесет пъти през своя живот." Други справки ни дава Джанин Гофар в Показалец под "четене".

да изследвате различните линии на развитие, вплетени от Луис в тъканта на "Хрониките" - литературни, религиозни, философски, създаващи митове, с близка и лична образност - същите нишки, от които са изтъкани собствените ни истории.

С енциклопедичния формат на "Пътеводителя" можете да разглеждате книгите от какъвто ъгъл си поискате. Започвайки от произволно място с герой, предмет или тема, е възможно да стигнете докъдето желаете, като следвате нишката на любопитството. (Виж Използване на Справочника след Въведение за повече напътствия.)

Но никой пътеводител из Нарния не е в състояние да замести самите седем книги.

Справочникът бе написан за младежи и за възрастни, които поне веднъж са чели "Хрониките" и искат да изследват по определението на един критик "подтекста, изпълнен с алюзии", щедро предоставен от учения и християнина Луис на по-зрелите читатели на неговите вълшебни приказки. Луис е убеден, че докато авторът възнамерява, то книгата означава,2 а именно:

"смисълът на една книга е свързан с поредицата от емоции, разсъждения и нагласи, породени от четенето є.

:... той не съвпада при отделните читатели... В идеалния случай истината или вярното значение е онова, което се възприема от най-голям брой добри читатели от разни националности след многократно и внимателно четене в продължение на няколко поколения, при това в различни периоди, настроения, степени на съсредоточеност, лични грижи, здравословни и душевни състояния и други подобни, взаимно унищожаващи се, когато: не могат да се смесят и да се обогатят едни други."3

Доколкото е по силите на човек, със справочника се опитвам да установя и да разбуля намеренията на Луис и едва после предлагам тълкувание на нарнийски събития, характери, предмети и теми.

2 "За критиката", ОДС, 56.

3 "За критиката", ОДС, 56-57.

Как да се четат "Хрониките на Нарния"

Най-добрият начин да се оцени една история е да навлезеш в нея и да є се насладиш. Както Питър Шейкъл ни казва, "Хрониките" трябва да се четат със сърцето.4

Един от рисковете при подобно енциклопедично изследване е непрекъснато да се анализира животът извън разказа. Разказите обаче са живи творби и всяка вивисекция ни дава само данни за творбите, но не ни приближава към самите тях. Информацията и анализът в книгата имат за цел да ви насочат към по-дълбоко осмисляне на същността на "Хрониките" с отворен край, а не да прекратят всякакви разисквания.

Друга опасност, която трябва да се избягва, е търсенето на алегории, пълни съответствия между философски или религиозни идеи и герои, събития или обекти от историята. Луис е непреклонен в схващането си, че не е писал алегория, създавайки "Хрониките".5

4 "Четене със сърцето. Пътят към Нарния".

5 Луис не се опитва да вземе абстрактни идеи и да ги въплъти; това би означавало да твори в алегорична форма. Вместо това разказва "предположения", както ги нарича. В писмо до госпожа Хук (29 декември 1958) Луис обяснява разликата:

"Ако Аслан представляваше безплътно Божество по начина, по който великанът Отчаяние символизира Отчаянието [в "Напредването на пилигрима" на Бъниън], той би бил алегорична фигура. В действителност е измислица, даваща въображаем отговор на въпроса: "Как щеше да изглежда Христос, ако наистина съществуваше свят като Нарния и Той избереше да се въплъти, да умре и да възкръсне в този свят, както е направил в нашия?" Това изобщо не е алегория: Между алегорията и подобни въображаеми неща има разлика, защото смесват истинското и нереалното по различни начини. Бъниън съвсем не започва обрисовката на великана Отчаяние с предположение. Не е хипотеза, а факт, че отчаянието може да завладее и да държи в плен душата на човека. Нереални (измислени) са великанът, замъкът и тъмницата. Въплъщаването на Христос в друг свят е чисто предположение; но благодарение на предположението Той наистина придобива физически облик в този свят, както е съществувал в Палестина, а смъртта му на Каменната маса е не по-малко истинско събитие от онази на кръста." (Писма 1988, 475-476)

Различията са следните: (1) В "Хрониките" Луис започва с предположението, че съществува свят като Нарния (където някои от животните говорят и митологичните същества са истински), и се нуждае от изкупление, а царят на зверовете трябва да изпълни ролята на създател, избавител и съдия, както е станало в нашия свят; и (2) за Бъниън великанът е нереален, но отчаянието е истинско; за Луис в "Хрониките" великаните и говорещите животни са реални и тяхното духовно положение също е реално. Виж и ПКСЛДД, 36, 44-45 и 73-74.

Самият К.С.Луис е много предпазлив и не желае да дешифрира "Хрониките" за младите читатели, които питат в писмата си за смисъла им. Типичен за реакцията му е отговорът, изпратен на момиченцето Хайла Нюман:

"Що се отнася до другото име на Аслан, искам да отгатнеш. Никога ли не е имало в нашия свят някой, който: 1) Пристига по едно и също време с Дядо Коледа; 2) Казва, че е син на Великия император; 3) Позволява заради чужди грехове да бъде осмиван и убит от порочни хора; 4) Възкръсва отново; 5) И понякога за него говорят като за Агнец (виж края на "Плаването на "Разсъмване"). Наистина ли не знаеш Неговото име в този свят? Помисли си и ми напиши отговора си!"

(ПКСЛДД, 3 юни 1953)

Луис гледа сериозно на децата (виж Автобиографична алюзия(и) и Посвещение(я) в Справочника). Привързаността му към децата е очевидна от това, което разказва за себе си:

"Веднъж в една хотелска трапезария казах твърде високо: "Ненавиждам сушени сини сливи." "И аз също" - неочаквано долетя гласът на шестгодишно момиченце от съседната маса. Симпатията се породи мигновено. Никой от нас не смяташе, че е забавно. И двамата знаехме, че сушените сливи са прекалено противни, за да са забавни. Това беше среща на мъж и дете - две независими личности." 6

"Писмата на К.С.Луис до децата" съдържат цялата кореспонденция с деветгодишното американско момче Лорънс Крийг, чиято майка пише на Луис за страха на своя син, че е прегрешил с обожествяване на идол, защото обича Аслан повече от Христос. Писателят отговаря незабавно и с голяма деликатност, че детето, мислейки си, че обича Аслан, всъщност обича Исус - и може би много повече, отколкото го е обичал някога преди. "Нещата, направени или ка-

6 "За трите начина да се пише за деца", ОДС, 34.

зани от Аслан, заради които той го обича, всъщност са извършени или казани от Исус." Момчето не би трябвало да се тревожи, че предпочита лъвското пред човешкото тяло, защото така действа неговото въображение. Но ако продължава да се безпокои, Луис му препоръчва следната молитва:

"Мили Боже, ако нещата, които ми минават през ум и чувствам по отношение на книгите, не Ти харесват и са лоши за мен, моля Те, прогони тези мисли и чувства. Но не са ли лоши, спри тревогата ми за тях. И ми помогни всеки ден да Те обичам по начин, който наистина е много повече от всякакви чувства или въображаеми представи, за да постъпвам според волята Ти и да заприличам повече на Теб." (6 май 1955 г.)

Луис добавя и послепис към молитвата:

"И ако господин Луис е разтревожил други деца със своите книги или им е причинил някакво зло, моля Те прости му и му помогни да не го прави никога повече."

Кореспонденцията Луис - Крийг е съхранила и указания за значението на написаното за самия него. В писмо непосредствено след женитбата му с Джой Дейвидман той споделя с Лорънс:

"Не мога да кажа, че Великденът бе щастлив за мен, защото неотдавна се ожених и съпругата ми е много болна. Убеден съм, че Аслан знае най-добре дали да я остави с мен, или да я вземе в Своята страна - ще стори онова, което е правилно. Но, разбира се, това ме натъжава много. Сигурен съм, че ти и майка ти ще се молите за нас."

Осем месеца по-късно Луис пише:

"Аслан направи велики неща за нас и тя отново се движи, показвайки на лекарите колко са сгрешили и правейки ме много щастлив. Аз също бях болен, но сега съм по-добре. Добри пожелания за всички вас."

В едно от последните си писма (5 март 1961 г.) до по-голямата Ан Луис най-пълно разкрива своите намерения за "Хрониките на Нарния". Изглежда, момичето е писало на автора за сцена от Глава XVI "Изцеляването на раните" от "Сребърният стол". Юстас и Джил са заедно с Аслан в неговата страна и са наблюдавали как мъртвият крал Каспиан си възвръща живота и младежките сили. Джил не може да разбере току-що видяното и Аслан обяснява, че крал Каспиан е умрял и че той също е умирал.

"Какво има предвид Аслан, като казва, че е умирал, в известен смисъл е съвсем ясно. Потърси по-ранната книга от поредицата със заглавие "Лъвът, Вещицата и дрешникът" и ще научиш цялата история - как е убит от Бялата вещица и отново оживява. Когато я прочетеш, вероятно ще видиш по-дълбокия смисъл в нея. Цялата нарнийска история е за Христос. Запитах се: "Да предположим, че действително съществуваше свят като Нарния и (подобно на нашия свят) е тръгнал на зле, да предположим и че Христос би искал да отиде там и да го спаси (както е спасил нашия), какво би станало?" Историите са моите отговори. Тъй като Нарния е свят на Говорещи зверове, си помислих, че там би бил Говорещ звяр, както е станал човек тук. Обрисувах го като лъв, защото: а) се предполага, че лъвът е царят на животните; б) В Библията Христос е наричан "Лъвът на Юдея"; в) присънваха ми се странни сънища за лъвове, когато започнах да пиша книгата. Цялата поредица се развива по следния начин:

"Племенникът на магьосника" разказва за Сътворението и как злото навлиза в Нарния.

"Лъвът и т.н" - за Разпъването на кръста и Възкресението.

"Принц Каспиан" - за възстановяването на истинската религия след покварата.

"Брий и неговото момче" - за призванието и покръстването на езичника.

"Плаването на "Разсъмване" - за духовния живот (особено у Рипичийп).

"Сребърният стол" - за продължаващата война със силите на мрака.

"Последната битка" - за идването на Антихриста (Маймуната), края на света и Страшния съд.7

Какво е написал Луис и защо:

Двамата К.С.Луис

Все пак въпросът си остава - какво е написал Луис и защо? Отчасти можем да намерим отговор в друга негова история. Измисленият К.С.Луис и д-р Елуин Рансъм, герой от Космическата трилогия на автора, заедно обмислят стратегия в последната глава на "От тихата планета". Техният проблем е как да покажат на света космическата опасност и последиците за вечността от междупланетната дейност на умопомрачения физик д-р Уестън и на неморалния опортюнист господин Дивайн без риск да предизвикат "вселенска недоверчивост" и да ги обвинят в "злепоставяне". Разрешението е "да публикуват под формата на измислица нещо, което със сигурност не би било чуто като факт". Измислицата би стигнала до по-широка публика в сравнение с кой да е подробен доклад. Рансъм заключава: "За момента ни е нужна не толкова същността на вярата, колкото група хора, свикнали с определени представи."

В раздела за детска литература на "Преглед на книги" на "Ню Йорк Таймс" от 18 ноември 1956 година К.С. Луис публикува есето: "Понякога вълшебните приказки казват най-добре онова, което трябва да се каже", в което пише прочутото днес изложение за "бдящите дракони":

"Видях как подобни разкази могат да заличат известни задръжки от миналото, които до голяма степен парализираха собственото ми религиозно чувство още от детството. Защо понякога е толкова трудно да почувстваш онова, което ти е казано да изпитваш по отношение на Бога или на мъките на Христос? Според мен главната причина е в това, че ни е заявено - така трябва.

Задължението да се чувства е в състояние да смрази емоциите. И самото благоговение нанася вреда. Извиква представата за понижени гласове; сякаш почти става дума за нещо медицинско. Но да предположим, че прехвърлим всички усещания във въображаем свят, да ги лишим от стъклописите и асоциациите от неделното училище, няма ли за пръв път да ги накараме да проявят пълната си мощ? Не би ли могъл човек да се прокрадне край бдящите дракони? Мисля, че би могъл."8

Шестнадесет месеца по-рано в писмо Луис нахвърля ранната версия на предшестващото:

"Личните ми преживявания при четенето на Евангелията в даден момент бяха по-потискащи дори и от твоите. Всички ми казваха, че там ще открия личност, която не бих могъл да не обичам. Е, аз можах. Твърдяха, че ще доловя моралното съвършенство, но човек вижда толкова малко от Него в обикновените ситуации, та и аз не постигнах кой знае какво. Всъщност струваше ми се, че някои от постъпките Му заслужават критика - например приема поканата да вечеря с фарисея, а после го залива с порой от ругатни.

Предполагам, истината е, че изключително привлекателният човешки облик на Исус е продукт на скептицизма на XIX век, създаден е от хора, престанали да вярват в Неговата божественост, но желаещи да запазят християнството, доколкото им е възможно. Той не е онова, което невярващият, разгърнал писанията с открит ум, ще открие (отначало). Първото нещо, което откриваш, е, че просто не ни приканват да говорим, да изразяваме някаква морална присъда над Него, макар и благоприятна: съв-

сем ясно е, че Той ще раздава правосъдие, а ние сме онези, които ще бъдат съдени, понякога с нежност, друг път със зашеметяваща суровост, но винаги de haut en bas - отвисоко. (Забелязали ли сте, че въображението ви едва ли някога ще Го представи по- нисък от вас?)

При първа среща с нов читател истинската задача на Евангелията е, и би трябвало да бъде, да предизвика отчетливия въпрос "Кой или Какво е това?" Защото доста черти в образа, освен ако

8 ОДС, 37.

Той наистина е онова, което твърди, че е, не са нито симпатични, нито приемливи. Ако Той е, тогава, разбира се, е друга работа: няма да е изненадващо, че много загадки си остават до края. Ако в християнството има нещо, то сега навлизаме в дълбини, които никога няма да бъдат напълно разбираеми."9

Никъде другаде Луис не изразява така ясно, че това е главното му безпокойство при писането на "Хрониките", както в "Плаването на "Разсъмване". Във финалната сцена от последната глава - замислена като край на историите, поне на онзи етап от неговото творчество - Едмънд и Луси са неутешими, когато Аслан им казва, че никога вече няма да се върнат в Нарния:

" - Деца, вече сте пораснали - рече Аслан - и е време да започнете да се сближавате с вашия свят.

- Не е заради Нарния - изхлипа Луси, - а заради теб! Там няма да можем да виждаме Теб! Как ще живеем, без да те виждаме?

- Но вие ще ме виждате, мило дете - каза Аслан.

- Нима: нима сте и там, сър? - попита Едмънд.

- Да, аз съм и там - отвърна Аслан. - Но там имам друго име. Ще трябва да се научите да ме разпознавате с другото име. Точно затова бяхте повикани в Нарния, за да можете, след като тук сте ме познавали за малко, там да ме опознаете по-добре."*

Вярно е обаче само отчасти, тъй като много читатели са забелязали, че "Хрониките на Нарния" са написани, за да запознаят голям брой хора, особено деца, с дадени идеи - християнската вяра и начина на живот, произтичащ от нея. (Луис действително настоява, че намеренията му са били да ги научи само на християнство, "в което са вярвали навсякъде и винаги всички" според прочутата фраза на френския теолог от петнадесети век Венсан от Леринс.)

9 Писма II, 26 март 1940 г.

* "Плаването на "Разсъмване". Превод Светла Биюкова. С., Труд, 2005, с. 208. - Бел. пр.

Всъщност съществуват двама Луис, единия можем да наречем августинец, а другия - Езоп. Като августинец Луис стига до християнството в средата на живота си, когато е мъж, добре владеещ древните езици, и философ до мозъка на костите си. Променя се, преживява "най-дълбокия духовен прелом, какъвто някога съм виждал" по думите, написани от негов приятел, и влага всичките сили на своя интелект и талант за общуване в борба за истината. А сърцето на Луис като на августинец изгаря понякога от възторжена любов към света и неговия Създател. За разлика обаче от епископа от Северна Африка Луис крие своите чувства и оставя героите му да разбулват в разказваните от него истории емоциите, които му е трудно да сподели направо.

Баснописецът Езоп у Луис е по-възрастният от двамата. Научил е ирландските народни приказки на коленете на бавачката си Лизи Ендикът (която му служи за прототип на неназованата бавачка на Каспиан в "Принц Каспиан"), но скоро тя е изместена от публикуваните тогава разкази на Биатрикс Потър. Влажните ирландски дни го държат затворен у дома, но това кара него и брат му да открият радостите от измислянето на свои въображаеми светове.10 Луис ги населява с облечени животни и рицари в доспехи: той е почти роден разказвач на приказки.

Но Езоп не е само разказвач. Гръцкият роб е и морален учител. И Луис вярва, че в детските книги говорещите животни и митологичните същества - великани и джуджета,

биха могли да въздействат като картинно писмо - йерогли-

фи, предаващи послание със самия факт, че са добре нарисувани. Писателят казва: "[йероглифът] разкрива психологията, вида на характера много по-кратко от белетристичното представяне и на читатели, до които то все още не е достигнало. Разгледайте господин Язовец от "Вятърът във върбите" - изключително съчетание на висш чин, недодялани обноски, грубоватост, стеснителност и доброта. Дете-

10 Показани с толкова любов в Програма 1 на Пи Би Ес: "Въпросът за Бога: Зигмунд Фройд & К.С.Луис с д-р Арман Николи".

то, което веднъж е срещнало господин Язовец, по-късно винаги ще долавя с всяка фибра човечността и познанието за английската обществена история, което не би могло да придобие по друг начин.11

Какво е разказ (история)?

Луис предоставя на читателите на своите истории много сведения как и защо ги е написал. Но изказва недоволството, че същността на всеки разказ често остава неразгадана от най-ревностните му критици. Историята е "поредица от въображаеми случки", "мрежа от последователни моменти". Все пак критикът се съсредоточава върху стила, реда, обрисуването на характерите, "всичко друго", което би трябвало да присъства във фантазията заради самата история. Луис казва,12 че в известен смисъл всъщност никога не е "съз-

давал" истории, а те са започвали с картини във въображе-

нието му, които - ако процесът върви идеално - се свързват заедно в разказ.

"Започвах всичките си седем книги за Нарния: с картини, които виждах в ума си. Първоначално нямаше разказ, а просто картини. "Лъвът" започна с образа на Фавън, носещ чадър и пакети в заснежена гора. Образът му се въртеше в главата ми някъде от шестнадесетата ми година. Един ден, когато бях към четиридесет, си казах: "Да се опитам да напиша за него".

В началото имах съвсем бегла представа как ще се развие историята. Но после дойде Аслан и започна да скача в нея. По онова време често ми се случваше да сънувам лъвове. Като изключим това, не знам откъде и защо се появи Лъвът. Но щом вече беше там, Той свърза историята в едно цяло и скоро ми донесе и другите шест нарнийски истории."13

Съзнателно измисля само връзките, когато образите не ги носят със себе си. (Това може би обяснява различното качество на епизодите от "Плаването на "Разсъмване".)

12 "За трите начина да се пише за деца", ОДС, 32. Виж Приказка(и) (разказ,история).

13 "Всичко започна с картина:", ОДС, 42.

Твърди, че пише книги за деца, защото именно тази е формата, в подкрепа на която писателят трябва да говори.14

В детството казвали на Луис какво да изпитва към Бога и религиозните представи. И задължението да чувства всъщност вледенявало чувствата му. (Колко показателно е, че успоредно със създаването своята автобиография "Изненадан с радост" се връща към недовършената история за вещицата, дрешника и за земята, скована от зима, продължила стотици години, и написва всичките "Хроники", докато разказва за началото на своя живот.)15

Нощ след нощ в училищната спалня се опитва да извика всички необходими чувства, съпътстващи произнасянето на молитвата "Отче наш" с набожност. Неговата съвестност го изтощава, охотно изоставя всичко и прекъсва религиозната си практика в началото на юношеството си. "Бдящите дракони" обаче са там, до вратата на неделното училище, и това подхранва раздвоението у него, което продължава почти до петдесетата му година. От една страна, е дълбоко чувствителен човек. ("Всички мои най-дълбоки и определено най-ранните ми преживявания, изглежда, се отличаваха с истинско качество." 16) От друга, неговата култура и възпи-

14 За Луис предназначението на един разказ е да представи "пред въображението ни нещо, което винаги е обърквало интелекта". Ако според определението му историята е "мрежа, с която хващаш нещо друго", това "друго нещо" е "много повече състояние или качество". "Вътрешното напрежение между темата и сюжета в същността на всяка история е: основната є прилика с живота", в който "се опитваме да уловим някакво състояние и откриваме само поредица от събития, в която състоянието никога не е напълно олицетворено." В зависимост от степента на подобна инкарнация обаче може да се прецени, че историята е добра. ("За разказите" ОДС, 20-21)

15 Виж Автобиографична алюзия (и), Молитва(и) и Приложение 1.

16 Какво е това състояние или качество, за което Луис говори? Най-добре го описва в Писмо XVI от "Писма до Малкълм: Главно за молитвата", 86:

"Все пак мисловните образи играят важна роля в моите молитви. Съмнявам се дали някой акт на воля, мисъл или чувство се появява у мен без тях.: Общият резултат ми донася нещо много важно. Винаги е качествено - по-скоро прилича на прилагателно, отколкото на съществително. За мен именно това му придава въздействието на действителност. Мисля, че уважаваме съществителните (и онова, което означават) твърде много. Всички мои най-дълбоки и определено най-ранните ми преживявания, изглежда, се отличаваха с истинско качество. Ужасното и прекрасното бяха по-стари и по-устойчиви от ужасните и прекрасните предмети. Ако една музикална фраза изобщо можеше да се преведе с думи, тя би се превърнала в прилагателно. Голямото стихотворение много прилича на дълго, напълно подходящо при-

тание (получено от твърде емоционален баща и отчуждена майка, която умира, когато Луис е на девет години, и нейната смърт е най-голямата му загуба), обучаването му в неумолима логика и ранната му религиозна подготовка се обединяват и надяват на сърцето му усмирителна риза. След възвръщането му към християнството открива, че е в състояние да се моли емоционално и този продължителен процес става възможен чрез написването най-напред на "Упадъкът на пилигрима", след него на Космическата трилогия, последвана от извънредно освободените "Хроники", и завършва с неговия шедьовър "Докато имаме лица".

По същество Луис вижда разказа като мост между двата начина за опознаване на действителността: да се мисли за нея и да се преживява. Мисленето е неизлечимо абстрактно; преживяването винаги е конкретно. Дилемата на човека е, че "като мислители сме отрязани от онова, за което мислим; [в ролята на преживяващи пък] не разбираме ясно [какво преживяваме]. Колкото по-ясно мислим, толкова повече сме отрязани: колкото по-дълбоко навлизаме в действителността, толкова по-малко можем да мислим. Невъзможно е да изследваш насладата в момент на брачна прегръдка, нито разкаянието, докато се разкайваш."17 Мисленето и преживяването вървят заедно само на едно място: в

добрия разказ. Хубавата история придава всеобхватност на конкретното преживяване. Като творба на въображението тя помага на хората едновременно да размишляват за и да се наслаждават на вече позната за тях страна от действителността или на нещо, което още не им е известно, но авторът на историята смята, че би било добре да узнаят.

лагателно. Платон не е толкова наивен, както си мислят модернистите, когато въздига абстрактните съществителни - тоест прилагателни, маскирани като съществителни - в най-висши реалности - Формите." Луис твърди, че каквото е Бог (качество), не може да се отдели от самата му личност. "Цялото ни разграничаване между "неща" и "качества", "вещества" и "отношения" не е приложимо по отношение на Него." Виж и ПКСЛДД, 81-82.

17 "Митът се превръща във факт", в "Бог на подсъдимата скамейка", 65.

В едно ранно свое есе Луис заявява: "Разумът е естествен орган на истината; но въображението е органът на значението."18 Човек може да разсъждава за или да наблюдава нечии преживявания цял ден, но получава само отвлечена представа за тях; единствено когато вникнем в чуждото преживяване (ако не действително, то поне в нашето въображение), ще видим, докоснем, вкусим, помиришем и чуем онова, което човекът изпитва.

В този смисъл за теолозите и за много обикновени хора може да се каже, че размишляват върху християнството, но не му се наслаждават. В "Хрониките на Нарния" Луис преобръща тази нагласа: позволява на хората и особено на децата да се вглеждат в християнството, без да познават

Христос съвсем ясно. Иска най-напред да почувстват значението на християнските факти, спонтанно да изпитат ня-

какви свои чувства и после да осъзнаят, че значението всъщност е истина. Но когато добронамерени християни съкращават процеса, тълкувайки "Хрониките" на своите деца, бдящите дракони си възвръщат стражевите постове пред вратата на неделното училище. Както казва Гилбърт Майлиндър:

"Възпитаването на морал: не прилича много на преподаването. Човек няма часове по него. То включва насаждане на правилни емоционални реакции и е толкова "да знаеш как", колкото и "да знаеш, че":. Картината, която изплува, когато мислим за "знаенето как", е на чирак, работещ с майстора си. Насаждането на правилни емоционални реакции ще се осъществи само ако младежът има около себе си примери на мъже и жени, за които подобни реакции са станали естествени: Като Аристотел Луис вярва, че моралните принципи се усвояват индиректно от другите около нас, които ни служат за пример.:Това е и указание за разбирането на мястото на "Хрониките на Нарния" в мисленето на

18 "Bluspels and Flalansferes (по-нататък става ясно, че би могло да се преведе "Правописни грешки и фантасмагории - бел. пр.). Семантичен кошмар", в "Избрани литературни есета", Уолтър Хупър (Selected Literary Essays, W. Hooper, ed. London: Cambridge University Press, 1969), 265.

Луис. Те не са просто хубави истории. Нито пък са първични християнски алегории (всъщност изобщо не са алегории). По-скоро служат за разширяване на моралното възпитание и изграждане на характер.:Да не се догледа значението на "Хрониките на Нарния" за представянето на образци на правилни емоционални реакции, означава да се пропусне тяхната връзка с моралните възгледи на Луис."19

Луис се отнася сериозно към своето разказвачество и своите читатели. Всъщност неговите "Хроники" успяват да издигнат разказването на приказки до споделяне на вярата от поколение на поколение. Те разкриват писателя на върха на неговото изкуство, в което християнството ликува. Все пак много хора от и извън християнската църква подозират, че е съчинил историите си като деликатно средство в

седем части за покръстване на децата. Подобно на производител на безалкохолни напитки, който газира разни сиропи, Луис е обвиняван или възхваляван за избора на основни християнски доктрини и добавянето на алегории към тях. Но случаят съвсем не е такъв! Всъщност първо се появяват историите, картините, а ликуването идва естествено.

Ако разказите като цяло ни помагат да почувстваме истината и смисъла, Дж.Р.Р. Толкин ни казва, че вълшебните приказки ни позволяват да преживеем желаното: "Просто вълшебните приказки не се грижат преди всичко за правдоподобността, а за желанието. Като удовлетворяват пробуденото желание, след като често са го направили нетърпимо, те успяват."20 Това е изключително важно в светлината на теологичното схващане на Луис за молитвата, което възприема от Св. Августин чрез Св. Тома Аквински. Августин ни казва, че не можем да се молим, ако нямаме желания. В прочутото си писмо до Проба, жена от Северна Африка, която му пише за своите затруднения с молитвата -

19 "Вкусът за другото" (Gilbert Meilaender. The Taste for the Other. Grand Rapids: Eerdmans, 1978), 212-213. Виж Обичайни реакции

20 "За вълшебните приказки", в "Есета, представени на Чарлз Уилямс" (Essays Presented to Charles Williams. C. S. Lewis, ed. Grand Rapids: Eerdmans, 1968), 62.

ще забележите, че неговото писмо напомня на "Писмата до Малкълм" на Луис, - Августин казва:

"Защо би поискал от нас да се молим, щом знае от какво имаме нужда, преди да го изречем пред него - подобно нещо ще ни смути, ако не разбираме, че нашият Господ Бог не иска да знае какво желаем (защото е невъзможно да не му е известно), а по-скоро ни кара да проявим нашето желание чрез молитвите си, та да сме в състояние да получим онова, което се кани да ни даде. Неговият дар е много голям наистина, но нашите възможности са твърде малки и ограничени, за да го получим. Затова казваме: Разшири желанията си, не понасяй ярема с неверници."21

Августин развива идеята в своите "Трактати за първия Йоан": "Целият живот на добрия християнин всъщност е проявление на светото желание. Все още не знаеш за какво копнееш, но самото пожелаване те подготвя, така че когато мигът дойде, можеш да видиш и да бъдеш извънредно доволен."22 Аквински приема тази теология и я довежда до пълен разцвет в следващото си определение: "Молитвата е тълкувател на желанието". На същото място Аквински съчетава богословския си възглед с този на Псевдо-Дионисий и на Св. Йоан Дамаскин: "Следователно, казва Дионисий, когато се обръщаме към Бога в своите молитви, разбулваме духа си в негово присъствие, а Дамаскин отвръща - молитвата издига духа до Бога."23 Луис преосмисля това теологично схващане в Писмо IV до Малкълм (с мои думи):

Молитвата е разбулване на нашите желания пред Бога.

И "Хрониките на Нарния" помагат на християните да желаят Бог и да се радват на истинско християнство.

21 Писмо 130, 8:17, превод Томас С. О'Брайън, "Часослов", (The Liturgy of the Hours, vol. 4, New York: Catholic Books Publishing, 1975), 408 (Служба за четене в неделя на 29-та седмица от годината).

Как К.С.Луис написва

"Хрониките на Нарния"24

Макар Дж.Р.Р.Толкин, подобно на К.С.Луис, да започва разказването на истории спонтанно, той ги шлифова като скъпоценни камъни, преглежда ги отново и отново за несъответствия. Неговото допълнително творчество е толкова усърдно, че е в състояние да измисли историческо минало и езици и да насели романите си с герои, чиито корени са вкопани дълбоко в Средната Земя.

Луис обаче е по-малко създател и повече разказвач. Поз-

волява на картините от Нарния да изплуват от ума му чрез

перото и не си дава труд да обяснява противоречия до пуб-

ликуването на първите три книги. Макар творчеството25 да е истинско, Луис започва разказа си може би на по-малко възвишено и заплетено място от Толкин и все пак първите му три книги са живи и изпълнени с изобретателност и забавление.

Важно е да съзнаваме факта, че за разлика от Дж. К. Роулинг и нейната поредица за Хари Потър Луис няма план за написването на седем хроники на Нарния. (Поредицата е назована "Хрониките на Нарния" през 1952 година от скъпия приятел на Луис Роджър Ланслийн Грийн по аналогия с "Хрониките на Пантуфлия" от Андрю Ланг.)26

22 "Трактати за първия Йоан" 4:6, превод Томас С. О'Брайън, цит. произв., том 3, 220 (Служба за четене в петък на 6-та седмица от годината).

23 Summa Theologicаe, том 39 (2а2ае, 83, 1 и 21), превод Кевин Д. О'Рурк, (London: Blackfriars, 1964), 49 и 51.

24 Уолтър Хупър обобщава този процес в раздела "Написването на Нарниите", Хупър, 401-405. Виж също Приложение 5 за анализа на Дорис Майърс.

25 Виж Дж.Р.Р.Толкин, "За вълшебните приказки", в "Есета, представени на Чарлз Уилямс", под ред. на К.С.Луис, (1968), 66-67.

26 Биография, 245. Фактът подкопава настойчивото, но неправдоподобно твърдение на Майкъл Уорд, че "Луис замисля "Хрониките" като олицетворение на средновековната астрология" в своя коментар "Планета Нарния" в изданието от 25 април, 2003 на "Литературно приложение на "Таймс". Уорд се опитва да сравни "Хрониките" с поемата на Луис от 1935 "Планетите", Поеми, 26-29.

Изглежда, разработването им е резултат от четири отделни изблика на творческа енергия. От първия се раждат "Лъвът, Вещицата и дрешникът" и черновата на "Племенникът на магьосника", наречена "Фрагментът Льофей".27 Резултат от втория са "Принц Каспиан" и "Плаването на "Разсъмване". Третият се увенчава с "Брий и неговото момче". И последният импулс донася "Сребърният стол", "Последната битка" и "Племенникът на магьосника" (завършени в този ред).

Тук би било полезно да хвърлите поглед на Приложение 1: "Хронология на създаването и публикуването на "Хрониките на Нарния". Ще забележите, че за публикуването на всяка хроника има по две дати, първата за Великобритания и Британската общност, и втората - за Съединените американски щати. Така е, защото трудовото законодателство налага книгите да се набират в Англия и после отново в Аме-

рика. Луис е трябвало да преглежда два пъти коректури и е

имал възможност да прави промени за американските издания.28

Първи изблик на нарнийско творчество у Луис

(от лятото на 1948 до лятото на 1949 година)

Вероятно завършването на книгата му "Чудеса. Предварително изследване" и успешното начало на автобиографията "Изненадан с радост" през пролетта на 1948 година отприщват у Луис енергията и желанието да се върне към книга, която е започнал с пътуването на три момичета, евакуирани от Лондон,29 и изоставил при избухването на Втората световна война. "Лъвът, Вещицата и дрешникът" подхваща описанието на новия свят на Нарния, омагьосването му

от Бялата вещица, участта на Говорещите зверове и на митологичните същества под нейното владичество, преобра-

27 Виж ПБД, 48-67.

28 Виж "Варианти" от "Използване на Справочника".

29 Виж Аслан, б. 5, и Автобиографична(и) алюзия(и).

зяването на страната с намесата на Великия лъв и последвалото царуване на четири английски деца. "Фрагментът Льофей"30 сякаш говори, че Луис още не е готов да опише създаването на Нарния, "защото не е живял достатъчно дълго в света и с героите, които е създал"31 и не е напреднал много в тълкуването на собствената си история, та да прецени какво се случва с него при писането. Оставя настрана черновата на "Племенникът на магьосника" и изчаква.

Втори изблик на нарнийско творчество у Луис

(от лятото на 1949 до есента на 1950 година)

Подзаглавието "Завръщането в Нарния" на "Принц Каспиан" дава най-важното указание за намеренията на Луис по отношение на творбата (нито една от останалите хрони-

ки няма подзаглавие). То внушава, че книгата може да се разглежда като чернова за "Последната битка"; и двете книги задават въпросите "Дали християнската история съществува и днес, или е само нещо, което вероятно се е случило много отдавна?" и "Как отминаването на времето въздейства върху действителността и преживяването на вярата?" (В "Принц Каспиан" на два пъти с думите "златен век" се споменават събитията от "Лъвът, Вещицата и дрешникът".) Пак в същата книга откриваме предвестници на главната тема в "Последната битка" и "Племенникът на магьосника": използването и злоупотребата с природа и хора.32 "Принц Каспиан" се съсредоточава още повече върху географията, астрономията и историята на Нарния и допълва

30 Чернова с две глави на "Племенникът на магьосника", публикувана в ПБД и описана в Хупър, 403-404.

31 Пол Ф.Форд, "Хрониките на Нарния", в "Читателска енциклопедия за К.С.Луис" (цит. изд.), 122.

32 Начинът, по който е разработена темата в "Принц Каспиан", е сходен с глава "Изчистването на графството" в книга шеста от "Властелинът на пръстените" на Дж.Р.Р. Толкин. Виж Пол Ф. Форд, "Принц Каспиан" в "Читателска енциклопедия за К.С.Луис", 337.

значително списъка от герои. Двойната фабула като че ли разкрасява по-сериозния разказ за второто освобождаване на Нарния със сцената на безпричинната вакханалия на Аслан. Но втората фабула не е излишна: тъй като Нарния има нужда от изцеление по две линии: аполонова (избухлива и агресивна) и дионисиева (похотлива и сладострастна), Аслан изпраща момчетата и Тръмпкин да воюват редом с Каспиан, докато той и момичетата ще освободят страната чрез възторга.33

След това, с почти немислима творческа енергия, Луис написва само за три месеца "Плаването на "Разсъмване", което отвежда читателя от интригата с търговия на роби на островите в близост до Нарния до самия праг на страната на Аслан в едно кресчендо на нещо, което би трябвало да наречем мистицизъм.34 В допълнение към очевидното от последната сцена в книгата, друг убедителен знак, че Луис е смя-

тал да завърши "Хрониките" с "Плаването на "Разсъмване", е забележката, която вмъква на това място в история-

та: "оттогава хубавата приказка за Луси бе онази, която є

напомняше забравената от Книгата на Вълшебника."* Глаголът "бе" в минало време загатва, че Луси продължава да прави подобна преценка и сега, сякаш е жива. Тя е на десет години по времето на "Плаването на "Разсъмване" и є предстои, както научаваме от "Последната битка" да живее само още седем години.

Приложение 4 показва, че авторът внася най-значителни промени във всички "Хроники", когато преработва края на Глава XII "Черният остров" от "Плаването на "Разсъмване". През времето между поправките на коректурите за английското и американското издание той връчва речта си "За трите начина да се пише за деца" на Британската асоци-

33 Виж Аслан, под "Принц Каспиан" и Пол Ф. Форд, "Принц Каспиан" в "Читателска енциклопедия за К.С.Луис", 338.

34 Виж Пол Ф.Форд, "Плаването на "Разсъмване" в "Читателска енциклопедия за К.С.Луис", 418-420.

* "Плаването на "Разсъмване". Превод Светла Биюкова. С., Труд, 2005, с. 131 - Бел. пр.

ация на библиотеките. В отговор на протеста, че вълшебните приказки са изпълнени с твърде много насилие, Луис казва: "Самият аз страдах много от нощни страхове в детството си и не подценявам това възражение. Не бих желал да подклаждам огъня в собствения ад на никое дете." Изглежда, е обмислил повторно дали "Черният остров" е прекалено плашещ,35 и прави промени, посочени в Приложение 4 и в статията Сън(ища).

Трети изблик на нарнийско творчество у Луис

(пролетта и лятото на 1950 година)

След пауза от най-малко два месеца, подобно на портретист, завършил главната си тема, Луис започва "Брий и неговото момче", за да допълни фона с разказването на историята, случила се в Калормен и Арченланд.36 В хода на действието, когато Шаста среща Аслан в мъглата (Глава XI, за-

гатване за Емет в "Последната битка"), е изумен от възможностите за обучение на сърцето чрез неговата лелеяна от дълго време форма на вълшебната приказка.

Припомнете си, че Луис пише своята автобиография по същото време. Представете си въздействието на подканването, отправено към Шаста от Аслан: "Разкажи ми за нещастията си!37, върху Луис - сякаш е към самия него. Какъв похват за всички читатели и какъв връх в проникновението на Аслан, възнаградило искрената изповед на Шаста!

"[Шаста] Извърна се и видя до себе си да крачи по-висок от коня лъв. Конят или не се страхуваше от него, или не го виждаше. Светлината идваше от лъва. Никой никога не е виждал нещо по-страховито, но и по-красиво.

35 ПКСЛДД, 14 септември 1953 г.

36 Виж Пол Ф.Форд, "Брий и неговото момче" в "Читателска енциклопедия за К.С.Луис", 208-210.

37 БНМ, XI, 134.

Но един бегъл поглед към лъва го накара да се свлече от седлото и да се просне в краката му. Нямаше сили да каже нищо, а и нищо не желаеше да казва. Пък и знаеше, че никой не очаква от него да каже нещо.

Великия крал и Крал на всички крале се наведе към главата му. Гривата и някакъв непознат тежък аромат, който витаеше около нея, го обгърнаха. Лъвът близна челото му с език. Момчето се надигна и очите им се срещнаха. Бледата светлина на мъглата и огненият пламък в очите на лъва се примесиха начаса, завихриха се и като се издигнаха нагоре - изчезнаха. Беше сам с коня на обрасъл с трева хълм под ясното синьо небе. А наоколо пееха птички."*

Това е езикът на мистичния екстаз, език, с който се срещаме в кулминационните моменти във всички фантастични книги на Луис. В предсмъртните думи на кралица Оруал, предпоследните думи от "Докато имаме лице. Преразказан мит", последния роман на писателя, можем ли ние, които обичаме фантастиката му, да не чуем песента на Елдайла

в "Переландра", да не видим онова, което съзира Джейн Стъдок на градинската пътечка в "Оная грозна сила", да не пот-

ръпнем с благочестивия страх на Шаста пред невидимия спътник, да не ахнем от уханието на Западния остров в "Упадъкът на пилигрима", да не подскочим с надежда, че сънят е свършил и най-после е настъпило утрото в "Последната битка", да не отгатнем, че самият Луис също е умирал?

"Завърших първата си книга с думите без отговор. Сега знам, Господи, защо не пророни и дума. Ти самият си отговорът. Пред лицето ти въпросите заглъхват. Какъв друг отговор би бил дос-

* "Брий и неговото момче". Превод Ивайла Божанова. С., Труд, 2005, с. 136 - Бел. пр.

татъчен? Само думи, думи; да бъдат поведени да се бият с други думи. Дълго те мразех, дълго се страхувах от теб.

Бях принуден.38

Последен изблик на нарнийско творчество у Луис

(от лятото на 1950 до пролетта на 1953 година)

И така, след втора пауза от най-малко четири месеца, Луис е погълнат от създаването на последните три хроники. Най-напред слага точка на "Сребърният стол", работи над "Племенникът на магьосника", оставя някои несвързани нишки в нея и преди да стигне до окончателния є завършек, се заема да приключи "Последната битка".

Тонът се променя, когато навлизаме в света на "Сребърният стол".39 Сцената е напредничавото Експериментално училище, в което учи Юстас Скруб. В петата хроника (публикувана четвърта) Луис показва как разбира двете значения на думата spell (заклинание). Толкин пише: "Малко чудо е, че spell означава едновременно разказана история и

формула за власт над живи хора."40 От времето на написването на "Упадъкът на пилигрима" Луис съзнава каква парализираща хватка има магията на духа на епохата върху умовете и сърцата на живите мъже и жени. Често споменава в обръщения и проповеди за своето желание да съчини противоположно заклинание. Именно този тон откриваме да присъства много силно в "Сребърният стол". Ударение-

38 Виж Пол Ф. Форд, "Вникване във фантастиката на К.С.Луис", Оуен Барфийлд, Сувенирна книга за честването на стогодишнината на К.С.Луис, проведено в Уитън, Илиноис, 15-20 юли 1998 г. от Общество за създаване на митове, под ред. на Уейн Г. Хамъндс, 4. Това е езикът, навяващ спомена за "Изповеди" на Св. Августин, Книга X, Глава 27: "Sero te amavi:" ("Късно те заобичах:").

39 Виж Пол Ф.Форд, "Сребърният стол" в "Читателска енциклопедия за К.С.Луис", 377-379.

40 "Есета, представени на Чарлз Уилямс", 56.

то се поставя върху дисциплината ("Помнете, помнете знаците"), върху силата на страха и на желанието за удоволствие и върху упорството във вярата (по времето, когато завършва тази хроника, дава обръщение със същото заглавие на клуба "Сократ").

В "Племенникът на магьосника"41 Луис се връща към историята за създаването на Нарния, която е започнал и почти веднага изоставил след завършването на "Лъвът, Вещицата и дрешникът". По-малко като създател и с повече съзнание за собствените си спомени от смяната на века, пресъздава онези времена като фон на дискусията за последиците от необуздания стремеж към знание и власт у Андрю Кетърли и неговия племенник Дигъри. Способността на Луис да създава истински характери не го подвежда, разбира се, и неговата Джейдис е заплашително реална; но тя е и логичен резултат от онова, което съществува в зародиш у момчето и е добре развито у вуйчото. Известен баланс между твореца и нравствения наставник е постигнат и в сцените за сътворението на Нарния. Но превесът е на страната на морализатора.

"Последната битка" притежава всички качества на "Залезът на Боговете", но преобразена, макар и не веднага, от християнската надежда за eucatastrophe, термина на Толкин за "внезапен радостен обрат" във вълшебна приказка.42 Усещането за фантазия не достига, но отсъствието му е едва

забележимо, защото Луис разгорещено работи с истинско художествено майсторство в света, който вече е създал. Историята има свой собствен живот и с лекота минава през есхатологичните теми за смъртта, съда, ада и рая. И не е само край на борбата в "Хрониките": като се има предвид християнската вяра на писателя, тя е единственият им възможен завършек.43

41 Виж Пол Ф.Форд, "Племенникът на магьосника" в "Читателска енциклопедия за К.С.Луис", 262-264.

42 "Есета, представени на Чарлз Уилямс", 81.

43 Виж Пол Форд, "Последната битка" в "Читателска енциклопедия за К.С.Луис", 232-233.

Накратко казано, Нарниадата е седемтомна вълшебна книга, съчинена, за да разруши лошите магии и да омае с ново пробуждане на копнежа по Аслан и страната му. В "Бремето на славата" Луис споделя: "Смятате, че се опитвам да изнамеря заклинание? Може би, но си спомнете приказките. Заклинанията служат не само за омагьосване, а и за премахване на магиите. Ние с вас имаме нужда от най-силното заклинание, което може да се намери, за да ни пробуди от злата магия на материалното, тегнеща над нас от близо сто години."44

44 В "Бремето на славата и други обръщения", параграф 5. За разглеждане на магията като предмет на любопитство и прекален стремеж към знания виж Джоузеф Пайпър, "Четирите основни добродетели" (Josef Pieper, The Four Cardinal Virtues. Notre Dame: University of Notre Dame,1966), 199.