Лица във водата

Табита Кинг

и

Майкъл Макдауъл

1.

Баща ми умря по неприятен начин.

Мама казваше: "Съпругът ми почина" и оставяше гласа си да трепне, преди да довърши: "неприятно".

Да стъпиш върху гнездо на оси, е неприятно; да погълнеш вкиснато мляко, е неприятно. Случилото се с татко не беше неприятно; то беше направо убийство. И не особено безболезнено. Не го извърши икономът с пистолет в библиотеката; не беше безкръвно, безболезнено, нито игра на подхвърлени улики, както е при благоприлично самоубийство на представител на хайлайфа, за да избегне обикновеното бесило.

Бях на седем, когато татко почина. Не разбрах напълно естеството на смъртта му, нито приех, че това е нещо окончателно. Смъртта му сполетя мен, майка ми и брат ми Форд. Осъзнаването на случилото се дойде с течение на годините. Доста време успешно укриваха от очите ми снимката на окървавения сандък, която се появи на корицата последния брой на "Истински сексуални престъпления", а също в статиите, публикувани в скандалните издания като "Брутални престъпления" и "Ужаси на двадесети век".

Наскоро прочетох и препрочетох всички отпечатани във вестниците и периодичните издания материали и анализите на психолози. Невероятно жестоките подробности, съпътстващи смъртта на татко, бързо победиха циничното отношение, с което се бях въоръжила. Някогашният евфемизъм на мама сега боде остро гърлото ми като рибена кост.

Жените, убили татко, бяха хванати; изправиха ги пред съда. Установиха вината им и ги осъдиха да умрат на електрическия стол. Дори в Луизиана през 1958 година беше рядкост да екзекутират жени, но онова, което бяха сторили на татко, по думите на съдията, бе "гнусна варварщина срещу природата".

Двете виновници обаче не загинаха от електричество.

Джуди Делука беше убита в пералното помещение на затвора - вратът й бе прерязан с бръснарско ножче, скрито в дръжката на четка за зъби. Когато Джанис Хикс, затворена в друго крило на същия затвор в Батон Руж, чула за смъртта на приятелката си, започнала френетично да се бори за въздух. Умряла, преди да успеят да повикат лекар. Аутопсията показала, че белите й дробове са пълни с вода.

Морска вода.

2.

Казвам се Кали Дакин.

Кръстена съм Калиопа Карол Дакин. Всеки път, когато питах мама, защо ме е кръстила така, тя ми поднасяше някоя нова глуповата лъжа; варираха от сантиментални до садистични: Калиопа се казвала най-добрата й приятелка в колежа, която се оказала доста подла, или същото име носела куклата й от детството, винаги излъчваща странна миризма, или ме нарекла на тайнствения поток, където змия ухапала непослушно дете, а когато намерили тялото, влечугото било в устата на жертвата.

Сама открих, че "калиоп" е името на орган от деветнадесети век, използван в цирковете, а Калиопа е музата на епическата поезия в древногръцката митология. При първа възможност осведомих мама за тези факти.

- Нямах никаква представа - отвърна тя със саркастичен тон. - Наистина за пръв път чувам.

От най-ранно детство татко ме водеше на цирк всеки път, когато някой гостуваше наблизо, и така се наслушах на диапазона от звуци, издавани от този музикален инструмент. Не можеше да се определи като деликатен, но аз се възхищавах на шумните и грубите му звуци. Мама никога не идваше с нас. Била алергична към шарлатанството, обясняваше тя. Минаха няколко години преди да разбера, че "шарлатанство" не е растение, от което хората кихат и се подуват.

По рождение името на мама е Роберта Ан Карол. Семейство Карол е стар род от Алабама, с висок социален статус; толкова висок, че го превъзхожда единствено губернаторът на щата или големите богаташи, за които са чували и хората от другите щати. Мама никога не ми позволи да забравя, че съм потомка на рода Карол и че не се държа пристойно като такава.

Но фамилното ми име е Дакин.

Семейство Дакин е от нисшите слоеве на обществото в Алабама; толкова ниско, колкото можеш да паднеш, без да си чернокож. Дакиновци никога нищо не са стрували, постоянно повтаряше мама; липсва им качество, нямат история, потекло, поведение.

Притежаваха единствено провинциален акцент и много момчета. В рода Дакин нямаше момичета, а поколение след поколение, състоящо се от мама Дакин, татко Дакин и четири, пет, шест - а в случая с майката и бащата на татко, - седем момченца Дакин.

Тогава защо Роберта Карол се е омъжила за Джо Кейн Дакин?

Защото за разлика от всички други Дакиновци в Алабама татко беше богат.

Макар истинското му име да беше Джо, мама го наричаше Джоузеф. Не преставаше да се възмущава от невежеството на Дакиновци да кръщават децата си с обикновени имена. Братята на татко бяха Джими Кейн Дакин, Тими Кейн Дакин, Томи Кейн Дакин, Лони Кейн Дакин, Дики Кейн Дакин и Били Кейн Дакин.

Не познавах бащата или майката на татко, нито брат му Томи Кейн Дакин, който умрял от магарешка кашлица на четири години, нито другия му брат - Тими Кейн Дакин, който починал на двайсет, след като магаре го ритнало в главата, и оставил вдовица и четири момчета под седемгодишна възраст.

Татко е най-малкият. Започнал от нищо и единствено с оскъдното образование, което селскостопанска Алабама предлагала по онова време. Татко обаче имал дарбата да оправя коли. Още като юноша в двора на овдовялата му майка постоянно имало шест-седем коли, модел "Форд", или камиони за полето. Набавял резервни части от автомобилните гробища или крадял от безнадеждно развалените. По време на Голямата депресия никой в земеделска Алабама не разполагал с много пари и затова собствениците на бракмите често му заплащали в натура: кокошка, чувал сладки картофи, бут шунка, наръч дърва. Ала станели ли веднъж негово притежание монетите по двадесет и пет и петдесет цента и доларите, които изкарвал с много труд и пот и получавал рядко, не ги изпускал.

Търговец на коли от Монтгомери - господин Хорас Х. Фанси, чул за него и му предложил работа като механик. Понеже и майка му наскоро се била пренесла в отвъдното, татко нямал причина да остане в родния дом. Господин Фанси открил, че татко е направо самороден талант в поправката на коли; нещо повече, оказал се и талантлив продавач. Хората го харесвали. Когато купували от него, имали чувството, че поне този път не са ги измамили. Господин Фанси си дал сметка, че е попаднал на нужния му човек, на когото да прехвърли бизнеса си, за да се пенсионира. И така въвел татко в тънкостите на автомобилния бизнес.

И не само в бизнеса. Господин Фанси накарал татко да си извади карта за библиотеката и да се самообразова. Съпругата на господин Фанси била покойница, но той имал овдовяла сестра - госпожа Лулу Тейлър, която се грижела за домакинството му. Тя се заела да научи татко на обноски, говор и всичко останало, та да му помогне да го приемат като провинциален джентълмен. Мама се шегуваше, че госпожица Лулу сигурно го е харесвала, но татко възразяваше - била просто пенсионирана учителка, на която й липсвала класната стая.

Само за няколко години татко успял да откупи бизнеса на господин Фанси и да го превърне в най-голямата борса за коли "Форд" в цяла Алабама. Толкова преуспял в начинанието, че един ден Хенри Форд Втори лично му се обадил от Детройт и го помолил да основе борса в Бирмингам, защото там явно никой не знаел как най-добре се продават фордове. И татко го направил. Докато навърши тридесет и две - десет години преди да се ожени за мама, - татко притежавал три борси: в Бирмингам, Монтгомери и Мобайл и имал три милиона долара, че и отгоре.

Лека форма на детски паралич през лятото на 1939 година оставила татко с леко вдървена походка и слаба лява ръка. Нямал друг избор, освен по време на войната да остане в родината си. Когато войната свършила и фабриките отново заработили с пълна сила, за да задоволяват пазара, татко отново започнал да изкарва купища пари.

Мама и татко се срещнали в дрогерията "Бойер" в родния град на мама, Таласи, недалеч от Монтгомери. Татко си купувал пакетче дъвки "Риглис", за да направи оборот на господин Бойер, като същевременно искал да разбере дали той възнамерява да смени стария си форд с нов. Мама пък отбила в дрогерията, за да си купи червило, от което нямала нужда. Мама знаела кой е татко; той не я познавал, но не минали и десет минути и вече я уверявал, че именно този нюанс на червилото страшно ще й отива. Според нейните думи от момента, когато махнала капачката на червилото, за татко вече нямало никакъв шанс.

С разрастването на бизнеса татко взел братята си на работа при себе си.

Чичо Джими Кейн Дакин работел за татко в Бирмингам, чичовците Лони Кейн и Дики Кейн поели представителството в Мобайл, а чичо Били Кейн и съпругата му леля Джуд - в Монтгомери.

Мама не обичала да има много вземане-даване с неговите роднини. Татко се примирявал с нейното пренебрежение към Дакиновци, но често тайно ме водеше да ги видя. Ако е водил брат ми Форд на гости при тях, навярно е спрял да го прави, след като аз съм се появила.

Най-много харесвах Били Кейн главно защото чичо Били и леля Джуд ме глезеха. Като истински представители на рода Дакин те имаха само синове. Леля Джуд имаше само сестри, родили единствено момичета, и на нея й липсваше собствена дъщеря. Освен това за тях бях специална, защото откакто някой се помнеше, бях първото момиче в семейство Дакин. Пък и предполагам, че не са имали нищо против да дразнят мама и нейната майка, към която Форд и аз трябваше да се обръщаме с "маминка". Роднините ми по линия на Дакин едва ли са възразявали да накарат няколко покойни представители на рода Карол да се обърнат в гроба.

Сега на снимките татко ми се струва непознат; различавам го не защото някога съм го познавала, а защото прекалено дълго съм се взирала в изображението му. От снимките ме гледа среден на ръст мъж, с оредяваща, сресана назад руса коса, светли очи, издължено и загоряло от слънцето лице. Носът му е дълъг и крив, сякаш е бил чупен. Вероятно е бил, но така и никога не ми разказа как е станало. И ушите му бяха големи и сплескваха лицето, му все едно е книга между две необичайно големи поставки. Помня, че носеше едновременно и колан, и тиранти. Гласът му обаче не съм забравила: тенор, омекотен от провлачения алабамски акцент. Любимата му песен беше "Ти си моето слънчице". Някои от думите изговаряше на диалект, но нас с брат ми ни научиха да говорим правилно.

Точно както никога не стигна дотам да ми разкаже как си е счупил носа, така татко и не ми разказа защо се е оженил за мама.

Най-вероятно си е въобразявал, че я обича. Тя е била млада и хубава жена и е искала той да се ожени за нея. Между болестта и войната, в която така и не бе отишъл да се бие, вероятно е търсил начин да възвърне част от увяхващите си младост и жизненост. Сигурно е започнал да мисли, че смисълът на живота не е единствено в парите и печеленето им. Ако не беше от рода Дакин, а произхождаше от род като Карол, щеше да има майка или сестра, която да му потърси подходяща партньорка. Но той нямаше нито една сестра, а по времето, когато срещнал Роберта Ан Карол, майка му отдавна била умряла от бедност и прекомерно много работа. Ако не се беше оженил за мама, нямаше да се родя нито аз, нито Форд. И през 1958 година Джо Кейн Дакин нямаше да бъде убит в Ню Орлиънс.