 |
Еко, Умберто
Роман
670 страници
мека корица, цена 15.95 лв.
ISBN: 9545852062
EAN13: 97895458520610
|
| За книгата |  |
|
Трима приятели, два противодействащи заговора, една демонична секта, едно махало-убиец в сянката на Айфеловата кула и още много съставки в алхимичната смес на тайнствената история на мистиката на всички времена.
След "Името на розата" МАХАЛОТО НА ФУКО утвърди славата на италианския културолог Умберто Еко като един от най-четените романисти в света през последните години.
| За автора | |
|
Умберто Еко е роден в Алесандрия, Италия, през 1932 г. Той е професор по семиотика и Президент на Висшето училище за хуманитарни науки към Университета в Болоня.
БИОГРАФИЯ, БИБЛИОГРАФИЯ И ОЩЕ ... |
| Мнения на читатели | |
|
| М, Кнежа, ellibelli@abv.bg |
Първото,което прави впечатление е изказа на автора.Той може да бъде или голяма пречка или удоволствие.До средата на книгата борбата с повествованието е мъчна.Но след като се схване нишката,героите и започне същинското действие изведнъж всичко става по-лесно,главите по-краките,историите - по-увлекателни.
Магията е да минете средата.Натам си заслужава.Кара те да се замислиш.Идеята,която прокарва автора е малко .. индивидуална може би.За някой,който не се е замислял за божественото краят не би бил особено интересен.Но това е поле на интересите на Еко,така че,който се захваща с него трябва да го има в предвид.
Кой да я чете?Ако сте под 17 няма да ви хареса. |
| Elektra_, София |
| Реших да прочета тази книга, защото ми казаха, че съм твърде малка за нея и аз така на инат...четох я цяяяяла година...прочитах два реда и заспивах, защото ми ставаше скучно, в книгата няма никакво действие само е наблъскана с факти, факти и пак факти (или художествени измислици, разбира се). Не знам дали изобщо ще прочета друга книга на този автор, но честно казано не знам защо всички толкова я харесват тая книга.. |
| Даниел, София, dbunardjiev@gmail.com |
| Здравейте, днес захванах да чета Името на Розата и вече я преполових. Предполагам, че до утре или най-много утре ще съм я свършил и понеже съм във възторг от нея се оглеждам за другите книги на Еко. Та се замислих върху коментарите на някои хора тук - "трудно се чете". Какво ще рече трудно се чете? Пълна е с ненужни факти или е пълна със странни думи? Какво по точно? Ще съм щастлив ако някой, който я е чел ми прати писмо на посочения мейл:) |
| Георги, София |
| Според мен това е най-трудната за четене, но същевременно и най хубавата книга на Еко. Във всеки един момент се чудиш дали авторът пародира така наречената "Теория на заговорите", или просто води читателя през неизбродимия свят на тайни братства, мистерии и въпроси без отговор. Пожелавам на всеки, който за пръв път я отваря, късмет и силна воля. |
| Ариадна, Бургас, my_sister_is_so_stupid@yahoo.com |
Много ти хвалят "Името на розата" и именно затова решаваш да прочетеш втората книга на автора,защото за нея той се е старал много повече,защото ако тя ти хареса,то непременно първата,която ще прочетеш по-късно ще ти достави още по-голямо удоволствие. Господи защо никой по дяволите не ми каза,че Еко е толкова труден за четене. Той може да стъпче всеки уверен в своята начетеност и ерудиция човек,да хвърли върху му черната сянка на съмнението,че светът,който бяхме така умело подредили,си е все същият хаос.
Книгата е изтънчена. Радваш се като схванеш някоя аналогия, без да ти се наложи да поглеждаш в бележките,което си е истинско постижение. Чете се бавно с речник в едната ръка,в досег с постоянен интернет достъп. Някой може да я наричат "Кодът на Да Винчи" за по-интелигентния тип читател,но това е по-скоро обида към книгата. Тя не е крими,от нея българският читател би могъл само да се образова и да вдъхва от атмосферата на един свръхобразован свят на тримата приятели,леко цинични,доста самовлюбени,изживяващи се като детективи в издателския бизнес. След прочитането и ще се чувствате доста вещи по темата за тайните общества,бразилските вуду ритуали и тем подобни. Посмачканото ви самочувствие ще се е посъвзело,защото вече ще може да се хвалите,че сте прочели въпросното четиво. И все пак иска ми се Умберто да не се е вдъхновил прекалено много от книгата "Светата Кръв и Свещеният Граал" на Майкъл Бейджънт,Ричърд Лий и Хенри Линкълн и тяхната поредица от документални филми по БиБиСи. Вярно е че те съдиха Дан Браун за плагиатство,а не него. Съмнението в мен обаче остава. Ако сте привършили книгата на Еко,хвърлете един поглед върху първоизточника,заслужава си. Приятно четене! |
|
|
|
